Естремадура - забравената област на Испания
Разположеният край железопътна линия град Виляфранка де лос Барос би трябвало да е много комфортен за извозването на продукцията на трите си завода. Има обаче дребен проблем - липсва трен. Така продукцията се транспортира с камиони от този град в Югозападна Естремадура - най-бедната испанска област, в която в същото време железопътният превоз не е добре развъртян, а това е сериозен проблем преди парламентарните избори на 28 април.
Сгушил се измежду лозя, Виляфранка в действителност е подвластен повече от промишления бранш, в сравнение с от селското стопанство. И макар че в област Естремадура като цяло се следи обезлюдяване, градът съумява да задържи популацията си от 13 хиляди души с помощта на три завода - за бутилки, за готварски грилове и за преработване на алуминий.
Влаковете обаче са малко и туктам, изяснява Хоакин Родригес, заместник-кмет на напичания от слънцето град в региона, която се простира сред Португалия на запад, Кастия и Андалусия на изток.
Гъстата испанска железопътна мрежа е известна в Европа. " Пипалата " й обаче към момента не са достигнали Естремадура. Влаковете, които свързват двете столици на региона - Бадахос и Касерес - с Мадрид, са остарели и постоянно развалени.
Освен това те са скъпи, споделя Хуан Карлос Лопес Дуке, представител на асоциацията " Милана Бонита ", която води акция за по-качествени влакове - проблем, който зае централно място преди изборите. " По-евтино е да вземеш аероплан до Канарските острови, испански архипелаг на към 1200 километра южно от континента, сподели той.
Министърът на развиването Хосе Луис Абалос даде обещание, че до 2020 година хибридни влакове ще свързват региона с останалата част от Испания. Тези влакове могат да развиват 200 километра в час и са захранвани от електричество и дизел, което е потребно на местата без електрифицирани железопътни линии като Естремадура.
Пренебрегнат
Регионът бе подценен през интервала на диктатурата на Франко 1939 - 1975 година, споделя Сесар Рамос Естебан, народен представител социалист в Касерес. Въпреки държавните и европейски дотации 44 години по-късно Естремадура остава най-вече селскостопанска област.
Най-добрата шунка, известният иберийски хамон, идва от прасетата, отгледани по зелените пасища на Естремадура. По южните равнини на региона се отглеждат домати, което я прави най-големият производител на домати в Испания.
Това е най-слабо развитият район на Испания с най-ниския БВП на глава от популацията и най-висока безработица - 23.1%, по отношение на междинната за страната 14.4 %.
Редуващите се едно след друго районни държавни управления, множеството социалистически, се пробваха да създадат по този начин, че всеки да има достъп до публичните услуги без значение къде живее, сподели Сесар Рамос. Той добави, че в област с население един милион души и още 700 хиляди живеещи отвън нея те се борят да предотвратят изселването от селата.
В Касас де Дон Антонио, село на 40 километра южно от Касерес, където стотици бели къщи обсипват рид и се скупчват към църквата, са останали единствено 85 души. Няма доктор, сестра или здравна работа, споделя 82-годишният Педро Макарино, до момента в който играе карти с още трима пенсионери в последното кафене на селото, което не е пуснало кепенците и работи и като магазин.
В Естремадура в този момент има два университета. Преди 15 години региона беше първата в Европа, която обезпечи един компютър за всеки двама гимназисти, сподели гордо Сесар Рамос. Бяхме последни на стартовата линия и към момента изоставаме, само че наваксваме, добави той. Той обаче призна, че даже студентите да са подготвени, региона няма индустриалната конструкция да ги задържи.
Земя на емиграцията
Естремадура постоянно е била земя на емиграцията. Прочутите испански откриватели Ернан Кортес и Франсиско Писаро, които превземат Мексико и Перу, са от Естремадура.
Дълго време в Испания думата " бежанец " се свързва с хората от Естремадура, които напущат региона, с цел да търсят работа на Север, в по-богатите области Каталуня и Страната на баските. Това продължава да е по този начин.
Можеш да учиш каквото си искаш, само че в действителност е мъчно да намериш работа, споделя 34-годишният електротехник Алваро Крисолино, който пет години имал непостоянна работа, преди да напусне родния си град Кориа, с цел да работи в цех в Мадрид.
