Може ли превръщането на пшеницата в оръжие да навреди на света?
Пшеницата е най-важната съществена храна в света и по тази причина може би не е изненадващо, че тя също се употребява като мощно оръжие. За благополучие на света, този път това се оказва най-много халосен патрон, написа в собствен разбор Bloomberg.
Съединени американски щати използваха зърнените култури като оръжие против Съветския съюз през 1980 година, когато президентът Джими Картър наложи ембарго върху пшеницата на техния противник от Студената война в отговор на нахлуването в Афганистан. Четири десетилетия и още една съветска инвазия по-късно, Владимир Путин е този, който въвлича пшеницата във война, налагайки ембарго върху износа на украинско зърно, което може да коства на нацията до 800 милиона $ на месец в по този начин нужната твърда валута.
Западът има лимитирани благоприятни условия за отговор. Освен страните от НАТО да стартират да обезпечават конвой за украинските колета със зърно и да рискуват директна борба с Москва, Русия има превъзходство. Когато предходната година Путин се съгласи на договорка за възобновяване на доставките на украинско зърно и маслодайни семена през Черно море, изчислението на Кремъл беше, че има какво да загуби от блокиране на съглашението, само че и нещо, което да завоюва единствено на дребна цена.
В средата на 2022 година съветският президент обезверено се нуждаеше да задържи световния юг на своя страна, тъй че отклоняването на виновността за покачващите се международни цени на храните беше от значително значение. Тогава цената на пшеницата беше скочила до рекордните 13.40 $ за бушел, съвсем три пъти над междинното за интервала 2000-2020 година от 4.95 $. Това рискуваше да отблъсне съдружниците на Русия в Африка, Латинска Америка и Азия. Путин също искаше да подтикне Съединени американски щати и Европа да улеснят личния експорт на зърно от Русия посредством облекчение на банковите наказания.
Украйна щеше да получава няколкостотин милиона $ всеки месец от експорт на хранителни артикули, а за Москва вредите бяха по-големи от евентуалните изгоди. И във всеки случай Киев към този момент изнасяше селскостопанските си артикули през Източна Европа в огромни количества, тъй че Москва евентуално смяташе, че съглашението просто ще пренасочи съществуващия украински експорт към морето от сушата.
Изчисленията обаче се трансформираха година по-късно. Цените на пшеницата паднаха с близо 50% от пика си през 2022 година, намалявайки натиска в световния юг. Въпреки скока тази седмица, пшеницата сменя притежателя си на към 7.50 $ за бушел. На фронта на пропагандата Москва може да покаже, че украинските колета значително се насочват към богатите европейски народи и Китай, а не към гладните страни в Африка. Междувременно личният експорт на пшеница на Русия скочи до исторически връх, ограничавайки всевъзможни спомагателни облаги за Кремъл от продължение на договорката, публично известна като Черноморската зърнена самодейност, даже в случай че западните народи одобряват настояванията на Москва за повече облекчение на глобите.
В друго развиване през миналата година Киев също има проблеми в сухопътния маршрут, защото няколко източноевропейски народи постановиха свои забрани върху износа на украински храни, с цел да защитят локалните фермери. Де факто ембаргото е в отговор на наводнението от украинско зърно, което потиска локалните цени в Полша, България, Унгария, Словакия и Румъния. Русия не е единствената страна, която пречи на украинското земеделие.
Така че Путин анулира съглашението по-рано тази седмица и от този момент ускори натиска, като първо бомбардира пристанището на Одеса, украинският център за експорт на селскостопански артикули, и по-късно предизвести, че всеки транспортен съд, забъркан с украински хранителни артикули, ще се смята за законна военна цел. Украйна отвърна на удара в четвъртък, като насочи същата опасност към корабите, които се насочват към съветските пристанища.
От френския президент Еманюел Макрон до Белия дом, Западът осъди съветския ход с апокалиптични термини.
Продължаващото потребление на храните като оръжие вреди на милиони уязвими хора по света “, сподели държавният секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен в изказване.
