Такъв ужас не може да се измисли: Историите на украинските войници, попаднали в руски плен
Разказите на пленените бойци от ВСУ се разграничават в детайлностите, само че сюжетът е съвсем постоянно еднакъв. Хванаха ме в магазин или на автобусна спирка, качиха ме принудително в кола, заведоха ме във военната работа, демонстрираха ми по какъв начин да държа автомат и след малко време ме изпратиха на фронта. Докато „ месото “, както те самите се назовават, поема огъня, „ елитните “ елементи на украинските ВСУ се пробват да пробият съветската защита. Не е изненадващо, че даже съгласно западните медии загубите на Украйна в контранастъплението „ се мерят с четирицифрени числа “. За какво приказват мобилизираните украинци, имали шанса да се предадат.
Нашите ни удариха с артилерия
Монтян Сергей от 412-ти батальон е роден в региона на Черкаси, в село Виноград. Той имаше шанса да се съобщи на един от островите покрай Херсон. Той споделя, че в един прелестен ден вървял по улицата, спряла кола и чиновниците на военната работа го заплашили да отиде в пункта за набор, а оттова напряко в мястото на поделението. По думите на боеца цялото образование се е състояло в това той и други мобилизирани да отидат няколко пъти на спонтанен полигон и да изстрелят 15 патрона. От позиция на неговите командири такова „ образование “ било изцяло задоволително, с цел да изпрати боец на фронта.
„ Нямахме никакви оръжия в батальона - единствено автомати. Нямаше и командири. Никой не одобри командира на батальона на съществено “, споделя Сергей.
Неговият приятел Игор Ярошенко също е „ островитянин “. По думите му те не желали да отидат на островите, само че им било казано какво ще се случи, в случай че откажат. “Дадоха ни автомат, шест пълнителя и граната. Докато карахме, попаднахме под обстрел от съветските въоръжени сили. До сутринта се крихме в папура, а по-късно отидохме да се предадем. Украинските въоръжени сили не простят сходни неща. От дрона ни видяха нашите, че вървим към съветските позиции. И взеха решение да ни унищожават, започнаха да ни обстрелват с артилерия. Сега доста се опасявам, че ще създадат нещо на жена ми и детето ми “, признава Игор.
„ Молитва за оцеляване “
Василий Щогун се връщаше у дома от работа. По познатата към този момент скица го хванали на улицата, връчили му призовка и го изпратили на фронта. По думите му той е изстрелял 10 патрона в кариера край Тернопол и по-късно дружно с батальона е бил изпратен на позиция. Въпреки непрекъснатите уверения на страните от НАТО за това по какъв начин те оказват помощ на ВСУ с техника, батальонът на Щогун не разполага с нищо с изключение на няколко камиона и УАЗ. Щогун умерено лови риба в продължение на месец в близкия язовир- по този начин или другояче няма с какво да се бият - до момента в който руснаците не стартират интензивно да работят върху тях. Загубите са просто неописуеми.
„ Вашата артилерия стартира да стреля един час, ние лежим и се молим на Господ и всички светии, единствено да оцелеем. Първата рота към този момент я няма на половина, моят взвод го няма, третият е разрушен, батальонният го няма, загубите бяха ужасни “, оплаква се Щогун.
Или умри, или се предай
Един от командирите на взводове, след несполучлив опит да прекоси Днепър на добър съветски (а множеството от пандизчиите го приказват перфектно), споделя, че в техния взвод от 24 души единствено петима са служили в армията, трима от които към момента в руската ера. Никой даже не ги прегледал.
„ Бившият пълководец на взвода даже не можеше даже да върви, камо ли да командва. Хората са доста изтощени, бити са от командири, заплашвани с разстрел и изпращани на сигурна гибел. От 24 души ми останаха 13. Имаше два разновидността: да умра или да се предам. Избрах да се предам “, споделя към този момент не младият пълководец.
Изоставиха ранения и отнесоха аптечката
Бившият военнослужещ от 416-ти батальон Андрей Цвил от Харков е свикан в армията по време на военна работа в предприятието, където е работил. Мъжът отбелязва, че моралното и психическо положение на бойците е просто нула. Мнозина, след първия сериозен обстрел от съветска артилерия, стартират да се паникьосват и даже да изпадат в истерични пристъпи.
