Няма на света човек без сянка ♥ „Ефектът на сянката“
Резултат от напъните и професионализма на трима от най-известните модерни духовни учители – Дийпак Чопра, Мариан Уилямсън и Деби Форд, книгата „ Ефектът на сянката “ (ИК „ Хермес “) ни повежда на едно същински трансформиращо живота пътешестване към себе си. Колкото повече отхвърляме да опознаем своята тъмна страна, толкоз по-разрушително е нейното проявяване. Имаме ли смелостта да се надигнем очи в очи със личните си демони и да приемем сянката за неизменима част от нашата същина?
Как да овладеем тъмната си страна
Деби Форд
Конфликтът сред това, което сме, и това, което желаеме да бъдем, е в центъра на битката ни като човешки същества. Самият ни живот е учреден на правилото на дуалността. Раждане и гибел, положително и зло, вяра и примирие със ориста – във всеки от нас те участват по едно и също време и оказват въздействието си във всеки аспект от съществуването ни. Ако познаваме смелостта, това е, тъй като сме изпитали и страха; в случай че разпознаваме честността, то е, тъй като сме срещали и измамата. Въпреки това множеството от нас отхвърлят или подценяват дуалистичната си природа.
Ако живеем с убеждението, че сме нещо тъкмо несъмнено, че притежаваме стеснен набор от човешки качества, ще би трябвало да се запитаме за какво множеството от нас не се усещат задоволени от живота си в този миг. Защо, макар че имаме достъп до толкоз доста мъдрост, не демонстрираме смелостта и силата да действаме съгласно с положителните си планове, правейки решителни стъпки? И най-важното, за какво дейностите ни опонират на ценностната ни система и на всичко, в което сякаш имаме вяра? В тази книга ние твърдим, че това се дължи на неразучената част от съществото ни – неговата тъмна страна, сянката, където се крие неразкритият ни капацитет. Точно тук, където минимум допускаме, ще намерим ключа към силата, щастието и способността да изживеем фантазиите си.
Научени сме да се боим от тъмната страна на живота и от личната си сянка. Когато се осезаем, че таим неприятна мисъл или действаме по метод, който усещаме като недопустим, се скриваме като подплашен заек в дупката си и се надяваме, молим се злото да си е отишло, когато още веднъж се покажем на открито. Защо го вършим? Защото се опасяваме, че колкото и да се опитваме, в никакъв случай няма да сме в положение да избягаме от тази част от себе си. И въпреки по предписание да пренебрегваме или потискаме своята тъмна страна, отрезвяващата истина е, че бягството от сянката я прави още по-силна.
Отричането й води до още повече болежка, страдалчество, страдание и примирие. Не успеем ли да поемем отговорност и да извлечем мъдростта, скрита под повърхността на съзнателния ни разум, сянката ще поеме командването и вместо ние да я направляваме, тя ще ни завладее, задействайки резултата на сянката. Тогава решенията стартира да взема точно тя, лишавайки ни от правото да избираме умишлено – било то какво да ядем, какъв брой да харчим, или на кое увлечение да се поддадем. Нашата сянка ни подтиква да постъпваме по метод, по който не сме си представяли, че можем, и да пилеем виталната си сила в неприятни привички и закостенели модели на държание. Попаднали под нейно въздействие, потискаме себеизявата си и като не отстояваме това, в което имаме вяра, се лишаваме от достоверно битие. Само прегръщайки своята дуалност, ще се освободим от дейностите, които могат да ни унищожат. Ако не се приемем в своята целокупност, тогава сигурно резултатът на сянката ще ни удари в тил.
Ефектът на сянката е на всички места и доказателства можем да открием във всички аспекти от живота си. За него четем в интернет, следим го във вечерните вести, откриваме го у другари, родственици и непознати на улицата. Но най-много го разпознаваме в личните си мисли, дейности и връзките си с другите. Тревожи ни това, че в случай че тъмната ни страна бъде осветена, ще изпитаме мъчителен позор или още по-лошо – ще се сбъдне най-големият ни призрачен сън. Страх ни е какво ще открием, в случай че погледнем в себе си, по тази причина затваряме очи и отхвърляме да се надигнем пред своята сянка.
Тази книга разкрива една друга истина, споделена от три преобразяващи живота гледни точки: в действителност се случва тъкмо противоположното на това, което се боим, че ще изживеем. Вместо позор усещаме съчувствие. Вместо разстройване ни изпълва храброст. Вместо ограничаване изпитваме чувство за независимост. Неизследвана, сянката е като кутията на Пандора – цялостна с секрети, от които ни е боязън, тъй като могат да разрушат всичко, което ни е скъпо. Отворим ли кутията обаче, откриваме, че наличието й има силата да промени живота ни по коренен и позитивен метод.
