Румен Гълъбинов пред novini.bg: Свалете ДДС на храните и лекарствата - стават по-евтини и хората ще купуват повече
Разумно ли харчим общите ни финансови средствата за превъзмогване на рецесията, поради пандемията от Ковид 19 - запитвам икономиста Румен Гълъбинов след съвещанието на кабинета по тази тематика отпреди дни. Според самостоятелния експерт- икономист има способи и средства за финансиране, които държавното ни ръководство може да направи, с цел да подкрепи своите небогати, богати и приблизително богати жители.
В момента се намираме в безподобна рецесия, която е коминация от икономическите и финансовите проблеми в страната ни от една страна, и от друга - пандемията от ковид. Много е значимо да отбележа, че упованията са нашият Брутният вътрешен продукт да спадне с близо 15 милиарда за 2020 година или в съответно изражение това да стигне до 12% на годишна база. От тази позиция е доста значимо
да се разсънят трите съществени източника за напредък на стопанската система - вътрешното ползване, износа и вложенията.
Последните две са подвластни от нашите външноикономически сътрудници, които са от Западна Европа и главно от Еврозоната. За полугодието се вижда, че Брутният вътрешен продукт на Еврозоната спада повече, в сравнение с това става у нас. Тук имаме пад от 8,2% на тримесечна база, до момента в който там нещата отиват на намаляване с 11,9%. Всичко това значи, че вносът и износът у нас ще се случват с по-бавни темпове. Затова първостепенно значение за иконоката ни има вътрешното търсене и потребяване. Ясно е, че хората по време на рецесията свиват своите разноски, само че тъкмо поради това страната би трябвало да напъти финансови запаси натам.
Преимуществено би трябвало да се насочат финанси към стимулиране на вътрешното търсене
като това може да стане като си прегледаме още веднъж стратегиите, да се види кои могат да се удължат да края на годината като да вземем за пример тази 60:40 за опазване на работните места и стабилизиране. Да се плануват средства за обезпечаването на тази стратегия. Да се ревизират и останалите стратегии, изключително безвъзмездните, за финансиране на дребния и междинен бизнес. Важна е държавната помощ по тези проекти, също и да се облекчават процедурите по тях. Много компании са кандидатствали по тези и по спешните стратегии, само че заради тромави и неефективни процедури още не са получили нищо. Вратата за тези благоприятни условия би трябвало да е толкоз ширико отворена, че да се класират повече сдружения за подкрепяме.
Важно е да се усилват соцалните заплащания
и не може към този момент да съществува досегашния предел на беднотия у нас, който е 363 лв.. Ако го вдигнат до 420 лв. да вземем за пример, много повече хора ще могат да получат права за обществени помощи. Нужно е също по този начин още веднъж да се намерения дали не е допустимо до края на т.г. минималната пенсия да стане 300 лв.. Пенсионерите са най-голямата група консуматори на всеобщи артикули, множеството от тях всеки ден пазарят.
Препоръчвам също по този начин да се ревизира и данъчната политика, ведно с разглеждането на бюджета да идната година.
Примерно дали не би следвало да се вдигне прага за регистрация по Данък добавена стойност - от 50 000 лв. сега да се вдигне до 100 000 лева годишно. Т.е., всички компании с оборот до 100 000 лв. да имат право да заплащат патент и да не се записват по Данък добавена стойност, което ще е облекчение за сдруженията, изключително за дребните, междинните и фамилните. Това също по този начин ще е глътка въздух и за общините, където патентните данъци се събират непосредствено по ЗМДТ /Закон за локални налози и такси/. В момента общинските бюджети имат малко лични доходи.
Нужно е да се намерения и за деференциацията на Данък добавена стойност
изключително за храни и медикаменти. Т.е., понижението на Данък добавена стойност за ресторантьорите не можа да докара до рухване на цените в заведенията, само че в случай че това стане с храните и медикаментите, ще има несъмнено поевтиняване на стоките и в случай че не за всички, то най-малко за част от тях ще станат по-достъпни за ползване.
За подоходният налог - най-малко към този момент може да си остане 10%, само че да се вкара необлагаемият най-малко. Защото това ще е действително икономисване на 50-60 лв. на всеки, който работи на минимална заплата. Тези пари по този метод ще могат да се вкарат в консумация и отново ще се заплащат Данък добавена стойност и акцизи. Така страната под друга форма ще си взема данъчни доходи.
Едноличните търговци към момента заплащат подоходен налог 15% и е време да бъдат изравнени с останалите на по 10 на 100, колкото и малко да са останали Едноличен търговец. Всички тези ограничения може да наподобяват дребни, само че приложени сложно ще дадат доста добър резултат.
През 2020 година ние ще доизразходваме средствата от Европейски Съюз, които са останали по разнообразни посоки.
