Разтърсващо писмо от неизвестна жена, която е жертва на домашно

...
Разтърсващо писмо от неизвестна жена, която е жертва на домашно
Коментари Харесай

Анонимно писмо на гроба на убитите Дарина и Никол разплака цяла България!

 Разтърсващо писмо от незнайна жена, която е жертва на домашно принуждение, е било оставено на гроба на 23-годишната Дарина Министерска и едногодишната й дъщеричка Никол, които преди към една година бяха убити от бащата на момиченцето Викторио Александров.

Писмото не е подписано, а анонимната му авторка е оставила дружно с него и плюшено слънчице и цветя, показа майката на Дарина - Ваня Министерска. Тя добави, че ще връчи посланието на участниците в работната група, изготвящи промените в Закона за отбрана от домашно принуждение, написа още Dir.bg

" Това писмо ме накара да се вцепеня! Колко ли дами са в това състояние, жертви невидими за околния свят, затворили тъгата и безнадеждността сред четирите стени на личния си живот!  Това писмо е показно на действителността в България, показно на бездействието, показно за оскотялото общество, показно на премълчаните случаи на домашно принуждение, показно на изчезналата политическа воля да се оправи страната с казуса, показно на лакомите Неправителствени организации та, които се борят за правата на онеправданите единствено на хартия!

Това писмо е показно... за всичко каквото не се прави с цел да спре насилието тук в България, 21-ви век, страна от Европейски Съюз, демократична сякаш страна! Това писмо би трябвало да стигне до очите на всички политици, медии и работещи в институциите в България, Министерство на вътрешните работи, Министерство на правосъдието, Прокуратура, съдилища и прочие, до всички юристи, дръзнали да пазят насилници! "  

" Това писмо ще стигне и до всички институции отвън България ", безапелационна бе почернената майка. Ваня Министерска прикани дамата да се свърже с нея, с цел да й помогне.

Публикуваме писмото без редакторска интервенция:

" Пиша това, тъй като имах потребност... Една година откогато чух вашата история... Но тя с изключение на, че ме шокира, натъжи и потресе, ме промени. Не желаех да съм идната жертва... Съвпадение или не, в деня на вашето ликвидиране бях в " Надежда ", денят на вашето заравяне бях с децата в Северният парк...Оставих играчка и цвете за вас там и не спирах да мисля... Защо? Но аз знаех вътрешно отговорът. Защото си мислиш, че във всяко семейство има рецесии и кавги. Защото, започваш да търсиш виновността в теб, да премълчаваш и да се променяш, само че в един миг си смачкана, несигурна и подвластна от индивида до теб. А той това желае. Отделя те от фамилията ти, от другари и близки. Тогава за какво не си тръгнеш!? Звучи разумно и безпределно просто, само че не е! Ужасно мъчно е да повярваш отново в себе си и да събереш храброст и единствено, който го е претърпял може да разбере. Ти, Дарина си била смела и мощна, тъй като си споделила " Стоп ".  Аз се пробвах, всичко беше на приливи и отливи и не знам дали съм се избавила все още ...Сложно е... Как да вярваш на индивида, който единият ден е прелестен, а на другият е злобен и чужд. Чупи, крещи, протяга ръка ти, а след това съжалява... Гони те по пантофи пред блока, а по-късно твърди, че е в меланхолия и ще се самоубие!? И ти си отговорен за неговите положения...Заплашва те с нож и след това ТОЙ бил зле душевен и прочувствено унищожен, а моите усеща?! А тези на децата?! Това е жив нарцисизъм. Да, тези хора съществуват и са тук и измежду нас! Те се усещат мощни и безнаказани, тъй като избиват комплексите си върху дами и деца! Мили Дари и Ники, бдете над живите, над другите майки и дечица! доста желая същинска правдивост за вас! Много ми се желае това да не ви се беше случило! Вие сте мощни, чисти и вечно дружно! Господ ще възнесе правдивост! Почивайте в мир, бъдете спокойни във безконечния си сън! Аз можеше да съм идната жертва и още не съм застрахована от нищо! Но пристигнах да ви " кажа " всичко това, тъй като ще ме разберете и ще ми олекне... Светъл да е пътят ви! Дъщеря ми е на годините на Никол! Когато си помисля за този и загубен още не изживян детски живот, очите ми се пълнят със сълзи... Не мога и да си показва по какъв начин се изживява такава тъга и по какъв начин се съществува по-късно... Безкрайно се удивлявам на околните ви, които освен, че превъзмогват тъгата си, само че и се борят за вас и за правдивост и отбрана на жертвите в тази объркана страна! Дано ги гледате от горната страна и се гордеете с тях! Сбогом, благи Дари и Ники, въпреки да нямах достойнството да ви познавам персонално, вие докоснахте душата ми! "
Източник: varna24.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР