Състоянието на медиите в България се е влошило видимо за година: 4 бариери спират свободата им у нас
Рисковете за медийния плурализъм в България са обилни и за една година обстановката се е влошила очевидно. Необходими са ограничения от незабавен порядък, предизвестяват създателите на оповестения през днешния ден отчет за България в рамките на Мониторинга на медийния плурализъм доцент Орлин Спасов, проф. Нели Огнянова и Николета Даскалова.
Мониторингът изследва евентуалните опасности в 28-те страни членки на Европейски Съюз, както и в Сърбия, Македония и Турция с поддръжката на дотация, предоставена от Европейски Съюз на Центъра за медиен плурализъм и независимост на медиите (ЦМПСМ) към Европейския академични институт (Флоренция).
Изследването е за 2017 година То преглежда четири съществени тематични области, които покриват главните зони на риск за медийния плурализъм и независимост на медиите: съществена отбрана (с знаци " Защита на свободата на изложение ", " Защита на правото на информация " и " Журналистическата специалност, стандарти и отбрана " ), пазарен плурализъм ( " Прозрачност на
медийната благосъстоятелност ", " Концентрация на собствеността на медиите (хоризонтална) " и " Крос-медийна централизация на собствеността и използване на правилата на конкуренцията " ), политическа самостоятелност ( " Политически надзор върху медиите ", " Редакционна самостоятелност " и " Медии и либерален избирателен развой " ) и обществено включване ( " Достъп на малцинствата до медии ", " Достъп на регионалните/местните общности до медии " и " Достъп на хората с увреждания до медии " ).
Резултатите за всяка област и знак са показани по канара от 0 до 100%. Стойност сред 0 и 33% се приема за невисок риск, при 34 -66% има междинен, а сред 67 и 100% – висок риск.
България
Налице е видимо нарастване на риска в три от четирите области от 2016 до 2017 година:
- съществена отбрана (от 35% през 2016 година на 41% през 2017 г.);
- обществено включване (от 64% през 2016 година на 73% през 2017 г.) ;
- политическа самостоятелност (от 56% през 2016 година на 63% през 2017 г.).
Няма смяна в зоната на пазарния плурализъм, която остава с високо равнище на риск от 71%.
„ Тенденциите ясно сочат към утежняване на цялостния риск за медийния плурализъм в страната – се споделя в отчета. - Най-високи обособени равнища на риск са открити в знаците за систематизиране на държавната реклама, за концентрацията на собствеността, за намесата в публицистичното наличие и за положението на медийната просветеност. “ Авторите му акцентират, че „ потребността от понижаване на рисковете за медийния плурализъм в България е от незабавен порядък “.
Авторите, медийни специалисти заключават, че четирите съществени бариери пред медийния плурализъм в България препращат към метода на разпределение на държавната реклама, концентрацията на собствеността, намесите в публицистичното наличие и положението на медийната просветеност .
Резултатите
Основна отбрана
Тук България записва приблизително равнище на риск, макар че са налице конституционни и други правни гаранции за свободата на изложение. В съпоставяне с 2016 година, през 2017 година то се повишава, което значително се дължи на настоящи практики на похищения против свободата на изложение , изключително по повод свободата на медиите и публицистите, се споделя в отчета.
Корпоративният и политическият напън върху медиите, на фона на общия недостиг на господство на закона, постоянно води до автоцензура .
Интернет доставчиците като цяло се въздържат от пречистване, блокиране или събаряне на онлайн наличие по случаен метод, само че и свободата онлайн от време на време е застрашена. Има повдигнати обвинявания за засегнатост и разпити от държавните власти заради сериозни мнения във Facebook против обществени фигури.
Защитата на правото на информация е със междинен риск (50%), защото има съответни законови разпореждания, само че към момента се срещат проблеми с използването на закона. Редица институции не престават да не дават отговор на претенции за достъп до информация и да слагат спънки пред достъпа до обществена информация .
Освен това българското законодателство не планува отбрана на лица, които подават сигнали за нарушавания (whistleblowers).
Нисък е рискът при „ Журналистическата специалност, стандарти и отбрана ”, за което способстват: свободният достъп до професията; съществуването на правни гаранции за отбрана на източниците на информация; неналичието на случайни арести или вкарване в пандиза на журналисти; отсъствието на случаи на убити публицисти. И въпреки всичко се срещат съществени проблеми в някои аспекти на знака: синдикалната отбрана е незадоволителна (на процедура такава не съществува в частния сектор), изискванията на труд на публицистите се утежняват - често медиите оферират на публицистите цивилен вместо трудови контракти, работното време нормално е ненормирано, обществените осигуровки са нищожни или липсват, а заплатите в общия случай са към или под междинната за съответния район.
