Детелин Димитров: Руският черноморския флот и Крим – ключови в бъдещите мирни преговори
Процесите на глобализация след рухването на Берлинската стена, придружени от икономическия напредък на сили, имащи самочувствието да бъдат световни, докара до оборване на еднополюсния модел на света, естествено наложил се след края на Студената война и изостри претенциите на тези сили за проверка, което включваше възобновяване или даже разширение на личните им сфери на въздействие.
Недоволството против поддържането на еднополюсен модел на международния ред докара до мощна вълна на антиамериканизъм в източната и южната полусфери, която набъбна дотолкоз, че ескалира с войната в Украйна с концепцията Русия да бъде острието на съпротивата против налагания доскорошен модел от последните тридесетина години.
В почналата като специфична военна интервенция война се обрисуваха две съществени измерения, районно и световно. В районното измерение Москва се аргументира, че е била принудена да предприеме военни дейности за отбрана на съветско езичното население в източна и южна Украйна, само че с сходно пояснение беше предпазено и анексирането на Кримския полуостров от съветските сили през 2014 година В световно измерение с цел да оправдае нашествието, съветското държавно и военно управление употребява аргумента, че е била поредно притисната от Запада до стената, като НАТО от ден на ден е обкръжавал сухопътните и морските й граници, което е довело до акт на отбрана.
Не е изключено при вземането на дефинитивно решение за нахлуването на съветските войски в Украйна да са надвили не толкоз геополитическите, колкото военно-стратегическите причини, а с изключение на дразнещото Москва наличие на НАТО край съветските граници, по-специално внимание би трябвало да се отдели на ориста на съветския черноморския флот и неговите благоприятни условия в Черно море и източното Средиземноморие.
От времето на Великите географски открития, съществуването на респектираща империя в никакъв случай не е било допустимо без да има мощен военноморски, а и търговски флот. В днешно време това важи в цялостна степен за световните сили. Военноморските сили управляват морските търговски пътища, като изключително значим е контролът над проливите и това отчетливо се вижда на европейската карта. Датските проливи са връзката сред Балтийско и Северно море и оттова минава главния трафик на съветския нефт, транспортиран с танкери. Ормузкият проток е стратегически за прекосяването на петролните танкери от Персийския залив през Червено море и Суецкия канал към Средиземноморието. Гибралтарският проток е входната и изходна врата сред Средиземно море и Атлантическия океан, а Босфорът и Дарданелите имат същата функционалност сред Средиземно и Черно море. Всички тези проливи се управляват от страни членки на НАТО, подпомагани от 5 и 6 американски флот. В случай на нужда тези транспортни артерии могат да бъдат краткотрайно пресечени, а съветският Балтийски флот (Калининград) или Черноморски флот (Севастопол) да бъдат блокирани в съответните морски басейни. Като се има поради, че Каспийската флотилия (Астрахан) на РФ има единствено районно значение, достъпът на Русия до международните морета и океани би могло да се реализира гладко от стратегическия Северен флот (и неговата ескадра от атомни подводни лодки с балистични нуклеарни ракети, част от нуклеарната триада на РФ), на който в Атлантическия океан и Северно море противостоят 2, 4 и 6 американски флоти, както и Кралският военноморски флот на Англия. Тихоокеанският флот, който е второто оперативно-стратегическо обединяване на Военноморски сили на Русия, има най-малко дузина атомни подводници с балистични ракети, които могат да носят и нуклеарни бойни глави. В тази част на света преобладаващото наличие в Тихия океан има 7 американски флот (стациониран в Япония), в допълнение с 3 американски флот, само че възходящо значение в района на Западния Пасифик имат и флотите на Китай и Япония.