Освобождаваме се от илюзията, че тъмнината ще ни завладее; вместо това, виждаме света в нова светлина. Новооткритото възприятие на съчувствие към самите нас ни дава убеденост и храброст да отворим сърцето си и към другите. Силата, която откриваме надълбоко в себе си, ни оказва помощ да се оправим със страха, който до неотдавна ни е теглел обратно, и ни подтиква да разкрием най-високия си капацитет. Да приемем своята сянка, в действителност надалеч не е плашещо – това ни възстановява целостта, достоверността и силата, способността да отключим пристрастеността си и да изпълним фантазиите си.
Тази книга е плод на желанието ни да хвърлим светлина върху многочислените благоприятни условия за промяна, които дава сянката. Всеки от трима ни подхожда към тематиката от своята неповторима позиция. Намерението ни е да предложим цялостно, многостранно схващане за това, по какъв начин сянката се е зародила в нас, по какъв начин се демонстрира в живота ни и най-важното – какво можем да създадем, с цел да разкрием капацитета на същинската си природа. Гарантираме ви, че откакто прочетете тази книга, ще гледате на сянката си по нов метод.
В първа част Дийпак Чопра преглежда нашата дуалистична природа и ни демонстрира по какъв начин да си върнем целостта. Неговият холистичен метод към сянката като пораждаща вътрешно раздвояване е въодушевяващ и в същото време удобен. Дийпак Чопра е пионер в проучването на единството ум–тяло и е оказал помощ на милиони хора да преобразят живота си. Във втората част аз (Деби Форд) се допирам на съвсем 15-годишния си опит като учител, учащ по Метода на сянката, с цел да предложа налично и задълбочено проучване за раждането на сянката, ролята й във всекидневието и метода, по който можем да си върнем силата и великолепието на своята достоверна природа. В третата част Мариан Уилямсън, нравствен преподавател от интернационална големина, допира сърцата и мозъците ни с провокативно изследване на връзката сред сянката и душата, повеждайки ни през каменистия терен на битката сред страха и любовта.
Всеки от нас се основава на многогодишния си опит и дълбоката, откровена вяра, че сянката може да бъде осветена един път вечно. Защото, в случай че не отговорим на офанзивите й и не интегрираме мъдростта й, тя ще продължи да провокира хаос в живота и света ни. Ако не успеем да приемем своите недостатъци и разпознаем нездравословните си привички, неизбежно сами ще си подложим крайник тъкмо когато сме на прага на персонален или професионален триумф. В този случай сянката печели. Когато приказваме на децата си, подтиквани от яд, неудобен за обстановката, сянката печели. Когато мамим хората, които обичаме, сянката печели. Когато отхвърляме да приемем същинската си природа, сянката печели.
Ако не внесем светлината на своето висше аз в тъмнината на човешките си пориви, сянката печели. Докато не приемем всички свои аспекти, сянката ще продължи да упражнява въздействието си над нас, възпрепятствайки щастието ни. Ако остане непризната, тя ще ни попречи да реализираме вътрешна целокупност и да изпълним най-значимите си проекти, принуждавайки ни да живеем лимитирано и криво-ляво. Тази книга е написана с вярата, че ще извадим на ярко тъмната ни човешка страна. Никога до момента не е имало по-подходящ миг да си създадем нов речник, да осветим сянката и един път вечно да разберем това, което ни е било толкоз мъчно да забележим и да разбираем.
Работата върху сянката такава, каквато е показана в тази книга, е освен това от психическо проучване и интелектуално заиграване. Тя предлага изпитани решения на нерешени въпроси. Това е трансформиращо живота пътешестване, което прекрачва границите на която и да е психическа доктрина, защото преглежда тъмната страна като човешки проблем, нравствен проблем, на който всички би трябвало да намерим решение в този живот, в случай че желаеме да реализираме цялост на себеизразяването си. Най-после ще разберем за какво не сме нито по-добри, нито по-лоши от който и да било, без значение от цвета на кожата ни, средата, в която сме израснали, половата ни ориентировка, генетичните дадености и предишното ни. Няма на света човек без сянка. Когато бъде призната съществено и разбрана, сянката ни дава опция да стартираме да градим нова действителност, изменяща метода, по който възприемаме себе си, отглеждаме децата си, отнасяме се към колегата си и взаимодействаме с хората към нас.
Вярвам, че сянката е един от най-прекрасните блага, които притежаваме. Карл Густав Юнг я назовава „ спаринг сътрудник ”. Тя е съперникът вътре в нас, който изобличава слабите ни места и изостря уменията ни; тя е учителят, треньорът, лидерът, с чиято помощ разкриваме своето същинско величие. Сянката не е проблем, който би трябвало да се реши, нито зложелател, който да се победи, а плодородно поле, което би трябвало да се научим да обработваме. Когато заровим ръце надълбоко в плодоносната почва, ще открием семената на онази същина, която най-силно желаем да бъдем. Искрено се надяваме, че ще поемете по този път, тъй като знаем какво ви чака.
* Думи от въведението на книгата „ Ефектът на сянката “, Дийпак Чопра, Деби Форд и Мариан Уилямсън, ИК „ Хермес “, 2011 година
Изображение: pexels.com
