Реч на народния представител и заместник-председател на БСП Кристиан Вигенин

Реч на народния представител и заместник-председател на Българска социалистическа партия Кристиан Вигенин от трибуната на Народното събрание
Сигурно всеки от вас следи какво се случва и по малките екрани, по какъв начин се реагира на това, което прави Народното събрание към този момент трети ден. Сигурно виждате какво става в обществените мрежи. Първият ден някой говореше, че ще ни изгонят със сопи, в този момент към този момент третият ден обстановката е още по-лоша. Вече даже не провокираме ненавист, провокираме насмешки.
Парламентът е напът да се обезсмисли още веднъж и колкото всеки от нас да желае да бъде правилен на своите гласоподаватели, по този начин както го схваща, колкото и желае да не разочарова тези, които са го изпратили тук с поддръжка на претендент от друга политическа мощ или претендент, който може би не дава отговор напълно на условията, по този начин както си го показват, всеки един от нас в тази акция разказваше на гласоподавателите си какво ще направи, когато влезе в Народното събрание – какви законопроекти ще внесе, по какъв начин ще гласоподава. И то е обвързвано освен с това, дали ще има или няма да има държавно управление, тъй като след всеки един избор едни остават съпротива, други са ръководещи. Но даже, когато си съпротива, един работещ парламент ти дава опцията да покажеш своето лице, своя облик, да защитиш това, за което са те изпратили тук гласоподавателите.
За да се случи всички това обаче, Народното събрание би трябвало да стартира да работи. Блокажът още на първото съвещание, за жалост, работи за тези, които желаят да покажат, че Народното събрание е непотребна институция, че Народното събрание, макар пълномощията, които са му дадени по Конституция, не е в положение да работи. И малко повече от това, несъмнено милиони хора са изгубили живота си, борейки се за това народите да бъдат показани и те да вземат решение посредством парламентите. Ние в този момент сме напът да убием Народното събрание, само че още по-лошото е, че обезсмисляме и себе си по този метод. Защото напълно обикновено е хората на следващия ден да кажат: „ А защо са ни тези партии в действителност? “
Да не си мислят и сътрудниците от „ Български напредък “, които в този момент за първи път влизат в Народното събрание, тях и ги няма в този момент, само че го споделям, тъй като през вчерашния ден се пробваха да се разграничат от нас – няма разграничаване. В мненията всички 240 народни представители сме в кюпа. Кой е добър, кой е неприятен, сега няма безусловно никакво значение. С приказки не можем да покажем, че едните са по-лоши от другите или едните са по-добри от другите. Хората ни ненавиждат, скоро ще стартират да ни презират, по тази причина че не сме в положение да решаваме проблемите им. На общо съображение, без значение кой се усеща по-близък, по-виновен и по-невиновен. За да излезем от това, Народното събрание би трябвало да проработи. И да проработи по метод, по който да покаже, че е потребен парламент. Да, несъмнено ще има разногласия, ще има кавги, постоянно се стига и до обиди дори, само че въпросът е какъв артикул можем да произведем.
Имам чувството, че някои от политическите групи като че ли избират въобще да няма парламент – да тръгнем непосредствено към избори. Сигурно и това е разбираемо ненапълно. Обаче дали можем да лишим България от милиардите по Плана за възобновяване и резистентност? И каква е гаранцията, че след идващите избори ще бъде по-различно? Според мен гаранцията е, че ще бъде още по-зле и по-трудно. Можем ли да лишим българските жители от това да приемем един съответен бюджет на страната, в който да приемем по-висока минимална работна заплата, по-високи приходи, отплата на инфлацията? Защото ние не сме в естествена среда. В обстановка на висок стопански напредък, на ниски дефицити, на ниска инфлация, несъмнено можем да си позволим страната в първите месеци на идната година да работи със настоящия бюджет. Но вие добре знаете, че това в този момент не е допустимо по този метод.
Също ми се желае да погледнем към това какво може ръководителят на Народното събрание. Сигурно в друга обстановка да бъдеш ръководител на Народното събрание е огромна чест, въпреки всичко това е по Конституция най-важната институция в страната. Аз мисля, че към този момент не сме в такава обстановка след четвъртите избори и изключително след тези три дни. Ние от „ Българска социалистическа партия за България “ поехме сериозен политически риск да излъчим кандидатура. В още по-голяма степен аз персонално поемам огромен политически риск, кандидатирайки се за поста ръководител на Народното събрание от позицията на пета политическа мощ. Защото аз съм човек със сериозен към този момент политически и парламентарен опит. Знам какво е да си тук на това място, да се вземат решения, които ти не одобряваш, само че би трябвало да си сложиш подписа под тях. Моят автограф би стоял под решения, против които е моята парламентарна група и ние не можем да им повлияем. Но за нас е значимо Народното събрание да стартира да работи.
