Половината от домакинствата без интернет, не смятат, че е полезен
Проучване на Националния статистически институт демонстрира, че 75.1% от семействата в България имат достъп до интернет в домовете си, като за 10 година Това е растеж от 42 процентни пункта. За достъп до интернет семействата употребяват мобилна връзка посредством мрежата на мобилните телефонни оператори (64%) и закрепена кабелна връзка - 57.8%.
Без изненада най-голям дял на семействата с интернет е в Югозападния регион, в който попада и София (77.8%), а с най-нисък е Северозападният регион - 70.8%. Също по този начин предстоящо семействата с деца употребяват по-активно световната мрежа, като 90.5% от тях имат достъп до интернет при 69.9% за семействата без деца.
През 2019 година 24.8% от семействата нямат достъп до интернет в домовете си. Половината от тях (50.3%) считат, че нямат потребност от него (не е потребен, забавен и др.), 41.9% показват като съществена причина неналичието на познания и умения за работа с интернет, а съгласно 24.3% разноските за достъп са прекомерно високи.
Данните демонстрират още, че
66.8% от българите на възраст сред 16 и 74 навършени години употребяват интернет всеки ден
или най-малко един път седмично на работа, у дома или на друго място, а 53.9% се възползват от ресурсите на световната мрежа по няколко пъти дневно. Най-активни консуматори предстоящо са хората с висше обучение (91.7%), както и младите - сред 16 и 24 години - 90.3%.
Една четвърт от хората (24.5%) през тази година декларират, че в никакъв случай не са употребявали интернет, като за десетгодишен интервал относителният им дял е намалял повече от два пъти.
Най-предпочитаното устройство за достъп до интернет отвън дома или работното място e мобилният телефон, който се употребява от 63.2% от хората.
Потребителите най-често употребяват световната мрежа за връзка, като
57.5% показват, че организират телефонни или видеоразговори по интернет
(чрез приложения като Viber, WhatsApp, Skype, Facetime, Messenger), а 52.9% вземат участие в обществени мрежи (Facebook, Twitter, Instagram, Snapchat и др.).
Най-малко употребяват интернет за присъединяване в онлайн съвещания, анкети или гласувания по публични или политически въпроси - 3.5%.
Мъжете слушат музика онлайн повече от дамите,
надлежно 31.9 и 27.6%, до момента в който дамите са по-активни в търсенето на информация, обвързвана със здравето - 37.8% при 22.7% за мъжете.
Относителният дял на хората, които употребяват облачни услуги за предпазване на документи, фотоси, музика, видео или други файлове, е 17.6%, като консуматори на такива услуги са 18.6% от мъжете и 16.7% от дамите. В съпоставяне с 2014 година максимален растеж в потреблението на този тип услуга се следи при хората от 25 до 34 години - 13.5 процентни пункта.
Едва четвърт от хората поддържат връзка електронно с властта
През последните 12 месеца 25.4% от българите са употребявали световната мрежа за взаимоотношение с органите на държавната и локалната власт, което не е изненадващо поради дребното институции, които оферират електронни услуги.
Общо 19.8% от хората са получавали информация от уебсайт или приложение на обществена институция, 12.5% са изтегляли публични документи, формуляри, заявления, доклади и др.; 10.2% са подавали онлайн попълнени формуляри, заявления или доклади.
При потреблението на предлаганите онлайн услуги от обществени институции дамите са малко по-активни от мъжете - надлежно 26.4 и 24.5%.
Една пета пазарят онлайн
Делът на потребителите, които през последните 12 месеца са пазарували онлайн за персонални цели, е 21.7%. Най-активни във възрастовата група 25 - 34 години с условен дял 40.4%, до момента в който единствено 2.1% от популацията на възраст 65 - 74 години прави поръчки по интернет. Жените пазарят онлайн повече от мъжете - надлежно 22.7 и 20.6%.
Очаквано най-вече се купуват облекла и спортни артикули - 76.4%; артикули за дома - 35.3%; хотелски резервации и туристически пакети - 20.7%; храни, питиета и артикули за ежедневна приложимост - 16.9%.
Повечето от онлайн потребителите през последните 12 месеца са купували артикули и услуги от търговци от България (88.1%), само че значително са пазарували и от търговци от други държави-членки на Европейски Съюз (41.8%) или от други страни - 19.1%.
Относителният дял на хората, които в никакъв случай не са пазарували по интернет, е 35.7%, като главните аргументи са: желание към извършването на покупки на място, преданост към магазините или просто табиет (31.4%); липса на познания и умения (5.4%); опасения за връщане на стоките и опциите за претенция - 4.3%.
Внимание: фишинг
Резултатите от проучването демонстрират, че от хората, които са употребявали интернет през последните 12 месеца 11.3% са получавали известия с лъжливо наличие (т.нар. фишинг); 5.6% са претърпели загуба на документи, фотоси и други данни заради вирус или друго заразяване (напр. червей или троянски кон); 3.1% са били пренасочвани към подправени уеб сайтове за кражба на персонална информация (т.нар. фарминг); 2% са имали проблеми с достъп на децата от семейството до несъответствуващи уеб сайтове.
Притеснения, свързани със сигурността в интернет, главно са пречили или ограничавали хората при даването на персонална информация в обществени или професионални мрежи (10.7%), като спрямо 2015 година относителният им дял е намалял два пъти.