Нека се обърнем към някои исторически аспекти, които биха помогнали за по-доброто схващане на днешната обстановка. През 1898 година е подписана Руско-китайската спогодба, въз основа на която Порт Артур (дн. Далян) и прилежащия Квантунски полуостров в Жълто море са отстъпени на концесия на Русия за период от 25 година Руснаците трансформират Порт Артур в мощно укрепено пристанище, второ по значение за Тихоокеанския флот на царска Русия след Владивосток. Той придобива основно значение за контрола на Манджурия откъм Жълто море, а с това и към Корейския полуостров, заради което става бодил в очите на бързо милитаризиращата се по това време Япония, която също екстраполира своите упоритости към Северен Китай и Корея. През февруари 1904 година Япония стартира обсадата на Порт Артур, като след доста офанзиви и жертви съумява да го превземе през май същата година, а остатъците на царския тихоокеански флот се предислоцират във Владивосток. Следват поредност несполучливи за Русия сухопътни интервенции в Манджурия, която в последна сметка е завладяна от Япония и слага завършек на Руско-японската война. Недоволството измежду съветския офицерски корпус от загубата е толкоз мощно, че води директно до първата гражданска война от 1905 година, а траялите провали на Русия в Първата международна война рефлектират в експлоадирането на октомврийската гражданска война през 2017 година В последна сметка всичко това води до гибелта на съветската монархия, с последвалата съсипия и обезкръвяване в резултат на многомилионни цивилни и военни жертви в идващите няколко десетилетия от вътрешните сталинистки чистки и експанзията на хитлеро-фашизма.
Военнополитическата мисъл на Русия в никакъв случай не не помни този драматичен урок. Може ли в сегашната война в Украйна, Севастопол да се трансформира в идващ „ Порт Артур ” за Русия?! Категорично не, Русия не може и няма да го разреши. Пристанище Севастопол се смята за непревземаемо откъм море, а в огромна степен и откъм суша, само че е уязвимо от въздуха. След потапянето на флагмана на съветския черноморски флот крайцера „ Москва ” с украинска ракета стана ясно, че нито една цел на украинските въоръжени сили не е предпазена. Това беше осъзнато както от Русия, по този начин и от Съединени американски щати, заради което последните се въздържат и евентуално ще не престават да се въздържат от даването на Украйна на далекобойни ракетни системи, които биха били в положение да поразят и потопят съвсем целия Черноморски флот на Русия преди да бъде разсредоточен от непрекъснатото си базиране в пристанище Севастопол. Това би бил казус на прецедентите и секване на всички червени линии, което би дало съображение на Русия незабавно да се откаже от доктрината на ответния удар в тактиката си за нуклеарно въздържане и да отговори с тактическо нуклеарно оръжие в Украйна, с всички предвидими и непредвидими последствия от това за воюващите страни, Европа и света. В тази връзка, след отдръпването на Русия от контракта Нов СТАРТ, не трябва да се изключва съветската теория на ответния нуклеарен удар да получи неподходящо за международния мир развиване.
Руският Черноморски флот е стеснен да работи най-вече в затворения басейн на Черно море, а едвам след позволение за прекосяване на съветски военни кораби по конвенцията Монтрьо през Босфора и Дарданелите, може да навлезе в Средиземно море за учения, наблюдаване, поддръжка и ротация в съветската военноморска база в Тартус, която е на концесия от времето на Съветския съюз и до момента по съглашение с другарска Сирия. Поради посочените ограничавания, съветският Черноморски флот има повече защитителен, в сравнение с настъпателен темперамент, като съставлява евентуална заплаха само за страните от черноморския басейн, Украйна, Румъния, България, Турция и Грузия. Същевременно от началото на войната с изключение на крайцера „ Москва ”, украинските въоръжени сили потопиха още 10 морски съда от ЧФ, което показва неговата непредвидена накърнимост. Следователно за НАТО, Черноморският флот на РФ не би трябвало да има стратегическо, а по-скоро статусно и районно значение.
Не по този начин стоят нещата, обаче, от съветска позиция. Севастопол е дом на Черноморския флот от самото му основаване през 1783 година, когато в следващата руско-турска война Екатерина Велика причислява Крим към съветската империя. Черноморският флот се възприема като основен фактор за подстъпа на Русия към Балканите, а посредством блокирането на Босфора и като метод за възпрепятстване на влизането на вражески кораби в Черно море. С пристанище Севастопол, полуостров Крим продължава да има стратегическо за Русия местонахождение. През 1954 година с декрет на Върховния съвет на Руската Съветска Федеративна Социалистическа Република, Крим е притурен на Украинската Съветска Социалистическа Република. Някои съветски историци го преглеждат като нелегитимен акт, защото е разследване на административно решение, а не на референдум. Веднага след окупирането на Крим от съветски войски през 2014 година е извършен референдум, чиито резултати дават фиктивен мотив за административното му присъединение към Руската Федерация.
