Към третия мандат – пътят е труден и не особено славен
Ред е на третия мандат! Първите два бяха обречени. Напълно допустимо е и третият да се окаже подобен, само че въпреки всичко вярата умира последна. Този мандат е спешен, конституционните условия за неговото връчване и опит за реализация са разнообразни. Логиката на съществуването в Конституцията на още един мандат след първите два е да даде финален късмет за излъчването на постоянен кабинет. Третият мандат е спешен, тъй като откакто нито първата, нито втората парламентарна групировка не е съумяла да образува изпълнителна власт, то белезите за появяването на политическа рецесия са налице. Шансът пък, който той дава може да бъде избран като ексклузивен, защото без сериозен компромис той няма по какъв начин да бъде оползотворен.
В политическа система като българската, първата групировка в Народното събрание е тази, която е спечелила електорално изборите, а втората евентуално е главната съпротива. Следват останалите по-малки обединения, които заради ограничавания си мащаб и заради събитието, че не са строго обвързани с ръководеща или опозиционна роля, имат опция за по-свободен избор на държание, което могат да следват, а и на връзка, която да поддържат между тях и с по-големите парламентарни групи. След като нито спечелилата групировка, нито тази след нея не е могла да осъществя своя мандат, то ясно е, че най-много компромис сред първите две може да докара до конституирането на постоянно държавно управление. Ето в това тъкмо се показва същността на третия мандат. Ако липсва кардинално схващане за последния мандат в този точно подтекст, то той би се обезсмислил, в това число и като конституционна опция. Наличието на трети мандат като конституционна алтернатива значи, че на политическия компромис следва да се гледа като на конституционно открито събитие. Или казано с други думи, в случай че избрани парламентарни обединения решат да създадат компромис, то това би било държание в интерес на Конституцията.
Съвсем не е инцидентно събитието, че Конституцията планува към този момент не просто официална (както е при първия и втория), а политическа роля на президента при възлагането на третия мандат. Това е ролята на политическия посредник. Отговорното държание на президента (като институция) в тази ситуация се показва в осъществяването на трезва оценка кой има най-големи шансове да осъществя спешния мандат и да го връчи точно на него. При догадка, друга от тази, т.е. в случай че президентът реши да се управлява от други фактори във връзка с последния мандат, то това още веднъж би било държание на обезсмисляне на този мандат. Ще рече, че евентуално съществува двустранна възможност от надменно отношение към третия мандат - както от страна на парламентарните обединения, по този начин и от страна на президента. Това, несъмнено, не е противоконституционно държание, то не влиза в прорез с буквата на Конституцията. Също по този начин обаче не е и държание в поддръжка на Конституцията, защото де факто то ампутира законни конституционни благоприятни условия и лимитира възможностите страната да действа в постоянни условия с работещ парламент и излъчена от него изпълнителна власт.
Именно чувството, че не постоянно третият мандат бива обсъждан като пълноценна опция за основаване на постоянен кабинет, води до поддържане на догатките за възможен опит за смяна на формата на държавно ръководство в обозримото бъдеще. До възлагането на този мандат се стигна няколко пъти през последните малко повече от две години. Президентът предпочиташе да залага на Българска социалистическа партия в тези обстановки, а социалистите на Нинова по този начин и не съумяха да оправдаят неговия залог. Не се разбра за какво до момента Радев е считал, че точно Българска социалистическа партия са тези, които са били с максимален късмет за реализация на третия мандат (ако приемем, че се е управлявал от този фактор, а не от нещо друго).
Съвсем неотдавна Александър Маринов (от така наречен Стратегически съвет при президента) съобщи в националния ефир, че " Възраждане " и Движение за права и свободи нямат късмет да получат третия мандат от Радев. По думите му това било, тъй като " възрожденците " нямали желание да опитат да го осъществят, а във връзка с Движение за права и свободи - по разбираеми аргументи (Маринов не даде подробности). " Възраждане " в действителност декларират, че непосредствено биха върнали мандата в случай че го получат, само че това е, тъй като към тях има хигиеничен кордон. Те просто мандат не могат да осъществят и в този смисъл няма по какъв начин да предложат друго държание. Ако, хипотетично, актуалната обстановка се възпроизведе и в 49-то Народно събрание, то " възрожденската позиция " ще е същата.
