Разбира се, човек не може да оцелее извън обществото –

Разбира се, човек не може да оцелее отвън обществото – би трябвало да предадем своите идеали, познания и опит на, да ги научим да живеят в този свят и да се оправят сами с външните компликации. Но за човек, който към момента не е схванал проблемите си самичък, е извънредно мъчно да поддържа баланс във възпитанието.

В резултат на това проблемите на нашите родители (за които те не са виновни) се отразяват върху нас, а това оставя отпечатък и върху възпитанието на нашите деца. Така те към този момент прибавят своите нерешени проблеми към този багаж и ги изпращат по-нататък веригата.

Парадоксално, само че това постоянно се случва с най-хубави планове. Защото " ще бъде по-добре за вас ", " знам какво споделям "  и " ти където отиваш, аз оттова се връщам ". Но факт е, че на детето просто би трябвало да му се даде опция да направи грешките си и да осъзнае смисъла и отговорността на това да имаш свободна воля.



Фотографката  изследва този проблем в план, отдаден на майчината обич, която от време на време става фантасмагорична, задушаваща и напълно не като обич. провокират двусмислени усеща. Образите гротески и преувеличението вършат концепцията явна и постоянно отблъскваща.

Няма по какъв начин да избягаме от резултатите от такава майчина обич обаче. Във фотопоредицата, за жалост, се пресъздават типични психически проблеми в връзките сред майките и децата: незадоволени желания на родителите, несъразмерна суровост, цялостен надзор и свръхзащита.