Теодор Цветков: Ставам всеки ден в 5 сутринта, просто нямам друг избор
Публикуваме изявление на Альона Нейкова от с русенеца Теодор Цветков, който в границите на една година сложи два международни върха в плуването:
- Откога се занимавате с плуване? Кой ви възпламени по този спорт, Теодоре?
- Реално видяно, започнах да плавам в края на 2017 година. Просто доста ми хареса този спорт. Може да се каже, че самичък се възпламених.
- Какво изпитвате, когато сте във водата?
- Плуването ми дава убеденост. Тренировките ми са всекидневни и са доста изтощителни. Стават все по-тежки, когато имам избрани цели и си слагам разнообразни провокации. Чувството, когато съм във водата, е доста друго, неописуемо е. Знам, че го върша за здраве - освен за моето лично, само че и преследвам разнообразни дела.
- В рамките на една година поставяте два международни върха, имате и доста други достижения. Какво ви костват тези триумфи? Налага ли се да се лишите от нещо?
- През цялото време, откогато плавам по-сериозно, разбрах, че това ми коства доста труд, който не може да се забележи в профил, би трябвало да се усети. Всеки ден ставам рано - в 5 сутринта. Просто нямам различен избор, а от време на време комфортните за мен часове за тренировки са заети и се постанова и в 10 вечерта да плавам, колкото и да съм изтощен. Не можеш да кажеш: през днешния ден не се усещам добре или съм болен. Тренирам по четири-пет часа. Нямам право на неточности. Знам, че с цел да постигнеш нещо значимо, е нужно неизменност. И никога не би трябвало да се отказваш от поставените цели.
- Успявате да се превърнете в любим на русенци и хора от цяла България, даже ви считат за воин поради благородните начинания, които организирате и подкрепяте. Защо го вършиме, какво ви предизвика да заставате зад разнообразни дела?
- Аз съм на 27 години и до ден сегашен моите цели не са се трансформирали. Искам да съм потребен на другите, да оказвам помощ на нуждаещите се. И се старая да го върша на 100 %. Не считам, че това е мъжество. Най-важното е да сме хора.
- Кой ви поддържа в тези инициативи? Откликват ли хората на вашите апели за събиране на средства за заболели деца?
- Ако би трябвало да съм почтен, не мога да кажа, че ужасно доста хора се отзовават, когато става дума за щедрост в България. Като че ли у нас към момента има някакъв боязън, щом някой приканва да се събират пари за избрани дела, колкото и благородни на пръв взор да са те. Не знам за какво става по този начин. Но съм уверен, че е добре повече българи да се включват и да откликват на такива апели. Защото никой не може да планува по кое време ще се окаже от другата страна и дали самият той или негов непосредствен няма да има потребност от помощ.
- Коя е най-голямата сума, която успяхте да осигурите с вашите прояви?
- Не мога да ви кажа тъкмо. Но мисля, че събрахме към 10 хиляди лв., когато плувах с вързани крайници. Може и да са повече, не знам.
- А в действителност ли е правилно, че точно с вързани крайници сполучливо преплувахте 50 километра за по-малко от 17 часа?
- Знаете, че фантазиите и концепциите неслучайно попадат в нашето схващане. Така си го представях - като голямо предизвикателство. Знаех, че няма да е елементарно, само че по този метод това достижение притегли по-голям публичен интерес. А и когато е прекомерно елементарно, всеки ще го направи.
- Колко хора биха се справили с сходно предизвикателство?
- Мисля, че всеки го може. Но въпросът е: кой ще изиска да го направи?!
- Зная, че доста хора са ви казвали, че няма да съумеете да осъществите някои от начинанията ви. Как реагирате, когато чуете, че нещо не е допустимо? Това обезкуражава ли ви, или, в противен случай, ви окуражи още повече?
- Случвало се е да се замисля: дали в действителност е допустимо това, което вземам решение да направя? После си споделям: стига нелепости, към този момент толкоз неща са зад тила ми, в които също доста малко хора са вярвали, че са постижими, или напряко са ме убеждавали, че няма по какъв начин да станат. Думата "луд " по мой адрес съм я чувал повече пъти от всяка друга. Но, действително видяно, всяка победа, която съм реализирал, е била на инат на обстоятелството, че някои не са вярвали в мен, а не тъй като са ме окуражавали.
- Докъде стигна построяването на водно-рехабилитационен център за деца с увреждания - нали застанахте и зад тази благородна самодейност?
- Да, помагах за тази идея три години. Брат ми също се е включвал, подкрепял е самодейността, което за мен е доста значимо.
