Ракетата “Зенит излетя на 8 ноември 2011 в 22:16 часа

Ракетата “Зенит ” излетя на 8 ноември 2011 в 22:16 часа българско време, само че изведената на орбита автоматизирана междупланетна сонда “Фобос-Грунт ” не се насочи към Марс, а през януари 2012 година падна назад на Земята. Photo credit: TsENKI

Разбира се, тези, които не четат диагонално осъзнават, че теорията за американския радар е извънредно несъстоятелна. Президентът на Марсианското общество Робърт Зубрин споделя това, което би си помислил всеки здравомислещ човек: “Това не е радар. Ако радарите повреждаха галактическите апарати, изкуствените спътници щяха да се повреждат от самото начало, тъй като те непрекъснато минават над радарни станции ”…

Ако в този ред на мисли “Фобос-Грунт ” в действителност е бил развален от радар, това приказва доста неприятно за конструкторите на междупланетната станция – още повече, че тя би трябвало да е в положение да устоя на всевъзможни въздействия – даже на радиация.

От друга страна за какво Съединени американски щати ще пробва да унищожи “Фобос-Грунт ”? Русия е сътрудник на задачата на НАСА “Марсианска научна лаборатория ”, която означи сполучливо изстрелване на 26 ноември 2011 година и понастоящем пътува към Марс… съветски инструмент лети на борда на “Кюриозити ” и неговото име е DAN с началник от ИКИ-РАН – Игор Митрофанов… Защо въобще Съединени американски щати биха унищожили уред на собствен сътрудник???

И въпреки всичко – каква е повода за неуспеха на “Фобос-Грунт? ” Анатолий Зак от уеб страницата на Russianspaceweb.com е попаднал на информация от форума “Новости космонавтики ”, в който е писал човек от ракетно-космическия бранш.

Текущата версия е, че повода за неуспеха на “Фобос-Грунт ” е програмна неточност. Тестове, извършени след неуспеха посочили, че след изстрелването работата на процесора на автоматизираната междупланетна станция надвишавала 90% от опциите му. Това би довело до сривове и рестартирания откакто повече и повече системи се задействали след навлизането в орбита. След тези системи били звездният тракер и китайският сателит, прикачен на борда. Тогава апаратът не минал на звездна ориентировка и като разследване моторите не се запалили.

По-късно вие си спомняте, че Европейската наземна станция Пърт съумява да задейства предавателя на “Фобос-Грунт ” и са получени сигнали от автоматизираната междупланетна станция, въпреки и за малко – по-късно сондата замлъква вечно. Оказва се, че за работата на предавателя (който е бил предопределен за работа в далечния космос – предавател за къси дистанции изобщо нямало на борда на станцията!) е била нужна мощ от 200 вата. И тъй като предавателят е работил не в междупланетното пространство, а в околоземна орбита, сондата е прекосявала от време на време в сенчестата страна на Земята – предавателят не се е изключвал през този горист интервал и е черпил електрическа енергия първо от батериите, след това спешния източник на мощ, наименуван “Хит ”… и с това настъпил финален срив на всички бордови системи на 28 ноември 2011 година.

Ха в този момент кажете на кое да се има вяра – на тази стройна доктрина, която изяснява не просто неналичието на запалване на мотора след старта – само че и последващото обновяване на контакта, след което тотална загуба… или да имам вяра на измислици, че американските радари са развалили междупланетната станция?

Хайде апелирам ви се…