Бяхме 26 в учебно заведение. Само петима останаха в Естремадура, сподели той. " Останалите отпътуваха за Германия, Страната на баските, Мадрид или Барселона. " /БТА
Сгушил се измежду лозя, Виляфранка в действителност е подвластен повече от промишления бранш, в сравнение с от селското стопанство. И макар че в област Естремадура като цяло се следи обезлюдяване, градът съумява да задържи популацията си от 13 хиляди души с помощта на три завода - за бутилки, за готварски грилове и за преработване на алуминий.
Влаковете обаче са малко и туктам, изяснява Хоакин Родригес, заместник-кмет на напичания от слънцето град в региона, която се простира сред Португалия на запад, Кастия и Андалусия на изток.
Гъстата испанска железопътна мрежа е известна в Европа. " Пипалата " й обаче към момента не са достигнали Естремадура. Влаковете, които свързват двете столици на региона - Бадахос и Касерес - с Мадрид, са остарели и постоянно развалени.
Освен това те са скъпи, споделя Хуан Карлос Лопес Дуке, представител на асоциацията " Милана Бонита ", която води акция за по-качествени влакове - проблем, който зае централно място преди изборите. " По-евтино е да вземеш аероплан до Канарските острови, испански архипелаг на към 1200 километра южно от континента, сподели той.
Министърът на развиването Хосе Луис Абалос даде обещание, че до 2020 година хибридни влакове ще свързват региона с останалата част от Испания. Тези влакове могат да развиват 200 километра в час и са захранвани от електричество и дизел, което е потребно на местата без електрифицирани железопътни линии като Естремадура.
Пренебрегнат
Регионът бе подценен през интервала на диктатурата на Франко 1939 - 1975 година, споделя Сесар Рамос Естебан, народен представител социалист в Касерес. Въпреки държавните и европейски дотации 44 години по-късно Естремадура остава най-вече селскостопанска област.
Най-добрата шунка, известният иберийски хамон, идва от прасетата, отгледани по зелените пасища на Естремадура. По южните равнини на региона се отглеждат домати, което я прави най-големият производител на домати в Испания.
Това е най-слабо развитият район на Испания с най-ниския БВП на глава от популацията и най-висока безработица - 23.1%, по отношение на междинната за страната 14.4 %.
Редуващите се едно след друго районни държавни управления, множеството социалистически, се пробваха да създадат по този начин, че всеки да има достъп до публичните услуги без значение къде живее, сподели Сесар Рамос. Той добави, че в област с население един милион души и още 700 хиляди живеещи отвън нея те се борят да предотвратят изселването от селата.
В Касас де Дон Антонио, село на 40 километра южно от Касерес, където стотици бели къщи обсипват рид и се скупчват към църквата, са останали единствено 85 души. Няма доктор, сестра или здравна работа, споделя 82-годишният Педро Макарино, до момента в който играе карти с още трима пенсионери в последното кафене на селото, което не е пуснало кепенците и работи и като магазин.
В Естремадура в този момент има два университета. Преди 15 години региона беше първата в Европа, която обезпечи един компютър за всеки двама гимназисти, сподели гордо Сесар Рамос. Бяхме последни на стартовата линия и към момента изоставаме, само че наваксваме, добави той. Той обаче призна, че даже студентите да са подготвени, региона няма индустриалната конструкция да ги задържи.
Земя на емиграцията
Естремадура постоянно е била земя на емиграцията. Прочутите испански откриватели Ернан Кортес и Франсиско Писаро, които превземат Мексико и Перу, са от Естремадура.
Дълго време в Испания думата " бежанец " се свързва с хората от Естремадура, които напущат региона, с цел да търсят работа на Север, в по-богатите области Каталуня и Страната на баските. Това продължава да е по този начин.
Можеш да учиш каквото си искаш, само че в действителност е мъчно да намериш работа, споделя 34-годишният електротехник Алваро Крисолино, който пет години имал непостоянна работа, преди да напусне родния си град Кориа, с цел да работи в цех в Мадрид.
Бяхме 26 в учебно заведение. Само петима останаха в Естремадура, сподели той. " Останалите отпътуваха за Германия, Страната на баските, Мадрид или Барселона. " /БТА
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