Хаосът в земеделието се озаптява с пиар стратегии
Решения, постановления, наредби, промени в законодателството - всичко това се приема и гласоподава на един мирис (и постоянно без нужната експертна оценка ) от ръководителите на страната ни, с цел да могат да бъдат облечени в комфортна форма всевъзможен тип пи ар начинания, родени по време на пандемията COVID-19. Всички те - съпроводени от проява на безкрайната угриженост на ръководещите към изпадналото в цайтнот народонаселение. И така- ден след ден, до момента в който то - клетото народонаселение - не се прероди... в зомби: облъчено от телевизионните тирадите на управниците, изричащо само сладките три срички "Хва-ла Ви! "
И тази седмица мина по този начин, както приключиха предходните две - под мотото на загрижеността към българските аграрни производители. За задачата държавното управление организира изключително онлайн съвещание, ръководено от персонално от премиера Бойко Борисов. Прието бе и преднамерено разпореждане, с което огромните търговски вериги бяха задължени предпочитано да оферират продукция на локални (регионални) производители - на задоволително огромна и особено обозначена (брандирана) повърхност. По принцип начинанието е благородно, само че... за какво чак в този момент?
Неглижирането на българските производители е процедура с 30-годишна история. За последно, преди две седмици още веднъж поставихме въпроса (виж „ В омагьосания кръг на дотациите “, бр. 12 от 3 април 2020 г.) "Защо от етикетите по рафтовете за плодове и зеленчуци в супермаркетите разбираме, че те са импортирани от Турция, Германия, Гърция, Италия, Франция, Полша, Македония, Испания и даже от Китай, а не са докарани от Пловдивско, Старозагорско или Хасковско? След като от името на българското селско стопанство към този момент са изхарчени над 12 милиарда лева по най-различни европейски стратегии? "
И още - по силата на каква логичност, този родолюбив напор беше съпроводен с демонстративното уволняване на заместник-министъра на земеделието Чавдар Маринов, който бе единственият представител на действителния плод-зеленчуков отрасъл в така наречен отраслово ведомство?
За никого не е загадка, че от десетилетия проблемите, които задушават този бранш, съзнателно са били замитани под килима. И то с такова старание, че сега само изключителното състояние избавя ръководещите от надигащата се протестна вълна. Защото въпросът към този момент звучи по различен метод: не дали българските производители на плодове и зеленчуци ще оцелеят, а... по кое време бизнесът им ще загине дефинитивно.
За страдание, тази мрачна прогноза не е плод на нечий негативизъм, а е изстрадана действителност. "Липсата на държавническа политика, работата на парче и безотговорното държание на политическата класа доведоха до такива резултати " сподели пред в. „ БАНКЕРЪ “ Цветан Цеков, член на Управителния съвет на Асоциацията на земеделските производители в България и ръководител на Експертния съвет по плодове и зеленчуци.
За тези, които не знаят, Цветан Цеков е един от потвърдените биопроизводители освен в България, само че и зад граница. От години той води борба с "октопода " в селското стопанство и прелестно знае защо иде тирада.
Според тъжната му статистика, през последните десетина години Министерството на земеделието е задръстено от некомпетентни "калинки ", а мощно деформираната му политика е довела до това, че 4-5% от така наречен аграрни производители държат съвсем цялата обработваема земя и усвояват близо 95% от парите по европейските стратегии. "Това е обществена загадка и всички, занимаващи се със земеделие у нас, могат да ги посочат поименно ", безапелационен е той. И... прецизира какво тъкмо има поради:
"В резултат на порочните практики, два обичайно български бранша - производството на плодове и зеленчуци и отглеждането на животни, са пред цялостен колапс и съвсем са извървели пътя до цялостното им изтриване от бизнес картата на Европа. Основната причина е, че поради сбърканата кадрова политика, Министерството на земеделието не разполага с експертен капацитет, не е в положение да овладее проблемите и да открие верния път за тяхното решение ".
Дори да допуснем, че мрачните прогнози са леко пресилени, няма по какъв начин да пренебрегнем отговорите, кодирани в идващите два въпроса:
По какви аргументи преди 10-12 години в България е имало 380 000 дка ефикасни трайни насаждения, а през днешния ден те са не повече от 100 000 декара?
Защо преди петилетка и половина - две, полски пипер се е отглеждал на обща повърхност (приблизително) от 190 000 дка, а през днешния ден - на нищо и никаквите 29 000 декара?
Защо декарите с известните по целия свят български домати и краставици не престават да се топят като ланския сняг? И допустимо ли е това да се случва, в случай че България имаше съответни политики за развиването на този бранш?