Трудно е да се реши от позицията на времето, само че окупирането на Крим през 2014 година и нашествието на Русия в Украйна през 2022 година можеха и да не се случат, в случай че въпросът със статута на Крим и Черноморския флот беше решен преди оповестяването на самостоятелност от Украйна през 1991 година За страдание, тогава въпросът не е издигнат, от което след това породиха редица правни проблеми. Украинските закони не разрешават наличието на непознати военни уреди на нейна територия, само че въпреки всичко за съветския Черноморски флот е направено краткотрайно изключение. През 2010 година тогавашният президент Виктор Янукович се съгласява да удължи концесията на пристанище Севастопол, който трябваше да изтече през 2017 година, с още 25 години, т.е. до 2042 година, с опция от ново удължение. След свалянето на Янукович и бягството му в Русия, украинските управляващи денонсираха контракта за концесията на Севастопол от Русия, с което дадоха на Русия значителен мотив да пристъпи към насилствена анексия на полуострова, под лозунга на отбрана на съветско езичното население там.
От развиването на военните дейности в Украйна през последните месеци наподобява, че нито една от двете страни не може да бъде победена: Русия заради голямата си територия и запаси, неотстъпчивостта на елита и публичната бездейност, а Украйна заради колосалната помощ от груповия Запад, публичната поддръжка, невижданата смелост и непреклонност на украинските войни да бранят родината, както и умеенето им бързо да учат модерни тактики и боравене със западни мостри оръжия. В тази конюнктура на действен застой, украинските въоръжени сили чакат доставката на западна бронетанкова техника, която смятат, че ще бъде задоволителна за пробив и приемане на стратегическо преимущество, до момента в който съветската страна все още по-скоро изтощава украинските сили, като се стреми да задържи фронтовата линия.
Същевременно в последно време се следят признаци на известно намаляване на тона и опити на Москва да търси по-гъвкави решения, които да й оставят пространство за бъдещи политически маневри. Особено показателни са изказванията на заместник-председателя на Съвета за сигурност на РФ Дмитрий Медведев. Доскорошните негови закани за приложимост на нуклеарно оръжие от Русия бяха сменени с стон, който е до болежка истинен: „ Ако Русия изгуби войната, ще се разпадне! ” Дали този зов за помощ беше насочен към стратегическите съдружници на Русия? Евентуалното раздробяване на Русия би имало за Евразия резултат неведнъж по-силен от детонирането на „ цар бомба ” (най-мощната до момента основана атомна бомба, способна да изтрие от лицето на земята цяла европейска държава). Реалистичната констатация на Медведев евентуално е съвпаднало с оценката на управлението на Китайската национална република, след което президентът Си Дзинпин неотложно изпрати един от най-доверените си хора в Москва.
Разбира се, по време на визитата си началникът на канцеларията на за външнополитически връзки на Китайската комунистическа партия Ван И поддържа Русия, само че по-важното е, че Китай за първи път оповести безапелационна позиция, че не вижда военно решение на спора и направи предложение за мирни договаряния. Може да се оцени, че това не е помощ за Путин за печелене на време, а израз на дълбоката угриженост на Китай пред вероятността от тежко дестабилизиране на Русия за десетилетия напред, което би довело до непредвидими стопански и военнополитически негативи върху всички съседи и интернационалната сигурност. Съществен знак за бъдещите планове на съветското държавно управление може да бъде открит в речта на съветския президент Владимир Путин във връзка годишнината от началото на войната в Украйна: превръщане на локалния спор в световно опълчване. Думите на Путин като цяло са притеснителни за интернационалния ред, само че има и положителен миг, а точно, че Русия ще се стреми към преустановяване на спора в Украйна, като се опита да го пренасочи към блоково опълчване, познато ни от времето на Студената война.
