Психологическото дистанциране е феномен, който кара хората да възприемат далечни

Психологическото разграничаване е феномен, който кара хората да възприемат далечни феномени като по-абстрактни. Според теорията на конструалното равнище, психическата отдалеченост може да се следи на няколко равнища, в това число времево, обществено, пространствено и хипотетично. Подобно психическо разграничаване се следи и във връзка с климатичните промени, резултат на човешка активност. Интересно е, че връзката за този проблем посредством научни данни може да съкрати сходна отдалеченост. За жал, дезинформацията и алармизмът водят до противоположния резултат: отдалечаване и безучастие. 

Покачващи се равнища на океаните, изчезващи екосистеми, естествени бедствия, гладуващи деца, безработица: няма подозрение, че описът с екологични проблеми, за които всеки е чувал, е дълъг. Хубавото е, че сходни проблеми засягат другите, не мен. 

Според теорията на конструалното равнище, сходно мислене е изцяло човешко, защото колкото по-голяма е психологическата дистанция по отношение на обещано събитие, толкоз по-голяма е и степента на индиферентност. С други думи, колкото обещано събитие е по-отдалечено, толкоз е по-абстрактно. Това се отразява и върху метода, по който възприемаме климатичните промени. 

Каква е връзката сред психическото разграничаване и климатичните промени? 

Психологическото разграничаване е феномен, при който по-близки събития се възприемат като по-конкретни, а надлежно и по-належащи. Въпреки че сходни когнитивни съждения са естествени от психична позиция, те въздействат отрицателно върху това по какъв начин възприемаме климата и какво (не) вършим, с цел да понижим протичащото се. 

Кои са 4-те равнища на отдалеченост: 

- Времева

- Пространствена

- Социална

- Хипотетична

Наред с това обществените психолози приказват и за измерения като осведомителна, претърпяна и афективна отдалеченост. 

По-конкретно, времевата отдалеченост в областта на климата се отнася до това, че доста хора възприемат климатичните промени като нещо далечно, нещо, което ще се случи в бъдещето, а не протичащо се в този момент. Пространствената отдалеченост пък се отнася до това, че доста постоянно хората възприемат бедствията като нещо протичащо се в отдалечени географски региони, надалеч от тях. Свързана с това е и обществената отдалеченост или това, че резултатът на климатичните промени се следи най-застрашително в развиващите се страни и общества, които са надалеч от “нас ”. Не на последно място, 

хипотетичната отдалеченост е обвързвана с това, че за някои хора климатичните промени са възможност, а не истина,  

заради неналичието на схващане на научни данни. 

Тук е забавно да споменем, че проблем основава и научната неустановеност във връзка с климатичните проблеми, въпреки че сходна неустановеност е естествена част от всекидневието, технологиите и всяка сфера на науката и е основа на житейския прогрес на световно равнище. Науката борави със скали на неустановеност, а не със 100% решителност, което не значи, че научните данни са неверни или учените незадоволително осведомени, а в противен случай, несигурността е общопризнат способ за разбор на резултати и хипотези, което подтиква нови проучвания и диспути. Тази научна неустановеност, даже и сложна за схващане от множеството хора, не трансформира обстоятелството, че  в научните среди има над 99.9% консенсус по въпроса, че климатичните промени са засилени от човешка активност.  

Въпреки научния консенсус във връзка с климатичните промени като резултат на човешка активност, доста политици и организации се възползват от вероятностите в научните данни и създават двойнствени послания, които объркват хората. От друга страна, доста хора, които схващат, че измененията се случват тук и в този момент, се отдалечават от сходна научна информация заради боязън от действителността.

Влияе ли психическото разграничаване върху дейностите ни по отношение на климатичните промени?

Подобни персонални прекарвания на когнитивно и прочувствено равнище се отразяват и на поведенческото такова. Когато съществува психическа отдалеченост, хората одобряват климата като нереален, отдалечен и като резултат – работят по-малко.

Според теорията ценности-вярвания-норми на Стърн 

съществуват четири форми на държание по отношение на климатичните промени:

1. Директно като активизъм, 

2. Публично като поддръжка на зелени политики, 

3. Лично като преработване,

4. Организационно като съответни фирмени политики. 

Подобни държания се дефинират и от това по какъв начин възприемаме изгодите от нашето държание, ресурсите и статуса ни, валидността на закони и персоналните ни привички. 

Когато нещо не ни визира персонално обаче, вероятността да действаме е по-малка. Липсата на деяние може да се следи на две равнища: липса на про-екологично държание и липса на адаптиране. Ето за какво разграничаването от естествен феномен прераства в обществен и световен проблем. 

