Милка Александрова-Бучи: За модата се говори леко пренебрежително
Радвам се, че тази среща не се случи по модерния метод – по мейл или онлайн в Zoom. Радвам се, че се случи онлайн и имахме шанса да улучим един от тези топли зимни дни, който ни разреши да се насладим на слънцето в парка с чаша чай и капучино в Градската градина. Може би някои от вас познават Милка Александрова-Бучи като фешън дизайнер, други – като учител в катедра Мода на Националната художествена академия към този момент 20 години, а трети – като един прецизен и спретнат човек, макар че самата тя споделя, че „ хаосът е неминуем в даден миг, само че постоянно когато нещата са си по местата, някак си по-конструктивен, по-продуктивен. “ При нея хаосът е композиция от въздушността на зодията й Близнаци, рафинираността, която прибавя асцендента й Рак, а на Луната в Риби приписва усета си за красивото и безспорното.
Харесва сутрините, в които се усеща по-уютно, по-продуктивно и по тази причина постоянно става рано. Харесва доста и опцията да поддържа връзка всекидневно със студенти си, от които от ден на ден се учи и които са най-верните й съдници, най-важната аудитория. „ Това са най-модерно мислещите хора, най-интересните, неопорочени от това, което следва да им се случи. Радвам се, че арестувам вниманието им “, добавя тя. За новия план, ориентиран точно към тях, за модата оттатък външната опаковка, за Дейвид Боуи като културен феномен, за точката на изкривяване, до която е стигнала, и за годината, в която всички трябваше да пренаредим персоналния си свят, си приказваме през днешния ден с Бучи в " Момичетата от града ". Разговор, който се надявам скоро да има своето продължение...
На път си да стартираш една по-различна поредност от лекции за студените по Мода в Националната художествена академия...
Идеята за лекциите се роди оттова, че за модата се приказва леко надменно. Не се вниква оттатък това, което е нейната външна изява, а зад нея неведнъж стоят безсънни нощи, труд, брилянтна концепция, идея, колаборация на доста хора, до момента в който най-после се роди някакво произведение, което радва публиката. И в история на модата ние следим, че освен радва публиката, освен оформя лайфстайла на обществата, а неведнъж се трансформира в културен феномен. Ето този възел, който се случва, проследявайки един век обратно разнообразни огромни имена в модата, колаборации с други огромни имена и хора от всевъзможен род изкуство и техните планове, ми се искаше да хвана. Този възел на другарство сред забавни персони, от който се раждат културните явления като Дейвид Боуи и това, което той остави като емблематично наличие за нас. Цялата тази сплав от артистизъм, тъй като знаем, че той с изключение на артист, музикант, е и художник, значително и стилист на това, което демонстрира като облици. Такъв облик като неговия за мен може да бъде обсъждан като културен феномен.
Любопитните обстоятелства към него са свързани най-много с неговата огромна обич към японското изкуство.
Струва ми се, че това е малко прочут факт, само че пък за мен доста любопитен, тъй като неговите връзки с японските дизайнери, фотографи, стилисти, гримьори се случват тъкмо в зората на японската фешън инвазия в Европа през 70-те години. През 1972 година се случва срещата му с Ямамото и тъкмо тогава Ямамото превзема света на модата в Европа. Но в случай че върнем историята на модата още по-назад във времето, ще забележим, че това не е първият случай, в който Япония очарова Европа. Напротив, това е вторият случай. Защото сецесионът поражда тъкмо тогава, когато през 20-те и 30-те стартира дейна замяна на артикули сред Изтока и Запада. Тогава Япония се появява на разнообразни търговски изложби със своите необикновено естетически предмети, опаковки, литографии... Европа стартира да гледа на тях като нещо извънредно екзотично, ново и в същото време по-чисто като форма от насъбраните стилове на остарелия континент, които са красиви, доста обилни, само че като че ли модерното общество има потребност от пресен въздух. И до ден сегашен ние постоянно обръщаме лице към Япония, тъй като харесваме този минимализъм.
Но Дейвид Боуи в действителност е галактика, той е една от най-влиятелните персони на 20 век и за такава персона го дефинира Дейвид Бъкли, един от огромните му откриватели. Всичко, което прави във тип на аудио-визуално изкуство е най-голямото богатство. Защо? Защото аудио-визуалното изкуство е това, което се случва през днешния ден. Това е симбиозата сред всички изкуства, съчетани в дребни есенции. Това е актуалното изкуство за мен. Именно общуването на модата с изкуството е основната тематика, върху която работя. Именно това другарство и този обмен на хрумвания и хармония е методът, по който всичко това се трансформира в просвета, а обществото има потребност най-много от просвета. Независимо по какъв начин тя се случва. Накрая положителното качество постоянно остава и е потребно за нас.
