Мерете своя ръст според добрите постъпки
Ръстът на човек не би трябвало да се мери тогава, когато е паднал.
И даже не тогава, когато се е навел под тежестта на живота.
Ръстът би трябвало да се мери тогава, когато човек стои изправен.
И духовният растеж на човек би трябвало да се мери по този начин:
би трябвало да помни своята най-благородна и добра постъпка.
Или най-важната и смелата. Най-най за целия живот.
Когато сте дали, помогнали, пожертвали, избавили, изправили в борба.
Ето това сте самите вие. Ето такива сте, когато стоите изправени.
Това е вашата външност.
И мама в детството ви споделяше: не се прегърбвай. Не падай!
Стой изправено. Така и би трябвало да се стараете. А да недооценявате себе си, и да мерите своя растеж с паденията, неуспехите, грешките е погрешно.
Така всеки може да бъде записан като джудже – в падението всички сме идентични.
А по растеж сме разнообразни. Вашата най-хубава постъпка – това сте вие.
Такива, каквито сте в действителност.
Анна Кирянова
