Камбуров: След Зума, аз съм вторият в историята на Локомотив...
Рекордьорът по голове в българското състезание Мартин Камбуров гостува в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. Славният нападател извърши фантазията си този сезон, като задмина именития притежател на “Златната обувка” Петър Жеков. Известен е и с огромната си успеваемост против вратарите на Левски, като държи върха за най-вече попадения, осъществени против “сините” на “Герена” - 10.
Марто, здравей! Благодаря, че одобри нашата покана. Как си, настрои ли се към този момент за коледни празници?
- Благодаря. Да, към този момент сме в отмора. Идват най-хубавите и светли празници – Коледа, Бъдни вечер, Нова година. Ще честваме със фамилията обикновено, като всяка година.
Преминаваме първо към най-важния въпрос – стопира ли Мартин Камбуров с футбола дефинитивно?
- Още е рано. Мисля, че до 25 декември ще бъде ясно на 100%. Все отново би трябвало да покажа нужното почитание към управлението на Берое и да изчакаме до Коледа. Тогава ще има изясненост на 100% към този момент.
Какво в договарянията с управлението би те предиздвикало да останеш и ти самият по какъв начин чувстваш нещата?
- Би ме предиздвикало, в случай че клубът Берое има потребност и желае да остана, да оказа помощ не толкоз към този момент с игра, а чисто душевен в съблекалнята след недобрия полусезон за Берое. Ако от това има потребност Берое, бих останал да оказа помощ, само че не непременно, несъмнено. Това ще бъде водещото, не толкоз дали ще играя или няма да играя.
Как би оценил до момента представянето на Берое в този есенен дял на шампионата?
- Лично моето мнение е, че би трябвало да сме по-напред наложително. Имаме качествени футболисти, просто натрупахме доста загуби. Това място за мен не е окей за качеството и тима на Берое.
Може би тъкмо това ще помолят теб от управлението – да помагаш и през пролетта, с цел да може отборът да се бори за място в топ 6, която е задачата безспорно към тима.
- Да, по тази причина не бързам с крайното си решение или да дам краен отговор незабавно след мача, или в този момент на вас, тъй като желая до Коледа да забележим цялата картинка. Дали ще има някаква изгода от мен да продължа да оказвам помощ с нещо на Берое или да взема решението да спра с футбола.
Ако вземеш решението да спреш, последният ти мач ще е бил против Левски, само че този път не съумя да вкараш. Имаш ли пояснение за какво толкоз сполучливо се представяш против този тим през годините?
- Мисля, че всеки един нападател си има „ обичани “ тимове, против които му се получава. За моя наслада е против Левски, тъй като Левски е един от грандовете в българския футбол. Когато успееш да отбележиш на тях, тези голове остават и има отзив. Както виждате, в този момент всякога публицистите ме питат какъв брой постоянно означавам на Левски през годините. Да, 25 гола против Левски в действителност е внушително!
Имаш ли някаква загадка или пояснение за какво постоянно ти се получава против тях?
- Не. Еднакво излизам във всеки мач. Който е експерт, знае доста добре, че не дели противниците, а играе всеки мач на 100%. Просто против някои тимове ти се получава. Мисля, че са три-четири тимовете, против които се случва по-често да означавам – Черно море, Славия…
Да поговорим и за възможното ти оставяне, в случай че решиш то да се случи. Оставят ти единствено шест мача, с цел да подобриш и върха на Георги Илиев за футболиста с най-вече срещи в „ А “ група. Този връх изкушава ли те, с цел да вземеш решение да останеш?
- Не, най-малко аз не го чувствам по този начин – този връх да ми е основната мотивация. Казах, че в случай че остана, ще бъде единствено поради управлението и хората в Стара Загора, тъй като те в действителност ми помогнаха да реализира този необикновен връх. Знаете какъв брой години не беше подобряван.
Да поговорим точно за този връх. Той пристигна в мача против Царско село – какво изпита в оня миг, когато вкара гол и разбра, че към този момент си пред Петър Жеков?