Как самата ти стигна до преподаването?
До преподаването стигнах доста прелестно. Имах една изложба за мода покрай Операта, беше в зората на моята кариера като дизайнер – в чисто търговски аспект несполучлива зора, тъй като аз се интересувах единствено от идеалната страна на модата и идеалната страна на това да се харесват моите модели. Не знаех нищо за маркетинга, за мърчандайзинга, за всички тези основополагащи неща тогава, когато един човек тръгне търговски да се осъществя. По подигравка на ориста част от предметите, които преподавам са точно това – маркетинг и мърчандайзинг, което постоянно го описвам на студентите и се смеем на този факт.
Един ден в галерията пристигна проф. Греди Асса и ми показа, че започва компетентност Мода в Националната художествена академия и ме предложения да преподавам. Така попаднах в НХА, където започнах да последвам академичното израстване – станах лекар още веднъж по покана на катедрата по мода – проф. Мая Богданова, проф. Греди Асса... Тогава екипът беше малко по-различен, само че те ми дадоха опция да бъда измежду тях и през 2020-а, когато специалността отпразнува 20 години, си дадох сметка, че аз съм била 20 години към тези невероятни хора от катедрата и тази извънредно зареждаща атмосфера в Академията. Радвам се, че по този начин се случи, тъй като доста ми харесва да преподавам и да съм измежду студенти.
Направихте и специфична галерия във връзка 20-годишнината на компетентност Мода...
Тя се случи в обстановка на пандемия. Може би щеше да бъде по-шумна, по-посетена, само че въпреки всичко се случи, което беше радостно за всички нас. Беше си събитие и по този начин го усещаме ние в катедрата. По мотив изложбата се сътвори и новото лого на специалността и имахме невероятното наслаждение тъкмо 2020-а да стартираме в новата постройка на Академията на „ Шипка “ 1. Истинско мъжество и завладяване, че имаме нова постройка и че тъкмо ние от модата сме поканени в част от ателиетата, тъй като преди този момент пребивавахме в Старите царски конюшни. Там също беше чаровно, само че имаше и градивни опасности, които въпреки всичко не би трябвало да съществуват.
С годините нараства ли ползата на младежите, които желаят да се впуснат в тази компетентност?
Да, нараства. И отношението става доста по-сериозно, тъй като осведомителният поток е богат и надлежно младите живеят в едно друго време от преди 20 години. Те са същински осведомени, същински знаещи и търсещи съответни неща. Интересни са студентите, способни са, надарени са и се работи прелестно с тях, тъй като са доста интелигентни деца. Аз имам щастието да работя в още един университет - ЮЗУ Благоевград, където също има компетентност Мода и имам взор и върху студентите там. При тях също има необикновено надарени същества, които се стараят и знаят по какъв начин да напредват и да гонят задачите си. Общуването с младежи е късмет за нас, малко по-големите.
Има още...
Харесва сутрините, в които се усеща по-уютно, по-продуктивно и по тази причина постоянно става рано. Харесва доста и опцията да поддържа връзка всекидневно със студенти си, от които от ден на ден се учи и които са най-верните й съдници, най-важната аудитория. „ Това са най-модерно мислещите хора, най-интересните, неопорочени от това, което следва да им се случи. Радвам се, че арестувам вниманието им “, добавя тя. За новия план, ориентиран точно към тях, за модата оттатък външната опаковка, за Дейвид Боуи като културен феномен, за точката на изкривяване, до която е стигнала, и за годината, в която всички трябваше да пренаредим персоналния си свят, си приказваме през днешния ден с Бучи в " Момичетата от града ". Разговор, който се надявам скоро да има своето продължение...
На път си да стартираш една по-различна поредност от лекции за студените по Мода в Националната художествена академия...
Идеята за лекциите се роди оттова, че за модата се приказва леко надменно. Не се вниква оттатък това, което е нейната външна изява, а зад нея неведнъж стоят безсънни нощи, труд, брилянтна концепция, идея, колаборация на доста хора, до момента в който най-после се роди някакво произведение, което радва публиката. И в история на модата ние следим, че освен радва публиката, освен оформя лайфстайла на обществата, а неведнъж се трансформира в културен феномен. Ето този възел, който се случва, проследявайки един век обратно разнообразни огромни имена в модата, колаборации с други огромни имена и хора от всевъзможен род изкуство и техните планове, ми се искаше да хвана. Този възел на другарство сред забавни персони, от който се раждат културните явления като Дейвид Боуи и това, което той остави като емблематично наличие за нас. Цялата тази сплав от артистизъм, тъй като знаем, че той с изключение на артист, музикант, е и художник, значително и стилист на това, което демонстрира като облици. Такъв облик като неговия за мен може да бъде обсъждан като културен феномен.
Любопитните обстоятелства към него са свързани най-много с неговата огромна обич към японското изкуство.
