Ренета Венева, Монтесори обучител: Педагогът слиза на...
Ренета Венева е приключила логика на психиката в Софийския университет, специализира в Мюнхен Монтесори терапия и е измежду малцината българи с такава интернационална тапия. Председател е на Националния алианс за работа с доброволци. Действащ психолог, Монтесори терапевт и обучител.
- След пилотните общински детски градини в Пловдив Монтесори педагогиката влиза и в 1. клас. Как ще се приложи там методът да се учи през опит?
- Естествено е при повече от 2 година опит в използването на Монтесори в детските градини при излизането на първия випуск да има опция децата да продължат в учебно заведение по същата методика. Засега приказваме за Монтесори клас. Преминаване нацяло учебно заведение към системата изисква време и повече личен опит. На старта в едно учебно заведение ще има и общоприети, и Монтесори паралелки.
- Каква е разликата?
-В Монтесори класа ще дойдат деца, които в градината са се обучавали по разнообразни способи. Някои към този момент ще са претърпели правилата на тази методика, за други ще е първи допир. Децата ще са разнообразни и във връзка с своите знания от подготвителната група, и в разбирането за приемливост, работата в екип, почит към правила. Първите месеци учителят ще работи както върху образованието, по този начин и за уеднаквяването на обществените правила.
Това е доста значимо, тъй като в Монтесори класа фронталното преподаване е сведено до най-малко. В единични случаи има аналогия с този метод, при който госпожата е пред дъската, демонстрира на всички едновременно и 30 деца са обърнати към нея и с тил едно към друго, като малко взаимодействат с нея и по никакъв начин със съучениците си. В Монтесори класа те работят в дребни групи, в които учителят изяснява или демонстрира. Така резултатът неведнъж се покачва.
Първо, когато взаимодейства с 4-6 деца, учителят има опция повече да следи техните интензивности, компликации, ползи.
Второ, може бързо да реагира на любознанието, страховете, компликациите. В дребната група е по-естествено децата да взаимодействат между тях. Няма отдалеченост сред другите и е по-лесно да учиш от другите, да ползваш помощ и да даваш помощ.
Много присъща е опцията за самостоятелно показване - да се изяснява на детето персонално. Но най-голямата разлика по отношение на обичайния клас е безграничната опция да се учи през правене, прекарване, опит. Детето има опция да стигне самичко до разбирането на новото не като му споделя някой на дъската, а като единствено пробва.
- В градините има специфични играчки, които взема и учи посредством игра. А в клас?
- Отново има специфична среда. Тя е друга, тъй като други са задачите. Във възрастта 3-6 година значима роля имат упражненията, свързани със автономия и фина моторика. В Монтесори класа те отсъстват, само че има нови. Класната стая е композирана в зони: реч; математика и геометрия; география, история и науки; музика; приложни действия. В някои учебни заведения има и зона за предприемачество и нови технологии. Нищо не е забравено, само че става по различен метод. Има и зона за отдих - ъгъл за отмора, където децата да останат сами и да се успокоят.
- Сами ли вземат решение към какво да посегнат?
- Личният избор остава значим, само че е по-голяма ролята на педагога да насърчи детето и да помогне в ориентацията. С упражненията, които той подсказва, може да развива капацитета му съгласно неговите мощни и слаби страни. Ако му е мъчно изписването на някоя писмен знак, има доста разновидности то да борави не в тетрадка, а през материал - да речем да написа в пясък.
Учителят може да направи ученето по-сензитивно, с цел да не бяга детето от сложното по най-естествения за него метод: „ Не мога, не желая, няма да пиша повече! ”. Ако се подтиква сензитивността, представете си удоволствието от писането върху пясък. Това мотивиращо влияние от работата с материал основава наслада.
Когато упражнението в учебно заведение е да се изпише в 3 страници сложната писмен знак, с цел да се научи по-добре, естествената реакция е разплакване, отвод, отбягване на повтарящото се стеснение. Най-важно е детето да изпитва наслаждение от правенето, от независимия триумф. И увереност, че може. Това не става иначе, с изключение на през личен опит, през толкоз дълго практикуване, колкото детето подсказва, че има потребност.
Не може да стане в обичайния клас, тъй като там темпото е еднообразно за всички. Днес вършим това, на следващия ден - друго. Ако не си усвоил предното, продължаваш с недостиг. Натрупването на дефицити води бързо до отегчение, демотивация, отвод. В Монтесори класа всеки напредва със собствен темп. Имаме, несъмнено, стратегия и държавен учебен стандарт. Той ще бъде реализиран с лекост, само че в друг миг от всяко дете.