Въпреки това, до края на войната е към момента надалеч. Първо би трябвало да се приложи на процедура концепцията за снабдяването на украинските въоръжени сили със западна бронетанкова техника. Възможно е тя да не се окаже толкоз сполучлива не тъй като интелигентността и мотивацията на украинските военни не са на нужната висота, а тъй като е извънредно мъчно взаимоотношението, контрола и командването на бронетанкови подразделения с толкоз разнородна и мъчно съвместима техника, да не приказваме за логистичната поддръжка, невъзможността за относително бързи поправки на място или в близка дълбочина и неналичието на солидни ресурси от муниции по стандартите на НАТО. Не бива да се подценява и мотивацията на съветските бойци и командири да унищожават западните аналози, които за първи път би трябвало да се потвърдят в среда на жестоки бойни дейности, което най-вероятно ще проличи доникъде на лятото. Следващата хипотетична стъпка е „ изтупване на брашнения чувал ” или даване на последните запаси на руска (бронетанкова, артилерийска, противовъздушна и самолетна) техника от складовете на някогашните социалистически страни, в това число и България. Тя ще бъде изключително нужна за постигането на дълготраен паритет сред съветската и украинската групировки до края на актуалната или началото на идната година, след което страните ще се убедят, че нито една от тях не може да реализира безапелационна победа. Едва тогава може да се пристъпи към споразумяване на спора с мирни договаряния. Русия няма да отстъпи във връзка с черноморския си флот, а с това ще пази и добития през 2014 година Кримски полуостров, само че не е изключено Украйна да си върне Донбас и утвърди своята държавност в границите отпреди 24 февруари 2022 година
Какви биха били поуките за България, имайки поради комплицираната вътрешнополитическа конюнктура? След изборите президентът би трябвало да се отърве час по-скоро от служебните държавни управления, за които директно дава отговор, тъй като следва вземането на мъчителни решения в региона на националната сигурност, вследствие на които персоналният му рейтинг единствено може да пострада.
Следващото постоянно държавно управление ще бъде изправено пред вземането на смели и ексцентрични решения, които няма да работят в интерес на неговата известност, по тази причина претендентите за неговото съставяне занапред би трябвало да мислят за подобаваща обществена тактика, която да не потопи ръководещите партии в идните локални или възможни нови парламентарни избори.
Вероятно при започване на есента, изпълнителната власт да бъде принудена да потвърди своята евроатлантическа взаимност на процедура, което може да бъде мъчително за редица вътрешнополитически фактори. Може да се чака да постъпи ново искане за изпразване на военновременните ни запаси, на което да не бъде допустимо да се противостои, само че в този миг едно постоянно държавно управление би трябвало да упорства пред западните ни съдружници и да се пребори освен за отбрана на родното небе, само че и за даване на съответни заместващи качества. Това не би трябвало да бъде на взаимен принцип, а фокусът да бъде върху тактиката за развиване на въоръжените ни сили в вероятност 2030-2035, като желаяме техника и въоръжение, което ще бъде нужно за построяването на бъдещите въоръжени сили, съобразено с българските условия и благоприятни условия за поддръжка. В това отношение изключително значимо е сключването на офсетни покупко-продажби и включването на холдинг Терем и останалите държавни индустриални компании за присъединяване в създаването, производството и поддържането на военната техника и муниции по стандартите на НАТО, която вероятно ще бъде предоставена безплатно или закупена за потребностите на Българската войска. България би трябвало да се възползва оптимално от всяка опция за софтуерно обновяване и модернизиране на научно-техническия капацитет на военнопромишления комплекс, като с това притегли нови задгранични вложения и отвори нови хиляди работни места в характерния бранш на сигурност и защита.
Препоръчително е външната ни политика да бъде в цялостен унисон с евроатлантическите процеси, само че в същото време съчетана с натурализъм във връзка с войната в Украйна. Акцентът би трябвало да бъде подложен върху дейното ни присъединяване в правенето на новата архитектура на интернационална сигурност за спокойно, трайно и стабилно създаване на предвидим свят на взаимно почитание и ценене на ползи, както на световните сили, по този начин и на по-малките страни, попадащи в така наречен „ сфери на въздействие ”, въз основа на основополагащите правила на свободния избор за развиване и отбраната на гражданските и човешки права и свободи. /БГНЕС
-------------
Детелин Димитров, външнополитически наблюдаващ. Анализът е написан особено за БГНЕС.
