Ами ако Питагор е сгрешил? Науката съпоставя древната теория със съвременните открития
Проучване демонстрира, че музикалната хубост се крие в несъвършенството.
Ново проучване опровергава изказванията на древногръцкия мъдрец Питагор, че съществуват универсални музикални хармонии. Публикувано в списание Nature Communications, проучването на учени от Университета в Кеймбридж, Университета в Принстън и Института за емпирична хармония „ Макс Планк “ демонстрира, че усещането ни за естетика може да е доста по-широко, в сравнение с се считаше до момента.
Питагор твърди, че „ съзвучието “ – приятното звучене на композиция от ноти – се основава от специфични съотношения на съществени цифри. Например като 3 и 4. Съвременните проучвания обаче разкриха два основни момента, в които Питагор е бъркал. Първо, хората избират дребни отклонения от тези математически съотношения, като намират в тях „ живот “ и прелест. Второ, ролята на тези математически съотношения се губи, когато се употребяват принадлежности, по-малко познати на западните музиканти, като камбани, гонгове и ксилофони.
Изследователите акцентират индонезийския инструмент бонанг, употребен в яванския гамелан, който демонстрира, че обичайните математически съотношения не важат, когато се употребява. По този метод се разкриват нови пътища към хармонията. Това изобретение акцентира смисъла на проучването на музикалните принадлежности от разнообразни култури и физическите характерности, които водят до известна „ нехармоничност “.
Като част от проучването е основана онлайн лаборатория, в която повече от 4000 участници от Съединени американски щати и Южна Корея правят оценка звученето на акомпаниментите. Те демонстрират доста желание към леките „ недостатъци “ в звука. Тези резултати акцентират инстинктивното разбиране на новите типове естетика от участници, които не са школувани музиканти или не са осведомени с яванската музика.
Резултатите от проучването оферират нови благоприятни условия за музикантите и продуцентите да опитват с необикновени принадлежности в търсене на нови хармонии и креативен благоприятни условия. Това може да подтиква основаването на нова музика, която слушателите ще оценят по-интуитивно. Както и да насърчи по-успешното обединение на западната естетика с мелодии от други елементи на света.
По този метод проучването уголемява границите на разбирането за музикалната естетика. И предлага нова вероятност за музикалното творчество и взаимоотношението сред другите музикални обичаи.