От идната година, дружно със избавителния проект и получаваните пари по него и от тези по новият програмен интервал, ще стартираме да получаваме повече пари. Вижте, източници за финансиране има - с изключение на от държавния бюджет, имаме гласуван и предел и можем да прибегнем до част от него като лимитираме облигации и вземем интернационалните заеми. Има разнопосочно финансиране, което трява да се употребява. И то към този момент преди всичко във вътрешното ползване, както към този момент споделих.
В момента се намираме в безподобна рецесия, която е коминация от икономическите и финансовите проблеми в страната ни от една страна, и от друга - пандемията от ковид. Много е значимо да отбележа, че упованията са нашият Брутният вътрешен продукт да спадне с близо 15 милиарда за 2020 година или в съответно изражение това да стигне до 12% на годишна база. От тази позиция е доста значимо
да се разсънят трите съществени източника за напредък на стопанската система - вътрешното ползване, износа и вложенията.
Последните две са подвластни от нашите външноикономически сътрудници, които са от Западна Европа и главно от Еврозоната. За полугодието се вижда, че Брутният вътрешен продукт на Еврозоната спада повече, в сравнение с това става у нас. Тук имаме пад от 8,2% на тримесечна база, до момента в който там нещата отиват на намаляване с 11,9%. Всичко това значи, че вносът и износът у нас ще се случват с по-бавни темпове. Затова първостепенно значение за иконоката ни има вътрешното търсене и потребяване. Ясно е, че хората по време на рецесията свиват своите разноски, само че тъкмо поради това страната би трябвало да напъти финансови запаси натам.
Преимуществено би трябвало да се насочат финанси към стимулиране на вътрешното търсене
като това може да стане като си прегледаме още веднъж стратегиите, да се види кои могат да се удължат да края на годината като да вземем за пример тази 60:40 за опазване на работните места и стабилизиране. Да се плануват средства за обезпечаването на тази стратегия. Да се ревизират и останалите стратегии, изключително безвъзмездните, за финансиране на дребния и междинен бизнес. Важна е държавната помощ по тези проекти, също и да се облекчават процедурите по тях. Много компании са кандидатствали по тези и по спешните стратегии, само че заради тромави и неефективни процедури още не са получили нищо. Вратата за тези благоприятни условия би трябвало да е толкоз ширико отворена, че да се класират повече сдружения за подкрепяме.
Важно е да се усилват соцалните заплащания
и не може към този момент да съществува досегашния предел на беднотия у нас, който е 363 лв.. Ако го вдигнат до 420 лв. да вземем за пример, много повече хора ще могат да получат права за обществени помощи. Нужно е също по този начин още веднъж да се намерения дали не е допустимо до края на т.г. минималната пенсия да стане 300 лв.. Пенсионерите са най-голямата група консуматори на всеобщи артикули, множеството от тях всеки ден пазарят.
Препоръчвам също по този начин да се ревизира и данъчната политика, ведно с разглеждането на бюджета да идната година.
Примерно дали не би следвало да се вдигне прага за регистрация по Данък добавена стойност - от 50 000 лв. сега да се вдигне до 100 000 лева годишно. Т.е., всички компании с оборот до 100 000 лв. да имат право да заплащат патент и да не се записват по Данък добавена стойност, което ще е облекчение за сдруженията, изключително за дребните, междинните и фамилните. Това също по този начин ще е глътка въздух и за общините, където патентните данъци се събират непосредствено по ЗМДТ /Закон за локални налози и такси/. В момента общинските бюджети имат малко лични доходи.
Нужно е да се намерения и за деференциацията на Данък добавена стойност
изключително за храни и медикаменти. Т.е., понижението на Данък добавена стойност за ресторантьорите не можа да докара до рухване на цените в заведенията, само че в случай че това стане с храните и медикаментите, ще има несъмнено поевтиняване на стоките и в случай че не за всички, то най-малко за част от тях ще станат по-достъпни за ползване.
За подоходният налог - най-малко към този момент може да си остане 10%, само че да се вкара необлагаемият най-малко. Защото това ще е действително икономисване на 50-60 лв. на всеки, който работи на минимална заплата. Тези пари по този метод ще могат да се вкарат в консумация и отново ще се заплащат Данък добавена стойност и акцизи. Така страната под друга форма ще си взема данъчни доходи.
Едноличните търговци към момента заплащат подоходен налог 15% и е време да бъдат изравнени с останалите на по 10 на 100, колкото и малко да са останали Едноличен търговец. Всички тези ограничения може да наподобяват дребни, само че приложени сложно ще дадат доста добър резултат.
През 2020 година ние ще доизразходваме средствата от Европейски Съюз, които са останали по разнообразни посоки.
От идната година, дружно със избавителния проект и получаваните пари по него и от тези по новият програмен интервал, ще стартираме да получаваме повече пари. Вижте, източници за финансиране има - с изключение на от държавния бюджет, имаме гласуван и предел и можем да прибегнем до част от него като лимитираме облигации и вземем интернационалните заеми. Има разнопосочно финансиране, което трява да се употребява. И то към този момент преди всичко във вътрешното ползване, както към този момент споделих.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