Доколкото знам, в този момент се чака да се отдели място за строителството на водно-рехабилитационния комплекс за деца с увреждания. Надявам се, че още тази година ще се направи първата копка, което е огромно достижение. Така и повече хора ще видят, че в действителност се случва заплануваното, а не всичко е единствено приказки. Вярвам, че подобен център е необходим, и се веселя, че най-сетне ще стане факт.
- Подкрепихте и фондацията на Нана Гладуиш "Една от 8 ", която подкрепя дами, диагностицирани с рак на гърдата. От Министерството на околната среда и водите ви разрешават да преплувате 32 от езерата на България. Трудно ли се получава такова позволение?
- Обсъдихме какви са благоприятни условия за тази самодейност с управляващите, свързахме се с всички институции и управления, които дават отговор за такива разрешителни. Ако бях получил опция да преплувам не 32 езера, а повече, щях да го направя. Но то не на всички места е безвредно, макар че бях с екипа си - Валентин Цветков и Деян Костадинов. Те ме обезопасяваха с лодка и направиха всичко, което зависи от тях, с цел да съумея. Всичко стана по проект и преплувах тези 32 езера за един месец, само че де факто се случи за 15 дни.
- Как ви пристигна концепцията за 24-часов маратон на велоергометър, който осъществявате с вашия брат Валентин?
- Двамата го измислихме, като концепцията беше да се окаже морална поддръжка на хората, които се борят с КОВИД-19, и на лекарите на първа линия. Сменяхме се на велоергометъра на всеки час и изминахме общо 753 километра, като авансово декларирахме 600, а през последното денонощие брат ми кара самичък. Доволни сме, че успяхме наред да завършваме и това начинание.
- Миналото лято участвате в същинско тестване на човешкия дух в съветския град Самара и даже ставате втори. Кое беше най-голямото предизвикателство в този маратон?
- Хората споделят, че най-добре схващат какво могат, когато излязат от зоната си на комфорт. В това съревнование в Русия, на което трябваше да се изминат 181 километра за 5 дни, в действителност разбрах, че преди този момент в никакъв случай не съм излизал от зоната си на комфорт. В Самара зоната на комфорт беше излязла от мен. Когато се възпалиха китките ми, беше най-трудно, изпитвах страхотна болежка. Брат ми доста ми помагаше и тогава. Всяко придвижване беше болежка, нищо друго не усещах. Но съумях да превъзмогна освен нея, само че и себе си.
- Защо плувате в ледени води с температура към един или пет градуса? Как се подготвяте за тези провокации?
- Бих споделил, че плуването в ледени води е един от най-опасните спортове. Изисква се огромна всекидневна подготовка. Необходимо е до теб да има човек, който незабавно да помогне при положение на потребност, тъй като не знаеш по кое време можеш да изпаднеш в сериозна обстановка в студените води. Тялото би трябвало да е тренирано по този начин, че да устоя на доста ниски температури. А това в действителност е извънредно мъчно.
- Поставихте връх на Гинес за преплуване на 10 километра с една ръка за 5 часа, 13 минути и 49 секунди. Това се случи през 2018 година, нали? Подобрено ли е това достижение?
Мисля, че към този момент да. Първи сложих този връх и е добре, че е приет от Гинес. Макар че това разстояние съм го преплувал и за 4 часа, само че през 2018 година бях контузен и по тази причина стана по-бавно.
- Доколкото разбрах, следва ви присъединяване в самодейността "Чисто Черно море ". Кога ще се организира тя? Какво ви е належащо, с цел да се подготвите?
- Живот и здраве, през август ще вземам участие в тази самодейност - в случай че всичко се развива по проект и съумея да намеря спонсори за самото събитие. Защото са нужни средства, с цел да мога да упражнявам и да се приготвя по този начин, както би трябвало - да съблюдавам избран хранителен режим, да одобрявам нужните добавки, които поддържат тялото в добра форма...
- Как реагират вашите съграждани на достиженията ви?
- Някои се радват, други не ги признават или не считат, че са значими... Но, действително видяно, разнообразни хора - разнообразни идеали... Знам, че аз съм този, който ще успее, тъй като това е моят персонален избор. И имам волята, смелостта и душeвността да го направя.
- От кого получавате най-голяма поддръжка за всичко, което вършиме?
- От брат ми и от цялото ми семейство.
- С какво се гордеете най-вече от постигнатото до момента?
Не мога да кажа единствено едно нещо, с всичко се гордея. Всекидневно съм отстоявал думата си. Все отново имам 100% успеваемост - каквото съм споделил, всичко съм направил. И никой не е съумял да пречупи фантазиите ми, тъй като имам вяра в тях.
