Разказ на наш читател: Ужасяващият нов дом на майка ми
Разказ на наш четец: Ужасяващият нов дом на майка ми … Здравейте! Искам да споделя с Вас какво се случи с мен и с моята майка. Желая да остана анонимна, само че ще се показва с прякора си – Съни от град С. Баща ми умря преди две години и аз останах да пребивавам при майка ми още няколко месеца по-късно. Когато тя се успокои, се реалокирах в жилището, което ми бяха купили родителите ми. Майка ми реши да продаде жилището си и да купи по-малък, покрай моето жилище. Наистина искаше да живее покрай мен. Трябва да подчертая, че тя в никакъв случай не е страдала от меланхолия, няма психологични разстройства, постоянно е била огромен оптимист и като цяло е доста безгрижна персона. Майка ми бързо си откри нов апартамент и то много на ниска цена, което доста я радваше. Единственият проблем беше, че предходните притежатели бяха оставили всички мебели, доста от своите неща, даже артикули в хладилника. Сякаш са бързали да се изнесат. Трябваше да потърсим компания, която да изнесе мебелите и покъщнината им.
Освен тези компликации, всичко беше обикновено и майка ми беше доста удовлетворена. Няколко дни след преместването й, отидох при нея, с цел да й оказа помощ да подреди. Бях влизала в жилището няколко пъти и всичко беше наред, само че този път, щом влязох ме заля извънредно възприятие на суматоха. Понякога ми се случва да чувствам без забележима причина всякакви неща … Така че взех решение, че това е просто пресилена страст и тя ще премине скоро. Но, от самото начало, до момента в който бях там, се усещах по същия метод. Щом напуснах жилището, всичко внезапно изчезна и се почувствах доста по-добре. Няколко дни по-късно, още веднъж посетих майка ми. Веднага щом влязох в нейния апартамент, усетих мощно безпокойствие. Помислих си, че може би загатна от предходната суматоха ми въздейства. Но, не, в този момент това не беше единствено безпокойствие, а същинско крещящо предпочитание да се махна оттова допустимо най-бързо. Чувствах, че с това място нещо не е наред. Убедих майка ми да излезем на разходка, и когато бяхме към този момент на улицата, незабавно се почувствах по-добре. В същото време, майка ми изглеждаше оптимистично настроена, както нормално, само че и малко изтощена. Мина още една седмица и този път тя пристигна да ме посети. Бях скъсала с приятеля си и майка ми реши, че нейната компания иска ми се отрази ободряващо. Едва я познах … Тя не изглеждаше както нормално, беше изтощена, тъжна и депресирана. Попитах я какво се е случило и тя ми отговори, че това е просто стрес от смяната. Но усетих, че има нещо друго … Попита ме дали желая да поживея малко с нея в жилището й, с цел да не бъда сама. Аз се съгласих. Когато пристигнахме в дома й, майка ми незабавно си легна, а аз останах да виждам телевизия в хола. Отново усетих дискомфорт и тревога, само че този път бяха още по-силни. Четете още: Разказ на наш четец: В нашата къща се случват необикновени неща! В един миг почувствах, такова безпределно обезсърчение и меланхолия, че внезапно даже пожелах да се самоубия.
Тази мисъл беше безусловно необикновена за мен. Никога през живота си не съм мислила за сходни неща, даже когато съм имала съществени проблеми. Да, бях смутена от раздялата с обичан човек, само че това не беше нещо толкоз неприятно, че да мисля за самоубийство. Просто беше още един сложен миг в живота ми. Малко по-късно, легнах на дивана в хола и заспах. Същата нощ сънувах най-лошите кошмари, през целия си живот. Имаше деца, които бяха изкормени, мъж, който първо плачеше, а по-късно пристигна при мен и стартира да реже личната си шия, имаше стара жена, която се разхождаше, взимаше разнообразни предмети и … ги слагаше в разрушения си череп. Какви нелепости!? Събудих се и ми се гадеше, бях изпотена и цялото ми тяло трепереше. На сутринта споделих на майка си, че повече не мога да остана там. Веднага щом излязох от жилището й и отидох до колата си, цялата тревога и мислите за самоубийство по знамение изчезнаха. Но, тогава започнах да се опасявам за майка ми. Помислих си: може ли това да е параноя? Може ли да изгубвам мозъка си? Няколко дни по-късно, започнах да се укротявам от раздялата с приятеля ми и животът ми още веднъж се върна към естественото всекидневие. Не споделих на майка ми за това по какъв начин се усещам в жилището й и за кошмарите. Не желаех да я тревожа.
С майка ми се чувахме всеки ден по телефона, само че седмица по-късно я чух да плаче. Каза ми, че с нея нещо не е наред, че е в страшна меланхолия и има потребност от помощ. Започнала да мисли за самоубийство, а не знае за какво има такива мисли. Просто чувствала, че би трябвало да се самоубие. Всяка вечер имала ужасни кошмари, в които хората се самоубиват. Ужасих се от нейните думи и я помолих да пристигна при мен. Вече от месец, тя живее при мен и с всеки ден се усеща по-добре. Отново стана естествената и радостна жена, каквато я познавам. Разказах й за моите чувства в жилището й и за кошмара. Майка ми по едно и също време се изплаши и изуми … Тя реши да напусне дефинитивно жилището. Последното ми посещаване в този отблъскващ дом беше, когато й помогнах да опакова нещата си в кутии. Направихме го допустимо най-бързо. Когато изгасихме осветлението и за финален път излязохме от там, вратата на жилището сама се затвори зад нас с такава мощ, че се чу оглушително тряскане. Уплашихме се и тръгнахме без да се обръщаме. Смятах се за песимист и не имах вяра в призраци, проклятия и други сходни неща. Но, в този момент, сякаш имам вяра в тях … Мисля, че в миналото психологично болен човек е живял в този апартамент и след гибелта му, неговата сила е останала сред неговите стени. В момента, към момента не сме оповестили жилището за продажба. С майка ми взехме решение да поканим медиум и се надявам той да помогне. Едва тогава ще мислим за продажбата му.