- Как ще наподобява едно изпитване, въпреки и условно, в първи клас?
- Няма такова знамение. Изпитването - това е информацията, която получава Монтесори педагогът при ежедневното наблюдение на детето. Подготвяме форми - електроннии и хартиени, в които елементарно и в действително време всеки ден да записва наблюдения за работата на всяко дете. Това ще даде опция да приготвя стимулацията и упражненията за всеки възпитаник по отношение на компликациите и триумфите от предния ден. Ще го улесни и в визията по какъв начин върви цялата група, по какъв начин да съчетава екипи, какви задания да дава. В 1.-4. клас, за разлика от детската градина, има и многообразие от спомагателни извършения.
- Учителят ще приготвя по 4-5 разнообразни урока за другите групи всеки ден?
- Да. Това е съществено предизвикателство във връзка с неговата предварителна подготовка даже когато уроците ще се готвят един път и ще се употребяват след това за доста деца. Върху това започваме работа с учителите - по какъв начин да приготвят упражненията, материалите, дейностите. Курсът ще приключи преди лятната почивка, с цел да има време за независима подготовка и акомодация.
В Монтесори учителят е създател. Той е изцяло свободен и виновен по отношение на децата и по отношение на своите настройки, да има собствен репертоар на база наложителното. Има огромна независимост да интерпретира. Един неразполагаем преподавател не може да поддържа автономия, отношение към опита, любознание, оня натурален интерес на детето да открива единствено къде е решението.
- Това не кара ли учителите да търсят назад леговище в сигурното?
- Промяната е развой. Първите са доста стимулирани и са подготвени да излязат от зоната на комфорт. Това е първото изискване да бъдеш Монтесори преподавател. Те са подготвени да се облягат на това, което знаят, само че и да го трансформират. Тази смяна касае и процеса на образование, и отношението към децата. Първо би трябвало да приемеш, че можеш да ръководиш клас и да подкрепяш деца, като си респектиран от самите тях. Като ги уважаваш не на думи.
Детето към този момент не е в центъра единствено на доктрина, както сме привикнали да го чуваме в презентациите. А през държанието на учителя - като той напусне бюрото на подиума и слезе при тях. Като седне на пода с децата, тъй като част от упражненията са на килима. Има ли нещо по-естествено за едно дете от това да седне на земята с други деца и да прави нещо с тях?! Това може да бъде доста сериозна задача, само че изпълнена по по-естествен метод.
Педагогът ще реди масите, тъй че да следи другите зони, да има достъп до всяка група и всяко дете. Той би трябвало да овладява по едно и също време 4-5 групи, които в един и същи миг вършат нещо друго. Затова разпоредбите са доста значими. Отношението към децата би трябвало да бъде също проява на почитание и на правила - да приказваме умерено, да не прекъсваме децата, да подтикваме деликатно и положително удоволствието да работят дружно.
Нашите деца мъчно работят по този начин. Фронталното образование подтиква индивидуализма. При него си самичък на чина и ти споделят: " Не гледай от другия, не му казвай. Сам! ”. А независимо не значи самостоятелен с другите. Значи мога самичък, само че с другите.
За доста учители бе огромно предизвикателство да изоставят дидактичния, безапелационен, поучителен фасон: „ Така е! Така споделих! Разбрахте ли кое е вярно? ”. Такова другарство в Монтесори не е задоволително. Да стартираме от най-простото - по какъв начин посрещаме децата, какъв брой сме усмихнати, спокойни, вдъхновяващи. От метода, по който стартираме работа, с опцията да стартираме с нещо групово, обвързвано с настроението и с удоволствието да споделим деня.
Тонът се задава от педагога. Много са значими връзките, тъй като това по какъв начин се чувстваш в огромна степен дефинира мотивацията да усвояваш. Ако се страхуваш, в случай че си афектиран, нервозен, неприет, друг, няма да стигнеш до предпочитание за развиване.
- Каква е гаранцията, че всеки ще мине всичко наложително в материала?
- В Монтесори няма сегментиране. Не през днешния ден единствено математика, в този момент история, след това членуване на съществителни. Учи се в зоните интердисциплинарно, като се минава през разнообразни тематики, през друг материал, в разнообразни групи.