Авторите на отчета означават обаче, че през октомври 2017 година Асоциацията на европейските публицисти – България и Съюзът на българските публицисти предизвикаха професионална поддръжка (публични позиции, протест) против намесата на политически фигури в работата на медиите. Тя бе предизвикана от заканите и натискът, изразени в предаване онлайн от страна на вицепремиер и народен представител от ръководещата партия против водещия на Нова телевизия Виктор Николаев.
Продължават да се срещат офанзиви и закани. Онлайн тормозът е измежду главните форми на външен напън над работещите в медиите. Най-уязвими са сериозните и проверяващите публицисти.
Пазарен плурализъм
И през 2016 година, и през 2017 година страната отбелязва висок риск. Проблемите, свързани с концентрацията на благосъстоятелност – хоризонтална ( риск от 96% ) и крос-медийна (88%), както и комерсиалното въздействие и въздействието на притежателите върху публицистичното наличие (92%), остават значими и без хоризонт за устойчиви решения .
Индикаторът „ Прозрачност на медийната благосъстоятелност ” е с невисок риск (33%, на границата със средния) само поради съществуването на официални законови разпореждания за откриване на собствеността на медиите. Те обаче са частични, не обгръщат еднообразно всички медийни браншове и не подсигуряват напълно разкриването на обстоятелства за собствеността непосредствено на обществеността, пишат създателите.
Не всички издатели на вестници, да вземем за пример, съблюдават условията за оповестяване на крайния притежател на медията съгласно отговорностите, наложени от Закона за наложително складиране на печатни и други творби. Макар че се плануват от закона, наказания за несъблюдение на отговорностите за бистрота до момента не са налагани на медии . Освен това, следенето на крайния притежател в някои случаи просто не е допустимо, защото регистрацията на компанията води до офшорна зона. Въпреки съществуването на три регистъра на медийната благосъстоятелност и на общ Търговски указател, крайният притежател на някои авторитетни медии остава неразбираем.
Нивото на хоризонтална централизация на медийната благосъстоятелност демонстрира извънредно висок риск, без усъвършенствания по отношение на 2016 година Медийното законодателство към момента не планува съответни прагове на хоризонтална централизация, които да я лимитират.
Пълните данни за общите доходи на фирмите по медийни браншове (включително доходи от реклама, от продажба, от абонамент и др.) не са известни. Достъпната информация за пазарните дялове включва само частични данни за приходите от реклама. На основата на сходна непълна информация, изчисленията за концентрацията на водещите 4 компании по браншове демонстрират висока степен на централизация в телевизионния бранш – 92%, и централизация от 63% при издателите на вестници. Няма данни за радио бранша.
Достъпните данни за аудиторните дялове на водещите 4 компании по браншове също демонстрират изцяло висока централизация: 74% за малките екрани и 82% в бранша на радиото. Общият обсег на аудиторията при водещите 4 компании на пазара на вестници е към 36%.
Няма промени при „ Крос-медийна централизация на собствеността и използване на правилата на конкуренцията ”, който остава в зоната на високия риск. И тук медийното законодателство не планува прагове на централизация. Дефицитът на данни за собствеността и за пазарните дялове не разрешава да се направи точна оценка на действителната централизация на притежателите, притежаващи дялове в разнообразни браншове на националния пазар. Липсата на сходна информация покачва риска.
В същото време, Комисията за защита на конкуренцията не взема под внимание съображения по отношение на медийния плурализъм, когато ползва конкурентното право в областта на медиите. В страната липсват регулаторни механизми, които да подсигуряват, че държавните средства, отпускани на публичните медии, не предизвикват непропорционално влияние върху конкуренцията. Продължаващото практикуване на въздействие върху публицистичното наличие от страна на медийни притежатели и други търговски субекти води до трайно високо равнище на риск.
Дефицитът на правни и саморегулаторни принадлежности, които да подсигуряват публицистична самостоятелност, в допълнение способства за високия риск: липсват механизми за обществена отбрана на публицисти в случаи на смяна на собствеността или на публицистичната линия; няма регулаторни отбрани, гарантиращи, че решенията за назначение и освобождение на основни редактори не се въздействат от търговски интереси; не съществуват ограничения, които да указват, че упражняването на журналистическата специалност е несъвместима с действия в региона на рекламата.
Въпреки че потреблението на публицистично наличие за рекламни цели против възнаграждение от търговски индивид, без това да е обозначено, са неразрешени, сходно наличие се среща постоянно.
Индикаторът „ Медийна жизненост ” отбелязва междинен риск (48%). През последните 2 година приходите в аудиовизуалния и радио бранша, както и брутните рекламни бюджети в пресата, са намалели. Бюджетите за онлайн реклама бележат растеж, като съвсем 60% от приходите се акумулират от Facebook и Google. Макар че някои медии развиват различни източници на финансиране (организиране на платени събития, кандидатстване за планови грантове, дарения от потребители), сходни практики са поскоро ограничения за оцеляване, в сравнение с витални бизнес модели. Системите на „ стени за заплащане ” (paywalls) на процедура не са известни.
