Кадрови промени, оставки, преврати и затвор – в Царска България и в едно по-ново време
Разговаряме с Елисавета Станчева, изкуствовед и куратор на изложбата " ", която ще се открие на 3 септември в столичната изложба " Лоранъ ".
Как една галерия с карикатури от преди 80-90 години може да е забавна на публиката и през днешния ден?
За положително или неприятно, оказа се, че тази галерия се свързва със събития, които напълно не са далечни от днешната обстановка. Когато започнахме с подготовката за нея при започване на годината въобще не подозирахме, че напълно скоро няма да може въобще да има галерия – поради пандемията, а по-късно нещата ще се завихрят по този начин, че карикатурата, която предвиждахме за плаката, ще се окаже толкоз настояща сега на откриването. Спомням си тук Конфуций с неговото виждане, че е проклинание да живееш в забавни времена, не съм напълно съгласна, само че мисля, че всички към този момент имаме едно по-добро схващане за това.
Каква е тази подигравка, която споменахте?
О, тя иронизира опитите на Димитър Върбенов, политик, някогашен министър на правораздаването,през 1934 година, малко преди преврата от 19 май, посредством кадрови промени да реставрира Националлибералната партия. Към тогавашния миг тя е разграничена в две парламентарни групи, издава три вестника, а две вътрешни опозиции - на Георги Петров и Боян Смилов, водят война яростно със самия Върбенов. Мисля, че не е належащо да изяснявам по какъв начин този сюжет ни се коства прочут и през днешния ден.
Кой в действителност е Константин Каменов?
Информационната част на изложбата стартира точно с този въпрос! Даже с още два въпроса - кой е Константин Коцев и кой е Камен Каменов?
Името на този карикатурист е в действителност Константин Димитров Коцев, Каменов е артистичният му псевдоним. Роден е през 1901 година в София и живее тук до гибелта си през 1953 година Бих споделила, че е най-много прочут с тежката присъда, която получава от Народния съд през 1945 година, само че с идната галерия и изданието, което я съпровожда това, уповавам се, ще се промени.
Върху какво се концентрира изложбата?
Изложбата показва сбирка от карикатури, оповестени във вестник " Камбана ", които отразяват събитията към и след преврата от 19 май 1934 година Интересно е да се означи, че някогашните ръководещи от Народния блок са изобразени в една от карикатурите след несполучливото им приземяване с самолет.
По това време гражданската авиация в България се намира в зората на своето битие, летище " Враждебна " стартира да се построява три години по-късно. Тази подигравка, като имаме поради скоростта на техническия напредък тогава и в този момент, е може би равнозначна на изображение, което да вземем за пример демонстрира сегашни политици, изгонени от Земята в полет за Марс.
В изложбата също по този начин е показан шарж на демократа Григор Василев и тогавашния министър ръководител от Георги Кьосеиванов, прочут ни от страниците на в. " Утро ", където става въпрос за една поискана и закъсняла оставка, следват необичаен автопортрет на Каменов от Централния софийски затвор и серия рисунки, свързани с късния седмичник " Папагал ", както и една илюстрация към детския алманах " Щурчово конче " от Асен Разцветников.
Между карикатурите като че ли видяхме и една с ротативна машина?
Да, аз не инцидентно споделих първоначално, че изложбата е изненадващо настояща. Карикатурата се назовава " Последният авантаж на ротативните машини " – там от ротативната машина изненадващо изскача един господин (с каскет?) с чудесния прякор " Терсенето ", за който можете да научите повече от осведомителните материали към изложбата, както и от ауди-гайда, в който е разказано по нещо забавно за всеки един от експонатите.
За да не ви оставям без нищо, ще изтъквам обаче един спомен на публицистът и бунтовник Петър Карчев във връзка облагите от тези ротативки: " Това изсипване, протичащо се прочее прекомерно рядко, действаше психически върху въображението на публиката и не бяха малко на брой лицата, които се пристрастяваха да получат в шепата си няколко двулевки от този рог на изобилието ".
Защо изложбата е наречена " Черно и бяло "?
На пръв взор, тъй като става въпрос най-вече за черно-бели произведения, само че в действителност заглавието има и различен смисъл. Аз смятам, че нищо не е единствено черно и и нищо не е единствено бяло – това са два екстремума – както по повод забавната биография на Каменов, по този начин и по отношение на отразяваните от него събития и мисля, че към тях следва да се подходи по-задълбочено, с цел да се схванат в тяхната целокупност и по-късно да се разясняват. Това е визията ми и по настоящите въпроси, въпреки че предишното ми е по-интересно и ме занимава повече.
