Публилий Сир (I в. пр.Хр.) е по произход сириец от

Публилий Сир (I в. пр.Хр.) е по генезис сириец от Антиохия, доведен в Рим като плебей. Господарят му прави оценка мозъка и гения му, дава му положително обучение и по-късно го освобождава. Публилий става създател и артист на мимове, римска вариация на античната комедия, на които той дружно с Децим Лаберий съумява да придаде литературна форма. Със своите трагични творби и най-много с помощта на нравоучителните изречения, които са вплетени в сюжетите, записва името си с ярки букви в международната литература.

Човек, с цел да не остане без страдалчество, е изнамерил щастието.

От различен очаквай това, което си предизвикал другиму.

Който демонстрира благосклонност към нещастника, си спомня за себе си.

Само сълзите са в положение да стопят гнева на влюбения.

Любовната клетва наказване не я лови.

Гневът на влюбените е обновяване на любовта им.

Карай любовника си да се гневи, в случай че искаш да те обича.

Интимното привличане след огромна кавга е по-голямо и красиво.

Да е влюбен и да е с мозъка си – това е обещано единствено на господ.

Любовна рана може да излекува единствено този, който я е нанесъл.

Който спори с пийнал човек, нанася удари по отсъстващ съперник.

Чуждото се нрави повече на нас, нашето пък – на непознатите хора.

Ако търпиш пороците на приятеля си, превръщаш ги в свои.

На ранената душа не трябва да се хваща никаква религия.

Щом старица се разлудува, на гибелта мед й капе на сърцето.

Когато дамата е искрено зла, едвам тогава е добра.

На бедността липсват доста неща, на алчността – всичко.

Алчният нищо не прави както би трябвало, с изключение на когато тръгне да мре.

Приемаш ли милосърдие, продаваш свободата си.

Който тръби, че е сторил положително, си го проси назад.

Няма добър час за едного, който да не е неприятен за другиго.

Да имитираш думите, с които приказва добротата, е най-голямото разбойничество.

Оскърбят ли положителния човек, гневът му е доста по-страшен.

Кратък е животът, само че злото го прави по-дълъг.

Слепи са очите, когато душата е обърната на друга страна.

Прекаленото достойнство по отношение на наглеца е нелепост.

Жестокост е да укоряваш човек, реализиран от злощастие.

Сълзите не пречупват жестокостта, а в противен случай – подхранват я.

Което може да се случи някому, може да се случи всекиму.

Убеден съм, че боговете се смеят, когато щастливец ги приканва.

Бой се от даровете на деня: той не след дълго ще ти ги отнеме.

Нещастните страдат както от липса, по този начин и от остатък на размисъл.

Мразят беззаконието даже тези, които го правят.

Висшата служба краси почтения, а нечестния – излага.

Падането от висините доста по-лесно нанася вреди.

Прекалената благосклонност начаса те води в лагера на нелепостта.

Търпи това, което ти наврежда, с цел да изтърпиш това, което ти е в изгода.

Доверието на другите е като душата – в никакъв случай не се връща там, откъдето е излязла.

По-страшен е врагът, който е прикрит в личните ти гърди.

Сериозният човек не взема неуверени решения.

Всяка ласкателна тирада има своята отрова.

О, какъв брой доста мотиви за разкайване дава дългият живот!

Човек си губи мозъка тогава, когато получава прекомерно доста.

Човек толкоз пъти умира, колкото пъти губи свои близки.

Да простят умеят тези, които ги е позор от индивида, комуто простят.

За несретника даже смехът е засегнатост.

В злощастие положителни очаквания не храни никой, с изключение на почтеният.

В заплетени обстановки най-често печели дързостта.

Благородната душа не понася камшиците на думите.

Понякога отстъпчивостта граничи с нелепостта.

Завистта приказва за скритото, а не за забележимото.

Гневът на завистта е безмълвен, само че неприятелски.

Когато нарушителят не получава присъда, получава я съдията.

На злодея най-лесно ще намериш сродна душа.

Който се крие из усамотени места, е закон самичък на себе си.

Лоша е тази идея, която се нуждае от благосклонност.

Злобата, с цел да извърши по-големи несгоди, се преструва на добра.

Лош е оня, който е добър единствено за своя полза.

Бързият отвод е съпроводен с по-малко неистини.

По-долен от плебей е господарят, който се бои от робите си.

Най-жалкото нещо е да живееш, съгласно преценката на другиго.

Повече убеждава не речта, а личността на оратора.

Каквото не можеш да промениш, би трябвало да го търпиш каквото е.

Несправедливостта може да не ти основава никакви врагове, завистта обаче ги прави мнозина.

Който не знае по какъв начин да плете интриги, не знае и по какъв начин да ги заобикаля.

Никой не умира прибързано, в случай че умира безпаричен.

Да не знаеш какво да искаш и от какво да страниш – по този начин времето си играе с теб.

Нищо в човешките каузи не е велико с изключение на духа, презрял величието.

Нищо не е узряло, преди да е било горчиво.

Не гледай какъв брой цялостни, а какъв брой чисти са ръцете, които човек простира към бога.

Не поправяш, а нараняваш, щом принудително управляваш.

Не си благополучен до тогава, до момента в който тълпата не е почнала да ти се надсмива.

Няма толкоз щастлива орис, от която да не можеш въобще да се оплачеш.

Нито гибелта можеш да избегнеш, нито любовта.

От Публилий Сир: „ Съмнението е на половина реализирана мъдрост “, Изд. „ Изток-Запад ”