Политическа самостоятелност
Упражняването на политическо въздействие върху публицистичното наличие е устойчива наклонност при българските медии - настояват създателите. Продължават практиките на политически надзор посредством средствата за реклама, разпределяни от министерства и общини. Тенденцията е изключително притеснителна при огромна част от районните медии (традиционни и онлайн), които подписват контракти за осведомително обслужване с общини, което води до автоцензура и до най-вече позитивно отразяване на локалните управляващи.
Политическата самостоятелност, разбирана като битие и използване на законови гаранции против управлението на медии от властта и политиците, отбелязва риск от 75%. В България няма съответни разпореждания, които да контролират спора на ползи сред притежателите на медии, от една страна, и партиите или политиците, от друга. Не съществуват и характерни правни ограничавания за директен и заобиколен надзор на медиите, осведомителните организации или мрежите за разпространяване от страна на политически лица и организации. В реалност партии и политици – като вицепремиера Валери Симеонов, депутата Делян Пеевски, участващата в ръководещата коалиция партия Атака – имат медии. На процедура както национални, по този начин и локални средства за информация са обект на политически надзор. Обхватът на намесите варира в обособените медийни браншове, като рискът е най-голям при печатните издания.
За втора поредна година „ Държавно контролиране на запаси и поддръжка за медийния бранш ” е знакът с най-високото допустимо равнище на риск (97%). В страната няма директни или непреки държавни дотации за медии, разнообразни от публичните. Налице са средства за реклама, насочвани от страната към медиите, само че липсват регулаторни гаранции за тяхното систематизиране по обективен и транспарантен метод, който да предотвратява преференциално отношение или злоупотреби. На процедура разпределянето на държавна реклама не се основава на ясни и транспарантни критерии. Изследвания и мониторингови отчети обръщат внимание на редица отрицателни последствия от по този начин съществуващото състояние: мека цензура и автоцензура; манипулиране на публицистичното съдържание; деформиране на медийния пазар; потребление на средства от европейски фондове за закупуване на медиен комфорт и за очернящи акции против политически съперници.
Рискът във връзка с ръководството и финансирането на публичните медии е нараснал спрямо данните от 2016 и към този момент доближава 67%. Влошаването се дължи главно на промени в Закона за радиото и малкия екран, които разрешават безпределно удължение на 3-годишните мандати на генералните шефове и на управителните препоръки на публичните медии, в случаи когато съответният мандат е завършил и няма определен нов общоприет шеф от Съвет за електронни медии.
Финансирането на публичните медии остава проблематично. Основният източник е дотацията от държавния бюджет, определяна от държавното управление на годишна база въз основа на правилото „ стойност на час стратегия ”, само че без обществено разискване и без да се взима под внимание настояването на управленията на медиите и на експерти, че средствата са незадоволителни и че финансирането би трябвало да бъде съобразено с задачата на публичните медии.
Социално включване
При всички знаци има застой или задълбочаване на неподходящите трендове.
Индикаторът „ Достъп на малцинствата до медии ” отбелязва междинен риск (63%). Като цяло няма ясно изведен принцип на пропорция сред достъпа до ефирно време и размера на съответната малцинствена група. Обществените Българска национална телевизия и БНР оферират релативно най-адекватно отразяване на тематики и фигури, свързани с малцинствата, въпреки и с някои обилни дефицити и без специфична медийна политика по въпроса. Единствените постоянни излъчвания, отдадени общо на малцинствата, се излъчват по канала за просвета на БНР – стратегия „ Христо Ботев ”. Единствените вести на малцинствен език по национална медия са следобедните излъчвания вести на турски език по Българска национална телевизия. Водещите частни телевизионни канали постоянно отразявате тематики, свързани с ромското малцинство, в централни вести и излъчвания. Отразяването обаче в множеството случаи подчертава на абсурда и ускорява съществуващите отрицателни стандарти. Достъпът до ефирно време на други малцинства е прекомерно стеснен. Допълнителен проблем е нарасналата приложимост на език на ненавист в медиите, като обект на сходен вид говорене са на първо място ромите и мигрантите.
Рискът във връзка с „ Достъпа на регионалните/местните общности до медии; общностни медии ” остава висок (75%). Въпреки че районните и локални медии са финансово нестабилни, те не получават поддръжка под формата на директни или непреки дотации. Всъщност редица проучвания демонстрират, че на процедура, вместо да развиват сходни ограничения за поддръжка, локалните управляващи по-скоро се пробват да се възползват от общата уязвимост на районните медии, като им оферират държавна реклама в подмяна на позитивно отразяване. Общностните медии де факто не съществуват, нито статутът им е регламентиран в закона.