Те може да са прави във връзка с моралния мотив, само че анализът им на пазара на артикули е неверен. За благополучие на световната продоволствена сигурност, 2023 година не е 2022 година и високите реколти през последната година би трябвало да сложат похлупак на цените на пшеницата, царевицата и соята. По подигравка на ориста Русия способства за поддържането на цените под надзор с помощта на този рекорден експорт на пшеница. През сезон 2023-2024 Москва се чака да изпрати 47.5 милиона метрични тона пшеница, повече от два пъти повече от количеството, което е изнасяла преди десетилетие.
Според Организацията на обединените народи по издръжка и земеделие, световните цени на храните са намалели с повече от една пета от пика си през 2022 година Цените на пшеницата паднаха на половина, цената на царевицата е паднала с 33%, а цените на соята са надолу с 15%. Единственото безпокойствие е цената на ориза, която скочи до двугодишен връх, с 30% повече от преди година. Но Украйна не изнася ориз и скокът е провокиран от терзанията, че неприятното време ще навреди на реколтата, а не от войната.
През 1987 година до 1988 година президентът Роналд Рейгън изпрати флота в Персийския залив, с цел да сътвори филантропичен кулоар за петролни танкери по време на войната сред Иран и Ирак. Може ли да се направи същото в този момент в Черно море за транспортите на зърно? Рискът би бил голям. Ако изпращането на военни кораби на НАТО е прекомерно рисковано, какво друго може да направи Западът? Разочароващо, най-голямата му вяра е, че цените на храните в международен мащаб се повишават и страните от световния юг – изключително Индия, Саудитска Арабия и Египет – оказва напън върху Кремъл.
Ако цените на пшеницата не скочат, Вашингтон и Брюксел ще би трябвало или да одобряват съветската обсада, да предложат отстъпки на Москва или да платят на източноевропейските народи огромни дотации, с цел да одобряват украинската пшеница. Нито един от тях не е добър вид, само че Киев ще има потребност от помощ. Сривът на коридора за зърно, дружно със сухопътния маршрут през нейните източноевропейски съседи, ще коства скъпо на Украйна. На карта е заложено повече от цената на хляба.
Съединени американски щати използваха зърнените култури като оръжие против Съветския съюз през 1980 година, когато президентът Джими Картър наложи ембарго върху пшеницата на техния противник от Студената война в отговор на нахлуването в Афганистан. Четири десетилетия и още една съветска инвазия по-късно, Владимир Путин е този, който въвлича пшеницата във война, налагайки ембарго върху износа на украинско зърно, което може да коства на нацията до 800 милиона $ на месец в по този начин нужната твърда валута.
Западът има лимитирани благоприятни условия за отговор. Освен страните от НАТО да стартират да обезпечават конвой за украинските колета със зърно и да рискуват директна борба с Москва, Русия има превъзходство. Когато предходната година Путин се съгласи на договорка за възобновяване на доставките на украинско зърно и маслодайни семена през Черно море, изчислението на Кремъл беше, че има какво да загуби от блокиране на съглашението, само че и нещо, което да завоюва единствено на дребна цена.
В средата на 2022 година съветският президент обезверено се нуждаеше да задържи световния юг на своя страна, тъй че отклоняването на виновността за покачващите се международни цени на храните беше от значително значение. Тогава цената на пшеницата беше скочила до рекордните 13.40 $ за бушел, съвсем три пъти над междинното за интервала 2000-2020 година от 4.95 $. Това рискуваше да отблъсне съдружниците на Русия в Африка, Латинска Америка и Азия. Путин също искаше да подтикне Съединени американски щати и Европа да улеснят личния експорт на зърно от Русия посредством облекчение на банковите наказания.
Украйна щеше да получава няколкостотин милиона $ всеки месец от експорт на хранителни артикули, а за Москва вредите бяха по-големи от евентуалните изгоди. И във всеки случай Киев към този момент изнасяше селскостопанските си артикули през Източна Европа в огромни количества, тъй че Москва евентуално смяташе, че съглашението просто ще пренасочи съществуващия украински експорт към морето от сушата.
