Райна Футекова или Райна Княгиня е родена на 18 януари

Райна Футекова или Райна Княгиня е родена на 18 януари 1856 година в Панагюрище в дома на духовник. Рожденото ѝ име е Райкя, като са известни няколко документа, които потвърждават този факт. Става известна с името Райна след завръщането си от Русия.

В ученическите си години Райна Футекова е определена от българската общественост измежду панагюрските ученички да продължи образованието си в Старозагорското девическо учебно заведение на прехрана на общината. 
                             

Започва да се сближава с революционните среди, когато Георги Бенковски я кани на едно от съвещанията на Панагюрския комитет. На него Райна Княгиня е натоварена с извънредно виновна задача – да ушие знамето на панагюрските въстаници.

Градът бил център на Четвърти революционен окръг на Априлското въстание, по тази причина и локалните дейци се нуждаели от поддръжник на духа. На 22 април 1876 година, когато е осветено знамето, Райна Княгиня му пришива особено направени за него пискюли.

Самата Райна носи знамето на шествието в Панагюрище, където Поп Груйо и други свещеници го освещават тържествено. Именно след този ден учителката получава прозвището Райна Княгиня.

Лъвът на знамето е нарисуван от Стоян Каралеев (Баненеца) по пример на лъвчето, отпечатано на корицата на Устава на БРЦК, а буквите са изписани от Иванчо Зографа. Освен надписа " Свобода или гибел ", в долния край има и 2 букви - " П " и " О " (за " Панагюрски окръг " ).

Априлското въстание е грубо потушено. Бащата на Райна Княгиня е погубен пред очите ѝ. Самата тя е хваната от турците. Прекарва много време по турските затвори.
                             

Пловдивският мютесарафин Хамид паша подрежда: " Донесете стол на княгинята " и се обръща към нея с думите: "...Знаем, че си ушила знамето, само че кажи ни кой ти подреди това ". Тя самоуверено дава отговор: " Моята съвест на българка, моето национално възприятие ме накара да вляза в редовете на въстаниците и да ушия знамето ".

На въпроса идвал ли е при нея Бенковски, тя дава отговор: " Не е дохождал ".

Райна прекарва цели три месеца в пандиза болна, унищожена от пердах, унизена... Освободена е с помощта на намесата на непознати дипломати, видни жители, както и на самия Макгахан.

Изпратена е в Русия със съдействието на Найден Геров, където учи за акушерка. Участва в така наречен Дамски благотворителен комитет и с помощта на нея, 32 български сирачета получават обучение.

След освобождението се завръща в родината си и се заема с преподаване, този път в град Търново. Омъжва се за Васил Дипчев. Имат петима синове. Райна осиновява и момиче - Гина.
                             

През 1898 година Васил Дипчев е определен за депутат и фамилията се реалокира в София. Той умира скоро вследствие от политическо гонене и побой в Черната джамия, а Райна остава с 3 невръстни деца, най-голямото от които е на 13 години. Работи най-вече в кварталите Орландовци и Малашевци. Поддържа тесни връзки с Венета Ботева, вдовицата на Христо Ботев.

Въпреки влошеното си здраве, рано умрелия брачен партньор и децата, тя неуморно акушира гратис на бедните дами, а с помощта на акуширането в фамилиите на дипломати и други по-богати и знатни хора, съумява да издейства построяването на Майчин дом в София – сегашният Национален център по трансфузионна хематология. Майчин дом продължава да носи близката до него градинка на бул. „ Христо Ботев “, малко преди Централна гара София.
 
                             

Райна работи като акушерка в София, най-вече в квартал Орландовци, където през днешния ден има читалище, кръстено на нея.

Умира от туберкулоза, в огромна беднотия, на 29 юли 1917 година, на 61-годишна възраст.

На 2 май 2006 година е открит неин монумент, покрай родната ѝ къща в град Панагюрище, на площада против църквата „ Свети Георги. “