Все въпроси, на които отговори няма. Или по-скоро има, само че така наречен политически хайлайф въобще не се интересува от тях. Защото, в случай че Цветан Цеков и останалите "бунтари " не са прави, до момента все някой щеше да е излязъл и обществено да опровергае изказванието им, че в Министерството на земеделието работят не повече от... една шепа агрономи. По-скоро - получават заплати, тъй като скоро никой не ги е питал какво би трябвало да се направи, че производителите на плодове и зеленчуци да се отлепят от дъното.
"С отстраняването на Маринов, който беше действителна спънка за пренасочването на евросубсидиите, избрани за производителите на плодове и зеленчуци, пътят към ликвидацията на бранша е отворен ", безапелационни са браншовиците.
Тук е моментът да напомним, че поради бруталните "еквилибристики " с парите по европейските оперативни стратегии, до преди година България беше изправена пред действителната заплаха да бъде заличена от картата на биоземеделието: Европейската комисия беше напът да откаже оторизацията на българското биоземеделие, което на процедура щеше да лиши страната от близо 40 млн. лева, полагащи ни се за произвеждане на биопродукти.
Причината за това е известна на стеснен кръг хора, защото казусът беше потулен от администрацията на земеделското ведомство. А тя е, че до предходната година имаше три отрицателни отчета на Комисията (те са били получени по времето на министър Порожанов - бел. ред.) и в тях е ставало дума за доста тежки злоупотреби със средства, предопределени за биоземеделие.
Знае се, че при отпущането на еврофинансирането, с което да бъде дотирано биологичното земеделие, са били планувани избран брой производители. Буквално в последния миг, въпреки и при строго закрепен бюджет, до класиране са били позволени и участници, които не дават отговор на нито едно от общоприетите условия за присъединяване в сходни процедури: одеве регистрирани като био производители, без нито една завършена финансова година, без потвърден административен потенциал за осъществяване на планове по европейски стратегии и така нататък
А най-любопитното в тази ситуация е, че множеството от "богопомазаните " са били... зърнопроизводители. И са се "записали " за присъединяване с претекста, че в нивите им кацали патици и диви гъски, щъкали най-различни други „ вредители “, които унищожавали реколтата им и по тази причина те също трябвало да получат помощи.
Ведомственото "състрадание " се показва в светкавичното пренасочване на 18 млн. лева, планувани за биопроизводство на плодове и зеленчуци. Съвсем "законно ", несъмнено, тъй като за задачата още по-светкавично били сътворени нужните наредби и постановления, с които да се вържат съответните гащи.
От тогава усвояването на европейски пари за биопроизводството е всеобщ спорт. На книга са регистрирани близо 700 производители, само че осведомени настояват, че най-малко 90% от тях са чиста бутафория. Или казано на по-обикновен език - те са част схеми за източване на европейските фондове. И в министерството, и във Фонд "Земеделие " служителите за наясно защо става дума, само че... играта на стражари и апаши продължава!
И тази седмица мина по този начин, както приключиха предходните две - под мотото на загрижеността към българските аграрни производители. За задачата държавното управление организира изключително онлайн съвещание, ръководено от персонално от премиера Бойко Борисов. Прието бе и преднамерено разпореждане, с което огромните търговски вериги бяха задължени предпочитано да оферират продукция на локални (регионални) производители - на задоволително огромна и особено обозначена (брандирана) повърхност. По принцип начинанието е благородно, само че... за какво чак в този момент?
Неглижирането на българските производители е процедура с 30-годишна история. За последно, преди две седмици още веднъж поставихме въпроса (виж „ В омагьосания кръг на дотациите “, бр. 12 от 3 април 2020 г.) "Защо от етикетите по рафтовете за плодове и зеленчуци в супермаркетите разбираме, че те са импортирани от Турция, Германия, Гърция, Италия, Франция, Полша, Македония, Испания и даже от Китай, а не са докарани от Пловдивско, Старозагорско или Хасковско? След като от името на българското селско стопанство към този момент са изхарчени над 12 милиарда лева по най-различни европейски стратегии? "
И още - по силата на каква логичност, този родолюбив напор беше съпроводен с демонстративното уволняване на заместник-министъра на земеделието Чавдар Маринов, който бе единственият представител на действителния плод-зеленчуков отрасъл в така наречен отраслово ведомство?
За никого не е загадка, че от десетилетия проблемите, които задушават този бранш, съзнателно са били замитани под килима. И то с такова старание, че сега само изключителното състояние избавя ръководещите от надигащата се протестна вълна. Защото въпросът към този момент звучи по различен метод: не дали българските производители на плодове и зеленчуци ще оцелеят, а... по кое време бизнесът им ще загине дефинитивно.
За страдание, тази мрачна прогноза не е плод на нечий негативизъм, а е изстрадана действителност. "Липсата на държавническа политика, работата на парче и безотговорното държание на политическата класа доведоха до такива резултати " сподели пред в. „ БАНКЕРЪ “ Цветан Цеков, член на Управителния съвет на Асоциацията на земеделските производители в България и ръководител на Експертния съвет по плодове и зеленчуци.