Недоволството против поддържането на еднополюсен модел на международния ред докара до мощна вълна на антиамериканизъм в източната и южната полусфери, която набъбна дотолкоз, че ескалира с войната в Украйна с концепцията Русия да бъде острието на съпротивата против налагания доскорошен модел от последните тридесетина години.
В почналата като специфична военна интервенция война се обрисуваха две съществени измерения, районно и световно. В районното измерение Москва се аргументира, че е била принудена да предприеме военни дейности за отбрана на съветско езичното население в източна и южна Украйна, само че с сходно пояснение беше предпазено и анексирането на Кримския полуостров от съветските сили през 2014 година В световно измерение с цел да оправдае нашествието, съветското държавно и военно управление употребява аргумента, че е била поредно притисната от Запада до стената, като НАТО от ден на ден е обкръжавал сухопътните и морските й граници, което е довело до акт на отбрана.
Не е изключено при вземането на дефинитивно решение за нахлуването на съветските войски в Украйна да са надвили не толкоз геополитическите, колкото военно-стратегическите причини, а с изключение на дразнещото Москва наличие на НАТО край съветските граници, по-специално внимание би трябвало да се отдели на ориста на съветския черноморския флот и неговите благоприятни условия в Черно море и източното Средиземноморие.
От времето на Великите географски открития, съществуването на респектираща империя в никакъв случай не е било допустимо без да има мощен военноморски, а и търговски флот. В днешно време това важи в цялостна степен за световните сили. Военноморските сили управляват морските търговски пътища, като изключително значим е контролът над проливите и това отчетливо се вижда на европейската карта. Датските проливи са връзката сред Балтийско и Северно море и оттова минава главния трафик на съветския нефт, транспортиран с танкери. Ормузкият проток е стратегически за прекосяването на петролните танкери от Персийския залив през Червено море и Суецкия канал към Средиземноморието. Гибралтарският проток е входната и изходна врата сред Средиземно море и Атлантическия океан, а Босфорът и Дарданелите имат същата функционалност сред Средиземно и Черно море. Всички тези проливи се управляват от страни членки на НАТО, подпомагани от 5 и 6 американски флот. В случай на нужда тези транспортни артерии могат да бъдат краткотрайно пресечени, а съветският Балтийски флот (Калининград) или Черноморски флот (Севастопол) да бъдат блокирани в съответните морски басейни. Като се има поради, че Каспийската флотилия (Астрахан) на РФ има единствено районно значение, достъпът на Русия до международните морета и океани би могло да се реализира гладко от стратегическия Северен флот (и неговата ескадра от атомни подводни лодки с балистични нуклеарни ракети, част от нуклеарната триада на РФ), на който в Атлантическия океан и Северно море противостоят 2, 4 и 6 американски флоти, както и Кралският военноморски флот на Англия. Тихоокеанският флот, който е второто оперативно-стратегическо обединяване на Военноморски сили на Русия, има най-малко дузина атомни подводници с балистични ракети, които могат да носят и нуклеарни бойни глави. В тази част на света преобладаващото наличие в Тихия океан има 7 американски флот (стациониран в Япония), в допълнение с 3 американски флот, само че възходящо значение в района на Западния Пасифик имат и флотите на Китай и Япония.
