Стефан Цанев: Ние сме дрипавото мръсно циганче, което подсмърча навън пред вратата
Публикуваме изявление с писателя Стефан Цанев*, споделено в
- ГЕРБ номинира професор Николай Габровски за министър председател, Политическа партия – учен Николай Денков. Не се ли жертват двама световноизвестни учени поради нечии персонални ползи, господин Цанев? А за какво те се съгласяват да бъдат използвани? Вас персонално канили ли са ви?
- Да. В ранните години на демокрацията такава бе „ модата “ - Народното събрание беше цялостно с писатели, художници, режисьори, актьори, лекари, историци, професори, учени и прочие учени мъже и дами. Постепенно политическата сцена бе изчистена от сходни персони. До такава степен, че ето – в този момент се чудим по какъв начин по този начин са се решили да поканят за министър-председател професор и учен! Ако се замислим за какво стана по този начин – ще ни стане доста тъжно. Хайде да не си скапваме настроението преди Нова година...
- Ако отидем на избори през март-април, президентът ще продължи да ръководи със служебните си кабинети. Вървим ли към президентска република?
- Че той президентът от дълго време взе властта. От май месец 2021 година. Тъй нареченото служебното държавно управление на Янев ръководи 7 месеца, на Донев – ръководи към този момент 5 месеца и както наподобява ще ръководи до март-април, като сметнем и държавното управление на Петков за президентско (нали самичък президентът се разкая, че той им бил дал властта) – цели две кръгли години властта е в неговите ръце, а и вероятността е да продължи... Очаквам до половин година военачалник Радев да излезе с прочувствено послание към българския народ (сигурно съветниците му към този момент го съчиняват), че заради неспособността на партиите да сформират държавно управление е заставен да поеме цялата власт, с цел да избави страната от хаоса. Подобна комедия разигра цар Борис ІІІ през 1934 година, само че финалът, както знаем, бе трагически. Не е неприятно да си припомняме тези истории.
- На кого през днешния ден бихте споделили „ Иди си с мир “, както преди време призовахте в „ Труд ” Жан Виденов и за какво?
- На всички партийни водачи бих споделил: Идете си с мир! - щом не можете да преодолеете своя егоцентризъм и взаимна ненавист. Да не можеш да оцениш положителното в противника си, да казваш авансово: каквото и да предложи партията на еди кого си, ние ще бъдем срещу – това е политически кретенизъм.
- В началото на измененията нашите национални цели бяха Европейски Съюз и НАТО. Постигнахме ги, по-късно дела станаха влизането в еврозоната и в Шенген. Още не сме. Без тях пълновръстен член на Европейски Съюз ли е България?
- Като изключим Румъния, която страда поради нас, България е единствената страна, член на Европейския съюз, недопусната в Шенгенското пространство – в действителност, в същинския Европейски съюз. Ние сме дрипавото мръсно циганче, което подсмърча на открито пред вратата. Не ни е отговорен Рюте – кой е вманиачен да гласоподава доверие на такава ненормална, самооплюваща се, самоунижаваща се, самоизяждаща се и саморазрушаваща се страна, каквато сме? Няма да е никаква изненада, в случай че някой ден чуем, че някой предлага България да бъде изключена от Европейския съюз.
- Всяка партия пояснява по своему понятието „ народен интерес “. За Българска социалистическа партия е едно, за „ Възраждане “- второ и.т.н. Какъв съгласно вас би трябвало да бъде националният ни интерес, допустим за всички? А какъв да бъде националният ни блян през второто десетилетие на 21 век?
- Националният ни интерес е едно, националният блян е друго. Национален блян не се образува за десетилетие, а за век, за епохи. Националният блян се дефинира от персони, личностите творят историята, народите викат „ ура “ или „ ууу “. У нас, за жалост, има рецесия на персони, нацията ни се обезличава. Партиите имат разнообразни ползи, всяка партия се мъчи да показа своя интерес за народен интерес, въпреки че, както споделя Буров: каквото и да ви приказват, знайте, че става дума за пари. Всяка партия, колкото и да е неприятно да се каже, се стреми да даде преференциални позиции на своите членове в обществото. Иначе те ще я изоставен. Вече рядко се срещат идеологически партии, всички партии са партии на ползи, които са взаимно изключващи се. Това е повода за непреодолимите вражди сред нашите партии.
