Из последното интервю на Вонегът: Трябваше да има надежда
" - Разкажете ми за аргументите, които ви накараха да станете създател, било като публицист или актьор като цяло.
През целия си живот съм рисувал, най-много просто за занимание, без да върша изложения или нещо сходно. Това просто е едно прелестно за мен нещо и аз го предлагам на всеки. Винаги споделям на хората, правете изкуство, без значение какъв брой добре или зле (се справяте), тъй като по този начин придобивате някакъв опит в основаването посредством себеизразяване, което извисява душата ви. Това включва пеене, танцуване, писане, изобразяване, свирене на музикален инструмент...Това, което мразя в днешните учебни комитети е, че те орязват от ден на ден и повече часовете по изкуство в програмата на учениците, защото съгласно тях изкуството не било метод за изкарване на прехраната. Ами, в действителност има доста неща, които си заслужават да бъдат правени, без да бъдат метод за изкарване на издръжка (Смее се). Това са подобаващи способи човек да направи живота си по-приятен.
- В процеса на вашето персонално изложение сте дали на света доста топлина и комизъм. Това има значение, нали?
Попитах сина си Марк какво съгласно него съставлява животът и той сподели: " Ние сме тук, с цел да си оказваме помощ един на различен в прекосяването през това нещо, каквото и да е то. " Мисля, че няма по какъв начин да се отговори по по-добър метод на този въпрос. Можете да вършиме всичко това като комик, публицист, художник, музикант...Той (синът му) е педиатър. Има всевъзможни способи да си оказваме помощ един на различен в този живот. Има някои неща, които оказват помощ. Музикантите несъмнено имат този резултат върху мен. Иска ми се да бях музикант, тъй като те в действителност оказват помощ доста. Те (често) ни оказват помощ да преминем през няколко часа от живота ни (на ден).
- Едно време написахте, че " неналичието на съвестност е довела до всички типове прелестни чувства. "
Да. Светът е прекомерно сериозен. Да се стараеш прекалено много и да се съсредоточаваш върху творби на изкуството – тъй като най-вероятно съществува някъде някой, който сега се е концентрирал свиреп върху това, което аз съм основал – е все едно да се съсредоточаваш върху шоколадова мелба.
- Близо 40 години след " Кланица 5 " хората към момента обичат да четат вашите книги. Защо съгласно вас книгите ви имат такава трайна прелест?
Казвал съм го и преди: аз пиша на езика на дете. Това прави творбите ми четими в гимназията (смее се). Без прекалено много дълги фрази. Аз обаче се надявам, че моите хрумвания водят до оживени разговори, даже и изреченията ми да са елементарни. Простите фрази постоянно са ми правили доста добра работа. И не употребявам точка и запетая (като отделителна част сред изреченията). Все отново е мъчно за четене, изключително за деца в гимназията. Освен това, аз заобикалям иронията. Не обичам, когато хората споделят едно, а имат поради друго.
- Когато публикувахте " Времетръс " преди 10 години, казахте, че общо взето се оттегляте от писането. Оттогава насам публикувахте две сбирки с есета - " Бог да ви поживи, доктор Кеворкян " и бестселъра " Безотечественик ". Чудя се дали образните изкуства не са заместили писането във вашия живот.
Е, въпреки всичко това е нещо уместно за правене на остарели години (смее се). Както може би знаете, аз осъждам тютюнева компания, защото техният артикул към момента не ме е умъртвил.
- Различен креативен развой за вас ли е това, да грабнете четката, вместо да седнете да пишете?
Не. Аз преподавах в един писателски семинар в университета в Айова през 60-те години и при започване на всеки учебен срок споделях: " Ролевият модел за този курс е Винсент ван Гог – той е съумял да продаде единствено две картини и то на брат си. " (смее се отново). Просто сядам и очаквам да видя какво има, какво се случва в мен. Така се случва както с писането, по този начин и с рисуването и най-после се получава нещо. Има случаи, в които нищо не излиза. Веднъж попитах Джеймс Брукс, прелестния нереален експресионист, какво е рисуването за него и той сподели: „ Слагам първата четка върху платното и по-късно оставям на платното да свърши останалата работа “. Ето какъв брой са съществени художниците – те чакат от платното единствено да свърши половината им работа (смее се). Хайде! Разбудете се малко!