- Едно задоволство, една страст, която вечно ще остане в мен, тъй като в действителност това е нещо феноменално, ужасно, което реализирах. Такъв връх на 47 години в действителност е нещо ужасно! Поне по този начин го усетих аз. Записвам си името със златни букви в българската история.
Връщайки се малко по-назад в годините, по кое време усети, че може би имаш късмет да го подобриш? Кога си сподели, че това е идната ти цел?
- Ако би трябвало да бъда почтен, тъкмо когато стана пандемията. Прекъснахме шампионата, помня, че не играхме два-три месеца, даже не тренирахме. А когато се върнахме и подновихме, доиграхме сезона и съумях да стана голмайстор за шести път, с екипа на Берое. Тогава оставаха 16 или 17 попадения и в действителност повярвах, че щом съумях да стана голмайстор, мога да реализира и тази цел. Не беше елементарно сигурно, а много мъчно, само че за моя наслада съумях.
След като го усъвършенства, разгласява една фотография в „ Инстаграм “ от твоето детство с коментар: „ Откъде стартира всичко “. Тогава прокрадвала ли ти се е тази мисъл, че можеш един ден да си голмайстор номер 1 на България?
- Не. Никога когато почваш да играеш футбол, не можеш да мислиш, че ще подобриш даден връх или ще стигнеш до някакви такива върхове, дали за мачове, дали за трофеи. Това в никакъв случай не можеш да го планираш от дете. Напротив, съгласно мен всеки футболист, като почва да играе футбол, просто желае да се любува. Всяко дете желае да играе футбол и към този момент, когато почваш да порастваш, просто искаш да станеш експерт, както аз преди време съм гледал старите футболисти в „ А “ група. Аз съм младеж на Ботев, тъй че съм ходил на всички мачове на Ботев, на Локомотив, гледал съм ЦСКА по малкия екран, Стоичков – те са били моите идоли преди време. И просто съм си мечтал да бъда един от тях след време, само че в никакъв случай човек не може да си мисли: „ Аз ще стана международен първенец или голмайстор номер 1 в историята.” Просто искаш да играеш футбол.
Сега още веднъж казваш, че Петър Жеков постоянно ти е служил като образец за подражателство. Той може би в леко закачлив звук споделя, че има едни осем гола, които не са му приети и върхът към момента не е усъвършенстван. Ако би трябвало да влезеш в неговия звук, какво би му дал отговор?
- Не, няма. Аз няма по какъв начин да вляза в този звук, тъй като правя оценка това, което е постигнал господин Жеков, тъй като е феноменално да държиш 47 години връх. Наистина е нещо огромно. Той също е положил доста труд, с цел да бъде толкоз години на върха, тъй че няма по какъв начин да сляза аз там. Просто в действителност от три-четири години за мен той беше мотиваторът, който ме въодушеви да стигна до това равнище.
Как би описал пътя на Мартин Камбуров от първия гол до последния 256-и, който вкара на Славия?
- Няма да е с една дума. Според мен доста труд, обич към самата игра, почитание към всички останали и несъмнено, би трябвало да имаш и огромни качества.
Това ли беше нещото, което те държи на терена до 41 години, тъй като е доста мъчно да поддържаш форма на тази възраст?
- Последните две години за върха – да, мога да кажа, че това е било. Когато в действителност се приближих на 15-16 гола, това беше нещото, което ме държеше. А преди този момент, аз на 32 години се върнах от Китай, тъй че всеки сезон, в който и тим да съм бил, съм подписвал за една година. Винаги съм си казвал, че в случай че в края на годината един централен нападател няма 15 гола, няма смисъл да продължава. За моя наслада, от 32 години нагоре постоянно съм осъществил по 15 попадения най-малко. А 2020 година даже станах голмайстор с 18. Самият връх може би последните две години ме е държал.
Понеже го реализира тъкмо в Берое, може ли да кажем, че към този момент чувстваш Стара Загора като собствен втори дом?
- Със сигурност, да. Винаги ще ми е прелестно, когато и да свърша кариерата. Публиката, градът доста ми харесват и това възприятие е взаимно. Постигнах може би най-големия си триумф във футбола – върхът с Берое. Винаги ще бъда признателен и постоянно ще се връщам с хубави усеща в Стара Загора.
