Как да излезем от социалната изолация
Редица държавни управления разхлабват ограниченията, времето се върша и започваме малко по малко излизаме от дългата изолираност. Пихолозите обаче регистрират нова наклонност - мнозина от нас са не запомнили изцяло по какъв начин да контактуват с близките.
Как мозъкът реагира на самотата
Колко ни е нужно да поддържаме връзка
" Социалните умения са като мускул - те могат да атрофират, в случай че не се използват ", споделя лекар Мими Уинсбърг. И в това време специалистът успокоява с обстоятелството, че " могат да се възвръщат ". И дава няколко съвета, с които да се социализираме допустимо най-бързо и безболезнено.
Хубаво е да се върнем към дейния обществен живот последователно , с цел да не се почувстваме разочаровани и изтощени. Осъществяваме контакт първо с най-близките и последователно разширяваме кръга на открито.
Усетим ли даже и минимум безпокойствие от мисълта за връщане към естествения ни темп на живот, би трябвало да се замислим върху моментите и обстоятелствата, които ни карат да се усещаме добре и които ни тормозят. Действаме на правилото " проба-грешка " , до момента в който влезем в темп.
Един от дребното плюсове на тази тревожна наклонност е, че е световна , т.е. заобиколени сме от хора с сходни проблеми и вероятността да срещнем схващане, ако не реагираме съответно, е много по-голяма.
Трябва да бъдем " отворени " за това какъв брой мъчно е общественото взаимоотношение и какъв брой объркващо може да бъде то от време на време, поучава поведенческият академик Джон Леви. Съществува по този начин нареченият " цикъл на накърнимост " - построяваме доста по-лесно доверие с тези, които споделят сходни или същите паники и мисли.
А лекар Мими Уинсбърг ни успокоява с друго - да не се тормозим за обществените протоколи в общуването след пандемията. Защото " Тези нови правила занапред ще бъдат открити ", споделя тя пред Bustle.
Защо оптимистите спят по-добре
И по какъв начин да се научим да бъдем оптимисти
И не на последно място - значимо е да споделяме " да " на нещата, които преди изолацията сме харесвали, както и да се подготвим душевен, че те към този момент може да не са същите, даже по-добри. Тоест, би трябвало да сме оптимисти .
Как мозъкът реагира на самотата
Колко ни е нужно да поддържаме връзка
" Социалните умения са като мускул - те могат да атрофират, в случай че не се използват ", споделя лекар Мими Уинсбърг. И в това време специалистът успокоява с обстоятелството, че " могат да се възвръщат ". И дава няколко съвета, с които да се социализираме допустимо най-бързо и безболезнено.
Хубаво е да се върнем към дейния обществен живот последователно , с цел да не се почувстваме разочаровани и изтощени. Осъществяваме контакт първо с най-близките и последователно разширяваме кръга на открито.
Усетим ли даже и минимум безпокойствие от мисълта за връщане към естествения ни темп на живот, би трябвало да се замислим върху моментите и обстоятелствата, които ни карат да се усещаме добре и които ни тормозят. Действаме на правилото " проба-грешка " , до момента в който влезем в темп.
Един от дребното плюсове на тази тревожна наклонност е, че е световна , т.е. заобиколени сме от хора с сходни проблеми и вероятността да срещнем схващане, ако не реагираме съответно, е много по-голяма.
Трябва да бъдем " отворени " за това какъв брой мъчно е общественото взаимоотношение и какъв брой объркващо може да бъде то от време на време, поучава поведенческият академик Джон Леви. Съществува по този начин нареченият " цикъл на накърнимост " - построяваме доста по-лесно доверие с тези, които споделят сходни или същите паники и мисли.
А лекар Мими Уинсбърг ни успокоява с друго - да не се тормозим за обществените протоколи в общуването след пандемията. Защото " Тези нови правила занапред ще бъдат открити ", споделя тя пред Bustle.
Защо оптимистите спят по-добре
И по какъв начин да се научим да бъдем оптимисти
И не на последно място - значимо е да споделяме " да " на нещата, които преди изолацията сме харесвали, както и да се подготвим душевен, че те към този момент може да не са същите, даже по-добри. Тоест, би трябвало да сме оптимисти .
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