- Днес живеем в доста образен свят. Останала ли е към момента някаква мощ у думите?
Преди няколко години бях на симпозиум с моите другари Джоузеф Хелър и Уилям Стирон, които са мъртви към този момент и двамата, и говорехме за гибелта на прозата и гибелта на поезията. Тогава Стирон означи, че прозата постоянно е била елитарна форма на изкуство. Това е изкуство за доста малко хора, защото доста малко са тези, които могат да четат в действителност добре. Казвал съм, че да отвориш новела е все едно да влезеш в музикална зала и да ти връчат цигулка. Трябва да изпълняваш. (смее се отново). Да се взираш в едни хоризонтални линии от фонетични знаци и арабски числа и да бъдеш кадърен да визуализираш това в главата си, всичко това изисква присъединяване и от твоя страна, изисква се читателят да е и реализатор. Ако можеш да го направиш, значи можеш да се пренесеш на лов на китове дружно с Хърман Мелвил или да видиш със личните си очи по какъв начин Мадам Бовари оплесква живота си в Париж. Със фотосите и филмите всичко, което се изисква от теб е да седнеш някъде и да ги гледаш и всичко това се случва и с теб.
- Преди доста години вие казахте, че работата на писателя е да употребява времето на непознатия, тъй че той или тя да нямат чувството, че времето им е пропиляно. В наши дни има доста способи за един чужд човек да прекара времето си.
Така е. Наистина съществуват още доста неща, с които човек може да прекара времето си.А преди беше време, в което хората се чудеха какво по дяволите ще вършат цяла зима (смее се). Тогава се появяваше някоя огромна книга – огромна, прелестна книга, и всеки се захващаше да я чете, с цел да прекара своето време. Това беше много първичен опит, преди малкия екран, когато хората трябваше да гледат едно мастило на хартия, за Бога! Аз самият израснах в интервал, когато радиото беше доста значимо. Прибирах се у дома от учебно заведение и пусках радиото. Имаше доста занимателни комедианти и прелестна музика, както и пиеси. Прекарвах времето си в слушане на радио. Днес към този момент не е належащо да си образован, с цел да прекарваш времето си добре и да не скучаеш.
- Казвали сте, че малкия екран е една от най-жизнените форми на изкуство в днешния свят.
Да, по този начин е. Тя работи като фантазия. Тя е метод за задържане на вниманието и е демонски добра в това. За доста хора малкия екран е самият живот. Преди време църквите даваха на хората опция за по-добра компания от онази, с която разполагаха по домовете си, само че през днешния ден, без значение какви са фамилният ви живот или по какъв начин се спогаждате със съседите си, можете да пуснете тв приемника си и получавате нови близки, ново семейство. Не знам дали сте чували за това, само че учените са основали дребни гъсочета, които имат вяра, че един аероплан е тяхната майка. Човешките същества ще имат вяра от ден на ден във всевъзможни неща, които не са правилни и това е ОК. Телевизията също е част от това.
- Дали инцидентно нямате още една книга някъде в себе си?
Не. Вижте, аз съм на 84 години, писателите нормално към този момент са написали своите най-хубави произведения до 45-годишна възраст. Гросмайсторите са във вихъра си, когато са на 35; същото е и с бейзболистите. Има толкоз доста други хора, които пишат. Нека ги оставим да пишат.
- С какво се занимава остарелият човек тогава?
Страната ми е в руини. Така че аз съм като риба в токсичен аквариум. Моето рухване духом значително се дължи точно на това. Трябваше да има вяра. Това трябваше да бъде велика страна. А в този момент целият свят ни презира. Аз се надявах да построя страна и да допринеса нещо за нейната литература. Затова участвах във Втората международна война и по тази причина писах и книги.
- Какво бихте желали да извлича от книгите ви като опит оня, който ги чете?
