Разговаряме със Симеон Арангелов от Асоциацията на парковете в България

Разговаряме със Симеон Арангелов от Асоциацията на парковете в България за опциите жителите да се включват интензивно в екологични дела за запазване на природата и да бъдат дейни, когато тя се унищожава. Защитените територии са един от най-устойчивите способи за запазване на природата в България. За страдание техният % е извънредно невисок спрямо други страни. Германия да вземем за пример е водеща със своите над 17 000 парка и резервата. За съпоставяне – в България имаме едвам 55 резервата, 3 национални и 11 естествени парка. Г-н Арангелов, план „ Информирано гражданско присъединяване в интерес на природата “ се извършва с финансовата поддръжка от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Какво съставляват образованията “Застъпници за природата”? Обученията коментират законовите механизми за предприемане на дейности от жителите за запазване на природата. Теоретичната част е илюстрирана с образци от природозащитната активност на двете организации – Асоциация на парковете в България и Сдружение за дива природа БАЛКАНИ. Целта е хората да знаят по какъв начин да пазят главното си право за живот в добре непокътната околна среда. 37-те образования „ Застъпници за природата “ са създадени на основата на Наръчник за цивилен дейности по зелено покровителство. Създадохме го, с цел да дадем насоки за водене на застъпническа акция. Наръчникът е пособие за предприемане на дейности, когато са налице действия, унищожаващи природата. Ценна част са бланките за подаване на сигнали, тъжби, заявки и други документи до институциите. Желанието ни е посредством наръчника и образованията да създадем включването на жителите по въпроси, касаещи околната среда и нейното запазване, по-лесно и налично. В рамките на самодейността подпомогнахме единайсет случая, при които има заплаха от заличаване на природата или утежняване на положението на околната среда. Подкрепата се състои в експертно определяне на казуса и метода за решаването му, правене на мнения, стартиране на сигнали и тъжби до способените органи, обезпечаване на външна помощ, в това число юридическа, както и цялостното им следене. Друга задача е реализиране на резистентност на дейностите ни посредством покровителствен акции за събиране на средства за подкрепяне на съответни природозащитни дела. Разработването на Наредба за присъединяване на жителите в локалното самоуправление цели да улесни присъединяване на жители във вземането на решения на локално равнище. Кои са тематиките, включени в образованията? Защо организирате сходни образования и кое съгласно вас е най-ценното на тези срещи? С сътрудниците преглеждаме процеса на оценяване на въздействието на обещано капиталово желание върху околната среда и опциите за присъединяване в другите стадии. Друга значима тематика е за директното присъединяване на жителите и обясняваме по какъв начин референдумът и подписката са потребни в нашите дела. Специално внимание отделяме на събирането на информация и воденето на гражданска акция. Накрая образованията включват практична част, където участниците споделят съответни локални проблеми, а ние с сътрудниците обясняваме метода ни за работа при подобен проблем. Асоциацията на парковете в България и Сдружение за дива природа " Балкани " получаваме редица сигнали за помощ от цялата страна. Случаите стават повече, а ние сме затруднени да отговорим на всички. В същото време битката за една природозащитна идея е по-ефективна, когато се води от локални хора. Така се роди концепцията да организираме тези образования и да посетим всички области на страната. Най-ценното съгласно мен е, че в сходни образования вземат участие единомишленици, които са подготвени да се борят за една и съща идея. Така се основават контакти и се обменя опит сред самите участници. В някои от образованията хората взеха решение да основат локални сдружения. Обикновено идват хора, които към този момент са проявявали гражданска интензивност по тематиката. Интересът към образованията онлайн при важащите през 2021 година ограничаващи ограничения беше сред 10 и 20 души, до момента в който при онлайн образованията варираше сред 60 и 120 души. А кои са тематиките, които провокират максимален интерес? В другите обитаеми места проблемите са близки и отразяват както ползите и вижданията на градския човек, по този начин и тематиките, в които законодателството или неговото използване е едва и не подсигурява информиране и присъединяване на жителите. Примерите, които мога да дам са градско озеленяване (паркове и улични дървета), боклуци и противозаконни сметища, изсичане на гори. Кои са най-успешните цивилен акции за отбрана на природата и ефикасните форми за гражданско присъединяване? Успешните акции в действителност не са малко и почиват на разнообразни форми на гражданско присъединяване. Нашите закони дават много благоприятни условия. И в никакъв случай сполучливите резултати не се реализират благодарение на единствено един инструмент. Нужна е поредност и много разнородни дейности. Ключово при всяка сполучлива акция е от една страна да има мотор – човек или група от хора, склонни да работят интензивно, а от друга – поддръжка от съгражданите. Обученията по места спомогнаха дейните хора да се срещнат и да стартират да работят дружно. Като сполучливи принадлежности са се потвърдили акции за смяна на законодателството (например основаване на плажовете за природосъобразен туризъм), локални референдуми (Трън и Горна Малина против рандеман на потребни изкопаеми наоколо до обитаеми места), взаимни действия с органите на изпълнителната власт (обявяване на над 100 хиляди хектара остарели гори за гори във фаза на напреднала възраст и прекъсване на сечите в тях). Воденето на административни и правосъдни каузи против решения на органите на държавната или локална власт също са се