Луната вероятно е предпазила атмосферата на ранната Земя от Слънцето
Ранната Земя не е била изключително гостоприемно място за живот.
Първо, преди към 4.5 милиарда години, когато нашата планета е била просто една гореща млада галактическа канара, Тея – обект с размера на Марс, се е разрушил в нея, нагорещил я е до хиляди градуси и е изхвърлил в галактическото пространство голям брой великански парчета.
Впоследствие, преди към 4 милиарда години, Слънчевата система е претърпяла интервал, прочут като Късно тежко бомбардиране – при него голям брой метеорити са атакували земните планети във вътрешната част на системата. И Земята, подложена на тези офанзиви, е останала гореща, а повърхността ѝ – разтопена.
Междувременно Слънцето, въпреки и не чак толкоз блестящо и горещо, колкото през днешния ден, е прекосявало през тежък интервал от живота си – те е облъчвало галактическото пространство с бурни и мощни изригвания и извънредно мощни слънчеви ветрове. Цяло знамение е, че макар тези условия, Земята е съумяла да резервира задоволително количество от своята атмосфера, с цел да се трансформира в населен свят.
Вероятно би трябвало да благодарим на Тея (поне отчасти). Тези парчета от Земята след това образуват Луната. И ново проучване демонстрира, че магнитното поле на нашия сателит евентуално е защитил Земята от гнева на Слънцето.
„ Изглежда Луната значително е предпазила Земята от слънчевия вятър и ѝ е разрешила да резервира своята атмосфера “, споделя физикът Джим Грийн от NASA, който е и водещ създател на изследването.
Имаме навика да гледаме на Луната като на безжизнено парче канара. Днес тя няма магнитно поле. Дълго време сме предполагали, че в никакъв случай не е и имала такова, защото е прекомерно дребна, с цел да поддържа нужния динамо резултат.
Когато астронавти стъпват на нея през 60-те и 70-те години на предишния век, скалите, които взимат със себе си, демонстрират следи от магнетизъм – доказателство, че в миналото Луната е имала магнитно поле съвсем като това на Земята.
Земното магнитно поле е резултат от динамо – въртяща се, конвектираща и електропроводима течност, която преобразува кинетичната сила в магнитна и обръща пространството към планетата с магнитно поле. При Земята тази течност е земното разтопено желязно ядро.
Когато се е образувала, Луната също е била задоволително топла, че да има свое лично разтопено желязно ядро. Учените имат вяра, че то е поддържало магнитно поле към нея допреди 1-2.5 милиарда години, след което желязното ядро се е охладило и втвърдило.
„ Все едно да си опечете торта. Когато я извадите от фурната, тя стартира да се охлажда – споделя Грийн. – Колкото по-голяма е масата, толкоз по-дълго изстива. “.
Взаимоотношенията сред Земята и Луната по това време са били много по-дълбоки, в сравнение с са през днешния ден. Преди към 4 милиарда години Луната е била на едвам 130 000 км от нас (около 1/3 от днешното разстояние – 384 400 км). Тогава Земята се е въртяла по-бързо – един ден е траел едвам 5 часа. Колкото повече се е забавяла ротацията на нашата планета, толкоз повече се е отдалечавала Луната – с към 3.82 см на година. Това е развой, който продължава и през днешния ден.
Грийн и екипът му са желали да ревизират по какъв начин магнитното поле на Луната си е взаимодействало със Земята при тези ранни условия. Ето за какво те основават компютърен модел, който да симулира тази връзка.
Учените откриват, че магнитните полета на двете тела са били свързани посредством полюсите. Това комбинирано магнитно поле евентуално е предпазило земната атмосфера от слънчевия вятър.
Земята, Луната и обединеното им магнитно поле. Източник: NASA
Много евентуално е да е имало и известна атмосферна обмяна. Скорошни изследвания демонстрират, че преди 3.5 – 4 милиарда години Луната също е имала атмосфера в резултат на вулканична интензивност. Тя се е задържала с помощта на лунното магнитно поле. Азотът обаче, открит в лунните реголити, озадачаваше учените, защото той би трябвало да е пристигнал извън.
Симулациите на учените демонстрират, че Земята и Луната евентуално са обменяли между тях атмосферни газове, което би могло да изясни съществуването на лунния азот.
Изследването е оповестено в Science Advances .