Можете да подкрепите Теодор Цветков:
https://www.paypal.me/winterswimming
по банков път - BG64UBBS80021013954850 - Теодор Илиянов Цветков
- Откога се занимавате с плуване? Кой ви възпламени по този спорт, Теодоре?
- Реално видяно, започнах да плавам в края на 2017 година. Просто доста ми хареса този спорт. Може да се каже, че самичък се възпламених.
- Какво изпитвате, когато сте във водата?
- Плуването ми дава убеденост. Тренировките ми са всекидневни и са доста изтощителни. Стават все по-тежки, когато имам избрани цели и си слагам разнообразни провокации. Чувството, когато съм във водата, е доста друго, неописуемо е. Знам, че го върша за здраве - освен за моето лично, само че и преследвам разнообразни дела.
- В рамките на една година поставяте два международни върха, имате и доста други достижения. Какво ви костват тези триумфи? Налага ли се да се лишите от нещо?
- През цялото време, откогато плавам по-сериозно, разбрах, че това ми коства доста труд, който не може да се забележи в профил, би трябвало да се усети. Всеки ден ставам рано - в 5 сутринта. Просто нямам различен избор, а от време на време комфортните за мен часове за тренировки са заети и се постанова и в 10 вечерта да плавам, колкото и да съм изтощен. Не можеш да кажеш: през днешния ден не се усещам добре или съм болен. Тренирам по четири-пет часа. Нямам право на неточности. Знам, че с цел да постигнеш нещо значимо, е нужно неизменност. И никога не би трябвало да се отказваш от поставените цели.
- Успявате да се превърнете в любим на русенци и хора от цяла България, даже ви считат за воин поради благородните начинания, които организирате и подкрепяте. Защо го вършиме, какво ви предизвика да заставате зад разнообразни дела?
- Аз съм на 27 години и до ден сегашен моите цели не са се трансформирали. Искам да съм потребен на другите, да оказвам помощ на нуждаещите се. И се старая да го върша на 100 %. Не считам, че това е мъжество. Най-важното е да сме хора.
- Кой ви поддържа в тези инициативи? Откликват ли хората на вашите апели за събиране на средства за заболели деца?
- Ако би трябвало да съм почтен, не мога да кажа, че ужасно доста хора се отзовават, когато става дума за щедрост в България. Като че ли у нас към момента има някакъв боязън, щом някой приканва да се събират пари за избрани дела, колкото и благородни на пръв взор да са те. Не знам за какво става по този начин. Но съм уверен, че е добре повече българи да се включват и да откликват на такива апели. Защото никой не може да планува по кое време ще се окаже от другата страна и дали самият той или негов непосредствен няма да има потребност от помощ.
- Коя е най-голямата сума, която успяхте да осигурите с вашите прояви?
- Не мога да ви кажа тъкмо. Но мисля, че събрахме към 10 хиляди лв., когато плувах с вързани крайници. Може и да са повече, не знам.
- А в действителност ли е правилно, че точно с вързани крайници сполучливо преплувахте 50 километра за по-малко от 17 часа?
- Знаете, че фантазиите и концепциите неслучайно попадат в нашето схващане. Така си го представях - като голямо предизвикателство. Знаех, че няма да е елементарно, само че по този метод това достижение притегли по-голям публичен интерес. А и когато е прекомерно елементарно, всеки ще го направи.
- Колко хора биха се справили с сходно предизвикателство?
- Мисля, че всеки го може. Но въпросът е: кой ще изиска да го направи?!
- Зная, че доста хора са ви казвали, че няма да съумеете да осъществите някои от начинанията ви. Как реагирате, когато чуете, че нещо не е допустимо? Това обезкуражава ли ви, или, в противен случай, ви окуражи още повече?
- Случвало се е да се замисля: дали в действителност е допустимо това, което вземам решение да направя? После си споделям: стига нелепости, към този момент толкоз неща са зад тила ми, в които също доста малко хора са вярвали, че са постижими, или напряко са ме убеждавали, че няма по какъв начин да станат. Думата "луд " по мой адрес съм я чувал повече пъти от всяка друга. Но, действително видяно, всяка победа, която съм реализирал, е била на инат на обстоятелството, че някои не са вярвали в мен, а не тъй като са ме окуражавали.
- Докъде стигна построяването на водно-рехабилитационен център за деца с увреждания - нали застанахте и зад тази благородна самодейност?
- Да, помагах за тази идея три години. Брат ми също се е включвал, подкрепял е самодейността, което за мен е доста значимо.