потвърдили като сполучливи. Понякога дори „ разшумяването на темата” е задоволително. А какво обезсърчава хората да вземат участие в процеса на взимане на решения? Най-често органите на властта основават усещането у жителите, че нищо не могат да подхващат по показания проблем, че казусът произлиза от нормативен документ или информацията, която се търси, не е обществена. Затова е належащо жителите да четат и да се задълбочат в тематиката, която ги интересува и да изискват от институциите да си свършат работата. При първите стъпки за интензивно присъединяване постоянно се сблъскваме с неуспехи, което е разумно и всеобщо, тъй като малко проблеми се вземат решение просто с един сигнал до институциите. Затова се опитваме да сътворяваме ясната визия, че няма нерешим проблем, само че е нужна непримиримост. Какво съгласно вас може да се направи, с цел да се насърчи гражданското присъединяване в региона на природозащитата? Всъщност за нас е значимо във всички процеси на взимане на решения да се предизвиква информирането и присъединяване на жителите в тях. Това е значимо както за политиките на централната власт, по този начин и на локално равнище. Неслучайно сме подготвили план за общинска разпоредба за присъединяване на жителите в процесите на взимане на решения на локално равнище. В нея сме обединили законовите процедури и разпореждания от всички съществени закони и сме доразвили и разписали процедурите, тъй че всеки жител да може да откри елементарно в нея опцията, по какъв начин да взе участие при вземането на решения от общинския съвет или локалната администрация. Тук би трябвало да прибавим, че е нужно и обучение. Защото въпреки и надалеч от мечтаното – и сегашните закони дават големи благоприятни условия за цивилен надзор. Особено по екологични въпроси. В момента организирате акцията “Да съхраним вековните дървета на България”. Доколко са предпазени вековните дървета у нас? Целта на акцията „ Да съхраним вековните дървета на България “ е да се форсира процесът на оповестяване на вековни дървета като предпазени. Ако знаете за вековни или забележителни дървета, които не са предпазени, може да ни изпратите информация, с цел да подготвим оферти към Министерство на околната среда и водите. Разпространяването на информация и даряването на средства за акцията също са огромна помощ за нас. В рамките на тази акция към този момент събрахме средства за закупуването на професионален висотомер – апарат, нужен за работата на терен и събирането на данни за вековните дървета, както и обозначаването на вековните дървета, които нямат табела “Вековно дърво”. Асоциацията на парковете в България работи за основаването на повече предпазени територии в страната? Каква е разликата сред предпазени зони по Натура 2000 и предпазени територии? Защитените зони построяват мрежата НАТУРА 2000 и са част от уговорката ни към Европейския съюз за запазване на природата. Те са два типа, като единият е ориентиран към опазването на птиците, а другият има за цел да опази редките местообитания, състоящи се от растителни съобщества, бозайници и други животни. Тези зони са относително огромен % от територията на страната и в тях се позволяват разнородни действия, като земеделие, дърводобив, лов и даже строителство, само че извънредно значимо изискване е да не повреждат редките местообитания и типове, предмет на запазване на зоната. Зоните от НАТУРА 2000 са с много по-либерален режим в съпоставяне със предпазените територии, които са едвам 5,8% от територията на страната. Те се опазват по българското законодателство и са шест категории, като най-строгата е резерват, а другите са народен парк, естествена забележителност, предпазена околност, естествен парк и поддържан резерват. Всяка от тях има друга степен на отбрана, а в заповедта за оповестяване се изброяват съответни режими и забрани. Защитените територии и предпазените зони може да се припокриват, като това са нормално най-ценните елементи от природата ни и те са предпазени по едно и също време както от българското, по този начин и от европейското законодателство. Защо е значимо да има повече предпазени територии? Защитените територии са един от най-устойчивите способи за запазване на природата в България. За страдание техният % е извънредно невисок спрямо други страни. Германия да вземем за пример е водеща със своите над 17 000 парка и резервата. За съпоставяне – в България имаме едвам 55 резервата, 3 национални и 11 естествени парка. През последните години Министерство на околната среда и водите нямаше политика по оповестяване на нови предпазени територии, базирайки се на относително огромния % от мрежата НАТУРА 2000. Така огромен дял от към момента непокътнатата ни природа не се опазва по българското законодателство и е уязвима от заличаване. От Асоциация на парковете в България си поставихме за цел да подпомогнем увеличението на този %, като предложим някои добре съхранени места в България за предпазени. Законът разрешава на жителите да внасят оферти за оповестяване на предпазени местности и естествени забележителности. Процедурите по тяхното оповестяване са най-облекчени, а собствеността на парцелите, попадащи в тях, може да бъде разнообразна. Последното се явява значимо изискване заради невъзможността резервати, поддържани резервати и национални паркове да включват различен тип благосъстоятелност с изключение на държавна. За страдание макар подобаващите места за оповестяване на нови естествени паркове и опцията те да включват друга благосъстоятелност, досега страната не подхваща нужните стъпки за оповестяването им. Така да вземем за пример в Родопите няма нито един естествен парк. Други евентуални територии, които биха могли да станат естествени паркове са Осоговската планина, Западна Стара планина. Да се надяваме, че един ден ще доживеем да ги забележим оповестени за такива. Още по тематиката Екология 09:53 ч.