Нека се обърнем към някои исторически аспекти, които биха помогнали за по-доброто схващане на днешната обстановка. През 1898 година е подписана Руско-китайската спогодба, въз основа на която Порт Артур (дн. Далян) и прилежащия Квантунски полуостров в Жълто море са отстъпени на концесия на Русия за период от 25 година Руснаците трансформират Порт Артур в мощно укрепено пристанище, второ по значение за Тихоокеанския флот на царска Русия след Владивосток. Той придобива основно значение за контрола на Манджурия откъм Жълто море, а с това и към Корейския полуостров, заради което става бодил в очите на бързо милитаризиращата се по това време Япония, която също екстраполира своите упоритости към Северен Китай и Корея. През февруари 1904 година Япония стартира обсадата на Порт Артур, като след доста офанзиви и жертви съумява да го превземе през май същата година, а остатъците на царския тихоокеански флот се предислоцират във Владивосток. Следват поредност несполучливи за Русия сухопътни интервенции в Манджурия, която в последна сметка е завладяна от Япония и слага завършек на Руско-японската война. Недоволството измежду съветския офицерски корпус от загубата е толкоз мощно, че води директно до първата гражданска война от 1905 година, а траялите провали на Русия в Първата международна война рефлектират в експлоадирането на октомврийската гражданска война през 2017 година В последна сметка всичко това води до гибелта на съветската монархия, с последвалата съсипия и обезкръвяване в резултат на многомилионни цивилни и военни жертви в идващите няколко десетилетия от вътрешните сталинистки чистки и експанзията на хитлеро-фашизма.
Военнополитическата мисъл на Русия в никакъв случай не не помни този драматичен урок. Може ли в сегашната война в Украйна, Севастопол да се трансформира в идващ „ Порт Артур ” за Русия?! Категорично не, Русия не може и няма да го разреши. Пристанище Севастопол се смята за непревземаемо откъм море, а в огромна степен и откъм суша, само че е уязвимо от въздуха. След потапянето на флагмана на съветския черноморски флот крайцера „ Москва ” с украинска ракета стана ясно, че нито една цел на украинските въоръжени сили не е предпазена. Това беше осъзнато както от Русия, по този начин и от Съединени американски щати, заради което последните се въздържат и евентуално ще не престават да се въздържат от даването на Украйна на далекобойни ракетни системи, които биха били в положение да поразят и потопят съвсем целия Черноморски флот на Русия преди да бъде разсредоточен от непрекъснатото си базиране в пристанище Севастопол. Това би бил казус на прецедентите и секване на всички червени линии, което би дало съображение на Русия незабавно да се откаже от доктрината на ответния удар в тактиката си за нуклеарно въздържане и да отговори с тактическо нуклеарно оръжие в Украйна, с всички предвидими и непредвидими последствия от това за воюващите страни, Европа и света. В тази връзка, след отдръпването на Русия от контракта Нов СТАРТ, не трябва да се изключва съветската теория на ответния нуклеарен удар да получи неподходящо за международния мир развиване.
Руският Черноморски флот е стеснен да работи най-вече в затворения басейн на Черно море, а едвам след позволение за прекосяване на съветски военни кораби по конвенцията Монтрьо през Босфора и Дарданелите, може да навлезе в Средиземно море за учения, наблюдаване, поддръжка и ротация в съветската военноморска база в Тартус, която е на концесия от времето на Съветския съюз и до момента по съглашение с другарска Сирия. Поради посочените ограничавания, съветският Черноморски флот има повече защитителен, в сравнение с настъпателен темперамент, като съставлява евентуална заплаха само за страните от черноморския басейн, Украйна, Румъния, България, Турция и Грузия. Същевременно от началото на войната с изключение на крайцера „ Москва ”, украинските въоръжени сили потопиха още 10 морски съда от ЧФ, което показва неговата непредвидена накърнимост. Следователно за НАТО, Черноморският флот на РФ не би трябвало да има стратегическо, а по-скоро статусно и районно значение.
Не по този начин стоят нещата, обаче, от съветска позиция. Севастопол е дом на Черноморския флот от самото му основаване през 1783 година, когато в следващата руско-турска война Екатерина Велика причислява Крим към съветската империя. Черноморският флот се възприема като основен фактор за подстъпа на Русия към Балканите, а посредством блокирането на Босфора и като метод за възпрепятстване на влизането на вражески кораби в Черно море. С пристанище Севастопол, полуостров Крим продължава да има стратегическо за Русия местонахождение. През 1954 година с декрет на Върховния съвет на Руската Съветска Федеративна Социалистическа Република, Крим е притурен на Украинската Съветска Социалистическа Република. Някои съветски историци го преглеждат като нелегитимен акт, защото е разследване на административно решение, а не на референдум. Веднага след окупирането на Крим от съветски войски през 2014 година е извършен референдум, чиито резултати дават фиктивен мотив за административното му присъединение към Руската Федерация.