Доколкото знам, в този момент се чака да се отдели място за строителството на водно-рехабилитационния комплекс за деца с увреждания. Надявам се, че още тази година ще се направи първата копка, което е огромно достижение. Така и повече хора ще видят, че в действителност се случва заплануваното, а не всичко е единствено приказки. Вярвам, че подобен център е необходим, и се веселя, че най-сетне ще стане факт.
- Подкрепихте и фондацията на Нана Гладуиш "Една от 8 ", която подкрепя дами, диагностицирани с рак на гърдата. От Министерството на околната среда и водите ви разрешават да преплувате 32 от езерата на България. Трудно ли се получава такова позволение?
- Обсъдихме какви са благоприятни условия за тази самодейност с управляващите, свързахме се с всички институции и управления, които дават отговор за такива разрешителни. Ако бях получил опция да преплувам не 32 езера, а повече, щях да го направя. Но то не на всички места е безвредно, макар че бях с екипа си - Валентин Цветков и Деян Костадинов. Те ме обезопасяваха с лодка и направиха всичко, което зависи от тях, с цел да съумея. Всичко стана по проект и преплувах тези 32 езера за един месец, само че де факто се случи за 15 дни.
- Как ви пристигна концепцията за 24-часов маратон на велоергометър, който осъществявате с вашия брат Валентин?
- Двамата го измислихме, като концепцията беше да се окаже морална поддръжка на хората, които се борят с КОВИД-19, и на лекарите на първа линия. Сменяхме се на велоергометъра на всеки час и изминахме общо 753 километра, като авансово декларирахме 600, а през последното денонощие брат ми кара самичък. Доволни сме, че успяхме наред да завършваме и това начинание.
- Миналото лято участвате в същинско тестване на човешкия дух в съветския град Самара и даже ставате втори. Кое беше най-голямото предизвикателство в този маратон?
- Хората споделят, че най-добре схващат какво могат, когато излязат от зоната си на комфорт. В това съревнование в Русия, на което трябваше да се изминат 181 километра за 5 дни, в действителност разбрах, че преди този момент в никакъв случай не съм излизал от зоната си на комфорт. В Самара зоната на комфорт беше излязла от мен. Когато се възпалиха китките ми, беше най-трудно, изпитвах страхотна болежка. Брат ми доста ми помагаше и тогава. Всяко придвижване беше болежка, нищо друго не усещах. Но съумях да превъзмогна освен нея, само че и себе си.
- Защо плувате в ледени води с температура към един или пет градуса? Как се подготвяте за тези провокации?
- Бих споделил, че плуването в ледени води е един от най-опасните спортове. Изисква се огромна всекидневна подготовка. Необходимо е до теб да има човек, който незабавно да помогне при положение на потребност, тъй като не знаеш по кое време можеш да изпаднеш в сериозна обстановка в студените води. Тялото би трябвало да е тренирано по този начин, че да устоя на доста ниски температури. А това в действителност е извънредно мъчно.
- Поставихте връх на Гинес за преплуване на 10 километра с една ръка за 5 часа, 13 минути и 49 секунди. Това се случи през 2018 година, нали? Подобрено ли е това достижение?
Мисля, че към този момент да. Първи сложих този връх и е добре, че е приет от Гинес. Макар че това разстояние съм го преплувал и за 4 часа, само че през 2018 година бях контузен и по тази причина стана по-бавно.
- Доколкото разбрах, следва ви присъединяване в самодейността "Чисто Черно море ". Кога ще се организира тя? Какво ви е належащо, с цел да се подготвите?
- Живот и здраве, през август ще вземам участие в тази самодейност - в случай че всичко се развива по проект и съумея да намеря спонсори за самото събитие. Защото са нужни средства, с цел да мога да упражнявам и да се приготвя по този начин, както би трябвало - да съблюдавам избран хранителен режим, да одобрявам нужните добавки, които поддържат тялото в добра форма...
- Как реагират вашите съграждани на достиженията ви?
- Някои се радват, други не ги признават или не считат, че са значими... Но, действително видяно, разнообразни хора - разнообразни идеали... Знам, че аз съм този, който ще успее, тъй като това е моят персонален избор. И имам волята, смелостта и душeвността да го направя.
- От кого получавате най-голяма поддръжка за всичко, което вършиме?
- От брат ми и от цялото ми семейство.
- С какво се гордеете най-вече от постигнатото до момента?
Не мога да кажа единствено едно нещо, с всичко се гордея. Всекидневно съм отстоявал думата си. Все отново имам 100% успеваемост - каквото съм споделил, всичко съм направил. И никой не е съумял да пречупи фантазиите ми, тъй като имам вяра в тях.
Можете да подкрепите Теодор Цветков:
https://www.paypal.me/winterswimming
по банков път - BG64UBBS80021013954850 - Теодор Илиянов Цветков
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