Според ЕЦБ стандартът на живот на домакинствата в еврозоната се изравнява от 2015 г. насам
Разликата в благосъстоянието измежду семействата в еврозоната е намаляло през последните пет години, до момента в който чистото благосъстояние се усили доста, показва , което може да съживи дебата за ролята на паричната политика в битката с неравенството, оповестява Блумбърг.
Новите тримесечни сметки за систематизиране на благосъстоянието, върху които ЕЦБ работи повече от осем години и разгласява за пръв път тази седмица, имат за цел да дават информация за разпределението на благосъстоянието на семействата доста по-често и на по-детайлно равнище, като свързват национални сметки с данни от изследвания на семействата.
Данните би трябвало да оказват помощ за по-добро схващане на икономическата динамичност на бранша и да разрешат по-задълбочени вниквания в трансмисията на паричната политика и финансовата непоклатимост. Те също по този начин могат да повлияят на бъдещата парична политика, означи Блумърг, представени от БНР.
Новите данни удостоверяват релативно високо равнище на неравноправие в чистото благосъстояние в еврозоната, само че демонстрират, че то най-малко леко е намаляло от 2015 година насам.
Делът на най-богатите семейства е намалял сред 2016 година и второто тримесечие на 2023 година, само че към момента надвишава 43%. В същото време междинното чисто благосъстояние се е нараснало с почти 40%, показва ЕЦБ.
Централната банка отдава намаляването на неравенството частично на обстоятелството, че притежателите на жилища, които съставляват повече от 60% от популацията, са се възползвали от по-високите жилищни цени. Така чистото благосъстояние на домакинство се е нараснало с 27% през този интервал.
Успоредно с това чистото благосъстояние на лицата, които не са притежатели на жилища, е повишено със 17%, основно заради повишаването на депозитите, следено през този интервал. Но това също значи, че последният спад в цените на жилищата може да докара до превръщане на тези резултати и още веднъж да ускори неравенството.
Като цяло чистото благосъстояние на семействата в еврозоната се е нараснало доста през последните пет години с 29% или с към 13,7 трилиона евро, съгласно данните на ЕЦБ.
Неравенството заема високо място в политическия дневен ред и след световната финансова рецесия търсенето на по-навременна, съгласувана и поредна информация за разпределението на благосъстоянието набъбна и новият набор от данни евентуално ще стане по-подходящ за паричната политика, защото неравномерното систематизиране на благосъстоянието може да повлияе на трансмисионни механизъм на провежданата от банката лихвена политика.
За ЕЦБ и централните банки по света е сензитивен. През последните години централните банки по света бяха подложени на рецензии за хипотетично увеличение на неравенството с тяхната ултраразхлабена парична политика, която използваха за битка с световната финансова рецесия, рецесията с дълга в еврозоната и с коронавирусната пандемия.
ЕЦБ твърди, че развиването на разликите в благосъстоянието през последните няколко десетилетия се движи най-вече от фактори отвън нейния обсег и че паричната политика няма нито мандата, нито подобаващите принадлежности за систематизиране по целеустремен метод.
Новите тримесечни сметки за систематизиране на благосъстоянието, върху които ЕЦБ работи повече от осем години и разгласява за пръв път тази седмица, имат за цел да дават информация за разпределението на благосъстоянието на семействата доста по-често и на по-детайлно равнище, като свързват национални сметки с данни от изследвания на семействата.
Данните би трябвало да оказват помощ за по-добро схващане на икономическата динамичност на бранша и да разрешат по-задълбочени вниквания в трансмисията на паричната политика и финансовата непоклатимост. Те също по този начин могат да повлияят на бъдещата парична политика, означи Блумърг, представени от БНР.
Новите данни удостоверяват релативно високо равнище на неравноправие в чистото благосъстояние в еврозоната, само че демонстрират, че то най-малко леко е намаляло от 2015 година насам.
Делът на най-богатите семейства е намалял сред 2016 година и второто тримесечие на 2023 година, само че към момента надвишава 43%. В същото време междинното чисто благосъстояние се е нараснало с почти 40%, показва ЕЦБ.
Централната банка отдава намаляването на неравенството частично на обстоятелството, че притежателите на жилища, които съставляват повече от 60% от популацията, са се възползвали от по-високите жилищни цени. Така чистото благосъстояние на домакинство се е нараснало с 27% през този интервал.
Успоредно с това чистото благосъстояние на лицата, които не са притежатели на жилища, е повишено със 17%, основно заради повишаването на депозитите, следено през този интервал. Но това също значи, че последният спад в цените на жилищата може да докара до превръщане на тези резултати и още веднъж да ускори неравенството.
Като цяло чистото благосъстояние на семействата в еврозоната се е нараснало доста през последните пет години с 29% или с към 13,7 трилиона евро, съгласно данните на ЕЦБ.
Неравенството заема високо място в политическия дневен ред и след световната финансова рецесия търсенето на по-навременна, съгласувана и поредна информация за разпределението на благосъстоянието набъбна и новият набор от данни евентуално ще стане по-подходящ за паричната политика, защото неравномерното систематизиране на благосъстоянието може да повлияе на трансмисионни механизъм на провежданата от банката лихвена политика.
За ЕЦБ и централните банки по света е сензитивен. През последните години централните банки по света бяха подложени на рецензии за хипотетично увеличение на неравенството с тяхната ултраразхлабена парична политика, която използваха за битка с световната финансова рецесия, рецесията с дълга в еврозоната и с коронавирусната пандемия.
ЕЦБ твърди, че развиването на разликите в благосъстоянието през последните няколко десетилетия се движи най-вече от фактори отвън нейния обсег и че паричната политика няма нито мандата, нито подобаващите принадлежности за систематизиране по целеустремен метод.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