Освен тези компликации, всичко беше обикновено и майка ми беше доста удовлетворена. Няколко дни след преместването й, отидох при нея, с цел да й оказа помощ да подреди. Бях влизала в жилището няколко пъти и всичко беше наред, само че този път, щом влязох ме заля извънредно възприятие на суматоха. Понякога ми се случва да чувствам без забележима причина всякакви неща … Така че взех решение, че това е просто пресилена страст и тя ще премине скоро. Но, от самото начало, до момента в който бях там, се усещах по същия метод. Щом напуснах жилището, всичко внезапно изчезна и се почувствах доста по-добре. Няколко дни по-късно, още веднъж посетих майка ми. Веднага щом влязох в нейния апартамент, усетих мощно безпокойствие. Помислих си, че може би загатна от предходната суматоха ми въздейства. Но, не, в този момент това не беше единствено безпокойствие, а същинско крещящо предпочитание да се махна оттова допустимо най-бързо. Чувствах, че с това място нещо не е наред. Убедих майка ми да излезем на разходка, и когато бяхме към този момент на улицата, незабавно се почувствах по-добре. В същото време, майка ми изглеждаше оптимистично настроена, както нормално, само че и малко изтощена. Мина още една седмица и този път тя пристигна да ме посети. Бях скъсала с приятеля си и майка ми реши, че нейната компания иска ми се отрази ободряващо. Едва я познах … Тя не изглеждаше както нормално, беше изтощена, тъжна и депресирана. Попитах я какво се е случило и тя ми отговори, че това е просто стрес от смяната. Но усетих, че има нещо друго … Попита ме дали желая да поживея малко с нея в жилището й, с цел да не бъда сама. Аз се съгласих. Когато пристигнахме в дома й, майка ми незабавно си легна, а аз останах да виждам телевизия в хола. Отново усетих дискомфорт и тревога, само че този път бяха още по-силни. Четете още: Разказ на наш четец: В нашата къща се случват необикновени неща! В един миг почувствах, такова безпределно обезсърчение и меланхолия, че внезапно даже пожелах да се самоубия.
Тази мисъл беше безусловно необикновена за мен. Никога през живота си не съм мислила за сходни неща, даже когато съм имала съществени проблеми. Да, бях смутена от раздялата с обичан човек, само че това не беше нещо толкоз неприятно, че да мисля за самоубийство. Просто беше още един сложен миг в живота ми. Малко по-късно, легнах на дивана в хола и заспах. Същата нощ сънувах най-лошите кошмари, през целия си живот. Имаше деца, които бяха изкормени, мъж, който първо плачеше, а по-късно пристигна при мен и стартира да реже личната си шия, имаше стара жена, която се разхождаше, взимаше разнообразни предмети и … ги слагаше в разрушения си череп. Какви нелепости!? Събудих се и ми се гадеше, бях изпотена и цялото ми тяло трепереше. На сутринта споделих на майка си, че повече не мога да остана там. Веднага щом излязох от жилището й и отидох до колата си, цялата тревога и мислите за самоубийство по знамение изчезнаха. Но, тогава започнах да се опасявам за майка ми. Помислих си: може ли това да е параноя? Може ли да изгубвам мозъка си? Няколко дни по-късно, започнах да се укротявам от раздялата с приятеля ми и животът ми още веднъж се върна към естественото всекидневие. Не споделих на майка ми за това по какъв начин се усещам в жилището й и за кошмарите. Не желаех да я тревожа.
С майка ми се чувахме всеки ден по телефона, само че седмица по-късно я чух да плаче. Каза ми, че с нея нещо не е наред, че е в страшна меланхолия и има потребност от помощ. Започнала да мисли за самоубийство, а не знае за какво има такива мисли. Просто чувствала, че би трябвало да се самоубие. Всяка вечер имала ужасни кошмари, в които хората се самоубиват. Ужасих се от нейните думи и я помолих да пристигна при мен. Вече от месец, тя живее при мен и с всеки ден се усеща по-добре. Отново стана естествената и радостна жена, каквато я познавам. Разказах й за моите чувства в жилището й и за кошмара. Майка ми по едно и също време се изплаши и изуми … Тя реши да напусне дефинитивно жилището. Последното ми посещаване в този отблъскващ дом беше, когато й помогнах да опакова нещата си в кутии. Направихме го допустимо най-бързо. Когато изгасихме осветлението и за финален път излязохме от там, вратата на жилището сама се затвори зад нас с такава мощ, че се чу оглушително тряскане. Уплашихме се и тръгнахме без да се обръщаме. Смятах се за песимист и не имах вяра в призраци, проклятия и други сходни неща. Но, в този момент, сякаш имам вяра в тях … Мисля, че в миналото психологично болен човек е живял в този апартамент и след гибелта му, неговата сила е останала сред неговите стени. В момента, към момента не сме оповестили жилището за продажба. С майка ми взехме решение да поканим медиум и се надявам той да помогне. Едва тогава ще мислим за продажбата му.
Източник: zona666.com
КОМЕНТАРИ