Ще направя всичко да разделя дъщеря ми с мъжа, с когото излиза
Родих щерка си на двадесет. Беше към момента бебе, когато брачният партньор ми и аз подадохме молба за бракоразвод. Отгледах я сама.
Родителите ми се грижеха за нея, до момента в който бях на работа. Когато си единственият родител, който се грижи за детето си, би трябвало да работиш неуморно, с цел да му осигуриш положително бъдеще. Не усетих по кое време станах на тридесет и осем, а щерка ми на осемнадесет.
Не съм си представяла, че ще стартира да се среща с по-възрастен мъж. Щях да проявя схващане, в случай че избраникът й беше година-две по-голям от нея, само че той беше на четиридесет. Само мисълта, че бъдещият ми шурей е с две години по-голям от мен ме кара да се усещам извънредно.
Поне самата тя ми описа за приятеля си. Ако бях чула тази вест от някой различен, нямаше да я понеса.
Аз съм отговорна, че не обясних на щерка ми по какъв начин да поддържа връзка с противоположния пол и по какъв начин би приключила една такава връзка.
Разбирам, че да забраниш на порасналата ти щерка да се среща с мъж е неуместно, тъй като тя ще каже, че може да взема решение сама за себе си. Ако се намеся в връзките им, тя иска ми се разсърди.
Не мога да заставам и със скръстени ръце. Той може просто да се възползва от нея и да я напусне по-късно, а моето момиче ще страда.
Разликата в годините им е прекомерна. Когато тя е на четиридесет, той към този момент ще е пенсионер и не може да става и дума за благополучен живот.
На нейната възраст тя би трябвало да си откри почтен човек, който по-късно ще стане неин брачен партньор и татко на децата й, който ще й оказва помощ в домакинската работа, а не пенсионер, за който ще би трябвало се грижи.
Но оня ден тя изрази предпочитание да ме запознае с него. Затова взех решение да направя окончателната си присъда, откакто се срещна с гаджето на щерка ми, а не да избързвам с изводите. Може би той в действителност ще е подобаващ за щерка ми и няма от какво да се тормозя, а в случай че не е, ще направя всичко допустимо да приключа връзката им допустимо най-скоро.
Майка ми и татко ми към момента не знаят нищо за гаджето на внучката си и почтено казано ме е боязън да им кажа за това. Да, и някак си се опасявам от реакцията на другите хора, само че най-важното е щастието на щерка ми, за което обезверено се боря.