Гаранцията е опцията децата стигнат сами до решенията и наблюдението на учителя. Много изпитание костваше сътрудниците да признаят и да се съсредоточат върху наблюдението. Толкова сме забързани, вършим уплашено 5 неща, по този начин сме подценили потребността и умеенето да следим детето, че това се оказва голямо предизвикателство в процеса на смяна. /Марица.бг
- След пилотните общински детски градини в Пловдив Монтесори педагогиката влиза и в 1. клас. Как ще се приложи там методът да се учи през опит?
- Естествено е при повече от 2 година опит в използването на Монтесори в детските градини при излизането на първия випуск да има опция децата да продължат в учебно заведение по същата методика. Засега приказваме за Монтесори клас. Преминаване нацяло учебно заведение към системата изисква време и повече личен опит. На старта в едно учебно заведение ще има и общоприети, и Монтесори паралелки.
- Каква е разликата?
-В Монтесори класа ще дойдат деца, които в градината са се обучавали по разнообразни способи. Някои към този момент ще са претърпели правилата на тази методика, за други ще е първи допир. Децата ще са разнообразни и във връзка с своите знания от подготвителната група, и в разбирането за приемливост, работата в екип, почит към правила. Първите месеци учителят ще работи както върху образованието, по този начин и за уеднаквяването на обществените правила.
Това е доста значимо, тъй като в Монтесори класа фронталното преподаване е сведено до най-малко. В единични случаи има аналогия с този метод, при който госпожата е пред дъската, демонстрира на всички едновременно и 30 деца са обърнати към нея и с тил едно към друго, като малко взаимодействат с нея и по никакъв начин със съучениците си. В Монтесори класа те работят в дребни групи, в които учителят изяснява или демонстрира. Така резултатът неведнъж се покачва.
Първо, когато взаимодейства с 4-6 деца, учителят има опция повече да следи техните интензивности, компликации, ползи.
Второ, може бързо да реагира на любознанието, страховете, компликациите. В дребната група е по-естествено децата да взаимодействат между тях. Няма отдалеченост сред другите и е по-лесно да учиш от другите, да ползваш помощ и да даваш помощ.
Много присъща е опцията за самостоятелно показване - да се изяснява на детето персонално. Но най-голямата разлика по отношение на обичайния клас е безграничната опция да се учи през правене, прекарване, опит. Детето има опция да стигне самичко до разбирането на новото не като му споделя някой на дъската, а като единствено пробва.
- В градините има специфични играчки, които взема и учи посредством игра. А в клас?
- Отново има специфична среда. Тя е друга, тъй като други са задачите. Във възрастта 3-6 година значима роля имат упражненията, свързани със автономия и фина моторика. В Монтесори класа те отсъстват, само че има нови. Класната стая е композирана в зони: реч; математика и геометрия; география, история и науки; музика; приложни действия. В някои учебни заведения има и зона за предприемачество и нови технологии. Нищо не е забравено, само че става по различен метод. Има и зона за отдих - ъгъл за отмора, където децата да останат сами и да се успокоят.
- Сами ли вземат решение към какво да посегнат?
- Личният избор остава значим, само че е по-голяма ролята на педагога да насърчи детето и да помогне в ориентацията. С упражненията, които той подсказва, може да развива капацитета му съгласно неговите мощни и слаби страни. Ако му е мъчно изписването на някоя писмен знак, има доста разновидности то да борави не в тетрадка, а през материал - да речем да написа в пясък.
Учителят може да направи ученето по-сензитивно, с цел да не бяга детето от сложното по най-естествения за него метод: „ Не мога, не желая, няма да пиша повече! ”. Ако се подтиква сензитивността, представете си удоволствието от писането върху пясък. Това мотивиращо влияние от работата с материал основава наслада.
Когато упражнението в учебно заведение е да се изпише в 3 страници сложната писмен знак, с цел да се научи по-добре, естествената реакция е разплакване, отвод, отбягване на повтарящото се стеснение. Най-важно е детето да изпитва наслаждение от правенето, от независимия триумф. И увереност, че може. Това не става иначе, с изключение на през личен опит, през толкоз дълго практикуване, колкото детето подсказва, че има потребност.
Не може да стане в обичайния клас, тъй като там темпото е еднообразно за всички. Днес вършим това, на следващия ден - друго. Ако не си усвоил предното, продължаваш с недостиг. Натрупването на дефицити води бързо до отегчение, демотивация, отвод. В Монтесори класа всеки напредва със собствен темп. Имаме, несъмнено, стратегия и държавен учебен стандарт. Той ще бъде реализиран с лекост, само че в друг миг от всяко дете.
- Как ще наподобява едно изпитване, въпреки и условно, в първи клас?