Достъпът до медии за хора с увреждания е със междинен риск (60%). Политиките в тази област са към момента недоразвити и фрагментирани. Въпреки че доставчиците на медийни услуги са насърчавани от закона да дават налично наличие за хора с увреждания и Съвет за електронни медии постоянно припомня на електронните медии за техните отговорности, няма значителен прогрес по този въпрос. Водещите частни малките екрани не престават да не оферират достъп до вести и публицистично наличие за хора с увреждания. Нито една медия в страната не обезпечава аудио описания или аудио надписи за слепи хора. Съдържанието, пригодено за хора със слухови дефицити, е лимитирано и налично само по Българска национална телевизия.
През 2017 година, знакът „ Достъп на дамите до медии ” доближава висок риск от 79%, което може да наподобява парадоксално на фона на общата феминизация на публицистиката в България. Делът на дамите измежду репортерите надвишава 80%. От друга страна, процентът на дамите като обект и източник на вести е 35%. Назначаването на настоящите генерални шефове на Българска национална телевизия и БНР докара до повсеместен спад на присъединяване на дами в управлението на публичните медии (40%). Освен това, делът на дамите изпълнителни шефове и членове на управителните препоръки на водещите частни телевизионни акции е индикативен за едва присъединяване на дамите на най-високо управническо равнище.
Медийната просветеност (висок риск от 92%) е измежду най-сериозните проблеми. В България няма държавна политика или национална тактика в тази област. Медийната просветеност отсъства от наложителните часове в главните и в междинни учебни заведения. Преподаването в учебно заведение по тези въпроси е прекомерно лимитирано и е в границите на самостоятелни начинания и планове. На учителите не се предлага публично образование по тематиката. Доколкото има действия в областта на медийната просветеност, те са на планов принцип и се извършват главно от неправителствени организации. Усилията на Неправителствени организации са откъслечни и спорадични заради липса на стабилно финансиране.
Препоръки
Основна отбрана
• Насърчаване на акции за по-добра професионална отбрана и работни условия на публицистите (от страна на неправителствени организации, професионални организации, медии).
• Защита на правото на информация посредством по-ефективно използване на Закона за достъп до социална информация от страна на държавните институции.
• Подобряване на законодателството във връзка с състава, независимостта и успеваемостта на Съвет за електронни медии посредством обезпечаване на присъединяване на представители на гражданското общество в номинирането на членове на Съвет за електронни медии, в състава на органа и в мониторинга на решенията и отчетността на Съвет за електронни медии. Подобни дейности би трябвало да бъдат в сходство с промените в Директивата за аудиовизуалните медийни услуги.
Пазарен плурализъм
• Насърчаване на използването на ограничения за бистрота на собствеността на медиите от страна на съответните регулаторни органи.
• Въвеждане на тест за „ медиен плурализъм ” в случаите на медийни сливания (в закона и в компетенциите на регулаторните органи).
• Постоянно и стабилно наблюдаване на въздействието на рекламодатели и притежатели на медии върху публицистичното наличие – реализирано от неправителствени организации, за да се насърчи предотвратяването на сходни намеси.
Политическа самостоятелност
• Преразглеждане на Закона за радиото и малкия екран в частта му, засягаща независимостта и финансирането на публичните медии, в това число ограничения, които да подсигуряват по-широко присъединяване на жителите в оценката на предоставяните услуги и във взимане на решения за обилни промени в програмата.
• Въвеждане на транспарантни и недискриминационни процедури за контролиране на разпределението на държавната реклама и на обществени средства за медиите от страна на държавното управление, дружно с постоянна отчетност от страна на държавните организации и на получателите на финансиране, както и периодически мониторинг (осъществяван от неправителствени организации) за успеваемостта на ограниченията.
• По-стриктно използване на наредбите на Изборния кодекс по отношение на оразличаването на платено от публицистично наличие при отразяване на политически тематики.
Социално включване
• Развитие на обществена политика в региона на медийната просветеност и въвеждане на тематиката за медийната просветеност в учебната стратегия и в неофициалното медийно обучение.
• Стартиране в границите на мрежата на Българска национална телевизия на профилиран канал, отдаден на просвета, със мощен фокус върху обществена проблематика и тематики, свързани с малцинства и тъждество на половете – за да се усъвършенства представянето на разнообразни български малцинства и обществени групи.
• Увеличаване на достъпа до медийно наличие за хора с увреждания, както и провеждането на съвещания с потребителите и даването на съответна информация за услугите за достъп (както от страна на публичните, по този начин и на частните медии, благодарение на съответните държавни институции).
• Въвеждане на политики за подкрепяне на районните и локалните медии предвид на тяхната финансова резистентност, разпространяване, политическа и икономическа самостоятелност (от страна на държавното управление, локалните управляващи, НПО). В умозаключение, както и при предходните издания на ММП, значимо е да се подчертае голямата нужда от обезпечаване на надеждни и налични данни за положението на медийния пазар (пазарни дялове на притежателите във всички медийни браншове, данни за тиражите и разпространяването, за потреблението и равнището на централизация на онлайн медиите и т.н.). Такива данни биха могли да бъдат предоставени от транспарантни и безпристрастни държавни, частни или неправителствени организации, с цел да се подсигурява най-прецизен мониторинг и оценка на медийния плурализъм в страната.