Комуникацията на климатичните промени като метод да се повлияе на съответни ограничения и държания

Комуникацията е от решаващо значение да помогне на хората да съкратят психическата отдалеченост и да се насочат към груповото благоденствие в дълготраен проект. Експеримент с присъединяване на 400 студенти във Англия демонстрира, че вести, показващи последствията от климатичните промени върху други студенти на локално равнище, кара участниците да се обвържат повече с казуса. 

За жал, представянето на информация по отношение на климатичните промени прави тъкмо противоположното: дистанцира хората. Учените да вземем за пример са постоянно незапознати с общата аудитория и показват научна информация на правилото на осведомителния недостиг, а точно посредством статистика, графики, научни диспути и лекции, които образоват, само че не влияят на прочувствено равнище, което е измежду най-мощните механизми на деяние. Ето за какво такава суха информация постоянно бива пренебрегната или отхвърляна, изключително от скептици и незаинтересовани лица. Видим образец по какъв начин научна информация бива пренебрегната бе невъзможността на Световната здравна организация да ангажира огромна част от популацията по света в съблюдаване на здравни ограничения и присъединяване във имунизационни акции за ограничение на разпространяването на Ковид-19.

Наред с учените, други лица, които играят решаваща роля, са по този начин наречените иноватори, които интензивно търсят информация. Според социолога Евърет Роджърс и неговата доктрина, наречена Дифузия на нововъведенията, новаторите са хората, които съставляват 2,5% от популацията и могат посредством до момента си до информация да предадат знанието си на ранните възприематели (лидерите) в дадена сфера. Проблем е, че постоянно водачите в областта на климатичните промени не съумяват да основат разговор по тематиката и губят връзка с останалата част от популацията. Други, които съумяват да поведат голям брой почитатели, пък се трансформират в цел на рецензии и насмешки даже и от политици, като забележим образец е Грета Тунберг.

Още по-лошо е, че постоянно говорейки за водачи, ние приказваме за политици. Политиците в ролята си на водачи също не съумяват да ангажират популацията във връзка с климатичните промени или още по-лошо, те постоянно се възползват от двойните послания в науката и се облагодетелстват от лобистка активност. 

Не на последно място, медиите като източник на информация също постоянно отдалечават хората, водейки до системна  десенситизация : когато сме непрекъсно изложени на даден отрицателен тласък, ние стопираме да се впечатляваме от него. Новините от далечни краища на света с разрушени къщи от урагани или пожари, да вземем за пример, доста рядко водят до емпатия или действителни дейности, изключително в случай че се отнася до хора с друг обществен и стопански живот от нас.

Според разбор обаче, медийните канали нарочно прибягват и към двойствени послания и алармизъм, което води до спомагателна десенситизация, боязън и парализа във връзка с взимане на съответни ограничения. Послания като “няма време ” или апокалиптични публикации единствено блокират и дистанцират хората посредством основаване на продължителен боязън и тревога или незаинтересованост, които рядко водят до действителни дейности.

Дистанцира ли се популацията у нас във връзка с климатичните промени?

Психологическото разграничаване като личностен феномен няма географски ограничавания и се следи и у нас. Всеки от нас се е сблъсквал с сходно разграничаване в една или друга сфера. Колко от нас, феновете на животни, споделяме дела за приятелите ни на четири лапи и какъв брой от нас загърбват просещите деца и остарели хора, който срещаме всекидневно?

В България забавното обаче е, че хората се интересуват от протичащото се по света и у нас, като 80% от българите подкрепят битката за да се понижат излъчванията на парникови газове с 55%. Въпреки това доста хора споделят, че техните визии и потребности не са заложени в политиките у нас. 

Ето за какво връзката на климатичните промени е от голяма важност. Даването на публичност на сходни данни на локално равнище е нужно, с цел да могат повече хора да видят, че измененията се случват тук и в този момент и да се свържат с други съидейници, които имат вяра също като тях, че всички бихме могли да предприемем съответни стъпки дружно.

Как би трябвало да се показва информацията за климатичните промени по метод, който не ни дистанцира?