Всеки четвърти (26.2%) прави аварийни копия на своите файлове (документи, фотоси и др.) на външен притежател или в облачно пространство в интернет.
Без изненада най-голям дял на семействата с интернет е в Югозападния регион, в който попада и София (77.8%), а с най-нисък е Северозападният регион - 70.8%. Също по този начин предстоящо семействата с деца употребяват по-активно световната мрежа, като 90.5% от тях имат достъп до интернет при 69.9% за семействата без деца.
През 2019 година 24.8% от семействата нямат достъп до интернет в домовете си. Половината от тях (50.3%) считат, че нямат потребност от него (не е потребен, забавен и др.), 41.9% показват като съществена причина неналичието на познания и умения за работа с интернет, а съгласно 24.3% разноските за достъп са прекомерно високи.
Данните демонстрират още, че
66.8% от българите на възраст сред 16 и 74 навършени години употребяват интернет всеки ден
или най-малко един път седмично на работа, у дома или на друго място, а 53.9% се възползват от ресурсите на световната мрежа по няколко пъти дневно. Най-активни консуматори предстоящо са хората с висше обучение (91.7%), както и младите - сред 16 и 24 години - 90.3%.
Една четвърт от хората (24.5%) през тази година декларират, че в никакъв случай не са употребявали интернет, като за десетгодишен интервал относителният им дял е намалял повече от два пъти.
Най-предпочитаното устройство за достъп до интернет отвън дома или работното място e мобилният телефон, който се употребява от 63.2% от хората.
Потребителите най-често употребяват световната мрежа за връзка, като
57.5% показват, че организират телефонни или видеоразговори по интернет
(чрез приложения като Viber, WhatsApp, Skype, Facetime, Messenger), а 52.9% вземат участие в обществени мрежи (Facebook, Twitter, Instagram, Snapchat и др.).
Най-малко употребяват интернет за присъединяване в онлайн съвещания, анкети или гласувания по публични или политически въпроси - 3.5%.
Мъжете слушат музика онлайн повече от дамите,
надлежно 31.9 и 27.6%, до момента в който дамите са по-активни в търсенето на информация, обвързвана със здравето - 37.8% при 22.7% за мъжете.
Относителният дял на хората, които употребяват облачни услуги за предпазване на документи, фотоси, музика, видео или други файлове, е 17.6%, като консуматори на такива услуги са 18.6% от мъжете и 16.7% от дамите. В съпоставяне с 2014 година максимален растеж в потреблението на този тип услуга се следи при хората от 25 до 34 години - 13.5 процентни пункта.
Едва четвърт от хората поддържат връзка електронно с властта
През последните 12 месеца 25.4% от българите са употребявали световната мрежа за взаимоотношение с органите на държавната и локалната власт, което не е изненадващо поради дребното институции, които оферират електронни услуги.
Общо 19.8% от хората са получавали информация от уебсайт или приложение на обществена институция, 12.5% са изтегляли публични документи, формуляри, заявления, доклади и др.; 10.2% са подавали онлайн попълнени формуляри, заявления или доклади.
При потреблението на предлаганите онлайн услуги от обществени институции дамите са малко по-активни от мъжете - надлежно 26.4 и 24.5%.
Една пета пазарят онлайн
Делът на потребителите, които през последните 12 месеца са пазарували онлайн за персонални цели, е 21.7%. Най-активни във възрастовата група 25 - 34 години с условен дял 40.4%, до момента в който единствено 2.1% от популацията на възраст 65 - 74 години прави поръчки по интернет. Жените пазарят онлайн повече от мъжете - надлежно 22.7 и 20.6%.
Очаквано най-вече се купуват облекла и спортни артикули - 76.4%; артикули за дома - 35.3%; хотелски резервации и туристически пакети - 20.7%; храни, питиета и артикули за ежедневна приложимост - 16.9%.
Повечето от онлайн потребителите през последните 12 месеца са купували артикули и услуги от търговци от България (88.1%), само че значително са пазарували и от търговци от други държави-членки на Европейски Съюз (41.8%) или от други страни - 19.1%.
Относителният дял на хората, които в никакъв случай не са пазарували по интернет, е 35.7%, като главните аргументи са: желание към извършването на покупки на място, преданост към магазините или просто табиет (31.4%); липса на познания и умения (5.4%); опасения за връщане на стоките и опциите за претенция - 4.3%.
Внимание: фишинг
Резултатите от проучването демонстрират, че от хората, които са употребявали интернет през последните 12 месеца 11.3% са получавали известия с лъжливо наличие (т.нар. фишинг); 5.6% са претърпели загуба на документи, фотоси и други данни заради вирус или друго заразяване (напр. червей или троянски кон); 3.1% са били пренасочвани към подправени уеб сайтове за кражба на персонална информация (т.нар. фарминг); 2% са имали проблеми с достъп на децата от семейството до несъответствуващи уеб сайтове.
Притеснения, свързани със сигурността в интернет, главно са пречили или ограничавали хората при даването на персонална информация в обществени или професионални мрежи (10.7%), като спрямо 2015 година относителният им дял е намалял два пъти.
Всеки четвърти (26.2%) прави аварийни копия на своите файлове (документи, фотоси и др.) на външен притежател или в облачно пространство в интернет.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