Ами, бих желал момчето - или момичето, несъмнено - да оставят книгата и да си помислят: " Това е най-великият човек, който в миналото е живял. " (смее се). "
Източници: Highviewart.bg, US Airways, Fourhourworkweek.com
Превод: Калин Боянов
През целия си живот съм рисувал, най-много просто за занимание, без да върша изложения или нещо сходно. Това просто е едно прелестно за мен нещо и аз го предлагам на всеки. Винаги споделям на хората, правете изкуство, без значение какъв брой добре или зле (се справяте), тъй като по този начин придобивате някакъв опит в основаването посредством себеизразяване, което извисява душата ви. Това включва пеене, танцуване, писане, изобразяване, свирене на музикален инструмент...Това, което мразя в днешните учебни комитети е, че те орязват от ден на ден и повече часовете по изкуство в програмата на учениците, защото съгласно тях изкуството не било метод за изкарване на прехраната. Ами, в действителност има доста неща, които си заслужават да бъдат правени, без да бъдат метод за изкарване на издръжка (Смее се). Това са подобаващи способи човек да направи живота си по-приятен.
- В процеса на вашето персонално изложение сте дали на света доста топлина и комизъм. Това има значение, нали?
Попитах сина си Марк какво съгласно него съставлява животът и той сподели: " Ние сме тук, с цел да си оказваме помощ един на различен в прекосяването през това нещо, каквото и да е то. " Мисля, че няма по какъв начин да се отговори по по-добър метод на този въпрос. Можете да вършиме всичко това като комик, публицист, художник, музикант...Той (синът му) е педиатър. Има всевъзможни способи да си оказваме помощ един на различен в този живот. Има някои неща, които оказват помощ. Музикантите несъмнено имат този резултат върху мен. Иска ми се да бях музикант, тъй като те в действителност оказват помощ доста. Те (често) ни оказват помощ да преминем през няколко часа от живота ни (на ден).
- Едно време написахте, че " неналичието на съвестност е довела до всички типове прелестни чувства. "
Да. Светът е прекомерно сериозен. Да се стараеш прекалено много и да се съсредоточаваш върху творби на изкуството – тъй като най-вероятно съществува някъде някой, който сега се е концентрирал свиреп върху това, което аз съм основал – е все едно да се съсредоточаваш върху шоколадова мелба.
- Близо 40 години след " Кланица 5 " хората към момента обичат да четат вашите книги. Защо съгласно вас книгите ви имат такава трайна прелест?
Казвал съм го и преди: аз пиша на езика на дете. Това прави творбите ми четими в гимназията (смее се). Без прекалено много дълги фрази. Аз обаче се надявам, че моите хрумвания водят до оживени разговори, даже и изреченията ми да са елементарни. Простите фрази постоянно са ми правили доста добра работа. И не употребявам точка и запетая (като отделителна част сред изреченията). Все отново е мъчно за четене, изключително за деца в гимназията. Освен това, аз заобикалям иронията. Не обичам, когато хората споделят едно, а имат поради друго.
- Когато публикувахте " Времетръс " преди 10 години, казахте, че общо взето се оттегляте от писането. Оттогава насам публикувахте две сбирки с есета - " Бог да ви поживи, доктор Кеворкян " и бестселъра " Безотечественик ". Чудя се дали образните изкуства не са заместили писането във вашия живот.
Е, въпреки всичко това е нещо уместно за правене на остарели години (смее се). Както може би знаете, аз осъждам тютюнева компания, защото техният артикул към момента не ме е умъртвил.
- Различен креативен развой за вас ли е това, да грабнете четката, вместо да седнете да пишете?
Не. Аз преподавах в един писателски семинар в университета в Айова през 60-те години и при започване на всеки учебен срок споделях: " Ролевият модел за този курс е Винсент ван Гог – той е съумял да продаде единствено две картини и то на брат си. " (смее се отново). Просто сядам и очаквам да видя какво има, какво се случва в мен. Така се случва както с писането, по този начин и с рисуването и най-после се получава нещо. Има случаи, в които нищо не излиза. Веднъж попитах Джеймс Брукс, прелестния нереален експресионист, какво е рисуването за него и той сподели: „ Слагам първата четка върху платното и по-късно оставям на платното да свърши останалата работа “. Ето какъв брой са съществени художниците – те чакат от платното единствено да свърши половината им работа (смее се). Хайде! Разбудете се малко!
