Разширяването на ЕС отдавна е мъртво и Макрон просто го

Разширяването на Европейски Съюз от дълго време е мъртво и Макрон просто го погреба, считат някои. Това е губеща политика, настояват други. Между двете тези се появи концепцията за „ норвежкия модел ” за Западните Балкани. Какво е това и може ли да бъде сполучливо?
Гералд Кнаус – шеф на Европейската самодейност за непоклатимост, авторитетен тинк-танк център в Брюксел, е главният създател на контракта за бежанците сред Европейски Съюз и Турция, който понижи доста бежанския поток през Балканите. Според него, ветото на Макрон е " завършек на тъгите ". Европейският съюз би трябвало да предложи на всички страни от Западните Балкани опция да се включат към общия пазар, както направиха Норвегия или Исландия.
Все повече гласове се чуват в поддръжка на тезата, че е блъснал последният час за европейската политика на Балканите и че е време да се погребе от дълго време мъртвата идея за разширение и да се откри нещо ново. Нещо по-малко от разширение, само че задоволително примамливо, с цел да държи страните от Балканите в орбитата на Европейски Съюз.
През май в Загреб ще се срещнат водачите на страните от Европейски Съюз. Дали тогава на масата ще бъде показан норвежкият модел?
Ветото на Макрон торпилира целия развой на разширение. Положителното в това е, че стана видна лъжливата природа на връзките сред Европейски Съюз и Западните Балкани, счита журналистът Андреас Ернст.
Смята се, че по този начин Макрон е взел Западните Балкани за пленник, до момента в който не прокара своята визия за Европа. Той желае Европа на повече скорости или концентрични кръгове. Ядрото би трябвало да гравитира към оста Париж-Берлин, а отвън това ще бъдат интегрираните в европейския пазар страни. В най-външната част на концентричните кръгове ще бъдат асоциираните страни.
Макрон получи безмълвна поддръжка от Дания и Холандия, а рецензиите на Берлин бяха с мигане: трябваше да пуснем Скопие и Тирана да договарят – те по този начин или другояче няма да влязат в Европейски Съюз още най-малко 10 година Тази немска позиция е още по-перфидна.
" Целият спектакъл и политически " новговор " за европейска вероятност и европейски полезности в този момент получи тежък удар и това е добре ", показа Ернст за Deutsche Welle.
Вместо утъпканата пътека, по която минаха Българи, Румъния и Хърватия, в този момент на Западните Балкани им се предлага нещо, на което медиите търсят уместно название. Говори се за привилегировано партньорство, „ меко ” разширение, само че най-често за норвежки модел.
Какво съставлява той?
Норвегия, Исландия и Лихтенщайн са членове на Европейската икономическа зона – механизъм, основан през 1992 година, в който вземат участие всички държави-членки на Европейски Съюз.
Пазарът е отворен, има независимост на придвижване, няма митници, с изключение на за храни и питиета.
Това не е губещ модел за Балканите, счита Ернст и предлага в къс период да се подхващат нужните стъпки за консолидиране там, в сравнение с да се надяват след 10 или 20 години да станат членове на Европейски Съюз.
Норвежкият модел е задоволителен за Европейски Съюз да не отстъпи Балканите на други играчи.
Членството в Европейската икономическа зона е стъпка към инфраструктурните фондове и е инструмент, който прави китайските вложения по-малко привлекателни. Това значи, че Европейски Съюз ще резервира силата и въздействието си.
Разбира се, това уравнение има прекомерно доста незнайни: Дали Германия ще бъде готова да отстъпи? Как балканските управници ще предадат тази оферта на жителите си? Дали за Западните Балкани ще е по-добре да държат врабче в шепата, в сравнение с орел в небето?
Какъвто и да е отговорът, статуквото е разрушено, а политиката не търпи вакуум. Идва нещо ново. Затова е добре да си напомним мисълта на Чърчил: " Жалко е да се пропусне добра рецесия ".