Въпреки че смяната на самостоятелно равнище е сложен развой, данни от проучване, извършено от учени от три университета, сочат, че ефикасната връзка на климатичните промени може да съкрати психичната отдалеченост у хората посредством три съществени аспекта на връзка: конкретика на локално равнище, проявление на отрицателните аспекти от климатичните промени тук и в този момент и публичност на водачи, които се борят за общото богатство. Интересно е, че желанието за допринасяне към общото богатство е водещ мотиватор в разнообразни психически опити. Например, изследване с ролева игра и симулация сочи, че участниците изправени пред това да станат очевидци на страданието на скотски типове (в случая на проучването – щурци) са подготвени да лимитират ресурсите, които употребяват в името на общото богатство и оцеляването на типовете. 

Ето зашо:

• Вместо да се показват последствията от климатичните промени като нещо далечно или географски непознато, учени, политици и медии биха могли да наблегнат на това по какъв начин сходни промени засягат обществото стопански и обществено в нашите географски ширини.
• Вместо да се натъртва посредством алармизъм върху обречеността на Земята, по-правилно би било да се ангажират експерти, които да предложат действителни решения и изградят визия за обществото, в което всеки има личностна ангажираност. 
• Вместо да се вменява виновност на самостоятелно равнище, известни персони и политици от разнообразни партии би трябвало да покажат като водачи, че те също са хора, които са ангажирани персонално, като по този метод биха могли да обединят обществото макар политическите и стопански си разлики. 
• Вместо да се нападна феноменът научна неустановеност, учените би трябвало да обяснят на аудиторията си смисъла на вероятностите в науката и да наблегнат на това какво се знае, както и на рисковете, които климатичните промени съставляват за хората тук и в този момент.
• Вместо да се подлагат на критика разнообразни групи от хора в общественото пространство, би трябвало да се наложи надзор над дезинформацията и да се употребяват разбираеми изрази и действителни житейски истории, които да сплотяват хората без значение от образованието и политическите им възгледи, тъй като естествените бедствия не ни разделят на дами, мъже, леви, десни и прочие.
• Вместо да се употребяват научни графики и статистика, връзката на климатичните промени би било добре да включва подходящи визуализации, които да влияят посредством представянето на същински истории на локално равнище. 

В последна сметка връзката на климатичните промени е от извънредно значение за съкращаване на психичната отдалеченост у хората, тъй като даже и да не ни пука, климатичните промени са факт.

Автор: Елица Станева-Бритън / Климатека

Елица Станева-Бритън е част от авторския екип на Климатека, тя е психолог по обучение, приключила е бакалавърска степен в СУ „ Св. Климент Охридски ” и магистратура в Мюнхенския университет “Лудвиг Максимилиан ”. Научните ѝ ползи са в областта на екологията и са свързани с резултата на климатичните промени върху логиката на психиката на хората и концепцията за климатична правдивост. Интересува се от екологично градинарство, спелеология и подкрепяне на връзката на децата със Земята.

В обявата са употребявани материали от:

1. Bastian, B., Brewer, M., Duffy, J., & Van Lange, P. A. M. (2019). From cash to crickets: The non-monetary value of a resource can promote human cooperation.  Journal of Environmental Psychology, 61,  10–19.
2. Budescu, D., Por, H., Broomell, S. (2012). Effective communication of uncertainty in the IPCC reports Climate Change.
3. Corner, A., Lewandowsky, S., Phillips, M. and Roberts, O. (2015). The Uncertainty Handbook. Bristol: University of Bristol.
4. Hulme, Mike. (2007). Mediated messages about climate change: reporting the IPCC Fourth Assessment in the UK print media. 
5. Loy, L. & Spence, A. (2020). Reducing, and bridging, the psychological distance of climate change. Journal of Environmental Psychology.
6. Shellenberger, M. (2019). Why Climate Alarmism Hurts Us All. 
7. Simeonova, M. & Trifonova, M. (2021). Bulgaria’s abstention from the fight against climate change. Wider Europe.
8. Sommer, L. (2021). Developing nations say they’re owed for climate damage. Richer nations aren’t budging. NPR.
9. Stern, P. et al. (1999). A Value-Belief-Norm Theory of Support for Social Movements: The Case of Environmentalism. Research in Human Ecology.
10. Trope, Y. & Liberman, N. (2010). Construal-level theory of psychological distance. Psychological Review, 117(3), 1024.
11. Van Lange, P. A., & Huckelba, A. L. (2021). Psychological distance: How to make climate change less abstract and closer to the self.  Current Opinion in Psychology ,  42 , 49-53, https://doi.org/10.1016/j.copsyc.2021.03.011 
12. Why Do Climate Communications Fail? A Strategic Communications Perspective (2020). Retrieved from: https://commetric.com/2020/09/24/why-do-climate-communications-fail-a-strategic-communications-perspective/