Скандал: Кабинетът на Кирил Петков в Бюджет 2023 - 11 милиарда дефицит и 14 милиарда заеми
Рекорден бюджетен недостиг се обрисува за идната година, както в номинално изражение, по този начин и в условен проект. Междинната прогноза на Министерство на финасите сочи недостиг от 11 милиарда лева, което прави 6.9% от брутния вътрешен артикул (прогнозиран на 165 милиарда лева.).
Това е упованието при опазване на в този момент заложените политики, енергийни помощи, пенсии и други обществени разноски. За рекордния недостиг страната ще се принуди да изтегли 14 милиарда лева, с което отношението на държавния дълг към брутния вътрешен артикул ще приближи 40%.
В същото време икономическият напредък се предвижда на скромните 2%, само че и това ще е добър резултат, в случай че се реализира, на фона на очертаващата се европейска криза. Непосредствено това значи на практика завършек на упоритостите ни да влизаме в еврозоната следващата година (поне това е добра новина), тъй като против България съвсем сигурно ще се открие процедура по свръхдефицит от Европейската комисия. Дългосрочните последици обаче ще са надалеч по-тежки.
С бюджетни дефицити сред 5% и 8% по отношение на брутния вътрешен артикул и нужното за покриването им дългово финансиране, на България й остават четири, най-много пет години преди да стигне лимита на здравословна задлъжнялост от 60% по отношение на Брутният вътрешен продукт (критерий за еврозоната).
Далеч преди този момент лихвите ще стартират да се покачват, като ще става все по-трудно обществените финанси да устоят без повдигане на налози или осигуровки. За обеднявавето на българите ще способства и структурата на разноските, които ще са извънредно съсредоточени в настоящи заплащания и ще поддържат инфлацията висока при напредък доста по-нисък от евентуалния.
Къде сбъркахме?
Няма подозрение, че отговорността за подобен сюжет е на " Продължаваме промяната ", тъй като очертаващият се недостиг е при допускания да няма отклоняване от сегашните политики. Разходите на " Продължаваме промяната ", умножени по инфлационните задължения против доходи, които следват личен ход, основно зависещи от растежа и от инфлацията, само че единствено когато потреблението пораства. Азбучна истина, приета от всички стопански школи (освен от Симеон Дянков и изборно от Кристалина Георгиева) е, че във времена на рецесия разноските се усилват, а при напредък следва консолидация. С какъв брой и по кое време и по какъв начин, е въпрос на подготвеност.
Но " Продължаваме промяната " пробваха да пренапишат учебниците по политикономия като оповестиха всички разноски за инфраструктура за априорно корупционни и отхвърлиха да заплащат за пътно строителство, поправки, разчистване и поддръжка.
Освен утежняване на пътната инфраструктура и уединяване на райони, тази политика пречи и отхвърля бизнеса да влага извоюваното. И в първата година след локдауните и пандемията България ще се окаже със мощно редуцирани и закъснели вложения.
Малко подтекст
В десетте години след Жан Виденов България понижи задлъжнялостта си до 14% по отношение на Брутният вътрешен продукт. За 10 години (от 2010-2020) ГЕРБ я удвоиха в номинално изражение и я докараха до 26% от Брутният вътрешен продукт в условен проект. Сега за две години политика на Кирил Петков и Асен Василев задлъжнялостта ще стигне 40% от Брутният вътрешен продукт и без незабавни ограничения преди да изтече първата половина на десетилетието може да се окажем свръхзадлъжняла страна.
Това е упованието при опазване на в този момент заложените политики, енергийни помощи, пенсии и други обществени разноски. За рекордния недостиг страната ще се принуди да изтегли 14 милиарда лева, с което отношението на държавния дълг към брутния вътрешен артикул ще приближи 40%.
В същото време икономическият напредък се предвижда на скромните 2%, само че и това ще е добър резултат, в случай че се реализира, на фона на очертаващата се европейска криза. Непосредствено това значи на практика завършек на упоритостите ни да влизаме в еврозоната следващата година (поне това е добра новина), тъй като против България съвсем сигурно ще се открие процедура по свръхдефицит от Европейската комисия. Дългосрочните последици обаче ще са надалеч по-тежки.
С бюджетни дефицити сред 5% и 8% по отношение на брутния вътрешен артикул и нужното за покриването им дългово финансиране, на България й остават четири, най-много пет години преди да стигне лимита на здравословна задлъжнялост от 60% по отношение на Брутният вътрешен продукт (критерий за еврозоната).
Далеч преди този момент лихвите ще стартират да се покачват, като ще става все по-трудно обществените финанси да устоят без повдигане на налози или осигуровки. За обеднявавето на българите ще способства и структурата на разноските, които ще са извънредно съсредоточени в настоящи заплащания и ще поддържат инфлацията висока при напредък доста по-нисък от евентуалния.
Къде сбъркахме?
Няма подозрение, че отговорността за подобен сюжет е на " Продължаваме промяната ", тъй като очертаващият се недостиг е при допускания да няма отклоняване от сегашните политики. Разходите на " Продължаваме промяната ", умножени по инфлационните задължения против доходи, които следват личен ход, основно зависещи от растежа и от инфлацията, само че единствено когато потреблението пораства. Азбучна истина, приета от всички стопански школи (освен от Симеон Дянков и изборно от Кристалина Георгиева) е, че във времена на рецесия разноските се усилват, а при напредък следва консолидация. С какъв брой и по кое време и по какъв начин, е въпрос на подготвеност.
Но " Продължаваме промяната " пробваха да пренапишат учебниците по политикономия като оповестиха всички разноски за инфраструктура за априорно корупционни и отхвърлиха да заплащат за пътно строителство, поправки, разчистване и поддръжка.
Освен утежняване на пътната инфраструктура и уединяване на райони, тази политика пречи и отхвърля бизнеса да влага извоюваното. И в първата година след локдауните и пандемията България ще се окаже със мощно редуцирани и закъснели вложения.
Малко подтекст
В десетте години след Жан Виденов България понижи задлъжнялостта си до 14% по отношение на Брутният вътрешен продукт. За 10 години (от 2010-2020) ГЕРБ я удвоиха в номинално изражение и я докараха до 26% от Брутният вътрешен продукт в условен проект. Сега за две години политика на Кирил Петков и Асен Василев задлъжнялостта ще стигне 40% от Брутният вътрешен продукт и без незабавни ограничения преди да изтече първата половина на десетилетието може да се окажем свръхзадлъжняла страна.
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