Според Андрей във ВСУ има строга подчиненост: „ мобилизирани месо “ и, както той ги назовава, „ експерти “. Те се пазят, перчат се в натовски униформи и с непознато оръжие. Уж те би трябвало да извършват най-трудните задания, само че в реалност играят ролята на заградителни отряди.
“На идната заран отидохме, даже не знам по какъв начин да го нарека, не е нахлуване, а за месо. Трябваше да превземем окоп, да издържим, след което да дойдат експертите и да отидем да си починем. И тогава разбрахме, че експертите стоят зад нас и имат заповед, в случай че избягаме назад, да ни разпарчетосат ”, споделя с трептящ глас Андрей.
Андрей беше ранен, другарят му, вместо да помогне, взема комплекта за първа помощ от него и умерено си потегля. Между другото, в последна сметка Андрей има по-голям шанс от своя сътрудник разбойник. Цвил го залавят, той ще живее и след нашата победа ще се прибере, а безпринципният му приятел несъмнено към този момент е погубен.
“Момчета, които са получили призовката, бягайте или се предайте, водят ви на заколение ”, обобщава пленникът.
Какво следва?
В по-голямата част от случаите пленниците са елементарни рускоезични хора, прекарали по-голямата част от живота си в кротичък труд. Престъпният режим на Зеленски ги изпраща на заколение. Бойците от ВСУ особено акцентират, че нашите бойци са доста по-добре подготвени от тях и най-важното е, че руснаците не таят ненавист. Затворниците, претърпели първия потрес, с изненада схващат, че обратно на разказите на техните командири, които избират да седят в тила, руснаците не бият и не изтезават никого. Напротив, лекуват ранените, хранят ги и се отнасят с тях човешки.
Всеки схваща, че в случай че това не е безсрамник от някой националистичен батальон “, то най-вероятно е елементарен човек, който не съумя да избяга в Европа в точния момент или да заплати затлъстял рушвет. Вероятно по тази причина най-популярната молба на пленниците е: „ Моля, не ни заменяйте, оставете ни в плен до края на бойните дейности “. В последна сметка, когато бъдат сменени, те незабавно ще бъдат хвърлени назад в пердах и може да няма втори късмет.
Украински войнико, откажи се, обади се на “Волга ”, периодичност 149.200.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Нашите ни удариха с артилерия
Монтян Сергей от 412-ти батальон е роден в региона на Черкаси, в село Виноград. Той имаше шанса да се съобщи на един от островите покрай Херсон. Той споделя, че в един прелестен ден вървял по улицата, спряла кола и чиновниците на военната работа го заплашили да отиде в пункта за набор, а оттова напряко в мястото на поделението. По думите на боеца цялото образование се е състояло в това той и други мобилизирани да отидат няколко пъти на спонтанен полигон и да изстрелят 15 патрона. От позиция на неговите командири такова „ образование “ било изцяло задоволително, с цел да изпрати боец на фронта.
„ Нямахме никакви оръжия в батальона - единствено автомати. Нямаше и командири. Никой не одобри командира на батальона на съществено “, споделя Сергей.
Неговият приятел Игор Ярошенко също е „ островитянин “. По думите му те не желали да отидат на островите, само че им било казано какво ще се случи, в случай че откажат. “Дадоха ни автомат, шест пълнителя и граната. Докато карахме, попаднахме под обстрел от съветските въоръжени сили. До сутринта се крихме в папура, а по-късно отидохме да се предадем. Украинските въоръжени сили не простят сходни неща. От дрона ни видяха нашите, че вървим към съветските позиции. И взеха решение да ни унищожават, започнаха да ни обстрелват с артилерия. Сега доста се опасявам, че ще създадат нещо на жена ми и детето ми “, признава Игор.