Струва ми се, че това е малко прочут факт, само че пък за мен доста любопитен, тъй като неговите връзки с японските дизайнери, фотографи, стилисти, гримьори се случват тъкмо в зората на японската фешън инвазия в Европа през 70-те години. През 1972 година се случва срещата му с Ямамото и тъкмо тогава Ямамото превзема света на модата в Европа. Но в случай че върнем историята на модата още по-назад във времето, ще забележим, че това не е първият случай, в който Япония очарова Европа. Напротив, това е вторият случай. Защото сецесионът поражда тъкмо тогава, когато през 20-те и 30-те стартира дейна замяна на артикули сред Изтока и Запада. Тогава Япония се появява на разнообразни търговски изложби със своите необикновено естетически предмети, опаковки, литографии... Европа стартира да гледа на тях като нещо извънредно екзотично, ново и в същото време по-чисто като форма от насъбраните стилове на остарелия континент, които са красиви, доста обилни, само че като че ли модерното общество има потребност от пресен въздух. И до ден сегашен ние постоянно обръщаме лице към Япония, тъй като харесваме този минимализъм.
Но Дейвид Боуи в действителност е галактика, той е една от най-влиятелните персони на 20 век и за такава персона го дефинира Дейвид Бъкли, един от огромните му откриватели. Всичко, което прави във тип на аудио-визуално изкуство е най-голямото богатство. Защо? Защото аудио-визуалното изкуство е това, което се случва през днешния ден. Това е симбиозата сред всички изкуства, съчетани в дребни есенции. Това е актуалното изкуство за мен. Именно общуването на модата с изкуството е основната тематика, върху която работя. Именно това другарство и този обмен на хрумвания и хармония е методът, по който всичко това се трансформира в просвета, а обществото има потребност най-много от просвета. Независимо по какъв начин тя се случва. Накрая положителното качество постоянно остава и е потребно за нас.
Как самата ти стигна до преподаването?
До преподаването стигнах доста прелестно. Имах една изложба за мода покрай Операта, беше в зората на моята кариера като дизайнер – в чисто търговски аспект несполучлива зора, тъй като аз се интересувах единствено от идеалната страна на модата и идеалната страна на това да се харесват моите модели. Не знаех нищо за маркетинга, за мърчандайзинга, за всички тези основополагащи неща тогава, когато един човек тръгне търговски да се осъществя. По подигравка на ориста част от предметите, които преподавам са точно това – маркетинг и мърчандайзинг, което постоянно го описвам на студентите и се смеем на този факт.
Един ден в галерията пристигна проф. Греди Асса и ми показа, че започва компетентност Мода в Националната художествена академия и ме предложения да преподавам. Така попаднах в НХА, където започнах да последвам академичното израстване – станах лекар още веднъж по покана на катедрата по мода – проф. Мая Богданова, проф. Греди Асса... Тогава екипът беше малко по-различен, само че те ми дадоха опция да бъда измежду тях и през 2020-а, когато специалността отпразнува 20 години, си дадох сметка, че аз съм била 20 години към тези невероятни хора от катедрата и тази извънредно зареждаща атмосфера в Академията. Радвам се, че по този начин се случи, тъй като доста ми харесва да преподавам и да съм измежду студенти.
Направихте и специфична галерия във връзка 20-годишнината на компетентност Мода...
Тя се случи в обстановка на пандемия. Може би щеше да бъде по-шумна, по-посетена, само че въпреки всичко се случи, което беше радостно за всички нас. Беше си събитие и по този начин го усещаме ние в катедрата. По мотив изложбата се сътвори и новото лого на специалността и имахме невероятното наслаждение тъкмо 2020-а да стартираме в новата постройка на Академията на „ Шипка “ 1. Истинско мъжество и завладяване, че имаме нова постройка и че тъкмо ние от модата сме поканени в част от ателиетата, тъй като преди този момент пребивавахме в Старите царски конюшни. Там също беше чаровно, само че имаше и градивни опасности, които въпреки всичко не би трябвало да съществуват.
С годините нараства ли ползата на младежите, които желаят да се впуснат в тази компетентност?
Да, нараства. И отношението става доста по-сериозно, тъй като осведомителният поток е богат и надлежно младите живеят в едно друго време от преди 20 години. Те са същински осведомени, същински знаещи и търсещи съответни неща. Интересни са студентите, способни са, надарени са и се работи прелестно с тях, тъй като са доста интелигентни деца. Аз имам щастието да работя в още един университет - ЮЗУ Благоевград, където също има компетентност Мода и имам взор и върху студентите там. При тях също има необикновено надарени същества, които се стараят и знаят по какъв начин да напредват и да гонят задачите си. Общуването с младежи е късмет за нас, малко по-големите.
Има още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