Почернената съпруга на един от удавените в Поморие братя разплака цяла България със спомените си за фаталния инцидент
Разказът на почернената брачна половинка на Христо Средев, който се удави дружно с брат си в събота на плажа в Поморие, ще ви разплаче. Ани Средева изля тъгата си и прикани всеки, който е взел участие в спасяването на удавниците, да се свърже с нея. Вижте нейната история без редакторска интервенция:
„ Много се е изписало за нещастието, разиграла се на 2.6.2018 на плажа в Поморие . Аз съм брачната половинка на по-малкия брат Христо. Ще опиша какво се случи по този начин, както аз видях и доколкото паметта ми разрешава от преживения потрес. Решихме на отидем до морето за къса отмора на посетители при наша доста скъпа другарка. Тя ни нагости с превкусен обяд и към 14 часа се опънахме на шезлонги на плажа. Релакс. Спокойствие. Кеф. Ицо както постоянно се грижеше за музикалния декор.
В морето имаше талази, само че е море, обикновено държание като за него. Флагът беше зелен. Миро влезе да плува, върна се и продължихме с груповия мързел. Към 18 часа взехме решение, че е време да си вървим. Ицо и Миро взеха решение да влязат в морето за последно. Де да знаехме, че в действителност ще е „ за последно “! Но последвалите събития не могат да се предскажат! Аз също потеглих с тях, само че взех решение, че водата е студена и не ми се мокри. Те продължиха сами със смях и смешки. Морето на този плаж първоначално е много плитко и човек навлиза много във вътрешността, с цел да му е най-малко до кръста.
Това са най-тъжните СНИМКИ! Само след три часа пловдивчанинът, който ги е направил, ще се удави край Поморие, само че още не знае това
Никой от тях не е ловък плувец, само че и не са хора, които работят самонадеяно и рисково в морето. Напротив! След минути аз и приятелката ми чухме зов „ Помощ! Помощ! Давя се! “ Аз разпознах гласа на брачна половинка ми и скочих да видя какво става, тъй като нямах видимост към морето от шезлонгите и чадърите пред нас. Видях по какъв начин хора (поне 4-5 мъже) се втурнаха към водата. Аз незабавно се затичах и влязох след тях. Не видях добре къде са, само че някъде околко шамандурата, не по във вътрешността. Мъжете във водата крещяха „ Морето дърпа, морето дърпа “. Аз заплувах против вълните и сама усетих завличане и придърпване във вътрешността. Не съм добър плувец, по тази причина се обърнах и заплувах към брега,а щом усетих дъно стъпих и затичах към плажа. Другите мъже също заизлизаха, само че видях че някой се държи за шамандурата. В първия момент помислих, че е моят Ицо! През това време приятелката ми дотича с телефон и се обадих на 112.
Може и други хора да са звъняли, не знам. Часът беше 18:06. Приеха сигнала и споделиха, че изпращат екипи. После се втурнах към вълнолома, тъй като от там има по-добра видимост. Шамандурата, към която се случи всичко, беше точно първата от вълнолома. От там видях, че индивидът на шамандурата не е Ицо! Затърсих с очи в морето, само че не го виждах. На носа имаше хора, хукнах към тях и видях тяло. Беше обърнато с корема надолу и не виждах кой е. Крещях „ тяло, тук е! “ Треперех цялата и трескаво мислих какво да направя, с какво да оказа помощ. Появи се човек в униформа (забравих дори каква беше), който ме заразпитва момчетата близки ли са ми, знам ли имета и сходни неща, на които отговарях механично. Видях, че момчето на шамандурата бе избавено и изведено на брега от двама мъже. Междувремено забелязах, че в морето имаше хора, в това число майки с деца!!!! Има удавници, избавителна задача, а никой не смени тъпия зелен байрак!
