Икономиката печели от вноса на слънчоглед от Украйна
Решението на Народното събрание да поддържа отпадането на възбраната за импорт на пшеница, царевица, рапица и слънчогледово семе от Украйна провокира доста мнения и безредици. Фокусът на дебатите предстоящо попада върху слънчогледа, защото след началото на войната и преди налагането на възбраната, точно това е суровината, която внасяме в доста огромни количества от Украйна. Защо обаче търсим толкоз слънчоглед от Украйна и за какво още преди войната се превърнахме в чист вносител на слънчоглед? Отговорът на тези въпроси се крие в структурната смяна в националната стопанска система и вложенията в преработвателни мощности за слънчоглед.
България обичайно е експортьор на слънчоглед. Данните за последните две десетилетия демонстрират, че изнасяме сред 300 хиляди и 1 млн. тона слънчоглед годишно, като в последните десетина години износът е в границите на 600-800 хиляди тона на година. На процедура до 2010 година съвсем няма импорт на слънчоглед, като се внасят под 10 хиляди тона на година. В последните 10 години се следи растеж на вноса на слънчоглед, който доближава над 600 хиляди тона още преди пандемията (2019 г.). Това развиване не е обвързано с пазара в Украйна, защото вносът на слънчоглед преди пандемията е главно от Румъния и Молдова. През 2022 година вносът на слънчоглед доближава рекордните 1,3 млн. тона, като изпреварва износа с над 700 хиляди тона. Сериозният растеж през 2022 година към този момент се дължи на импорт от Украйна.
Тази смяна в комерсиалната позиция на страната във връзка с слънчогледа е разследване на по-дълбока структурна смяна в националната стопанска система – вложенията в мощности за преправка на слънчоглед и съответно за произвеждане на олио. До 2010 година износът на олио от предприятията в страната е в границите на 100 хиляди тона на година. През 2014 година износът на олио доближава над 250 хиляди тона, а към 2020 година надвишава 500 хиляди тона. През 2022 година се реализира връх, като чистият експорт на олио доближава над 600 хиляди тона. Сред главните пазари са страни като Испания, Гърция и Италия. Казано другояче, България се трансформира от огромен чист експортьор на слънчоглед в огромен чист експортьор на олио.
Това развиване дава отговор на процеса на промяна на националната стопанска система. Инвестициите в преработвателни мощности разрешават на промишлеността да предлага на международния пазар краен артикул, който носи повече доходи и по-висока добавена стойност. Последното се вижда и от данните за търговията в стойностно изражение. Нетните доходи от експорт на страната от търговията с олио са се повишили от към 250 млн. евро преди пандемията (2019 г.) до близо 1,2 милиарда евро през 2022 година Тази смяна е подкрепена от опцията да се внесе слънчоглед от Украйна, въпреки наклонността да е забележима още преди войната.
В обстановка, в която дебатът за търговията с съответна суровина не опълчва просто локални производители на потребителите – класическа режисура, а непосредствено опълчва две групи локални производители – причините да се слагат спънки пред вноса напълно губят почва. Ако задачата през рестриктивните мерки е да се вдигне цената за продукцията на локалните производители на слънчоглед, то негативът ще се поеме от всички консуматори (през цените на крайните продукти), както и непосредствено от преработвателите, които ще изгубят конкурентно преимущество. В сходна политика няма никакъв смисъл, даже без да повдигаме тематиката за дотациите и облагите в земеделието или геополитическия мотив за поддръжката за Украйна.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
България обичайно е експортьор на слънчоглед. Данните за последните две десетилетия демонстрират, че изнасяме сред 300 хиляди и 1 млн. тона слънчоглед годишно, като в последните десетина години износът е в границите на 600-800 хиляди тона на година. На процедура до 2010 година съвсем няма импорт на слънчоглед, като се внасят под 10 хиляди тона на година. В последните 10 години се следи растеж на вноса на слънчоглед, който доближава над 600 хиляди тона още преди пандемията (2019 г.). Това развиване не е обвързано с пазара в Украйна, защото вносът на слънчоглед преди пандемията е главно от Румъния и Молдова. През 2022 година вносът на слънчоглед доближава рекордните 1,3 млн. тона, като изпреварва износа с над 700 хиляди тона. Сериозният растеж през 2022 година към този момент се дължи на импорт от Украйна.
Тази смяна в комерсиалната позиция на страната във връзка с слънчогледа е разследване на по-дълбока структурна смяна в националната стопанска система – вложенията в мощности за преправка на слънчоглед и съответно за произвеждане на олио. До 2010 година износът на олио от предприятията в страната е в границите на 100 хиляди тона на година. През 2014 година износът на олио доближава над 250 хиляди тона, а към 2020 година надвишава 500 хиляди тона. През 2022 година се реализира връх, като чистият експорт на олио доближава над 600 хиляди тона. Сред главните пазари са страни като Испания, Гърция и Италия. Казано другояче, България се трансформира от огромен чист експортьор на слънчоглед в огромен чист експортьор на олио.
Това развиване дава отговор на процеса на промяна на националната стопанска система. Инвестициите в преработвателни мощности разрешават на промишлеността да предлага на международния пазар краен артикул, който носи повече доходи и по-висока добавена стойност. Последното се вижда и от данните за търговията в стойностно изражение. Нетните доходи от експорт на страната от търговията с олио са се повишили от към 250 млн. евро преди пандемията (2019 г.) до близо 1,2 милиарда евро през 2022 година Тази смяна е подкрепена от опцията да се внесе слънчоглед от Украйна, въпреки наклонността да е забележима още преди войната.
В обстановка, в която дебатът за търговията с съответна суровина не опълчва просто локални производители на потребителите – класическа режисура, а непосредствено опълчва две групи локални производители – причините да се слагат спънки пред вноса напълно губят почва. Ако задачата през рестриктивните мерки е да се вдигне цената за продукцията на локалните производители на слънчоглед, то негативът ще се поеме от всички консуматори (през цените на крайните продукти), както и непосредствено от преработвателите, които ще изгубят конкурентно преимущество. В сходна политика няма никакъв смисъл, даже без да повдигаме тематиката за дотациите и облагите в земеделието или геополитическия мотив за поддръжката за Украйна.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