Публикуваните наскоро пътни дневници на Алберт Айнщайн разкриват, че великият

Публикуваните неотдавна пътни дневници на Алберт Айнщайн разкриват, че великият физик е имал расистки и ксенофобски убеждения. Дневниците са писани сред октомври 1922 и март 1923 година по време на пътешестване в Азия и Близкия изток. В тях ученият прави отрицателни систематизирания - да вземем за пример назовава китайците „ работливи, мръсни и тъпи “.

Години по-късно Айнщайн ще стане бранител на правата на индивида в Съединени американски щати и ще наречe расизма „ болест на белите хора “, разяснява Би Би Си. Бидейки с еврейски генезис, усетил въздействието на антисемитизма, той надълбоко симпатизира на цветнокожите в Съединени американски щати. Имал навика постоянно да се разхожда в кварталите с афроамериканци в сегрегирания Принстън, Ню Джърси, където живее, откакто напуща Германия.

Сядал на стълбите пред къщите, говорел с хората и черпел с бонбони децата им, напомня научният уебсайт Science Alert. Пътните дневници излизат за пръв път в обособена книга и са издадени от университетското издателство на „ Принстън ", съобщи OffNews. Айнщайн почнал пътуването си от Испания и се отправил към Близкия изток, а след това през Шри Ланка (тогава Цейлон) се отправил към Китай и Япония.

Той разказва идването си на пристанище „ Порт Саид “ в Египет, където „ левантинци във всевъзможни нюанси, като че ли изсипани от пъкъла “ се качили на неговия транспортен съд, предлагайки артикули. Описва и времето, прекарано в Цейлон, а за хората там написа: „ Живеят в страхотна нечистотия и огромна воня напряко на земята, вършат малко и се нуждаят от малко”. Но най не му харесват китайците. Според публикация на в. „ Гардиън " за дневниците, физикът описал китайските деца като „ бездуховни и тъпи ". Казва, че ще е тъпо, „ в случай че тези китайци изместят другите раси ". Нарича още китайците „ особена стадоподобна нация " и „ по-скоро автомати, в сравнение с хора ". Добавя, че мъжете и дамите в страната не се разграничават доста и се чуди за какво мъжете не могат да се защитят от съдбовното привличане на китайките.

По-благосклонно се изрича за японците. „ Средностатистическият японец не основава проблеми, неопределен е, извършва на драго сърце обществената си функционалност, която му се е паднала не по желание, само че се гордее със своята общественост и нация. Изоставянето на традициите в интерес на европейските не подкопава националната му горделивост. Японските дами му се сторили украсени и учудени, чернооки, с черни коси, с необятни глави забързани.