Успя ли Берое да измести Локомотив (Пловдив) като тима на сърцето ти?
- Не, аз постоянно съм заявявал, че е Локо (Пд) и няма по какъв начин да се промени. Ставал съм четири-пет пъти голмайстор с Локомотив. След Христо Бонев, самоуверено мога да кажа, че аз съм идващият в историята на Локомотив. Колкото и на някои да не им се желае, статистиката го демонстрира. Титла, четири пъти голмайстор и 150 гола за Локомотив – това няма по какъв начин да се изтрие. Но тук няма състезание сред Берое и Локомотив. Аз реализирах върха за историята с Берое, само че това не трансформира, че съм легенда на Локомотив.
Нека се върнем и към твоята кариера, тъй като тя в действителност заслужава внимание. Сам сподели, че си една от най-големите митове на Локомотив (Пд), само че пък започваш в Ботев (Пд). Върни се към тези мигове – по какъв начин се случи по този начин, по какъв начин се реализира прехвърлянето от Ботев в Локо, въпреки че не беше пряк?
- Ако би трябвало да се върна много обратно, аз съм младеж на Ботев. Записах няколко мача още преди да вляза в казармата, само че в казармата играех единствено спортна рота, а не играех за мъжкия тим. И когато се уволних, де факто изгубих една година във футбола поради казармата, което е доста неприятно. Вместо да играеш професионален футбол, ти стоиш в казармата, само че такива бяха времената. И когато се уволних, просто тимът беше окомплектован, имаше нов треньор – Марин Бакалов. Казаха, че ще ме преотстъпят и отидох в Свиленград. Поиграх шест месеца и оттова Вили Вуцов ме беше харесал за Спартак (Плевен). Преминах в Спартак, играх една година и оттова Андрей Желязков е основният провинен да ме притегли в Локомотив, той беше състезателен шеф. Така се случи всичко. Първите тренировки на „ Лаута “ не ме одобриха обикновено, тъй като знаеха, че съм младеж на Ботев, само че пък аз демонстрирах през всичките години какво съм дал и какво съм направил за Локомотив.
Свързани вести Камбуров разкри кой е с най-големи заслуги за върха Локо кани Мартин Камбуров за пролетта
Марто, здравей! Благодаря, че одобри нашата покана. Как си, настрои ли се към този момент за коледни празници?
- Благодаря. Да, към този момент сме в отмора. Идват най-хубавите и светли празници – Коледа, Бъдни вечер, Нова година. Ще честваме със фамилията обикновено, като всяка година.
Преминаваме първо към най-важния въпрос – стопира ли Мартин Камбуров с футбола дефинитивно?
- Още е рано. Мисля, че до 25 декември ще бъде ясно на 100%. Все отново би трябвало да покажа нужното почитание към управлението на Берое и да изчакаме до Коледа. Тогава ще има изясненост на 100% към този момент.
Какво в договарянията с управлението би те предиздвикало да останеш и ти самият по какъв начин чувстваш нещата?
- Би ме предиздвикало, в случай че клубът Берое има потребност и желае да остана, да оказа помощ не толкоз към този момент с игра, а чисто душевен в съблекалнята след недобрия полусезон за Берое. Ако от това има потребност Берое, бих останал да оказа помощ, само че не непременно, несъмнено. Това ще бъде водещото, не толкоз дали ще играя или няма да играя.
Как би оценил до момента представянето на Берое в този есенен дял на шампионата?
- Лично моето мнение е, че би трябвало да сме по-напред наложително. Имаме качествени футболисти, просто натрупахме доста загуби. Това място за мен не е окей за качеството и тима на Берое.
Може би тъкмо това ще помолят теб от управлението – да помагаш и през пролетта, с цел да може отборът да се бори за място в топ 6, която е задачата безспорно към тима.
- Да, по тази причина не бързам с крайното си решение или да дам краен отговор незабавно след мача, или в този момент на вас, тъй като желая до Коледа да забележим цялата картинка. Дали ще има някаква изгода от мен да продължа да оказвам помощ с нещо на Берое или да взема решението да спра с футбола.