Мъж (не знам дали един от двамата, избавили момчето на шамандурата или друг) заплува към брега от другата страна на вълнолома, като сред краткотрайно още двама мъже го настигнаха и помогнаха за изваждането на тялото. Аз изтичах при тях на брега и разпознах Миро. Дойдоха още хора. Веднага започнаха реанимация. Междувременно пристигна и избавителен екип- пожарна! Носеха огнеупорни облекла и въжета! Аз се развиках „ Каква е тази пожарна? Какво гори! “
Мъжът, който пръв стигна до Миро също увеличи звук и изкрещя „ Плажът гори! “. Беше със сини очи и червен бански. Предполагам професионален избавител. Изказвам му огромни благодарности за стореното. Стори ми се обезверен като мен, че не е могъл да стори повече. Междувременно реанимацията продължаваше напълно ръководена от една жена по бански, рускиня, в следствие разбрах, че е доктор, пристигнала на отмора. Не знам по кое време се появиха и лекарите от незабавна помощ. Загубих визия за времето. Молех се. Пак изтичах на вълнолома и затърсих с очи. И повтарях „ има още един човек в морето, има още един човек в морето “. Чух мъже да споделят, че евентуално морето го е завлякло във вътрешността и на следващия ден като се надуе тялото ще изплува. Отчаях се. Изпсувах на разум и се вкопчих в вярата за знамение! Видях лодка. Пак затичах към плажа. От лодката изкараха моя Ицко и го метнаха на брега. Безжизнен. С притворени очи. А устата като че ли вечно отворена за финален мирис, финален зов за помощ, последно „ Обичам ви! “
Хванах го за ръката и се предадох на шока. Рускинята ми би инжекция диазепам. И след това усетих празнотата. Останалото ми е като в мъгла – механични дейности, механични отговори на задаваните въпроси, механично вдишване на дълбоки глътки въздух, с цел да не не помни, че съм жива. Това е моят роман за случилото се. Разни елементи, детайлности... не престават да изплуват в съзнанието ми, само че не са значими.
Любимият мъж и нашето братче се удавиха. Дали ненавиждам морето ли? Не, не го ненавиждам. Да беше човек да го намразя и да му извия врата, но то... буря. Все едно да ненавиждам земята, по която вървя. Но съм откровено признателна на хората, които помогнаха! Бяха доста! Не запомних всички лица. Но доста се отзоваха и всеки действаше съгласно силите и опциите си. Благодаря ви! Има хора с огромни сърца, които ми дават вяра, че положителното съществува и единствено чака случай да се прояви. Неизразима е и благодаростта ми към Ива и нейното семейство, които бяха неразделно с мен! Моля, в случай че някой е бил очевидец на станалото или е взел участие в спасяването, да се свърже с мен. Благодаря! ".
ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!
Източник: Флагман.бг
„ Много се е изписало за нещастието, разиграла се на 2.6.2018 на плажа в Поморие . Аз съм брачната половинка на по-малкия брат Христо. Ще опиша какво се случи по този начин, както аз видях и доколкото паметта ми разрешава от преживения потрес. Решихме на отидем до морето за къса отмора на посетители при наша доста скъпа другарка. Тя ни нагости с превкусен обяд и към 14 часа се опънахме на шезлонги на плажа. Релакс. Спокойствие. Кеф. Ицо както постоянно се грижеше за музикалния декор.
В морето имаше талази, само че е море, обикновено държание като за него. Флагът беше зелен. Миро влезе да плува, върна се и продължихме с груповия мързел. Към 18 часа взехме решение, че е време да си вървим. Ицо и Миро взеха решение да влязат в морето за последно. Де да знаехме, че в действителност ще е „ за последно “! Но последвалите събития не могат да се предскажат! Аз също потеглих с тях, само че взех решение, че водата е студена и не ми се мокри. Те продължиха сами със смях и смешки. Морето на този плаж първоначално е много плитко и човек навлиза много във вътрешността, с цел да му е най-малко до кръста.
Това са най-тъжните СНИМКИ! Само след три часа пловдивчанинът, който ги е направил, ще се удави край Поморие, само че още не знае това
Никой от тях не е ловък плувец, само че и не са хора, които работят самонадеяно и рисково в морето. Напротив! След минути аз и приятелката ми чухме зов „ Помощ! Помощ! Давя се! “ Аз разпознах гласа на брачна половинка ми и скочих да видя какво става, тъй като нямах видимост към морето от шезлонгите и чадърите пред нас. Видях по какъв начин хора (поне 4-5 мъже) се втурнаха към водата. Аз незабавно се затичах и влязох след тях. Не видях добре къде са, само че някъде околко шамандурата, не по във вътрешността. Мъжете във водата крещяха „ Морето дърпа, морето дърпа “. Аз заплувах против вълните и сама усетих завличане и придърпване във вътрешността. Не съм добър плувец, по тази причина се обърнах и заплувах към брега,а щом усетих дъно стъпих и затичах към плажа. Другите мъже също заизлизаха, само че видях че някой се държи за шамандурата. В първия момент помислих, че е моят Ицо! През това време приятелката ми дотича с телефон и се обадих на 112.