Мониторингът изследва евентуалните опасности в 28-те страни членки на Европейски Съюз, както и в Сърбия, Македония и Турция с поддръжката на дотация, предоставена от Европейски Съюз на Центъра за медиен плурализъм и независимост на медиите (ЦМПСМ) към Европейския академични институт (Флоренция).
Изследването е за 2017 година То преглежда четири съществени тематични области, които покриват главните зони на риск за медийния плурализъм и независимост на медиите: съществена отбрана (с знаци " Защита на свободата на изложение ", " Защита на правото на информация " и " Журналистическата специалност, стандарти и отбрана " ), пазарен плурализъм ( " Прозрачност на
медийната благосъстоятелност ", " Концентрация на собствеността на медиите (хоризонтална) " и " Крос-медийна централизация на собствеността и използване на правилата на конкуренцията " ), политическа самостоятелност ( " Политически надзор върху медиите ", " Редакционна самостоятелност " и " Медии и либерален избирателен развой " ) и обществено включване ( " Достъп на малцинствата до медии ", " Достъп на регионалните/местните общности до медии " и " Достъп на хората с увреждания до медии " ).
Резултатите за всяка област и знак са показани по канара от 0 до 100%. Стойност сред 0 и 33% се приема за невисок риск, при 34 -66% има междинен, а сред 67 и 100% – висок риск.
България
Налице е видимо нарастване на риска в три от четирите области от 2016 до 2017 година:
- съществена отбрана (от 35% през 2016 година на 41% през 2017 г.);
- обществено включване (от 64% през 2016 година на 73% през 2017 г.) ;
- политическа самостоятелност (от 56% през 2016 година на 63% през 2017 г.).
Няма смяна в зоната на пазарния плурализъм, която остава с високо равнище на риск от 71%.
„ Тенденциите ясно сочат към утежняване на цялостния риск за медийния плурализъм в страната – се споделя в отчета. - Най-високи обособени равнища на риск са открити в знаците за систематизиране на държавната реклама, за концентрацията на собствеността, за намесата в публицистичното наличие и за положението на медийната просветеност. “ Авторите му акцентират, че „ потребността от понижаване на рисковете за медийния плурализъм в България е от незабавен порядък “.
Авторите, медийни специалисти заключават, че четирите съществени бариери пред медийния плурализъм в България препращат към метода на разпределение на държавната реклама, концентрацията на собствеността, намесите в публицистичното наличие и положението на медийната просветеност .
Резултатите
Основна отбрана
Тук България записва приблизително равнище на риск, макар че са налице конституционни и други правни гаранции за свободата на изложение. В съпоставяне с 2016 година, през 2017 година то се повишава, което значително се дължи на настоящи практики на похищения против свободата на изложение , изключително по повод свободата на медиите и публицистите, се споделя в отчета.
Корпоративният и политическият напън върху медиите, на фона на общия недостиг на господство на закона, постоянно води до автоцензура .
Интернет доставчиците като цяло се въздържат от пречистване, блокиране или събаряне на онлайн наличие по случаен метод, само че и свободата онлайн от време на време е застрашена. Има повдигнати обвинявания за засегнатост и разпити от държавните власти заради сериозни мнения във Facebook против обществени фигури.
Защитата на правото на информация е със междинен риск (50%), защото има съответни законови разпореждания, само че към момента се срещат проблеми с използването на закона. Редица институции не престават да не дават отговор на претенции за достъп до информация и да слагат спънки пред достъпа до обществена информация .
Освен това българското законодателство не планува отбрана на лица, които подават сигнали за нарушавания (whistleblowers).
Нисък е рискът при „ Журналистическата специалност, стандарти и отбрана ”, за което способстват: свободният достъп до професията; съществуването на правни гаранции за отбрана на източниците на информация; неналичието на случайни арести или вкарване в пандиза на журналисти; отсъствието на случаи на убити публицисти. И въпреки всичко се срещат съществени проблеми в някои аспекти на знака: синдикалната отбрана е незадоволителна (на процедура такава не съществува в частния сектор), изискванията на труд на публицистите се утежняват - често медиите оферират на публицистите цивилен вместо трудови контракти, работното време нормално е ненормирано, обществените осигуровки са нищожни или липсват, а заплатите в общия случай са към или под междинната за съответния район.
Авторите на отчета означават обаче, че през октомври 2017 година Асоциацията на европейските публицисти – България и Съюзът на българските публицисти предизвикаха професионална поддръжка (публични позиции, протест) против намесата на политически фигури в работата на медиите. Тя бе предизвикана от заканите и натискът, изразени в предаване онлайн от страна на вицепремиер и народен представител от ръководещата партия против водещия на Нова телевизия Виктор Николаев.