Вие ме познавате. Вие знаете, че в сериозни обстановки и в предходни парламенти, и в последния, в който бях част от болшинството, съм намирал метод да направя по този начин, че Народното събрание да стига до решение. Това е главната мотивация, която имах, съгласявайки се да се кандидатирам за тази позиция. Защото за мен не е значим толкоз постът, а какво правиш с този пост и можеш ли да направиш по този начин, че да се стига до съответни решения, до резултати. Защото това е нашата задача.
И опцията ръководителят да провежда активността е доста значима от тази позиция. Уважавам концепцията на „ Възраждане “ претендентът да няма необикновен политически и парламентарен опит, само че ние не сме в обстановка, в която можем да си позволим това. Нямаме време ръководителят на Народното събрание да се учи какво е парламент, по какъв начин работи, занапред да се среща с хората и така нататък Ако имахме четири години пред нас, несъмнено. Но ние имаме в най-хубавия случай най-вече няколко месеца, по този начин както наподобява през днешния ден.
Затова аз бих предложил, тъй като има значение по какъв начин ръководителят си показва работата на Народното събрание, да създадем по този начин, че ръководителят и заместниците да работят в условия на консенсус. Да създадем по този начин, че заместник-председателите от двете съществени парламентарни групи постоянно да бъдат горе начело, а останалите да се въртят на всяка седмица. С други думи, всеки един заместник-председател да взе участие интензивно в работата на Народното събрание. Това е значимо, тъй като в тази обстановка всеки би трябвало да бъде съпричастен към това, което се случва.
Народното събрание е това, което дефинира дневния ред. Председателят е просто един медиатор, който предлага план и оттова нататък първо председателският съвет, а след това Народното събрание взема решение какво да влезе в дневния ред. Това, с което мога да се наемам е всяка парламентарна група да вижда своите оферти в първичния дневен ред. Оттам нататък е работа на болшинството с какво тъкмо ще се занимава Народното събрание. Защото, в случай че имаше ясно болшинство е по-различно. Сега би трябвало да намерим формата, под която да работим в разговор и по-възможност в консенсус.
Ще завърша с това, че ние се познаваме. Като приказваме за политическите опасности, едно от първите неща, които попитаха сътрудниците, е какво ще стане, в случай че бъда определен с гласовете на ГЕРБ и на Движение за права и свободи. Вижте, ние сме в обстановка, в която тези неща би трябвало да останат на назад във времето. Да, това е риск за Българска социалистическа партия и за мен персонално. Но аз бих желал да напомня на сътрудниците от ГЕРБ, в случай че си спомнят едни по-предишни парламенти, когато беше българското председателство. Казвам го за тях, тъй като ние най-вече спорове сме имали с ГЕРБ в годините. Тогава ГЕРБ пое риска ръководител на Комисията по европейски въпрос и надзор на европейските средства да бъда аз и вие добре знаете, че без значение от разногласията, които имахме в пленарна зала, когато ставаше въпрос за нашето лице пред Европейския съюз и задачите, които би трябвало да реализираме, работихме чудесно дружно и част от националното представители са тук, тъй като беше за България. Мисля, че в този момент можем да създадем по този начин, че когато става въпрос за България, за българските жители, да се концентрираме върху значимите неща.
И аз се обръщам към всяка една парламентарна група за поддръжка. Но дружно с това приключвам със следното – моето избиране и моята кандидатура не може да бъде обект на някакви парламентарни и партийни сделки по законопроекти, по отвод от политики или поддръжка за избрани политики. Това не мога да го позволи. Затова споделям, че това гласоподаване, което следва, е последното, в което вземам участие. Ако ме подкрепите, споделих ви какво можете да очаквате от мен, а и знаете, тъй като аз не съм незнайна големина. Ако не, ще търсим по-късно някакво друго решение, само че се притеснявам, че прозорецът на деяние от ден на ден се свива и за жалост, вървим по улея на един сюжет, който не е добър за Народното събрание, не е добър за България и е непредвидим като дълготрайни последствия. Затова още един път, апелирам за вашата поддръжка, с цел да го избегнем.