Новите български пророци и техните нечисти цели
Псевдоидеите не са по никакъв начин безвредни, когато водят до замъгляване на публичното схващане, а същинската им цел е да отвличат вниманието от злоупотребата с власт
Това написа за Димитър Ганев във връзка на новите български "пророци ".
Ще ги познаете по яркия жар в очите и неуморното каканижене на идеологически клишета. Те шестват из малките екрани, пременени като анализатори и специалисти, и поредно громят подлия демократичен зложелател. А той е подъл точно тъй като не могат да кажат къде тъкмо съществува из родното време и пространство. Все отново твърдят, че са го виждали, в действителност го има и е извънредно злобен и потаен. Въоръжени с непробиваемия щит на правата теория и сляпата пристрастеност на младостта, така наречен български консерватори са горди продуценти на най-успешната политическа имитация от последните години.
Поредният опит да се вклини разделяне в едно така и така фрагментирано общество - този път сред либерали и консерватори - е в корена си маргинален и фарсов. Той нямаше да заслужава внимание, в случай че не беше обвързван с някогашните ръководещи, и не замърсяваше в допълнение и по този начин разкаляното българско политико-медийно пространство.
Ако човек слуша опитите на глашатаите на българския консерватизъм за идеологическо осмисляне на света и родната реалност без знание за страната, несъмнено би решил, че се води забавна борба на хрумвания. Страната ни е същинска твърдина против загниването на западната народна власт, която, за разлика от нея, ще резервира християнските си корени и добродетели, настояват новите пророци в общо ехтене.
Полетът на мисълта на българските "консервативни " мозъци
Възникването на родния консерватизъм в действителност е забавен феномен. Фиксидеята за съществуването на някаква консервативна традиция у нас може да бъде проследена още преди основаването на ДСБ на Иван Костов, в годините на Съюз на демократичните сили. Част от наследниците на тази мисловна схизма се пробваха през 2014-а година да сближат ГЕРБ и Реформаторския блок. И съумяха. Неправителствената организация Институт за дясна политика бабува на брака по сметка. Спомените за резултатите от това към момента са пресни.
Партията на Борисов, която е посочила, че обича да краде история и да присвоява непознати хрумвания - за идеологии, референдуми и т.н, бе от печелившата страна на съюза. Тя утвърди заблудата, че е дясна и продължи да се показва пред обичайните последователи на Съюз на демократичните сили като опция на някогашните комунисти. От другата страна бяха реформаторите, които след едногодишен престой във властта излязоха от партньорството тежко обезличени и безполезни, неспособни да се погледнат в огледалото, като подведен интелигент, завършил бизнес ортаклъка си с мафиотска организация. Последваха четири години, в които градското дясно остана не просто отвън властта, само че и отвън Народното събрание.
После наричащите себе си консерватори го подкараха право през идеологическото просо и намерено приключиха във вътрешния джоб на ГЕРБ. Близкият до Бойко Борисов Георги Харизанов излезе на първа линия в консервативния институт при третото държавно управление на някогашните ръководещи, когато към този момент бяха хвърлени мостове и към националистическите обединения. Впрочем, водещата политика в целия свят фактически направи завой надясно, само че ГЕРБ в никакъв случай не е била дясна, а класическа популистка партия от Източна Европа.
Постепенно политико-идеологическият бълвоч се наложи в общественото пространство и роди монументални недомислици. Във времена, в които съветската хибридна агитация проникваше в най-популярните родни медии, партийно-идейното течение, разполагащо със уеб сайтове, списание и клуб, избра за главен обект на своята рецензия Ангела Меркел. Който следи полета на мисълта на родните "консервативни " мозъци знае, че за мнозина от тях образец за водач е унгарският демагог Виктор Орбан. И Конрад Аденауер, и Едмънд Бърк биха се обърнали в гробовете си, в случай че знаеха по какъв начин българските консерватори наливат вода в пропагандната мелница на Кремъл и какъв брой от опорните им точки се припокриват с тези на Русия.
Разбира се, някои от идейните фронтмени бяха заслужено възнаградени и попаднаха в ръководството или най-малко в листите - или на ГЕРБ, или на някоя от присъдружните патриотични партии.
За вредата от псевдоидеите
Западният демократизъм има и тресчици за дялане, и предстои на рецензия. Безмерната политическа уместност, културата на отменяне, моралният релативизъм, историческият нихилизъм и тезата за безгранично пластичната човешка еднаквост са извънредно съмнителни мантри. В своята прекаленост те също водят до парадокси, при все това и настойчиво убягват от радара на медийния интерес. Но сходни проблеми са извънредно непознати за България, най-малко към този момент.
Бившите ръководещи имаха потребност от подправени пророци, които да избелват корумпирания им маниер, тъкмо както имаха нужда и от интернационалните бизнес сътрудници, зад които да се крият и които да им асистират в изпирането на откраднатите публични пари. Разработването и налагането на разграничителни линии в българското общество минава елементарно и носи огромна чуваемост. Но тезата, че зад корупцията и мафиотизацията на родната политика стоят идеологически разломи е смешна.
Псевдоидеите не са по никакъв начин безвредни, когато водят до замъгляване на публичното схващане, а същинската им цел е да отвличат вниманието от злоупотребата с власт. Още повече, че в голямата част от последните 12 години в България управляваше неофициалният съюз сред ерзац консерваторите от ГЕРБ и ерзац либералите от Движение за права и свободи.