Продължават да се срещат офанзиви и закани. Онлайн тормозът е измежду главните форми на външен напън над работещите в медиите. Най-уязвими са сериозните и проверяващите публицисти.
Пазарен плурализъм
И през 2016 година, и през 2017 година страната отбелязва висок риск. Проблемите, свързани с концентрацията на благосъстоятелност – хоризонтална ( риск от 96% ) и крос-медийна (88%), както и комерсиалното въздействие и въздействието на притежателите върху публицистичното наличие (92%), остават значими и без хоризонт за устойчиви решения .
Индикаторът „ Прозрачност на медийната благосъстоятелност ” е с невисок риск (33%, на границата със средния) само поради съществуването на официални законови разпореждания за откриване на собствеността на медиите. Те обаче са частични, не обгръщат еднообразно всички медийни браншове и не подсигуряват напълно разкриването на обстоятелства за собствеността непосредствено на обществеността, пишат създателите.
Не всички издатели на вестници, да вземем за пример, съблюдават условията за оповестяване на крайния притежател на медията съгласно отговорностите, наложени от Закона за наложително складиране на печатни и други творби. Макар че се плануват от закона, наказания за несъблюдение на отговорностите за бистрота до момента не са налагани на медии . Освен това, следенето на крайния притежател в някои случаи просто не е допустимо, защото регистрацията на компанията води до офшорна зона. Въпреки съществуването на три регистъра на медийната благосъстоятелност и на общ Търговски указател, крайният притежател на някои авторитетни медии остава неразбираем.
Нивото на хоризонтална централизация на медийната благосъстоятелност демонстрира извънредно висок риск, без усъвършенствания по отношение на 2016 година Медийното законодателство към момента не планува съответни прагове на хоризонтална централизация, които да я лимитират.
Пълните данни за общите доходи на фирмите по медийни браншове (включително доходи от реклама, от продажба, от абонамент и др.) не са известни. Достъпната информация за пазарните дялове включва само частични данни за приходите от реклама. На основата на сходна непълна информация, изчисленията за концентрацията на водещите 4 компании по браншове демонстрират висока степен на централизация в телевизионния бранш – 92%, и централизация от 63% при издателите на вестници. Няма данни за радио бранша.
Достъпните данни за аудиторните дялове на водещите 4 компании по браншове също демонстрират изцяло висока централизация: 74% за малките екрани и 82% в бранша на радиото. Общият обсег на аудиторията при водещите 4 компании на пазара на вестници е към 36%.
Няма промени при „ Крос-медийна централизация на собствеността и използване на правилата на конкуренцията ”, който остава в зоната на високия риск. И тук медийното законодателство не планува прагове на централизация. Дефицитът на данни за собствеността и за пазарните дялове не разрешава да се направи точна оценка на действителната централизация на притежателите, притежаващи дялове в разнообразни браншове на националния пазар. Липсата на сходна информация покачва риска.
В същото време, Комисията за защита на конкуренцията не взема под внимание съображения по отношение на медийния плурализъм, когато ползва конкурентното право в областта на медиите. В страната липсват регулаторни механизми, които да подсигуряват, че държавните средства, отпускани на публичните медии, не предизвикват непропорционално влияние върху конкуренцията. Продължаващото практикуване на въздействие върху публицистичното наличие от страна на медийни притежатели и други търговски субекти води до трайно високо равнище на риск.
Дефицитът на правни и саморегулаторни принадлежности, които да подсигуряват публицистична самостоятелност, в допълнение способства за високия риск: липсват механизми за обществена отбрана на публицисти в случаи на смяна на собствеността или на публицистичната линия; няма регулаторни отбрани, гарантиращи, че решенията за назначение и освобождение на основни редактори не се въздействат от търговски интереси; не съществуват ограничения, които да указват, че упражняването на журналистическата специалност е несъвместима с действия в региона на рекламата.
Въпреки че потреблението на публицистично наличие за рекламни цели против възнаграждение от търговски индивид, без това да е обозначено, са неразрешени, сходно наличие се среща постоянно.
Индикаторът „ Медийна жизненост ” отбелязва междинен риск (48%). През последните 2 година приходите в аудиовизуалния и радио бранша, както и брутните рекламни бюджети в пресата, са намалели. Бюджетите за онлайн реклама бележат растеж, като съвсем 60% от приходите се акумулират от Facebook и Google. Макар че някои медии развиват различни източници на финансиране (организиране на платени събития, кандидатстване за планови грантове, дарения от потребители), сходни практики са поскоро ограничения за оцеляване, в сравнение с витални бизнес модели. Системите на „ стени за заплащане ” (paywalls) на процедура не са известни.