За тези, които не знаят, Цветан Цеков е един от потвърдените биопроизводители освен в България, само че и зад граница. От години той води борба с "октопода " в селското стопанство и прелестно знае защо иде тирада.
Според тъжната му статистика, през последните десетина години Министерството на земеделието е задръстено от некомпетентни "калинки ", а мощно деформираната му политика е довела до това, че 4-5% от така наречен аграрни производители държат съвсем цялата обработваема земя и усвояват близо 95% от парите по европейските стратегии. "Това е обществена загадка и всички, занимаващи се със земеделие у нас, могат да ги посочат поименно ", безапелационен е той. И... прецизира какво тъкмо има поради:
"В резултат на порочните практики, два обичайно български бранша - производството на плодове и зеленчуци и отглеждането на животни, са пред цялостен колапс и съвсем са извървели пътя до цялостното им изтриване от бизнес картата на Европа. Основната причина е, че поради сбърканата кадрова политика, Министерството на земеделието не разполага с експертен капацитет, не е в положение да овладее проблемите и да открие верния път за тяхното решение ".
Дори да допуснем, че мрачните прогнози са леко пресилени, няма по какъв начин да пренебрегнем отговорите, кодирани в идващите два въпроса:
По какви аргументи преди 10-12 години в България е имало 380 000 дка ефикасни трайни насаждения, а през днешния ден те са не повече от 100 000 декара?
Защо преди петилетка и половина - две, полски пипер се е отглеждал на обща повърхност (приблизително) от 190 000 дка, а през днешния ден - на нищо и никаквите 29 000 декара?
Защо декарите с известните по целия свят български домати и краставици не престават да се топят като ланския сняг? И допустимо ли е това да се случва, в случай че България имаше съответни политики за развиването на този бранш?
Все въпроси, на които отговори няма. Или по-скоро има, само че така наречен политически хайлайф въобще не се интересува от тях. Защото, в случай че Цветан Цеков и останалите "бунтари " не са прави, до момента все някой щеше да е излязъл и обществено да опровергае изказванието им, че в Министерството на земеделието работят не повече от... една шепа агрономи. По-скоро - получават заплати, тъй като скоро никой не ги е питал какво би трябвало да се направи, че производителите на плодове и зеленчуци да се отлепят от дъното.
"С отстраняването на Маринов, който беше действителна спънка за пренасочването на евросубсидиите, избрани за производителите на плодове и зеленчуци, пътят към ликвидацията на бранша е отворен ", безапелационни са браншовиците.
Тук е моментът да напомним, че поради бруталните "еквилибристики " с парите по европейските оперативни стратегии, до преди година България беше изправена пред действителната заплаха да бъде заличена от картата на биоземеделието: Европейската комисия беше напът да откаже оторизацията на българското биоземеделие, което на процедура щеше да лиши страната от близо 40 млн. лева, полагащи ни се за произвеждане на биопродукти.
Причината за това е известна на стеснен кръг хора, защото казусът беше потулен от администрацията на земеделското ведомство. А тя е, че до предходната година имаше три отрицателни отчета на Комисията (те са били получени по времето на министър Порожанов - бел. ред.) и в тях е ставало дума за доста тежки злоупотреби със средства, предопределени за биоземеделие.
Знае се, че при отпущането на еврофинансирането, с което да бъде дотирано биологичното земеделие, са били планувани избран брой производители. Буквално в последния миг, въпреки и при строго закрепен бюджет, до класиране са били позволени и участници, които не дават отговор на нито едно от общоприетите условия за присъединяване в сходни процедури: одеве регистрирани като био производители, без нито една завършена финансова година, без потвърден административен потенциал за осъществяване на планове по европейски стратегии и така нататък
А най-любопитното в тази ситуация е, че множеството от "богопомазаните " са били... зърнопроизводители. И са се "записали " за присъединяване с претекста, че в нивите им кацали патици и диви гъски, щъкали най-различни други „ вредители “, които унищожавали реколтата им и по тази причина те също трябвало да получат помощи.
Ведомственото "състрадание " се показва в светкавичното пренасочване на 18 млн. лева, планувани за биопроизводство на плодове и зеленчуци. Съвсем "законно ", несъмнено, тъй като за задачата още по-светкавично били сътворени нужните наредби и постановления, с които да се вържат съответните гащи.
От тогава усвояването на европейски пари за биопроизводството е всеобщ спорт. На книга са регистрирани близо 700 производители, само че осведомени настояват, че най-малко 90% от тях са чиста бутафория. Или казано на по-обикновен език - те са част схеми за източване на европейските фондове. И в министерството, и във Фонд "Земеделие " служителите за наясно защо става дума, само че... играта на стражари и апаши продължава!
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