Френският държавен дълг се е увеличил с 6500 евро/човек по време на пандемията
Публичният дълг на Франция е повишен доста заради пандемията от ковид и съпътстващата я икономическа рецесия, като се е нараснал с 6500 евро на жител. Това заяви в изявление за Le Parisien ръководителят на Сметната палата на страната Пиер Московиси, осведоми Агенция " Фокус ".
„ Преди пандемията държавният дълг е бил към 2 400 милиарда евро, т.е. съвсем 100% от Брутният вътрешен продукт. Но по отношение на разноските, направени заради рецесията в здравната система, както и последствията от икономическата рецесия, тя се е нараснала с към 6500 евро във връзка с жител. Това демонстрира мащаба на казуса. Не би трябвало да го подценяваме “, споделя Московиси.
Според него, френската стопанска система претърпява „ мощен потрес “, защото държавното управление е трябвало да вкара „ невиждани " ограничения за битка с пандемията и поддръжка на жителите, само че Сметната палата не слага под подозрение политиките на управляващите.
„ Изключителните времена изискват изключителни ограничения. Трябваше да спасим стопанската система и да запазим обществената единодушие. Но това прави задачата на Сметната палата още поважна - в последна сметка, с цел да похарчите доста, би трябвало да харчите вярно “, подчерта ръководителят на Сметната палата на Франция.
Както Московиси изясни пред Le Parisien, задачата на държавното управление е да търси способи за понижаване на обществения дълг в средносрочен проект, защото той е рисков фактор за стопанската система и заплашва да се трансформира в „ тежест “ за бъдещите генерации. По думите му, Сметната палата към този момент е поискала от законодателите да работят по обмисляне на обществените разноски, „ чертане на траектория за няколко години “, а съответният законопроект ще бъде показан напролет на 2021 г.
Запитан кой ще заплати тази сметка, ръководителят на Сметната палата споделя: „ Някои евентуално мечтаят да отпишат обществения дълг, само че това ще докара до съществени загуби за вложителите, тъй че не мисля, че това ще се случи. Други явно се надяват на монетизиране на дълга, само че даже в случай че Европейската централна банка подхваща съществени стъпки в това отношение, човек би трябвало да разбере, че нейните пълномощия и запаси не са неограничени. И най-после, някой залага на преразпределението на дълга като част от паневропейския проект за икономическо възобновяване. Този проект ще бъде главен пробив, само че остава стеснен метод. Накратко, постоянно ще имаме дълг. Това е неизбежно и рационалните жители на страната схващат това. Дългът може да бъде омекотен, заплащанията отсрочени и контролирани по някакъв метод, само че в последна сметка той би трябвало да бъде заплатен. През идващото десетилетие съвсем несъмнено ще имаме по-висок народен дълг, в сравнение с преди пандемията на ковид. Вече свикнахме с този вирус и живеем с него - ще свикнем и с задълженията “.
Московиси предизвести, че Париж ще би трябвало да предприеме избрани ограничения. „ Най-важното тук е нашата групова воля: ще би трябвало да пестим средствата си, да върнем стопанската система към напредък и в средносрочен проект да поемем контрола върху държавните разноски. В противоположен случай националният дълг може да нарасне внезапно до 140% от Брутният вътрешен продукт “, споделя ръководителят на Сметната палата на Франция пред Le Parisien.
„ Преди пандемията държавният дълг е бил към 2 400 милиарда евро, т.е. съвсем 100% от Брутният вътрешен продукт. Но по отношение на разноските, направени заради рецесията в здравната система, както и последствията от икономическата рецесия, тя се е нараснала с към 6500 евро във връзка с жител. Това демонстрира мащаба на казуса. Не би трябвало да го подценяваме “, споделя Московиси.
Според него, френската стопанска система претърпява „ мощен потрес “, защото държавното управление е трябвало да вкара „ невиждани " ограничения за битка с пандемията и поддръжка на жителите, само че Сметната палата не слага под подозрение политиките на управляващите.
„ Изключителните времена изискват изключителни ограничения. Трябваше да спасим стопанската система и да запазим обществената единодушие. Но това прави задачата на Сметната палата още поважна - в последна сметка, с цел да похарчите доста, би трябвало да харчите вярно “, подчерта ръководителят на Сметната палата на Франция.
Както Московиси изясни пред Le Parisien, задачата на държавното управление е да търси способи за понижаване на обществения дълг в средносрочен проект, защото той е рисков фактор за стопанската система и заплашва да се трансформира в „ тежест “ за бъдещите генерации. По думите му, Сметната палата към този момент е поискала от законодателите да работят по обмисляне на обществените разноски, „ чертане на траектория за няколко години “, а съответният законопроект ще бъде показан напролет на 2021 г.
Запитан кой ще заплати тази сметка, ръководителят на Сметната палата споделя: „ Някои евентуално мечтаят да отпишат обществения дълг, само че това ще докара до съществени загуби за вложителите, тъй че не мисля, че това ще се случи. Други явно се надяват на монетизиране на дълга, само че даже в случай че Европейската централна банка подхваща съществени стъпки в това отношение, човек би трябвало да разбере, че нейните пълномощия и запаси не са неограничени. И най-после, някой залага на преразпределението на дълга като част от паневропейския проект за икономическо възобновяване. Този проект ще бъде главен пробив, само че остава стеснен метод. Накратко, постоянно ще имаме дълг. Това е неизбежно и рационалните жители на страната схващат това. Дългът може да бъде омекотен, заплащанията отсрочени и контролирани по някакъв метод, само че в последна сметка той би трябвало да бъде заплатен. През идващото десетилетие съвсем несъмнено ще имаме по-висок народен дълг, в сравнение с преди пандемията на ковид. Вече свикнахме с този вирус и живеем с него - ще свикнем и с задълженията “.
Московиси предизвести, че Париж ще би трябвало да предприеме избрани ограничения. „ Най-важното тук е нашата групова воля: ще би трябвало да пестим средствата си, да върнем стопанската система към напредък и в средносрочен проект да поемем контрола върху държавните разноски. В противоположен случай националният дълг може да нарасне внезапно до 140% от Брутният вътрешен продукт “, споделя ръководителят на Сметната палата на Франция пред Le Parisien.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