Политическа самостоятелност
Упражняването на политическо въздействие върху публицистичното наличие е устойчива наклонност при българските медии - настояват създателите. Продължават практиките на политически надзор посредством средствата за реклама, разпределяни от министерства и общини. Тенденцията е изключително притеснителна при огромна част от районните медии (традиционни и онлайн), които подписват контракти за осведомително обслужване с общини, което води до автоцензура и до най-вече позитивно отразяване на локалните управляващи.
Политическата самостоятелност, разбирана като битие и използване на законови гаранции против управлението на медии от властта и политиците, отбелязва риск от 75%. В България няма съответни разпореждания, които да контролират спора на ползи сред притежателите на медии, от една страна, и партиите или политиците, от друга. Не съществуват и характерни правни ограничавания за директен и заобиколен надзор на медиите, осведомителните организации или мрежите за разпространяване от страна на политически лица и организации. В реалност партии и политици – като вицепремиера Валери Симеонов, депутата Делян Пеевски, участващата в ръководещата коалиция партия Атака – имат медии. На процедура както национални, по този начин и локални средства за информация са обект на политически надзор. Обхватът на намесите варира в обособените медийни браншове, като рискът е най-голям при печатните издания.
За втора поредна година „ Държавно контролиране на запаси и поддръжка за медийния бранш ” е знакът с най-високото допустимо равнище на риск (97%). В страната няма директни или непреки държавни дотации за медии, разнообразни от публичните. Налице са средства за реклама, насочвани от страната към медиите, само че липсват регулаторни гаранции за тяхното систематизиране по обективен и транспарантен метод, който да предотвратява преференциално отношение или злоупотреби. На процедура разпределянето на държавна реклама не се основава на ясни и транспарантни критерии. Изследвания и мониторингови отчети обръщат внимание на редица отрицателни последствия от по този начин съществуващото състояние: мека цензура и автоцензура; манипулиране на публицистичното съдържание; деформиране на медийния пазар; потребление на средства от европейски фондове за закупуване на медиен комфорт и за очернящи акции против политически съперници.
Рискът във връзка с ръководството и финансирането на публичните медии е нараснал спрямо данните от 2016 и към този момент доближава 67%. Влошаването се дължи главно на промени в Закона за радиото и малкия екран, които разрешават безпределно удължение на 3-годишните мандати на генералните шефове и на управителните препоръки на публичните медии, в случаи когато съответният мандат е завършил и няма определен нов общоприет шеф от Съвет за електронни медии.
Финансирането на публичните медии остава проблематично. Основният източник е дотацията от държавния бюджет, определяна от държавното управление на годишна база въз основа на правилото „ стойност на час стратегия ”, само че без обществено разискване и без да се взима под внимание настояването на управленията на медиите и на експерти, че средствата са незадоволителни и че финансирането би трябвало да бъде съобразено с задачата на публичните медии.
Социално включване
При всички знаци има застой или задълбочаване на неподходящите трендове.
Индикаторът „ Достъп на малцинствата до медии ” отбелязва междинен риск (63%). Като цяло няма ясно изведен принцип на пропорция сред достъпа до ефирно време и размера на съответната малцинствена група. Обществените Българска национална телевизия и БНР оферират релативно най-адекватно отразяване на тематики и фигури, свързани с малцинствата, въпреки и с някои обилни дефицити и без специфична медийна политика по въпроса. Единствените постоянни излъчвания, отдадени общо на малцинствата, се излъчват по канала за просвета на БНР – стратегия „ Христо Ботев ”. Единствените вести на малцинствен език по национална медия са следобедните излъчвания вести на турски език по Българска национална телевизия. Водещите частни телевизионни канали постоянно отразявате тематики, свързани с ромското малцинство, в централни вести и излъчвания. Отразяването обаче в множеството случаи подчертава на абсурда и ускорява съществуващите отрицателни стандарти. Достъпът до ефирно време на други малцинства е прекомерно стеснен. Допълнителен проблем е нарасналата приложимост на език на ненавист в медиите, като обект на сходен вид говорене са на първо място ромите и мигрантите.
Рискът във връзка с „ Достъпа на регионалните/местните общности до медии; общностни медии ” остава висок (75%). Въпреки че районните и локални медии са финансово нестабилни, те не получават поддръжка под формата на директни или непреки дотации. Всъщност редица проучвания демонстрират, че на процедура, вместо да развиват сходни ограничения за поддръжка, локалните управляващи по-скоро се пробват да се възползват от общата уязвимост на районните медии, като им оферират държавна реклама в подмяна на позитивно отразяване. Общностните медии де факто не съществуват, нито статутът им е регламентиран в закона.
Достъпът до медии за хора с увреждания е със междинен риск (60%). Политиките в тази област са към момента недоразвити и фрагментирани. Въпреки че доставчиците на медийни услуги са насърчавани от закона да дават налично наличие за хора с увреждания и Съвет за електронни медии постоянно припомня на електронните медии за техните отговорности, няма значителен прогрес по този въпрос. Водещите частни малките екрани не престават да не оферират достъп до вести и публицистично наличие за хора с увреждания. Нито една медия в страната не обезпечава аудио описания или аудио надписи за слепи хора. Съдържанието, пригодено за хора със слухови дефицити, е лимитирано и налично само по Българска национална телевизия.