При останалите три разновидността шансът е дребен, само че не е еднообразно дребен. Това е значим миг, който не трябва да бъде подминаван. Още повече, че естеството на опита за сформиране на кабинет ще зависи от мандатоносителя. А това значи, че в случай че въпреки всичко се получи сполучлив опит, то държавното управление би имало разнообразни цели и друга визия според от това дали мандатоносител е Българска социалистическа партия, Демократична България или Възхода на Стефан Янев. Нека още веднъж подчертаем, че последният мандат би имал смисъл най-много в случай че посредством него бъде привлечена поддръжка от двете най-големи обединения в Народното събрание. В този смисъл най-логично би било да го получи тази от по-малките парламентарни групи, която би имала най-голяма опция да реализира това.
В съответната обстановка опция на компромиса сред двете най-големи обединения може да бъде привличането на поддръжка от повече на брой парламентарни групи, само че измежду тях наложително би трябвало да е най-малко едната от огромните. ГЕРБ има решение на управителните си органи да не се коалира с Българска социалистическа партия, а Борисов към този момент съобщи, че държи да има подписан документ, т.е. той приказва за коалиция евентуално и във формалния смисъл на думата. Ще рече, че Българска социалистическа партия няма автентичен късмет за поддръжка от групировката на Борисов. Що се отнася до " Продължаваме промяната ", Българска социалистическа партия се въздържа от поддръжка за декларацията на групировката на Петков и Василев, с която беше изработен опит за реализация на втория мандат, връчен на акад. Николай Денков. Това де факто значи, че липсва припокриване на целите на Българска социалистическа партия и Политическа партия, т.е. социалистите мъчно могат да се надяват на поддръжка и от страна на Петков и Василев. Остават разновидностите с Демократична България и " Български напредък ".
Възходът декларира желание за диалози с всички обединения в Народното събрание. Всъщност още след конституирането на 48-то Народно заседание политическият индивид на Стефан Янев се опита да се показа като най-комуникативната парламентарна групировка и по този метод да се отличи от всички останали, които имат сложни връзки между тях. Като изключим взаимоотношенията сред Политическа партия и Демократична България, разговорът в 48-то Народно събрание страда от съществени дефицити и това няма да се промени даже и в случай че - по някакъв метод - третият мандат успее да откри реализация. Това което Възходът предлага за момента обаче е прекомерно общо и не е доста ясно дали би могло да бъде приведено в оперативно положение.
Ако мандатът бъде връчен на Демократична България, ще последва пряк опит ГЕРБ и Политическа партия да бъдат сложени на масата за договаряния. Поне такива са сигналите, подавани от страна на Христо Иванов. Тук конкретика е налице толкоз доколкото е ясно какъв ще бъде опитът за лъчение на кабинет. Остава обаче идващият огромен въпрос - по какъв начин ще се случва това. Между ГЕРБ и Политическа партия има известно подобие в политиките, само че сред тях също по този начин стоят тежки думи, изречени и повтаряни от знакови лица от двете обединения.
Ако все пак се окаже, че още веднъж изходът от обстановката е предварителен избор (това остава като най-вероятното развитие), то би било добре парламентарните обединения да слагат някакво начало в този момент, което да продължат в 49-то Народно заседание. Предвид на упованието, че новата парламентарна настройка ще бъде много близка до актуалната, сходен метод би бил доста логически. Това въпреки всичко би осмислило (поне донякъде) интервала на съществуването на 48-то Народно събрание и прекомерно многото време, което президентът разходва при раздаването на мандатите. Какво ще се случва оттук насетне, било то в този или в идващия парламент, зависи от два съществени фактора - волята на парламентарните обединения и вярната преценка на президента.