- Кой е съгласно вас най-успешният български министър председател през последните 33 години? А президент?
- Не се ангажирам да отговоря на този въпрос.
- Имахте концепция по какъв начин може да се направи държавно управление от всички партии. Някой партиен водач приказва ли с вас за това?
- Не, никой. За нищо. Всички те се считат за гении – по какъв начин по този начин ще слушат какво им споделя някакъв стихотворец.
- Вашият коментар за протичащото се в Народния спектакъл?
- Това, което се случва в Народния спектакъл, е сигнален образец за разрушителното деяние на политиците – където се набъркат, разрушават. Е, добре. Сигурно Велислава Кръстева ще победи, зад нея стои цяла партия – и какво? Тя ли ще прави постановки в Народния спектакъл, тя ли ще написа пиеси, тя ли ще играе на сцената? И най-парадоксалното е, че тя умъртви концепцията на индивида, който я назначи в театъра и на който тя се кълне във честност.
- Вашите превъзходни „ Български летописи “ приключват през 2007 година, господин Цанев. Как бихте описали интервала от този момент до през днешния ден, 2022 година?
- Никак. Аз отдадох 5 години от живота си за написването на „ Български летописи “, по-нататък, както пиша на финала, историята на България да я написа някой различен.
- В „ Хрониките “ пишете: „ ние още не може да се освободим от страха, от лицемерието и двуличието си “. Възможно ли е въобще в миналото да се освободим от това? Какво време би трябвало да пристигна?
- Страхът бе сменен от нелепостта, двуличието – от незаинтересованост. Те са по-опасни. Защото едното (апатията) разрешава на другото (на глупостта) да господства.
- В какво време живеем след така наречен демократични промени – народна власт, посткомунизъм, фасадна народна власт, властнически режим?
- Свиреп комунистически капитализъм.
- Написана ли е същинската история на България за годините 1944-1989? Какво загуби България от това, че нямаше лустрация?
- Когато, пишейки „ Български летописи “, стигнах до 1944 година, бях изумен и обезверен, че всички написани исторически проучвания стигат дотук, нататък – все едно, че нищо не е било, цялостно безмълвие. Трябваше да възвръщам събитията по персонални мемоари и по документи от Държавния списък, хванах там астма от прахоляка и докосването до пожълтелите и омазнени от пипане машинописни страници. Сега не знам, може би към този момент има написани исторически проучвания за тези тъжни 45 години. Лустрация в България нямаше, заради наивния романтизъм, че това ще бъде недемократично (насилствено) деяние. Резултатът е... позволете ми да изтъквам няколко стиха от новата си поема „ Небесна позиция “:
Те идат, връщат се - предходните ненавистни тирани.
Те идат, връщат се - предходните прокълнати убийци.
Те идат, връщат се - предходните им отвратителни лакеи.
Народът - добър и елементарен, елементарни им всичко, даже не помни.
И ето ги - те идат, връщат се, приели прошката за свое право,
по-нагли от преди, надянали демократични маски, те идат,
връщат се, завладяват власт, благосъстояния, религия, слово – всичко.
*Стефан Цанев е роден на 7 август 1936 година в с. Червена вода, Русенско. Средното си обучение получава в Русе, а през 1959 година приключва публицистика в СУ. През 1960 – 1965 година учи драматургия в Москва. Бил е сътрудник на в. „ Народна юноша “, редактор в Студия за игрални филми, драматург в Държавен язвителен спектакъл, Театър „ София “, Драматичен спектакъл в Пловдив, Театъра на армията, Театър „ София “. Автор е на 15 стихосбирки, на 30 драми, на журналистика и есета, на романа „ Мравки и богове “, на 4-томната историческа сага „ Български летописи “. Негови стихове са превеждани на всички европейски езици, на китайски, монголски, арабски и иврит, а пиесите му са играни допълнително от 200 театри в България и по света.