Трудно е да се реши от позицията на времето, само че окупирането на Крим през 2014 година и нашествието на Русия в Украйна през 2022 година можеха и да не се случат, в случай че въпросът със статута на Крим и Черноморския флот беше решен преди оповестяването на самостоятелност от Украйна през 1991 година За страдание, тогава въпросът не е издигнат, от което след това породиха редица правни проблеми. Украинските закони не разрешават наличието на непознати военни уреди на нейна територия, само че въпреки всичко за съветския Черноморски флот е направено краткотрайно изключение. През 2010 година тогавашният президент Виктор Янукович се съгласява да удължи концесията на пристанище Севастопол, който трябваше да изтече през 2017 година, с още 25 години, т.е. до 2042 година, с опция от ново удължение. След свалянето на Янукович и бягството му в Русия, украинските управляващи денонсираха контракта за концесията на Севастопол от Русия, с което дадоха на Русия значителен мотив да пристъпи към насилствена анексия на полуострова, под лозунга на отбрана на съветско езичното население там.
От развиването на военните дейности в Украйна през последните месеци наподобява, че нито една от двете страни не може да бъде победена: Русия заради голямата си територия и запаси, неотстъпчивостта на елита и публичната бездейност, а Украйна заради колосалната помощ от груповия Запад, публичната поддръжка, невижданата смелост и непреклонност на украинските войни да бранят родината, както и умеенето им бързо да учат модерни тактики и боравене със западни мостри оръжия. В тази конюнктура на действен застой, украинските въоръжени сили чакат доставката на западна бронетанкова техника, която смятат, че ще бъде задоволителна за пробив и приемане на стратегическо преимущество, до момента в който съветската страна все още по-скоро изтощава украинските сили, като се стреми да задържи фронтовата линия.
Същевременно в последно време се следят признаци на известно намаляване на тона и опити на Москва да търси по-гъвкави решения, които да й оставят пространство за бъдещи политически маневри. Особено показателни са изказванията на заместник-председателя на Съвета за сигурност на РФ Дмитрий Медведев. Доскорошните негови закани за приложимост на нуклеарно оръжие от Русия бяха сменени с стон, който е до болежка истинен: „ Ако Русия изгуби войната, ще се разпадне! ” Дали този зов за помощ беше насочен към стратегическите съдружници на Русия? Евентуалното раздробяване на Русия би имало за Евразия резултат неведнъж по-силен от детонирането на „ цар бомба ” (най-мощната до момента основана атомна бомба, способна да изтрие от лицето на земята цяла европейска държава). Реалистичната констатация на Медведев евентуално е съвпаднало с оценката на управлението на Китайската национална република, след което президентът Си Дзинпин неотложно изпрати един от най-доверените си хора в Москва.
Разбира се, по време на визитата си началникът на канцеларията на за външнополитически връзки на Китайската комунистическа партия Ван И поддържа Русия, само че по-важното е, че Китай за първи път оповести безапелационна позиция, че не вижда военно решение на спора и направи предложение за мирни договаряния. Може да се оцени, че това не е помощ за Путин за печелене на време, а израз на дълбоката угриженост на Китай пред вероятността от тежко дестабилизиране на Русия за десетилетия напред, което би довело до непредвидими стопански и военнополитически негативи върху всички съседи и интернационалната сигурност. Съществен знак за бъдещите планове на съветското държавно управление може да бъде открит в речта на съветския президент Владимир Путин във връзка годишнината от началото на войната в Украйна: превръщане на локалния спор в световно опълчване. Думите на Путин като цяло са притеснителни за интернационалния ред, само че има и положителен миг, а точно, че Русия ще се стреми към преустановяване на спора в Украйна, като се опита да го пренасочи към блоково опълчване, познато ни от времето на Студената война.