анкета
Къде да отиде третият мандат?
Движение за права и свободи Възраждане Българска социалистическа партия Демократична България Български напредък
Движение за права и свободи
Възраждане
Българска социалистическа партия
Демократична България
Български напредък
В политическа система като българската, първата групировка в Народното събрание е тази, която е спечелила електорално изборите, а втората евентуално е главната съпротива. Следват останалите по-малки обединения, които заради ограничавания си мащаб и заради събитието, че не са строго обвързани с ръководеща или опозиционна роля, имат опция за по-свободен избор на държание, което могат да следват, а и на връзка, която да поддържат между тях и с по-големите парламентарни групи. След като нито спечелилата групировка, нито тази след нея не е могла да осъществя своя мандат, то ясно е, че най-много компромис сред първите две може да докара до конституирането на постоянно държавно управление. Ето в това тъкмо се показва същността на третия мандат. Ако липсва кардинално схващане за последния мандат в този точно подтекст, то той би се обезсмислил, в това число и като конституционна опция. Наличието на трети мандат като конституционна алтернатива значи, че на политическия компромис следва да се гледа като на конституционно открито събитие. Или казано с други думи, в случай че избрани парламентарни обединения решат да създадат компромис, то това би било държание в интерес на Конституцията.
Съвсем не е инцидентно събитието, че Конституцията планува към този момент не просто официална (както е при първия и втория), а политическа роля на президента при възлагането на третия мандат. Това е ролята на политическия посредник. Отговорното държание на президента (като институция) в тази ситуация се показва в осъществяването на трезва оценка кой има най-големи шансове да осъществя спешния мандат и да го връчи точно на него. При догадка, друга от тази, т.е. в случай че президентът реши да се управлява от други фактори във връзка с последния мандат, то това още веднъж би било държание на обезсмисляне на този мандат. Ще рече, че евентуално съществува двустранна възможност от надменно отношение към третия мандат - както от страна на парламентарните обединения, по този начин и от страна на президента. Това, несъмнено, не е противоконституционно държание, то не влиза в прорез с буквата на Конституцията. Също по този начин обаче не е и държание в поддръжка на Конституцията, защото де факто то ампутира законни конституционни благоприятни условия и лимитира възможностите страната да действа в постоянни условия с работещ парламент и излъчена от него изпълнителна власт.
Именно чувството, че не постоянно третият мандат бива обсъждан като пълноценна опция за основаване на постоянен кабинет, води до поддържане на догатките за възможен опит за смяна на формата на държавно ръководство в обозримото бъдеще. До възлагането на този мандат се стигна няколко пъти през последните малко повече от две години. Президентът предпочиташе да залага на Българска социалистическа партия в тези обстановки, а социалистите на Нинова по този начин и не съумяха да оправдаят неговия залог. Не се разбра за какво до момента Радев е считал, че точно Българска социалистическа партия са тези, които са били с максимален късмет за реализация на третия мандат (ако приемем, че се е управлявал от този фактор, а не от нещо друго).
Съвсем неотдавна Александър Маринов (от така наречен Стратегически съвет при президента) съобщи в националния ефир, че " Възраждане " и Движение за права и свободи нямат късмет да получат третия мандат от Радев. По думите му това било, тъй като " възрожденците " нямали желание да опитат да го осъществят, а във връзка с Движение за права и свободи - по разбираеми аргументи (Маринов не даде подробности). " Възраждане " в действителност декларират, че непосредствено биха върнали мандата в случай че го получат, само че това е, тъй като към тях има хигиеничен кордон. Те просто мандат не могат да осъществят и в този смисъл няма по какъв начин да предложат друго държание. Ако, хипотетично, актуалната обстановка се възпроизведе и в 49-то Народно събрание, то " възрожденската позиция " ще е същата.
