Съдебната реформа: Какво предлагат политиците и какво смятат експертите?
Реформата на правосъдната система - това е една от главните тематики в плана за смяна на Конституцията на ПП-ДБ. Какви са предложенията: делене на правосъдния съвет на две, ограничение на пълномощията на основния прокурор и въвеждане на самостоятелна конституционна тъжба.
Ще проработи ли това и по какъв начин правят оценка предложенията конституционни специалисти?
Предложението е Висш съдебен съвет да е единствено за съдиите и да е от 15 членове. Освен ръководителите на Върховен административен съд и Върховен касационен съд в него са планувани 8 съдийски и 5 парламентарни квоти. Петимата определени от Народното събрание не би трябвало да са магистрати. По този метод болшинството ще са избира директно от съдиите. Прокурорският съвет пък ще се състои от 10 членове, сред които и основният прокурор. Шестима ще се избират от Народното събрание, двама ще са прокурорите и един следовател.
" Ключовото по-скоро е в промяната в пълномощията и функционалностите на основния прокурор, само че и на прокуратурата като цяло. Тоест неговата функционалност по контрол за правда, т.е. директно да дефинира на всеки един прокурор в системата по какъв начин да взима решение е лимитирано ", сподели Васил Пандов.
Предлага се обвинител номер едно да бъде административен началник на висшата прокуратура. Мандадът му се понижава от 7 на 5 години. Според плана методическото управление на прокуратурите се разпорежда на Прокурорския съвет. Главният прокурор ще може да бъде предлаган от министъра на правораздаването и от трима членове на прокурорския съвет. Ограничава се опцията той да сезира Конституционния съд - такова се позволява единствено във връзка с закон, с който се засягат съществени права и свободи на жителите
" Юридически дават отговор на опцията им за внасяне в Народно събрание, само че подлежат на един необятен спор с конституционалисти и с хората, които са в кухнята на конституционното право. Задълбоченото им разглеждане би довело до избрани мнения ", сподели гл.ас. доктор Христо Орманджиев - учител по Конституционно право ВТУ „ Св.св. Кирил и Методий “.
" Тези оферти са добра основа за еволюция на конституционната рамка ", сподели доцент доктор Христо Христев - учител по европейско право.
Според специалисти по конституционно право състава на парламентарните квоти в двата съвета би трябвало да бъде премислен доста деликатно. Заявката за момента е там да вземат участие представители на юридическата общественост, а не магистрати и политици.
" В самите препоръки ще се избират хора, които са в университетските среди, само че би трябвало да се намерения доста добре какви други лица ще бъдат в този съвет, защото това ще докара до един надзор въпросът е какъв брой ефикасен ще бъде той ", сподели гл.ас. доктор Христо Орманджиев - учител по Конституционно право ВТУ „ Св.св. Кирил и Методий “.Според някогашния парламентарен арбитър Благовест Пунев особено внимание би трябвало да се обърне и на предлагането за самостоятелна конституционна тъжба.
" Идеята е доста общо дефинирана, а тя се нуждае от доста детайлна разработка. Съществува риска Конституционен съд да се трансформира в четвърта инстанция ", сподели Благовест Пунев - някогашен парламентарен арбитър.
За измененията в Конституцията се търси съгласие за конституционно болшинство.
" Има основни промени, на които ние държим. Те са свързани най-много с промяна в правосъдната власт, която да подсигурява самостоятелност и безпристрастност на българската правосъдна система ", сподели Васил Пандов.
Според вносителите в тримесечен период от влизането в действие на измененията би трябвало да се организира избор на Висш правосъден съвет, Прокурорски съвет и основен прокурор.
Ще проработи ли това и по какъв начин правят оценка предложенията конституционни специалисти?
Предложението е Висш съдебен съвет да е единствено за съдиите и да е от 15 членове. Освен ръководителите на Върховен административен съд и Върховен касационен съд в него са планувани 8 съдийски и 5 парламентарни квоти. Петимата определени от Народното събрание не би трябвало да са магистрати. По този метод болшинството ще са избира директно от съдиите. Прокурорският съвет пък ще се състои от 10 членове, сред които и основният прокурор. Шестима ще се избират от Народното събрание, двама ще са прокурорите и един следовател.
" Ключовото по-скоро е в промяната в пълномощията и функционалностите на основния прокурор, само че и на прокуратурата като цяло. Тоест неговата функционалност по контрол за правда, т.е. директно да дефинира на всеки един прокурор в системата по какъв начин да взима решение е лимитирано ", сподели Васил Пандов.
Предлага се обвинител номер едно да бъде административен началник на висшата прокуратура. Мандадът му се понижава от 7 на 5 години. Според плана методическото управление на прокуратурите се разпорежда на Прокурорския съвет. Главният прокурор ще може да бъде предлаган от министъра на правораздаването и от трима членове на прокурорския съвет. Ограничава се опцията той да сезира Конституционния съд - такова се позволява единствено във връзка с закон, с който се засягат съществени права и свободи на жителите
" Юридически дават отговор на опцията им за внасяне в Народно събрание, само че подлежат на един необятен спор с конституционалисти и с хората, които са в кухнята на конституционното право. Задълбоченото им разглеждане би довело до избрани мнения ", сподели гл.ас. доктор Христо Орманджиев - учител по Конституционно право ВТУ „ Св.св. Кирил и Методий “.
" Тези оферти са добра основа за еволюция на конституционната рамка ", сподели доцент доктор Христо Христев - учител по европейско право.
Според специалисти по конституционно право състава на парламентарните квоти в двата съвета би трябвало да бъде премислен доста деликатно. Заявката за момента е там да вземат участие представители на юридическата общественост, а не магистрати и политици.
" В самите препоръки ще се избират хора, които са в университетските среди, само че би трябвало да се намерения доста добре какви други лица ще бъдат в този съвет, защото това ще докара до един надзор въпросът е какъв брой ефикасен ще бъде той ", сподели гл.ас. доктор Христо Орманджиев - учител по Конституционно право ВТУ „ Св.св. Кирил и Методий “.Според някогашния парламентарен арбитър Благовест Пунев особено внимание би трябвало да се обърне и на предлагането за самостоятелна конституционна тъжба.
" Идеята е доста общо дефинирана, а тя се нуждае от доста детайлна разработка. Съществува риска Конституционен съд да се трансформира в четвърта инстанция ", сподели Благовест Пунев - някогашен парламентарен арбитър.
За измененията в Конституцията се търси съгласие за конституционно болшинство.
" Има основни промени, на които ние държим. Те са свързани най-много с промяна в правосъдната власт, която да подсигурява самостоятелност и безпристрастност на българската правосъдна система ", сподели Васил Пандов.
Според вносителите в тримесечен период от влизането в действие на измененията би трябвало да се организира избор на Висш правосъден съвет, Прокурорски съвет и основен прокурор.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