- ГЕРБ номинира професор Николай Габровски за министър председател, Политическа партия – учен Николай Денков. Не се ли жертват двама световноизвестни учени поради нечии персонални ползи, господин Цанев? А за какво те се съгласяват да бъдат използвани? Вас персонално канили ли са ви?
- Да. В ранните години на демокрацията такава бе „ модата “ - Народното събрание беше цялостно с писатели, художници, режисьори, актьори, лекари, историци, професори, учени и прочие учени мъже и дами. Постепенно политическата сцена бе изчистена от сходни персони. До такава степен, че ето – в този момент се чудим по какъв начин по този начин са се решили да поканят за министър-председател професор и учен! Ако се замислим за какво стана по този начин – ще ни стане доста тъжно. Хайде да не си скапваме настроението преди Нова година...
- Ако отидем на избори през март-април, президентът ще продължи да ръководи със служебните си кабинети. Вървим ли към президентска република?
- Че той президентът от дълго време взе властта. От май месец 2021 година. Тъй нареченото служебното държавно управление на Янев ръководи 7 месеца, на Донев – ръководи към този момент 5 месеца и както наподобява ще ръководи до март-април, като сметнем и държавното управление на Петков за президентско (нали самичък президентът се разкая, че той им бил дал властта) – цели две кръгли години властта е в неговите ръце, а и вероятността е да продължи... Очаквам до половин година военачалник Радев да излезе с прочувствено послание към българския народ (сигурно съветниците му към този момент го съчиняват), че заради неспособността на партиите да сформират държавно управление е заставен да поеме цялата власт, с цел да избави страната от хаоса. Подобна комедия разигра цар Борис ІІІ през 1934 година, само че финалът, както знаем, бе трагически. Не е неприятно да си припомняме тези истории.
- На кого през днешния ден бихте споделили „ Иди си с мир “, както преди време призовахте в „ Труд ” Жан Виденов и за какво?
- На всички партийни водачи бих споделил: Идете си с мир! - щом не можете да преодолеете своя егоцентризъм и взаимна ненавист. Да не можеш да оцениш положителното в противника си, да казваш авансово: каквото и да предложи партията на еди кого си, ние ще бъдем срещу – това е политически кретенизъм.
- В началото на измененията нашите национални цели бяха Европейски Съюз и НАТО. Постигнахме ги, по-късно дела станаха влизането в еврозоната и в Шенген. Още не сме. Без тях пълновръстен член на Европейски Съюз ли е България?
- Като изключим Румъния, която страда поради нас, България е единствената страна, член на Европейския съюз, недопусната в Шенгенското пространство – в действителност, в същинския Европейски съюз. Ние сме дрипавото мръсно циганче, което подсмърча на открито пред вратата. Не ни е отговорен Рюте – кой е вманиачен да гласоподава доверие на такава ненормална, самооплюваща се, самоунижаваща се, самоизяждаща се и саморазрушаваща се страна, каквато сме? Няма да е никаква изненада, в случай че някой ден чуем, че някой предлага България да бъде изключена от Европейския съюз.
- Всяка партия пояснява по своему понятието „ народен интерес “. За Българска социалистическа партия е едно, за „ Възраждане “- второ и.т.н. Какъв съгласно вас би трябвало да бъде националният ни интерес, допустим за всички? А какъв да бъде националният ни блян през второто десетилетие на 21 век?
- Националният ни интерес е едно, националният блян е друго. Национален блян не се образува за десетилетие, а за век, за епохи. Националният блян се дефинира от персони, личностите творят историята, народите викат „ ура “ или „ ууу “. У нас, за жалост, има рецесия на персони, нацията ни се обезличава. Партиите имат разнообразни ползи, всяка партия се мъчи да показа своя интерес за народен интерес, въпреки че, както споделя Буров: каквото и да ви приказват, знайте, че става дума за пари. Всяка партия, колкото и да е неприятно да се каже, се стреми да даде преференциални позиции на своите членове в обществото. Иначе те ще я изоставен. Вече рядко се срещат идеологически партии, всички партии са партии на ползи, които са взаимно изключващи се. Това е повода за непреодолимите вражди сред нашите партии.
