Роденият в София на 22 април 1920 г. писател, драматург,

Роденият в София на 22 април 1920 година публицист, драматург, сценарист, стихотворец и преводач е наследник на юриста доктор Нисим Меворах и учителката по френски език Мария Петрова. Баща му, с изключение на професор по правни науки, е и посланик - дипломат в Съединени американски щати и създател на книга за Яворов.

Валери Петров учи в Италианския колеж в София и приключва през 1939 година След това стартира да учи медицина и известно време работи като доктор, само че до края на дните си се отдава напълно на изкуството и публицистиката. Във втората половина на 1944 година Валери Петров работи в Радио " София ", а по-късно и във в. " Фронтовак " като боен публицист по време на Отечествената война. По-късно той става зам.гл.редактор в паметния в. " Стършел ". Също по този начин работи и като доктор в Рилския манастир. Между 1947 година и 1950 година писателят е изпратен да работи в българска легация в Рим като културно аташе. 



Валери Петров е прочут с преводите си на Уилиям Шекспир, Джани Родари и Сергей Михалков. Той оставя богато литературно завещание на родината си, създавайки изключителни творби за деца като " Копче за сън ", " Пет приказки ", " Меко казано ", " Пук! ", " Палечко " и " Бяла приказка ". Автор е и на доста поеми, сатирична и лирична лирика. Известно време работи и като редактор в Студия за игрални филми " Бояна ".

Валери Петров основава пиеси и сюжети за игрални и анимационни филми.

Издава първата си книга, когато е едвам на 15 година - поемата " Птици към Север " и в продължение на 80 години той не стопира да радва генерации българи с шедьоврите, които основава.

Валери Петров умира на 27 август 2014 година след тежко боледуване.



Да си спомним за великия публицист с едно от обичаните ни стихотворения:

" Простите неща "

Колко малоумен съм бил, че съм писал
единствено интелигентна щом имал съм мисъл,
а щом нямал съм, единствено когато
най-малко възприятие съм имал богато.
А вас - мислите, възприятията елементарни,
вас - неидващи единствено на посетители,
а извиращи в мен непрекъснато,
и умиращи в мен непрестанно-
като " храня се ", " вдишвам ", " пия ",
вас - съставящи мене самия,
вас съм считал за дребни и скромни,
недостойни човек да ви помни.

Сега почитам блестенето прикрито,
в този момент виждам по какъв начин вие, които
безрасъдно във времето прежно
встрани съм отхвърля повърхностно
сте се бутали скрито със лакът-
" Как се прави на интелигентен простакът...

" И по този начин е - човек да сортира
измежду това дето в него извира,
туй което би мъдро звучало -
та това е неистина поначало.
И простете ми старите неточности,
мисли елементарни и усеща човешки -

полъх на алкохол от полирана маса,
дълъг път във вагон втора класа,
нежна наслада от туй, че сме двама
несъзнавана любов към мама,
усет на ябълка, слънце във двора,
мисли, усеща на всичките хора.

В тези дни ново възприятие ме сгрява,
нова мисъл ми идва такава.
-Да! Добре е, щом хрумне концепция,
само че не е ли по-умно без нея
и не е ли по-просто и почтено
с мисъл остаряла и възприятие известно
да си казваш ей така, непредвзето,
туй което ти споделя сърцето...