Изчисленията обаче се трансформираха година по-късно. Цените на пшеницата паднаха с близо 50% от пика си през 2022 година, намалявайки натиска в световния юг. Въпреки скока тази седмица, пшеницата сменя притежателя си на към 7.50 $ за бушел. На фронта на пропагандата Москва може да покаже, че украинските колета значително се насочват към богатите европейски народи и Китай, а не към гладните страни в Африка. Междувременно личният експорт на пшеница на Русия скочи до исторически връх, ограничавайки всевъзможни спомагателни облаги за Кремъл от продължение на договорката, публично известна като Черноморската зърнена самодейност, даже в случай че западните народи одобряват настояванията на Москва за повече облекчение на глобите.
В друго развиване през миналата година Киев също има проблеми в сухопътния маршрут, защото няколко източноевропейски народи постановиха свои забрани върху износа на украински храни, с цел да защитят локалните фермери. Де факто ембаргото е в отговор на наводнението от украинско зърно, което потиска локалните цени в Полша, България, Унгария, Словакия и Румъния. Русия не е единствената страна, която пречи на украинското земеделие.
Така че Путин анулира съглашението по-рано тази седмица и от този момент ускори натиска, като първо бомбардира пристанището на Одеса, украинският център за експорт на селскостопански артикули, и по-късно предизвести, че всеки транспортен съд, забъркан с украински хранителни артикули, ще се смята за законна военна цел. Украйна отвърна на удара в четвъртък, като насочи същата опасност към корабите, които се насочват към съветските пристанища.
От френския президент Еманюел Макрон до Белия дом, Западът осъди съветския ход с апокалиптични термини.
Продължаващото потребление на храните като оръжие вреди на милиони уязвими хора по света “, сподели държавният секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен в изказване.
Те може да са прави във връзка с моралния мотив, само че анализът им на пазара на артикули е неверен. За благополучие на световната продоволствена сигурност, 2023 година не е 2022 година и високите реколти през последната година би трябвало да сложат похлупак на цените на пшеницата, царевицата и соята. По подигравка на ориста Русия способства за поддържането на цените под надзор с помощта на този рекорден експорт на пшеница. През сезон 2023-2024 Москва се чака да изпрати 47.5 милиона метрични тона пшеница, повече от два пъти повече от количеството, което е изнасяла преди десетилетие.
Според Организацията на обединените народи по издръжка и земеделие, световните цени на храните са намалели с повече от една пета от пика си през 2022 година Цените на пшеницата паднаха на половина, цената на царевицата е паднала с 33%, а цените на соята са надолу с 15%. Единственото безпокойствие е цената на ориза, която скочи до двугодишен връх, с 30% повече от преди година. Но Украйна не изнася ориз и скокът е провокиран от терзанията, че неприятното време ще навреди на реколтата, а не от войната.
През 1987 година до 1988 година президентът Роналд Рейгън изпрати флота в Персийския залив, с цел да сътвори филантропичен кулоар за петролни танкери по време на войната сред Иран и Ирак. Може ли да се направи същото в този момент в Черно море за транспортите на зърно? Рискът би бил голям. Ако изпращането на военни кораби на НАТО е прекомерно рисковано, какво друго може да направи Западът? Разочароващо, най-голямата му вяра е, че цените на храните в международен мащаб се повишават и страните от световния юг – изключително Индия, Саудитска Арабия и Египет – оказва напън върху Кремъл.
Ако цените на пшеницата не скочат, Вашингтон и Брюксел ще би трябвало или да одобряват съветската обсада, да предложат отстъпки на Москва или да платят на източноевропейските народи огромни дотации, с цел да одобряват украинската пшеница. Нито един от тях не е добър вид, само че Киев ще има потребност от помощ. Сривът на коридора за зърно, дружно със сухопътния маршрут през нейните източноевропейски съседи, ще коства скъпо на Украйна. На карта е заложено повече от цената на хляба.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