Това написа за Димитър Ганев във връзка на новите български "пророци ".
Ще ги познаете по яркия жар в очите и неуморното каканижене на идеологически клишета. Те шестват из малките екрани, пременени като анализатори и специалисти, и поредно громят подлия демократичен зложелател. А той е подъл точно тъй като не могат да кажат къде тъкмо съществува из родното време и пространство. Все отново твърдят, че са го виждали, в действителност го има и е извънредно злобен и потаен. Въоръжени с непробиваемия щит на правата теория и сляпата пристрастеност на младостта, така наречен български консерватори са горди продуценти на най-успешната политическа имитация от последните години.
Поредният опит да се вклини разделяне в едно така и така фрагментирано общество - този път сред либерали и консерватори - е в корена си маргинален и фарсов. Той нямаше да заслужава внимание, в случай че не беше обвързван с някогашните ръководещи, и не замърсяваше в допълнение и по този начин разкаляното българско политико-медийно пространство.
Ако човек слуша опитите на глашатаите на българския консерватизъм за идеологическо осмисляне на света и родната реалност без знание за страната, несъмнено би решил, че се води забавна борба на хрумвания. Страната ни е същинска твърдина против загниването на западната народна власт, която, за разлика от нея, ще резервира християнските си корени и добродетели, настояват новите пророци в общо ехтене.
Полетът на мисълта на българските "консервативни " мозъци
Възникването на родния консерватизъм в действителност е забавен феномен. Фиксидеята за съществуването на някаква консервативна традиция у нас може да бъде проследена още преди основаването на ДСБ на Иван Костов, в годините на Съюз на демократичните сили. Част от наследниците на тази мисловна схизма се пробваха през 2014-а година да сближат ГЕРБ и Реформаторския блок. И съумяха. Неправителствената организация Институт за дясна политика бабува на брака по сметка. Спомените за резултатите от това към момента са пресни.
Партията на Борисов, която е посочила, че обича да краде история и да присвоява непознати хрумвания - за идеологии, референдуми и т.н, бе от печелившата страна на съюза. Тя утвърди заблудата, че е дясна и продължи да се показва пред обичайните последователи на Съюз на демократичните сили като опция на някогашните комунисти. От другата страна бяха реформаторите, които след едногодишен престой във властта излязоха от партньорството тежко обезличени и безполезни, неспособни да се погледнат в огледалото, като подведен интелигент, завършил бизнес ортаклъка си с мафиотска организация. Последваха четири години, в които градското дясно остана не просто отвън властта, само че и отвън Народното събрание.
После наричащите себе си консерватори го подкараха право през идеологическото просо и намерено приключиха във вътрешния джоб на ГЕРБ. Близкият до Бойко Борисов Георги Харизанов излезе на първа линия в консервативния институт при третото държавно управление на някогашните ръководещи, когато към този момент бяха хвърлени мостове и към националистическите обединения. Впрочем, водещата политика в целия свят фактически направи завой надясно, само че ГЕРБ в никакъв случай не е била дясна, а класическа популистка партия от Източна Европа.
Постепенно политико-идеологическият бълвоч се наложи в общественото пространство и роди монументални недомислици. Във времена, в които съветската хибридна агитация проникваше в най-популярните родни медии, партийно-идейното течение, разполагащо със уеб сайтове, списание и клуб, избра за главен обект на своята рецензия Ангела Меркел. Който следи полета на мисълта на родните "консервативни " мозъци знае, че за мнозина от тях образец за водач е унгарският демагог Виктор Орбан. И Конрад Аденауер, и Едмънд Бърк биха се обърнали в гробовете си, в случай че знаеха по какъв начин българските консерватори наливат вода в пропагандната мелница на Кремъл и какъв брой от опорните им точки се припокриват с тези на Русия.
Разбира се, някои от идейните фронтмени бяха заслужено възнаградени и попаднаха в ръководството или най-малко в листите - или на ГЕРБ, или на някоя от присъдружните патриотични партии.
За вредата от псевдоидеите
Западният демократизъм има и тресчици за дялане, и предстои на рецензия. Безмерната политическа уместност, културата на отменяне, моралният релативизъм, историческият нихилизъм и тезата за безгранично пластичната човешка еднаквост са извънредно съмнителни мантри. В своята прекаленост те също водят до парадокси, при все това и настойчиво убягват от радара на медийния интерес. Но сходни проблеми са извънредно непознати за България, най-малко към този момент.
Бившите ръководещи имаха потребност от подправени пророци, които да избелват корумпирания им маниер, тъкмо както имаха нужда и от интернационалните бизнес сътрудници, зад които да се крият и които да им асистират в изпирането на откраднатите публични пари. Разработването и налагането на разграничителни линии в българското общество минава елементарно и носи огромна чуваемост. Но тезата, че зад корупцията и мафиотизацията на родната политика стоят идеологически разломи е смешна.
Псевдоидеите не са по никакъв начин безвредни, когато водят до замъгляване на публичното схващане, а същинската им цел е да отвличат вниманието от злоупотребата с власт. Още повече, че в голямата част от последните 12 години в България управляваше неофициалният съюз сред ерзац консерваторите от ГЕРБ и ерзац либералите от Движение за права и свободи.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