Разликата в благосъстоянието между най-богатата област (столицата) и най-бедната (Сливен)

Разликата в благосъстоянието сред най-богатата област (столицата) и най-бедната (Сливен) в последните години се колебае към 4,5 пъти. Това демонстрира проучване на Института за пазарна стопанска система /ИПИ/, съобщи кореспондент на БГНЕС.

Регионалните профили са единственото по рода си проучване на социално-икономическото положение и развиване на областите в България и се изготвя от ИПИ за 6-а поредна година, което разрешава открояването на дълготрайните процеси на районно равнище.

Десислава Николова, основен икономист в ИПИ уточни, че във връзка с стопанската система за поредна година в челото на класацията по икономическото развиване се подреждат София и Габрово. Много близо след тях се подреждат Стара Загора, Варна и Русе. „ Всички области, които са мощни стопански са съумели да привлекат обилни било то непознати или локални или пък и непознати и локални вложения, в това число и част от тях усвояват сполучливо европейски средства най-много в областта на районното развиване ”, сподели Николова. Тя уточни, че с помощта на тези вложения във всички тези области имаме доста висока претовареност и като цяло е висока икономическа интензивност на популацията.

С най-слаба стопанска система тази година се подреждат Пазарджик, Видин, Сливен, Силистра и Кърджали, сподели тя. Общото сред тях е, че всички те страдат от липса на частни вложения. Това, от своя страна, автоматизирано значи висока безработица и лимитирана претовареност, ниски приходи и високи равнища на беднотия.

Според проучването със усилването на икономическия напредък от 2014 година насам се следи нов епизод на раздалечаване на областите от позиция на тяхното богатство, се споделя в проучването. За това съдят от общоприетото отклоняване на Брутният вътрешен продукт на глава от популацията, което се усилва 2014-2015 година и демонстрира все по-голямата раздалеченост на областите от междинната стойност. Все отново, макар този развой на „ разпръсване ” на областите, разликата в благосъстоянието сред най-богатата област (столицата) и най-бедната (Сливен) последните години се колебае към 4,5 пъти. Голямото “отваряне на ножицата ” при благосъстоянието сред най-богата и най-бедната област е в интервала на стопански взрив до рецесията. Предвид това може да се чака, че с ускоряването на растежа разликата най-вероятно отново ще стартира да пораства, показват от ИПИ.

Изследването споделя, че през последните две години (2016 и 2017 г.) се следи стабилно повишаване на локалните данъци–в най-голяма степен по повод облагането на недвижимите парцели „ Причина несъмнено е неналичието на запас ”, сподели Петър Ганев, старши икономист, ИПИ. Изследването сочи, че към този миг 32 общини са публично в процедура по финансово излекуване, като 7 от тях към този момент получиха и безлихвени заеми от страната – общо на стойност от 20 млн. лева Процедурата по финансово излекуване и безлихвените заеми могат само да „ погасят пожари ” в локалните финанси, само че не и да оказват помощ за дълготрайното развиване на общините. Плановото излекуване на общини не би трябвало да убива полемиката за действителна финансова децентрализация.

ИПИ предлага преотстъпване на 1/5 от приходите от подоходното облагане към общините, като това се прави автоматизирано по ЕГН на данъкоплатеца – парите отиват там, където е записано лицето. Това е запас в границите на 634 млн. лева (за 2018 г.), което значи съвсем удвояване на личните данъчни приходи на общините. Тази промяна би подобрила неимоверно положението на общинските бюджети, създавайки благоприятни условия както за покриване на отговорности, по този начин и за нови финансови разноски. Създават се и тласъци на локалните управляващи да работят за повече вложения, по-висока претовареност и трудови приходи. /БГНЕС