Ако вземеш решението да спреш, последният ти мач ще е бил против Левски, само че този път не съумя да вкараш. Имаш ли пояснение за какво толкоз сполучливо се представяш против този тим през годините?
- Мисля, че всеки един нападател си има „ обичани “ тимове, против които му се получава. За моя наслада е против Левски, тъй като Левски е един от грандовете в българския футбол. Когато успееш да отбележиш на тях, тези голове остават и има отзив. Както виждате, в този момент всякога публицистите ме питат какъв брой постоянно означавам на Левски през годините. Да, 25 гола против Левски в действителност е внушително!
Имаш ли някаква загадка или пояснение за какво постоянно ти се получава против тях?
- Не. Еднакво излизам във всеки мач. Който е експерт, знае доста добре, че не дели противниците, а играе всеки мач на 100%. Просто против някои тимове ти се получава. Мисля, че са три-четири тимовете, против които се случва по-често да означавам – Черно море, Славия…
Да поговорим и за възможното ти оставяне, в случай че решиш то да се случи. Оставят ти единствено шест мача, с цел да подобриш и върха на Георги Илиев за футболиста с най-вече срещи в „ А “ група. Този връх изкушава ли те, с цел да вземеш решение да останеш?
- Не, най-малко аз не го чувствам по този начин – този връх да ми е основната мотивация. Казах, че в случай че остана, ще бъде единствено поради управлението и хората в Стара Загора, тъй като те в действителност ми помогнаха да реализира този необикновен връх. Знаете какъв брой години не беше подобряван.
Да поговорим точно за този връх. Той пристигна в мача против Царско село – какво изпита в оня миг, когато вкара гол и разбра, че към този момент си пред Петър Жеков?
- Едно задоволство, една страст, която вечно ще остане в мен, тъй като в действителност това е нещо феноменално, ужасно, което реализирах. Такъв връх на 47 години в действителност е нещо ужасно! Поне по този начин го усетих аз. Записвам си името със златни букви в българската история.
Връщайки се малко по-назад в годините, по кое време усети, че може би имаш късмет да го подобриш? Кога си сподели, че това е идната ти цел?
- Ако би трябвало да бъда почтен, тъкмо когато стана пандемията. Прекъснахме шампионата, помня, че не играхме два-три месеца, даже не тренирахме. А когато се върнахме и подновихме, доиграхме сезона и съумях да стана голмайстор за шести път, с екипа на Берое. Тогава оставаха 16 или 17 попадения и в действителност повярвах, че щом съумях да стана голмайстор, мога да реализира и тази цел. Не беше елементарно сигурно, а много мъчно, само че за моя наслада съумях.
След като го усъвършенства, разгласява една фотография в „ Инстаграм “ от твоето детство с коментар: „ Откъде стартира всичко “. Тогава прокрадвала ли ти се е тази мисъл, че можеш един ден да си голмайстор номер 1 на България?
- Не. Никога когато почваш да играеш футбол, не можеш да мислиш, че ще подобриш даден връх или ще стигнеш до някакви такива върхове, дали за мачове, дали за трофеи. Това в никакъв случай не можеш да го планираш от дете. Напротив, съгласно мен всеки футболист, като почва да играе футбол, просто желае да се любува. Всяко дете желае да играе футбол и към този момент, когато почваш да порастваш, просто искаш да станеш експерт, както аз преди време съм гледал старите футболисти в „ А “ група. Аз съм младеж на Ботев, тъй че съм ходил на всички мачове на Ботев, на Локомотив, гледал съм ЦСКА по малкия екран, Стоичков – те са били моите идоли преди време. И просто съм си мечтал да бъда един от тях след време, само че в никакъв случай човек не може да си мисли: „ Аз ще стана международен първенец или голмайстор номер 1 в историята.” Просто искаш да играеш футбол.
Сега още веднъж казваш, че Петър Жеков постоянно ти е служил като образец за подражателство. Той може би в леко закачлив звук споделя, че има едни осем гола, които не са му приети и върхът към момента не е усъвършенстван. Ако би трябвало да влезеш в неговия звук, какво би му дал отговор?