!
!
Как една галерия с карикатури от преди 80-90 години може да е забавна на публиката и през днешния ден?
За положително или неприятно, оказа се, че тази галерия се свързва със събития, които напълно не са далечни от днешната обстановка. Когато започнахме с подготовката за нея при започване на годината въобще не подозирахме, че напълно скоро няма да може въобще да има галерия – поради пандемията, а по-късно нещата ще се завихрят по този начин, че карикатурата, която предвиждахме за плаката, ще се окаже толкоз настояща сега на откриването. Спомням си тук Конфуций с неговото виждане, че е проклинание да живееш в забавни времена, не съм напълно съгласна, само че мисля, че всички към този момент имаме едно по-добро схващане за това.
Каква е тази подигравка, която споменахте?
О, тя иронизира опитите на Димитър Върбенов, политик, някогашен министър на правораздаването,през 1934 година, малко преди преврата от 19 май, посредством кадрови промени да реставрира Националлибералната партия. Към тогавашния миг тя е разграничена в две парламентарни групи, издава три вестника, а две вътрешни опозиции - на Георги Петров и Боян Смилов, водят война яростно със самия Върбенов. Мисля, че не е належащо да изяснявам по какъв начин този сюжет ни се коства прочут и през днешния ден.
Кой в действителност е Константин Каменов?
Информационната част на изложбата стартира точно с този въпрос! Даже с още два въпроса - кой е Константин Коцев и кой е Камен Каменов?
Името на този карикатурист е в действителност Константин Димитров Коцев, Каменов е артистичният му псевдоним. Роден е през 1901 година в София и живее тук до гибелта си през 1953 година Бих споделила, че е най-много прочут с тежката присъда, която получава от Народния съд през 1945 година, само че с идната галерия и изданието, което я съпровожда това, уповавам се, ще се промени.
Върху какво се концентрира изложбата?
Изложбата показва сбирка от карикатури, оповестени във вестник " Камбана ", които отразяват събитията към и след преврата от 19 май 1934 година Интересно е да се означи, че някогашните ръководещи от Народния блок са изобразени в една от карикатурите след несполучливото им приземяване с самолет.
По това време гражданската авиация в България се намира в зората на своето битие, летище " Враждебна " стартира да се построява три години по-късно. Тази подигравка, като имаме поради скоростта на техническия напредък тогава и в този момент, е може би равнозначна на изображение, което да вземем за пример демонстрира сегашни политици, изгонени от Земята в полет за Марс.
В изложбата също по този начин е показан шарж на демократа Григор Василев и тогавашния министър ръководител от Георги Кьосеиванов, прочут ни от страниците на в. " Утро ", където става въпрос за една поискана и закъсняла оставка, следват необичаен автопортрет на Каменов от Централния софийски затвор и серия рисунки, свързани с късния седмичник " Папагал ", както и една илюстрация към детския алманах " Щурчово конче " от Асен Разцветников.
Между карикатурите като че ли видяхме и една с ротативна машина?
Да, аз не инцидентно споделих първоначално, че изложбата е изненадващо настояща. Карикатурата се назовава " Последният авантаж на ротативните машини " – там от ротативната машина изненадващо изскача един господин (с каскет?) с чудесния прякор " Терсенето ", за който можете да научите повече от осведомителните материали към изложбата, както и от ауди-гайда, в който е разказано по нещо забавно за всеки един от експонатите.
За да не ви оставям без нищо, ще изтъквам обаче един спомен на публицистът и бунтовник Петър Карчев във връзка облагите от тези ротативки: " Това изсипване, протичащо се прочее прекомерно рядко, действаше психически върху въображението на публиката и не бяха малко на брой лицата, които се пристрастяваха да получат в шепата си няколко двулевки от този рог на изобилието ".
Защо изложбата е наречена " Черно и бяло "?
На пръв взор, тъй като става въпрос най-вече за черно-бели произведения, само че в действителност заглавието има и различен смисъл. Аз смятам, че нищо не е единствено черно и и нищо не е единствено бяло – това са два екстремума – както по повод забавната биография на Каменов, по този начин и по отношение на отразяваните от него събития и мисля, че към тях следва да се подходи по-задълбочено, с цел да се схванат в тяхната целокупност и по-късно да се разясняват. Това е визията ми и по настоящите въпроси, въпреки че предишното ми е по-интересно и ме занимава повече.
!
!
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