Може и други хора да са звъняли, не знам. Часът беше 18:06. Приеха сигнала и споделиха, че изпращат екипи. После се втурнах към вълнолома, тъй като от там има по-добра видимост. Шамандурата, към която се случи всичко, беше точно първата от вълнолома. От там видях, че индивидът на шамандурата не е Ицо! Затърсих с очи в морето, само че не го виждах. На носа имаше хора, хукнах към тях и видях тяло. Беше обърнато с корема надолу и не виждах кой е. Крещях „ тяло, тук е! “ Треперех цялата и трескаво мислих какво да направя, с какво да оказа помощ. Появи се човек в униформа (забравих дори каква беше), който ме заразпитва момчетата близки ли са ми, знам ли имета и сходни неща, на които отговарях механично. Видях, че момчето на шамандурата бе избавено и изведено на брега от двама мъже. Междувремено забелязах, че в морето имаше хора, в това число майки с деца!!!! Има удавници, избавителна задача, а никой не смени тъпия зелен байрак!
Мъж (не знам дали един от двамата, избавили момчето на шамандурата или друг) заплува към брега от другата страна на вълнолома, като сред краткотрайно още двама мъже го настигнаха и помогнаха за изваждането на тялото. Аз изтичах при тях на брега и разпознах Миро. Дойдоха още хора. Веднага започнаха реанимация. Междувременно пристигна и избавителен екип- пожарна! Носеха огнеупорни облекла и въжета! Аз се развиках „ Каква е тази пожарна? Какво гори! “
Мъжът, който пръв стигна до Миро също увеличи звук и изкрещя „ Плажът гори! “. Беше със сини очи и червен бански. Предполагам професионален избавител. Изказвам му огромни благодарности за стореното. Стори ми се обезверен като мен, че не е могъл да стори повече. Междувременно реанимацията продължаваше напълно ръководена от една жена по бански, рускиня, в следствие разбрах, че е доктор, пристигнала на отмора. Не знам по кое време се появиха и лекарите от незабавна помощ. Загубих визия за времето. Молех се. Пак изтичах на вълнолома и затърсих с очи. И повтарях „ има още един човек в морето, има още един човек в морето “. Чух мъже да споделят, че евентуално морето го е завлякло във вътрешността и на следващия ден като се надуе тялото ще изплува. Отчаях се. Изпсувах на разум и се вкопчих в вярата за знамение! Видях лодка. Пак затичах към плажа. От лодката изкараха моя Ицко и го метнаха на брега. Безжизнен. С притворени очи. А устата като че ли вечно отворена за финален мирис, финален зов за помощ, последно „ Обичам ви! “
Хванах го за ръката и се предадох на шока. Рускинята ми би инжекция диазепам. И след това усетих празнотата. Останалото ми е като в мъгла – механични дейности, механични отговори на задаваните въпроси, механично вдишване на дълбоки глътки въздух, с цел да не не помни, че съм жива. Това е моят роман за случилото се. Разни елементи, детайлности... не престават да изплуват в съзнанието ми, само че не са значими.
Любимият мъж и нашето братче се удавиха. Дали ненавиждам морето ли? Не, не го ненавиждам. Да беше човек да го намразя и да му извия врата, но то... буря. Все едно да ненавиждам земята, по която вървя. Но съм откровено признателна на хората, които помогнаха! Бяха доста! Не запомних всички лица. Но доста се отзоваха и всеки действаше съгласно силите и опциите си. Благодаря ви! Има хора с огромни сърца, които ми дават вяра, че положителното съществува и единствено чака случай да се прояви. Неизразима е и благодаростта ми към Ива и нейното семейство, които бяха неразделно с мен! Моля, в случай че някой е бил очевидец на станалото или е взел участие в спасяването, да се свърже с мен. Благодаря! ".
ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!
Източник: Флагман.бг
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