- Не, няма. Аз няма по какъв начин да вляза в този звук, тъй като правя оценка това, което е постигнал господин Жеков, тъй като е феноменално да държиш 47 години връх. Наистина е нещо огромно. Той също е положил доста труд, с цел да бъде толкоз години на върха, тъй че няма по какъв начин да сляза аз там. Просто в действителност от три-четири години за мен той беше мотиваторът, който ме въодушеви да стигна до това равнище.
Как би описал пътя на Мартин Камбуров от първия гол до последния 256-и, който вкара на Славия?
- Няма да е с една дума. Според мен доста труд, обич към самата игра, почитание към всички останали и несъмнено, би трябвало да имаш и огромни качества.
Това ли беше нещото, което те държи на терена до 41 години, тъй като е доста мъчно да поддържаш форма на тази възраст?
- Последните две години за върха – да, мога да кажа, че това е било. Когато в действителност се приближих на 15-16 гола, това беше нещото, което ме държеше. А преди този момент, аз на 32 години се върнах от Китай, тъй че всеки сезон, в който и тим да съм бил, съм подписвал за една година. Винаги съм си казвал, че в случай че в края на годината един централен нападател няма 15 гола, няма смисъл да продължава. За моя наслада, от 32 години нагоре постоянно съм осъществил по 15 попадения най-малко. А 2020 година даже станах голмайстор с 18. Самият връх може би последните две години ме е държал.
Понеже го реализира тъкмо в Берое, може ли да кажем, че към този момент чувстваш Стара Загора като собствен втори дом?
- Със сигурност, да. Винаги ще ми е прелестно, когато и да свърша кариерата. Публиката, градът доста ми харесват и това възприятие е взаимно. Постигнах може би най-големия си триумф във футбола – върхът с Берое. Винаги ще бъда признателен и постоянно ще се връщам с хубави усеща в Стара Загора.
Успя ли Берое да измести Локомотив (Пловдив) като тима на сърцето ти?
- Не, аз постоянно съм заявявал, че е Локо (Пд) и няма по какъв начин да се промени. Ставал съм четири-пет пъти голмайстор с Локомотив. След Христо Бонев, самоуверено мога да кажа, че аз съм идващият в историята на Локомотив. Колкото и на някои да не им се желае, статистиката го демонстрира. Титла, четири пъти голмайстор и 150 гола за Локомотив – това няма по какъв начин да се изтрие. Но тук няма състезание сред Берое и Локомотив. Аз реализирах върха за историята с Берое, само че това не трансформира, че съм легенда на Локомотив.
Нека се върнем и към твоята кариера, тъй като тя в действителност заслужава внимание. Сам сподели, че си една от най-големите митове на Локомотив (Пд), само че пък започваш в Ботев (Пд). Върни се към тези мигове – по какъв начин се случи по този начин, по какъв начин се реализира прехвърлянето от Ботев в Локо, въпреки че не беше пряк?
- Ако би трябвало да се върна много обратно, аз съм младеж на Ботев. Записах няколко мача още преди да вляза в казармата, само че в казармата играех единствено спортна рота, а не играех за мъжкия тим. И когато се уволних, де факто изгубих една година във футбола поради казармата, което е доста неприятно. Вместо да играеш професионален футбол, ти стоиш в казармата, само че такива бяха времената. И когато се уволних, просто тимът беше окомплектован, имаше нов треньор – Марин Бакалов. Казаха, че ще ме преотстъпят и отидох в Свиленград. Поиграх шест месеца и оттова Вили Вуцов ме беше харесал за Спартак (Плевен). Преминах в Спартак, играх една година и оттова Андрей Желязков е основният провинен да ме притегли в Локомотив, той беше състезателен шеф. Така се случи всичко. Първите тренировки на „ Лаута “ не ме одобриха обикновено, тъй като знаеха, че съм младеж на Ботев, само че пък аз демонстрирах през всичките години какво съм дал и какво съм направил за Локомотив.
Свързани вести Камбуров разкри кой е с най-големи заслуги за върха Локо кани Мартин Камбуров за пролетта
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