Въпреки това, до края на войната е към момента надалеч. Първо би трябвало да се приложи на процедура концепцията за снабдяването на украинските въоръжени сили със западна бронетанкова техника. Възможно е тя да не се окаже толкоз сполучлива не тъй като интелигентността и мотивацията на украинските военни не са на нужната висота, а тъй като е извънредно мъчно взаимоотношението, контрола и командването на бронетанкови подразделения с толкоз разнородна и мъчно съвместима техника, да не приказваме за логистичната поддръжка, невъзможността за относително бързи поправки на място или в близка дълбочина и неналичието на солидни ресурси от муниции по стандартите на НАТО. Не бива да се подценява и мотивацията на съветските бойци и командири да унищожават западните аналози, които за първи път би трябвало да се потвърдят в среда на жестоки бойни дейности, което най-вероятно ще проличи доникъде на лятото. Следващата хипотетична стъпка е „ изтупване на брашнения чувал ” или даване на последните запаси на руска (бронетанкова, артилерийска, противовъздушна и самолетна) техника от складовете на някогашните социалистически страни, в това число и България. Тя ще бъде изключително нужна за постигането на дълготраен паритет сред съветската и украинската групировки до края на актуалната или началото на идната година, след което страните ще се убедят, че нито една от тях не може да реализира безапелационна победа. Едва тогава може да се пристъпи към споразумяване на спора с мирни договаряния. Русия няма да отстъпи във връзка с черноморския си флот, а с това ще пази и добития през 2014 година Кримски полуостров, само че не е изключено Украйна да си върне Донбас и утвърди своята държавност в границите отпреди 24 февруари 2022 година
Какви биха били поуките за България, имайки поради комплицираната вътрешнополитическа конюнктура? След изборите президентът би трябвало да се отърве час по-скоро от служебните държавни управления, за които директно дава отговор, тъй като следва вземането на мъчителни решения в региона на националната сигурност, вследствие на които персоналният му рейтинг единствено може да пострада.
Следващото постоянно държавно управление ще бъде изправено пред вземането на смели и ексцентрични решения, които няма да работят в интерес на неговата известност, по тази причина претендентите за неговото съставяне занапред би трябвало да мислят за подобаваща обществена тактика, която да не потопи ръководещите партии в идните локални или възможни нови парламентарни избори.
Вероятно при започване на есента, изпълнителната власт да бъде принудена да потвърди своята евроатлантическа взаимност на процедура, което може да бъде мъчително за редица вътрешнополитически фактори. Може да се чака да постъпи ново искане за изпразване на военновременните ни запаси, на което да не бъде допустимо да се противостои, само че в този миг едно постоянно държавно управление би трябвало да упорства пред западните ни съдружници и да се пребори освен за отбрана на родното небе, само че и за даване на съответни заместващи качества. Това не би трябвало да бъде на взаимен принцип, а фокусът да бъде върху тактиката за развиване на въоръжените ни сили в вероятност 2030-2035, като желаяме техника и въоръжение, което ще бъде нужно за построяването на бъдещите въоръжени сили, съобразено с българските условия и благоприятни условия за поддръжка. В това отношение изключително значимо е сключването на офсетни покупко-продажби и включването на холдинг Терем и останалите държавни индустриални компании за присъединяване в създаването, производството и поддържането на военната техника и муниции по стандартите на НАТО, която вероятно ще бъде предоставена безплатно или закупена за потребностите на Българската войска. България би трябвало да се възползва оптимално от всяка опция за софтуерно обновяване и модернизиране на научно-техническия капацитет на военнопромишления комплекс, като с това притегли нови задгранични вложения и отвори нови хиляди работни места в характерния бранш на сигурност и защита.
Препоръчително е външната ни политика да бъде в цялостен унисон с евроатлантическите процеси, само че в същото време съчетана с натурализъм във връзка с войната в Украйна. Акцентът би трябвало да бъде подложен върху дейното ни присъединяване в правенето на новата архитектура на интернационална сигурност за спокойно, трайно и стабилно създаване на предвидим свят на взаимно почитание и ценене на ползи, както на световните сили, по този начин и на по-малките страни, попадащи в така наречен „ сфери на въздействие ”, въз основа на основополагащите правила на свободния избор за развиване и отбраната на гражданските и човешки права и свободи. /БГНЕС
-------------
Детелин Димитров, външнополитически наблюдаващ. Анализът е написан особено за БГНЕС.
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