През 2017 година, знакът „ Достъп на дамите до медии ” доближава висок риск от 79%, което може да наподобява парадоксално на фона на общата феминизация на публицистиката в България. Делът на дамите измежду репортерите надвишава 80%. От друга страна, процентът на дамите като обект и източник на вести е 35%. Назначаването на настоящите генерални шефове на Българска национална телевизия и БНР докара до повсеместен спад на присъединяване на дами в управлението на публичните медии (40%). Освен това, делът на дамите изпълнителни шефове и членове на управителните препоръки на водещите частни телевизионни акции е индикативен за едва присъединяване на дамите на най-високо управническо равнище.
Медийната просветеност (висок риск от 92%) е измежду най-сериозните проблеми. В България няма държавна политика или национална тактика в тази област. Медийната просветеност отсъства от наложителните часове в главните и в междинни учебни заведения. Преподаването в учебно заведение по тези въпроси е прекомерно лимитирано и е в границите на самостоятелни начинания и планове. На учителите не се предлага публично образование по тематиката. Доколкото има действия в областта на медийната просветеност, те са на планов принцип и се извършват главно от неправителствени организации. Усилията на Неправителствени организации са откъслечни и спорадични заради липса на стабилно финансиране.
Препоръки
Основна отбрана
• Насърчаване на акции за по-добра професионална отбрана и работни условия на публицистите (от страна на неправителствени организации, професионални организации, медии).
• Защита на правото на информация посредством по-ефективно използване на Закона за достъп до социална информация от страна на държавните институции.
• Подобряване на законодателството във връзка с състава, независимостта и успеваемостта на Съвет за електронни медии посредством обезпечаване на присъединяване на представители на гражданското общество в номинирането на членове на Съвет за електронни медии, в състава на органа и в мониторинга на решенията и отчетността на Съвет за електронни медии. Подобни дейности би трябвало да бъдат в сходство с промените в Директивата за аудиовизуалните медийни услуги.
Пазарен плурализъм
• Насърчаване на използването на ограничения за бистрота на собствеността на медиите от страна на съответните регулаторни органи.
• Въвеждане на тест за „ медиен плурализъм ” в случаите на медийни сливания (в закона и в компетенциите на регулаторните органи).
• Постоянно и стабилно наблюдаване на въздействието на рекламодатели и притежатели на медии върху публицистичното наличие – реализирано от неправителствени организации, за да се насърчи предотвратяването на сходни намеси.
Политическа самостоятелност
• Преразглеждане на Закона за радиото и малкия екран в частта му, засягаща независимостта и финансирането на публичните медии, в това число ограничения, които да подсигуряват по-широко присъединяване на жителите в оценката на предоставяните услуги и във взимане на решения за обилни промени в програмата.
• Въвеждане на транспарантни и недискриминационни процедури за контролиране на разпределението на държавната реклама и на обществени средства за медиите от страна на държавното управление, дружно с постоянна отчетност от страна на държавните организации и на получателите на финансиране, както и периодически мониторинг (осъществяван от неправителствени организации) за успеваемостта на ограниченията.
• По-стриктно използване на наредбите на Изборния кодекс по отношение на оразличаването на платено от публицистично наличие при отразяване на политически тематики.
Социално включване
• Развитие на обществена политика в региона на медийната просветеност и въвеждане на тематиката за медийната просветеност в учебната стратегия и в неофициалното медийно обучение.
• Стартиране в границите на мрежата на Българска национална телевизия на профилиран канал, отдаден на просвета, със мощен фокус върху обществена проблематика и тематики, свързани с малцинства и тъждество на половете – за да се усъвършенства представянето на разнообразни български малцинства и обществени групи.
• Увеличаване на достъпа до медийно наличие за хора с увреждания, както и провеждането на съвещания с потребителите и даването на съответна информация за услугите за достъп (както от страна на публичните, по този начин и на частните медии, благодарение на съответните държавни институции).
• Въвеждане на политики за подкрепяне на районните и локалните медии предвид на тяхната финансова резистентност, разпространяване, политическа и икономическа самостоятелност (от страна на държавното управление, локалните управляващи, НПО). В умозаключение, както и при предходните издания на ММП, значимо е да се подчертае голямата нужда от обезпечаване на надеждни и налични данни за положението на медийния пазар (пазарни дялове на притежателите във всички медийни браншове, данни за тиражите и разпространяването, за потреблението и равнището на централизация на онлайн медиите и т.н.). Такива данни биха могли да бъдат предоставени от транспарантни и безпристрастни държавни, частни или неправителствени организации, с цел да се подсигурява най-прецизен мониторинг и оценка на медийния плурализъм в страната.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