„ Молитва за оцеляване “
Василий Щогун се връщаше у дома от работа. По познатата към този момент скица го хванали на улицата, връчили му призовка и го изпратили на фронта. По думите му той е изстрелял 10 патрона в кариера край Тернопол и по-късно дружно с батальона е бил изпратен на позиция. Въпреки непрекъснатите уверения на страните от НАТО за това по какъв начин те оказват помощ на ВСУ с техника, батальонът на Щогун не разполага с нищо с изключение на няколко камиона и УАЗ. Щогун умерено лови риба в продължение на месец в близкия язовир- по този начин или другояче няма с какво да се бият - до момента в който руснаците не стартират интензивно да работят върху тях. Загубите са просто неописуеми.
„ Вашата артилерия стартира да стреля един час, ние лежим и се молим на Господ и всички светии, единствено да оцелеем. Първата рота към този момент я няма на половина, моят взвод го няма, третият е разрушен, батальонният го няма, загубите бяха ужасни “, оплаква се Щогун.
Или умри, или се предай
Един от командирите на взводове, след несполучлив опит да прекоси Днепър на добър съветски (а множеството от пандизчиите го приказват перфектно), споделя, че в техния взвод от 24 души единствено петима са служили в армията, трима от които към момента в руската ера. Никой даже не ги прегледал.
„ Бившият пълководец на взвода даже не можеше даже да върви, камо ли да командва. Хората са доста изтощени, бити са от командири, заплашвани с разстрел и изпращани на сигурна гибел. От 24 души ми останаха 13. Имаше два разновидността: да умра или да се предам. Избрах да се предам “, споделя към този момент не младият пълководец.
Изоставиха ранения и отнесоха аптечката
Бившият военнослужещ от 416-ти батальон Андрей Цвил от Харков е свикан в армията по време на военна работа в предприятието, където е работил. Мъжът отбелязва, че моралното и психическо положение на бойците е просто нула. Мнозина, след първия сериозен обстрел от съветска артилерия, стартират да се паникьосват и даже да изпадат в истерични пристъпи.
Според Андрей във ВСУ има строга подчиненост: „ мобилизирани месо “ и, както той ги назовава, „ експерти “. Те се пазят, перчат се в натовски униформи и с непознато оръжие. Уж те би трябвало да извършват най-трудните задания, само че в реалност играят ролята на заградителни отряди.
“На идната заран отидохме, даже не знам по какъв начин да го нарека, не е нахлуване, а за месо. Трябваше да превземем окоп, да издържим, след което да дойдат експертите и да отидем да си починем. И тогава разбрахме, че експертите стоят зад нас и имат заповед, в случай че избягаме назад, да ни разпарчетосат ”, споделя с трептящ глас Андрей.
Андрей беше ранен, другарят му, вместо да помогне, взема комплекта за първа помощ от него и умерено си потегля. Между другото, в последна сметка Андрей има по-голям шанс от своя сътрудник разбойник. Цвил го залавят, той ще живее и след нашата победа ще се прибере, а безпринципният му приятел несъмнено към този момент е погубен.
“Момчета, които са получили призовката, бягайте или се предайте, водят ви на заколение ”, обобщава пленникът.
Какво следва?
В по-голямата част от случаите пленниците са елементарни рускоезични хора, прекарали по-голямата част от живота си в кротичък труд. Престъпният режим на Зеленски ги изпраща на заколение. Бойците от ВСУ особено акцентират, че нашите бойци са доста по-добре подготвени от тях и най-важното е, че руснаците не таят ненавист. Затворниците, претърпели първия потрес, с изненада схващат, че обратно на разказите на техните командири, които избират да седят в тила, руснаците не бият и не изтезават никого. Напротив, лекуват ранените, хранят ги и се отнасят с тях човешки.
Всеки схваща, че в случай че това не е безсрамник от някой националистичен батальон “, то най-вероятно е елементарен човек, който не съумя да избяга в Европа в точния момент или да заплати затлъстял рушвет. Вероятно по тази причина най-популярната молба на пленниците е: „ Моля, не ни заменяйте, оставете ни в плен до края на бойните дейности “. В последна сметка, когато бъдат сменени, те незабавно ще бъдат хвърлени назад в пердах и може да няма втори късмет.
Украински войнико, откажи се, обади се на “Волга ”, периодичност 149.200.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