- Кой е съгласно вас най-успешният български министър председател през последните 33 години? А президент?
- Не се ангажирам да отговоря на този въпрос.
- Имахте концепция по какъв начин може да се направи държавно управление от всички партии. Някой партиен водач приказва ли с вас за това?
- Не, никой. За нищо. Всички те се считат за гении – по какъв начин по този начин ще слушат какво им споделя някакъв стихотворец.
- Вашият коментар за протичащото се в Народния спектакъл?
- Това, което се случва в Народния спектакъл, е сигнален образец за разрушителното деяние на политиците – където се набъркат, разрушават. Е, добре. Сигурно Велислава Кръстева ще победи, зад нея стои цяла партия – и какво? Тя ли ще прави постановки в Народния спектакъл, тя ли ще написа пиеси, тя ли ще играе на сцената? И най-парадоксалното е, че тя умъртви концепцията на индивида, който я назначи в театъра и на който тя се кълне във честност.
- Вашите превъзходни „ Български летописи “ приключват през 2007 година, господин Цанев. Как бихте описали интервала от този момент до през днешния ден, 2022 година?
- Никак. Аз отдадох 5 години от живота си за написването на „ Български летописи “, по-нататък, както пиша на финала, историята на България да я написа някой различен.
- В „ Хрониките “ пишете: „ ние още не може да се освободим от страха, от лицемерието и двуличието си “. Възможно ли е въобще в миналото да се освободим от това? Какво време би трябвало да пристигна?
- Страхът бе сменен от нелепостта, двуличието – от незаинтересованост. Те са по-опасни. Защото едното (апатията) разрешава на другото (на глупостта) да господства.
- В какво време живеем след така наречен демократични промени – народна власт, посткомунизъм, фасадна народна власт, властнически режим?
- Свиреп комунистически капитализъм.
- Написана ли е същинската история на България за годините 1944-1989? Какво загуби България от това, че нямаше лустрация?
- Когато, пишейки „ Български летописи “, стигнах до 1944 година, бях изумен и обезверен, че всички написани исторически проучвания стигат дотук, нататък – все едно, че нищо не е било, цялостно безмълвие. Трябваше да възвръщам събитията по персонални мемоари и по документи от Държавния списък, хванах там астма от прахоляка и докосването до пожълтелите и омазнени от пипане машинописни страници. Сега не знам, може би към този момент има написани исторически проучвания за тези тъжни 45 години. Лустрация в България нямаше, заради наивния романтизъм, че това ще бъде недемократично (насилствено) деяние. Резултатът е... позволете ми да изтъквам няколко стиха от новата си поема „ Небесна позиция “:
Те идат, връщат се - предходните ненавистни тирани.
Те идат, връщат се - предходните прокълнати убийци.
Те идат, връщат се - предходните им отвратителни лакеи.
Народът - добър и елементарен, елементарни им всичко, даже не помни.
И ето ги - те идат, връщат се, приели прошката за свое право,
по-нагли от преди, надянали демократични маски, те идат,
връщат се, завладяват власт, благосъстояния, религия, слово – всичко.
*Стефан Цанев е роден на 7 август 1936 година в с. Червена вода, Русенско. Средното си обучение получава в Русе, а през 1959 година приключва публицистика в СУ. През 1960 – 1965 година учи драматургия в Москва. Бил е сътрудник на в. „ Народна юноша “, редактор в Студия за игрални филми, драматург в Държавен язвителен спектакъл, Театър „ София “, Драматичен спектакъл в Пловдив, Театъра на армията, Театър „ София “. Автор е на 15 стихосбирки, на 30 драми, на журналистика и есета, на романа „ Мравки и богове “, на 4-томната историческа сага „ Български летописи “. Негови стихове са превеждани на всички европейски езици, на китайски, монголски, арабски и иврит, а пиесите му са играни допълнително от 200 театри в България и по света.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