При останалите три разновидността шансът е дребен, само че не е еднообразно дребен. Това е значим миг, който не трябва да бъде подминаван. Още повече, че естеството на опита за сформиране на кабинет ще зависи от мандатоносителя. А това значи, че в случай че въпреки всичко се получи сполучлив опит, то държавното управление би имало разнообразни цели и друга визия според от това дали мандатоносител е Българска социалистическа партия, Демократична България или Възхода на Стефан Янев. Нека още веднъж подчертаем, че последният мандат би имал смисъл най-много в случай че посредством него бъде привлечена поддръжка от двете най-големи обединения в Народното събрание. В този смисъл най-логично би било да го получи тази от по-малките парламентарни групи, която би имала най-голяма опция да реализира това.
В съответната обстановка опция на компромиса сред двете най-големи обединения може да бъде привличането на поддръжка от повече на брой парламентарни групи, само че измежду тях наложително би трябвало да е най-малко едната от огромните. ГЕРБ има решение на управителните си органи да не се коалира с Българска социалистическа партия, а Борисов към този момент съобщи, че държи да има подписан документ, т.е. той приказва за коалиция евентуално и във формалния смисъл на думата. Ще рече, че Българска социалистическа партия няма автентичен късмет за поддръжка от групировката на Борисов. Що се отнася до " Продължаваме промяната ", Българска социалистическа партия се въздържа от поддръжка за декларацията на групировката на Петков и Василев, с която беше изработен опит за реализация на втория мандат, връчен на акад. Николай Денков. Това де факто значи, че липсва припокриване на целите на Българска социалистическа партия и Политическа партия, т.е. социалистите мъчно могат да се надяват на поддръжка и от страна на Петков и Василев. Остават разновидностите с Демократична България и " Български напредък ".
Възходът декларира желание за диалози с всички обединения в Народното събрание. Всъщност още след конституирането на 48-то Народно заседание политическият индивид на Стефан Янев се опита да се показа като най-комуникативната парламентарна групировка и по този метод да се отличи от всички останали, които имат сложни връзки между тях. Като изключим взаимоотношенията сред Политическа партия и Демократична България, разговорът в 48-то Народно събрание страда от съществени дефицити и това няма да се промени даже и в случай че - по някакъв метод - третият мандат успее да откри реализация. Това което Възходът предлага за момента обаче е прекомерно общо и не е доста ясно дали би могло да бъде приведено в оперативно положение.
Ако мандатът бъде връчен на Демократична България, ще последва пряк опит ГЕРБ и Политическа партия да бъдат сложени на масата за договаряния. Поне такива са сигналите, подавани от страна на Христо Иванов. Тук конкретика е налице толкоз доколкото е ясно какъв ще бъде опитът за лъчение на кабинет. Остава обаче идващият огромен въпрос - по какъв начин ще се случва това. Между ГЕРБ и Политическа партия има известно подобие в политиките, само че сред тях също по този начин стоят тежки думи, изречени и повтаряни от знакови лица от двете обединения.
Ако все пак се окаже, че още веднъж изходът от обстановката е предварителен избор (това остава като най-вероятното развитие), то би било добре парламентарните обединения да слагат някакво начало в този момент, което да продължат в 49-то Народно заседание. Предвид на упованието, че новата парламентарна настройка ще бъде много близка до актуалната, сходен метод би бил доста логически. Това въпреки всичко би осмислило (поне донякъде) интервала на съществуването на 48-то Народно събрание и прекомерно многото време, което президентът разходва при раздаването на мандатите. Какво ще се случва оттук насетне, било то в този или в идващия парламент, зависи от два съществени фактора - волята на парламентарните обединения и вярната преценка на президента.
анкета
Къде да отиде третият мандат?
Движение за права и свободи Възраждане Българска социалистическа партия Демократична България Български напредък
Движение за права и свободи
Възраждане
Българска социалистическа партия
Демократична България
Български напредък
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