Родена съм и отгледана от семейство принадлежащо към висшата класа.

Родена съм и отгледана от семейство принадлежащо към висшата класа. Въпреки това пораснах скромна и невзискателна. Бях очарователно момиче, любувах се на всяка минута от живота си и хората се радваха да бъдат в моята компания. Откакто се помня, намирам щастието в дребните неща. Винаги съм била междинен възпитаник, само че също по този начин и доста амбициозна. Завърших образованието си в влиятелен лицей и скоро по-късно си открих добре платена работа. До този миг не бях срещала любовта и постоянно мечтаех за мъжа, който ще покори сърцето ми. Е, имаше някои младежи, които ме ухажваха, само че не ги намирах за задоволително положителни. Сред тях беше и Калин. Въпреки че отхвърлих предлагането му, взехме решение да останем положителни другари. Той ме обичаше, без да има никакви упования. С времето незабелязано започнах да се усещам привлечена от вниманието и нежността му и въпреки всичко не му признах възприятията си.

Изминаха няколко години. Когато станах на 29, родителите ми споделиха, че са ми избрали брачен партньор, който принадлежи към нашата класа. Първоначално не възразих, само че щом видях възможния си претендент, всичките ми фантазии бяха разрушени. Двамата нямахме нищо общо, даже мисленето ни беше друго. Тогава взех решение да пожертвам и срещнах родителите си с Калин. За страдание поради по-ниския му обществен статус, те не го утвърдиха и изрично ми не разрешиха да се срещам с него. С още по-голяма устремност майка ми и татко ми започнаха да ме убеждават да се омъжа за оня, който ми бяха избрали. “ Не безпокой. Всичко ще бъде наред. Отнема време, с цел да свикнеш с различен човек, само че в последна сметка след известно време ще го приемеш. “ – споделяха те. Бях доста обезпокоена за бъдещето си. Знаех, че сме прекомерно разнообразни и въпреки всичко одобрих да се срещна още един път с бъдещия си брачен партньор.

Петър, това е името му, ми даде обещание, че ще се грижи за мен и ще ми даде свободата да върша каквото си желая. Затова се съгласих да се омъжа за него. Най-трудна се оказа раздялата с Калин. Той излезе от живота ми, откакто се сгодих. Повече в никакъв случай не го видях. След като станах брачна половинка на Петър, за известно време нещата бяха наред. Шест месеца по-късно видях същинското му лице. Веднъж двамата се скарахме по нищожен мотив и ненадейно той ми удари мощен пестник. Онемех от болежка и засегнатост. Цяла нощ плаках, а на сутринта се обадих на майка си. Вместо да ме утеши, тя ме посъветва да се приспособявам към брачния си живот. Според разбиранията й, това беше изцяло естествена обстановка. Но след този случай всичко в близост стартира да се разпада. Чувствах се изцяло опустошена. 6 месеца по-късно оповестих на родителите си, че желая да се разведа.

Тогава фамилията ми стартира да ме изнудва прочувствено. Един през различен ме умоляваха да помисля за нашата известност в обществото. Този път обаче бях готова и не се подадох на шантажа им. Не ги послушах и накарах юриста си да стартира произвеждане за бракоразвод. Родителите ми бяха доста смутени от протичащото се и за известно време прекъснахме всевъзможни контакти. Не можех да си разреша да направя живота си пъкъл, единствено тъй като те се опасяваха от мнението на обществото. В деня на чуването очите ми се изпълниха със сълзи, когато татко ми застана до мен и крепко стисна ръката ми. Прегърнах го и дълго плаках. Изминаха няколко месеца. Днес съм разведена и в този момент пребивавам с родителите си. Едва откакто претърпях всичко това, осъзнах, че страховете ми са били безпочвени. Защо се плашим толкоз от мнението на обществото? Защо поради тях вършим взаимни отстъпки със своето благополучие? Аз изгубих Калин, тъй като нямах смелостта да се боря за себе си и любовта ни. Не е належащо нашите родители постоянно да бъдат прави.
Инфо: Лична драма