- Днес живеем в доста образен свят. Останала ли е към момента някаква мощ у думите?
Преди няколко години бях на симпозиум с моите другари Джоузеф Хелър и Уилям Стирон, които са мъртви към този момент и двамата, и говорехме за гибелта на прозата и гибелта на поезията. Тогава Стирон означи, че прозата постоянно е била елитарна форма на изкуство. Това е изкуство за доста малко хора, защото доста малко са тези, които могат да четат в действителност добре. Казвал съм, че да отвориш новела е все едно да влезеш в музикална зала и да ти връчат цигулка. Трябва да изпълняваш. (смее се отново). Да се взираш в едни хоризонтални линии от фонетични знаци и арабски числа и да бъдеш кадърен да визуализираш това в главата си, всичко това изисква присъединяване и от твоя страна, изисква се читателят да е и реализатор. Ако можеш да го направиш, значи можеш да се пренесеш на лов на китове дружно с Хърман Мелвил или да видиш със личните си очи по какъв начин Мадам Бовари оплесква живота си в Париж. Със фотосите и филмите всичко, което се изисква от теб е да седнеш някъде и да ги гледаш и всичко това се случва и с теб.
- Преди доста години вие казахте, че работата на писателя е да употребява времето на непознатия, тъй че той или тя да нямат чувството, че времето им е пропиляно. В наши дни има доста способи за един чужд човек да прекара времето си.
Така е. Наистина съществуват още доста неща, с които човек може да прекара времето си.А преди беше време, в което хората се чудеха какво по дяволите ще вършат цяла зима (смее се). Тогава се появяваше някоя огромна книга – огромна, прелестна книга, и всеки се захващаше да я чете, с цел да прекара своето време. Това беше много първичен опит, преди малкия екран, когато хората трябваше да гледат едно мастило на хартия, за Бога! Аз самият израснах в интервал, когато радиото беше доста значимо. Прибирах се у дома от учебно заведение и пусках радиото. Имаше доста занимателни комедианти и прелестна музика, както и пиеси. Прекарвах времето си в слушане на радио. Днес към този момент не е належащо да си образован, с цел да прекарваш времето си добре и да не скучаеш.
- Казвали сте, че малкия екран е една от най-жизнените форми на изкуство в днешния свят.
Да, по този начин е. Тя работи като фантазия. Тя е метод за задържане на вниманието и е демонски добра в това. За доста хора малкия екран е самият живот. Преди време църквите даваха на хората опция за по-добра компания от онази, с която разполагаха по домовете си, само че през днешния ден, без значение какви са фамилният ви живот или по какъв начин се спогаждате със съседите си, можете да пуснете тв приемника си и получавате нови близки, ново семейство. Не знам дали сте чували за това, само че учените са основали дребни гъсочета, които имат вяра, че един аероплан е тяхната майка. Човешките същества ще имат вяра от ден на ден във всевъзможни неща, които не са правилни и това е ОК. Телевизията също е част от това.
- Дали инцидентно нямате още една книга някъде в себе си?
Не. Вижте, аз съм на 84 години, писателите нормално към този момент са написали своите най-хубави произведения до 45-годишна възраст. Гросмайсторите са във вихъра си, когато са на 35; същото е и с бейзболистите. Има толкоз доста други хора, които пишат. Нека ги оставим да пишат.
- С какво се занимава остарелият човек тогава?
Страната ми е в руини. Така че аз съм като риба в токсичен аквариум. Моето рухване духом значително се дължи точно на това. Трябваше да има вяра. Това трябваше да бъде велика страна. А в този момент целият свят ни презира. Аз се надявах да построя страна и да допринеса нещо за нейната литература. Затова участвах във Втората международна война и по тази причина писах и книги.
- Какво бихте желали да извлича от книгите ви като опит оня, който ги чете?
Ами, бих желал момчето - или момичето, несъмнено - да оставят книгата и да си помислят: " Това е най-великият човек, който в миналото е живял. " (смее се). "
Източници: Highviewart.bg, US Airways, Fourhourworkweek.com
Превод: Калин Боянов
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