- Няма такова знамение. Изпитването - това е информацията, която получава Монтесори педагогът при ежедневното наблюдение на детето. Подготвяме форми - електроннии и хартиени, в които елементарно и в действително време всеки ден да записва наблюдения за работата на всяко дете. Това ще даде опция да приготвя стимулацията и упражненията за всеки възпитаник по отношение на компликациите и триумфите от предния ден. Ще го улесни и в визията по какъв начин върви цялата група, по какъв начин да съчетава екипи, какви задания да дава. В 1.-4. клас, за разлика от детската градина, има и многообразие от спомагателни извършения.
- Учителят ще приготвя по 4-5 разнообразни урока за другите групи всеки ден?
- Да. Това е съществено предизвикателство във връзка с неговата предварителна подготовка даже когато уроците ще се готвят един път и ще се употребяват след това за доста деца. Върху това започваме работа с учителите - по какъв начин да приготвят упражненията, материалите, дейностите. Курсът ще приключи преди лятната почивка, с цел да има време за независима подготовка и акомодация.
В Монтесори учителят е създател. Той е изцяло свободен и виновен по отношение на децата и по отношение на своите настройки, да има собствен репертоар на база наложителното. Има огромна независимост да интерпретира. Един неразполагаем преподавател не може да поддържа автономия, отношение към опита, любознание, оня натурален интерес на детето да открива единствено къде е решението.
- Това не кара ли учителите да търсят назад леговище в сигурното?
- Промяната е развой. Първите са доста стимулирани и са подготвени да излязат от зоната на комфорт. Това е първото изискване да бъдеш Монтесори преподавател. Те са подготвени да се облягат на това, което знаят, само че и да го трансформират. Тази смяна касае и процеса на образование, и отношението към децата. Първо би трябвало да приемеш, че можеш да ръководиш клас и да подкрепяш деца, като си респектиран от самите тях. Като ги уважаваш не на думи.
Детето към този момент не е в центъра единствено на доктрина, както сме привикнали да го чуваме в презентациите. А през държанието на учителя - като той напусне бюрото на подиума и слезе при тях. Като седне на пода с децата, тъй като част от упражненията са на килима. Има ли нещо по-естествено за едно дете от това да седне на земята с други деца и да прави нещо с тях?! Това може да бъде доста сериозна задача, само че изпълнена по по-естествен метод.
Педагогът ще реди масите, тъй че да следи другите зони, да има достъп до всяка група и всяко дете. Той би трябвало да овладява по едно и също време 4-5 групи, които в един и същи миг вършат нещо друго. Затова разпоредбите са доста значими. Отношението към децата би трябвало да бъде също проява на почитание и на правила - да приказваме умерено, да не прекъсваме децата, да подтикваме деликатно и положително удоволствието да работят дружно.
Нашите деца мъчно работят по този начин. Фронталното образование подтиква индивидуализма. При него си самичък на чина и ти споделят: " Не гледай от другия, не му казвай. Сам! ”. А независимо не значи самостоятелен с другите. Значи мога самичък, само че с другите.
За доста учители бе огромно предизвикателство да изоставят дидактичния, безапелационен, поучителен фасон: „ Така е! Така споделих! Разбрахте ли кое е вярно? ”. Такова другарство в Монтесори не е задоволително. Да стартираме от най-простото - по какъв начин посрещаме децата, какъв брой сме усмихнати, спокойни, вдъхновяващи. От метода, по който стартираме работа, с опцията да стартираме с нещо групово, обвързвано с настроението и с удоволствието да споделим деня.
Тонът се задава от педагога. Много са значими връзките, тъй като това по какъв начин се чувстваш в огромна степен дефинира мотивацията да усвояваш. Ако се страхуваш, в случай че си афектиран, нервозен, неприет, друг, няма да стигнеш до предпочитание за развиване.
- Каква е гаранцията, че всеки ще мине всичко наложително в материала?
- В Монтесори няма сегментиране. Не през днешния ден единствено математика, в този момент история, след това членуване на съществителни. Учи се в зоните интердисциплинарно, като се минава през разнообразни тематики, през друг материал, в разнообразни групи.
Гаранцията е опцията децата стигнат сами до решенията и наблюдението на учителя. Много изпитание костваше сътрудниците да признаят и да се съсредоточат върху наблюдението. Толкова сме забързани, вършим уплашено 5 неща, по този начин сме подценили потребността и умеенето да следим детето, че това се оказва голямо предизвикателство в процеса на смяна. /Марица.бг
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