Сарафов откри доказателства, че Руската църква е собственост на българската държава
Проверка на прокуратурата е открила, че българската страна е притежател на храма “Св. Николай Мирликийски Чудотворец “. Това обаче би трябвало да се удостовери от съда.
Заради това - на среща в Съдебната палата Борислав Сарафов изиска от районния министър, Министерство на регионалното развитие да заведе дело, с цел да се признае, че точно българската страна е притежател на „ Руската черква “ и земята в центъра на София.
След инспекция на ВАП и СГП, които откриват, че има съображение страната да нападна по правосъден път собствеността върху “Св. Николай Мирликийски Чудотворец “, и.ф. основен прокурор Борислав Сарафов сезира отрасловия министър на районното развиване Андрей Цеков.
На среща в кабинета на основния прокурор, Сарафов обясни на Цеков откритото от прокурорската инспекция и настоя Министерство на регионалното развитие да заведе дело, на база на което страната да бъде приета като притежател на земята и на самия храм “Св. Николай Мирликийски Чудотворец “, прочут още като „ Руската черква “. Според Сарафов от публичен интерес е страната да нападна по правосъден път претенциите на съветската страна върху собствеността на храма.
Ето и цялостния текст на известието на прокуратурата:
В сходство на конституционния прерогатив на Прокуратурата на Република България да следи за спазването на законността и в отбрана на публичния интерес, и.ф. основен прокурор Борислав Сарафов сезира министъра на районното развиване и благоустройството Андрей Цеков с предложение за предявяване на иск за признание на правото на благосъстоятелност на българската страната и за анулация на издадения нотариален акт, касаещ собствеността на православния храм “Св. Николай Мирликийски Чудотворец ” в гр. София.
Предложението на и.ф. основен прокурор е на база осъществена инспекция на Върховна административна прокуратура и Софийска градска прокуратура, в хода на която е открито следното: с нотариален акт от 23.07.1997 година посолството на Руската федерация се признава за притежател на православния храм “Св. Николай Мирликийски Чудотворец ” и на земята, върху която е издигнат, въз основа на подаяние на земята, строителството на църквата и правоприемство от Руското Царско Дипломатическо агентство. Открит е крепостен акт, публикуван на 07.11.1898 година, за подаяние на „ едно празно градско място в гр. София “ от Софийското градско общинско ръководство на Руското Императорско Дипломатическо Агентство в България. Посочено е, че парцелът се подарява за изграждане на черква. Останалите документи по нотариалното дело, въз основа на които е публикуван нотариалният акт, не се съхраняват и са унищожени съгласно информацията, предоставена от Агенция по вписванията.
Проверката на ВАП и СГП открива още, че след голям брой административни и правосъдни процедури, както и след освещаване на църквата при Руската Императорска Мисия на 11.11.1914 година от Българското духовенство в съслужене с Руското духовенство, е издадена заповед, съгласно която министърът на външните работи и изповеданията натоварва секретар на отдел „ Вероизповедания “ да съобщи зданието и намиращото се в него имущество на Негово Високопреосвещенство Софийски Митрополит Стефан. Налице са и двустранни документи от 1940 година сред България и Съюз на съветските социалистически републики по отношение на безплатно прилагане на постройката на църквата от българската страна.
От събраните данни по време на инспекцията е видно, че по гледище на Съюз на съветските социалистически републики България се задължава с 2/3 лично финансиране в къси периоди да възвърне опустошения от бомбардировки храм. Според подписано споразумение за мир останалата 1/3 от сумата, нужна за ремонтните действия, следва да се заплати от Съюз на съветските социалистически републики. Документи, удостоверяващи осъществяването на отговорностите от руска страна, не са открити.
На 24.07.2015 година до Агенцията по геодезия, картография и кадастър-София е подадено заявление за регистриране на промени по партидата на постройката и аграрен парцел и е отразена смяна в кадастралния указател на недвижимите парцели - а точно, че обектите са благосъстоятелност на посолството на Руската федерация. Това обаче е сторено въз основа единствено на нотариалния акт.
Проверката на прокуратурата открива още, че приложенията към нотариалния акт, както са разказани, не могат да се одобряват за доказателства за правоприемството, отразено като съображение за правото на благосъстоятелност върху земята и постройката, т.е. по отношение на прекосяването на правата сред обособените държавни формирания от Руската империя в лицето на Руското Царско Дипломатическо агентство до Руската федерация в лицето на посолството ѝ.
В хода на инспекцията не са открити документи или други доказателства, удостоверяващи градежа на църквата, с изключение на гореспоменатите за възобновяване ѝ. Не са приложени и писмени доказателства за осъществяване на условията на чл.29, ал.5 от Закона за собствеността, както и на чл.21 от Виенската спогодба за дипломатическите връзки, регулиращи материята за придобиване на право на благосъстоятелност от една страна на територията на друга страна.
Въз основа на изложеното, поради законовите пълномощия на министъра на районното развиване и благоустройството по Гражданския-процесуален кодекс и Закона за държавната благосъстоятелност, свързани с посланичество по каузи за недвижими парцели - държавна благосъстоятелност, и с методическо управление при ръководството и разпореждането с такива парцели, и.ф. основен прокурор сезира отрасловия министър с откритото.
На работна среща в Съдебната палата основният прокурор Борислав Сарафов обърна внимание на министър Андрей Цеков по отношение на публичната значителност на проблема с оглед възприемането на православния храм “Св. Николай Мирликийски Чудотворец ” като емблематично религиозно място за жителите и гостите на столицата. Той изрази очакване за бързо ангажиране на Министерство на регионалното развитие с предявяването на нужния иск за признание правото на благосъстоятелност на българската страна, с което да се обезпечи отбраната на публичния интерес.
