Социалните протести в Чили
Протестите в Чили смъкнаха маската на неолиберализма. След повече от 2 месеца съвсем непрекъснати демонстрации със стотици хиляди участници в тях, улиците на чилийските градове станаха малко по-тихи към празниците. Това обаче не значи " обикновено " в същинския смисъл на думата: улиците са цялостни с политически графити и послания, множеството магазини са затворени, а витрините им барикадирани. Но в този момент хората най-малко могат да се посветят на всекидневието си, без непрекъснато да се опасяват от сълзотворния газ и гумените патрони на полицията и армията, които бяха хвърлени от консервативния президент Себастиян Пиньера да смажат обществените брожения в страната.
Досега от силите на " реда " са убити минимум 23 стачкуващи, ранените са над 3500, от които 350 тежко с прострелни рани в главата, а 1500 са изтезавани в пандизите на режима. Като в по-голямата си част жертвите са мирни стачкуващи. Във връзка с това от комисариата по правата на индивида към Организация на обединените нации изпратиха свои инспектори в Чили да проверяват държавното принуждение против протестиращите.
Днес в тази далечна латиноамериканска страна е напълно всекидневно хората на улицата да разискват политика - нещо, което рядко се чуваше преди. Омразата към полицията и армията обаче е към този момент навсякъде събитие. Повечето хора са изцяло изтощени физически и душевен от насилието на последните седмици.
В политически проект десният президент прави всичко допустимо, с цел да остане на поста си, макар че е политически изолиран, даже в личната си партия. Опитите му да разцепи придвижването против него посредством принуждение против демонстриращите наподобява са в застой. Освен това има доказателства, че десни политически участници и представители на силите на " реда " са директно забъркани като подбудители в изблиците на принуждение по време на демонстрациите и са инициирали съзнателно разграбването на магазини.
Но явният неуспех на тази тактика е обещаващ. С понижение на насилието в избрани моменти и браншове на стопанската система, изключително в дребните компании, рискът от по-нататъшно упражнение на напън и утежняване на икономическото състояние ще намалее най-малко в кратковременен проект.
Тактиката на президента за водене на изтощителна война с невисок интензитет против стачкуващите, която стартира от втората седмица на размириците, към този момент съумява да държи протестното придвижване под надзор, въпреки и за сметка на цялостната дискредитация на полицията и армията, и с това на цялото консервативно държавно управление.
Преговорите за нова конституция не престават, което е едно от настояванията на стачкуващите, защото в този момент настоящата е още от времето на ген. Пиночет. Правителството разгласи и редица стопански и обществени промени. Вероятно те обаче няма да са задоволително дълбоки, с цел да доведат до измененията, които хората желаят. Така да вземем за пример не се планува данъчна промяна, която да обезпечи по-справедливо систематизиране на приходите в бюджета.
Социалното недоволство към този момент остава с по-скоро спонтанни дейности и значително без изявени водачи. В този смисъл съществена задача на политическите сили вляво, които поддържат митингите, е в организирането на придвижването и в даването на конгрес, където може да се събере опит и политическо ноу-хау за създаване на съгласувана тактика за по-нататъшни дейности.
С физическото заличаване на множеството леви обединения след фашисткия прелом през 1973 година в този момент незабавно се изисква създаване на мощна лява организация, способна да трансформира днешния национален яд в действителни промени на следващия ден, другояче огънят на обществените митинги може да прегори, без да докара до нищо значително ново.
Единствената област, в която смяната в действителност е революционна, към този момент е публичното схващане. Неолибералната парадигма през последните 40 години в западния свят оказа надълбоко влияние върху културата, като акцентира на това хората да работят самостоятелно за сметка на ролята, която обществото играе като цяло за благополучието на обособените човеци.
Неолибералните идеолози ни споделят, че всеки от нас е виновен за личните си триумфи или неуспехи, че можем да подобрим икономическото си състояние посредством непрекъснато образование и че материалните богатства са ключът към самостоятелното благополучие. Това, което те обаче премълчават, е, че фамилният генезис играе мощна роля за икономическия триумф, че цената на дипломата е относителна, в случай че нямаш " вярното " родословие, и че мобилният телефон за 1000 $ в действителност изобщо не ви прави по-щастливи от един за 50-100 $.
Резултатът от митингите е, че идеологическата маска на неолиберализма безусловно бе свалена за една нощ. Но е рано да се каже доколко това ще се отрази на политическото развиване през идващите месеци и години. Неолиберализмът бе роден в Чили преди 40 година и в този момент влезе във етапа, което може би е окончателният му крах. Във връзка с нуждата от декарбонизиране на цялата световна стопанска система, политическият срив на този така наречен латиноамерикански стопански тигър би трябвало да даде вяра на милиони хора по света.
Предстои да се извърви дълъг и сложен път, само че в монолита на неолиберализма в този момент се появяват от ден на ден пукнатини. В този смисъл изявлението на екоактивистката Грета Тунберг пред Организация на обединените нации: " Светът се пробужда. Промяната идва, без значение дали това ви харесва или не " е обнадеждаващо, че младото потомство е осъзнало нуждата от фундаментални екологически и обществени промени, без които оцеляването на човечеството е застрашено.
Досега от силите на " реда " са убити минимум 23 стачкуващи, ранените са над 3500, от които 350 тежко с прострелни рани в главата, а 1500 са изтезавани в пандизите на режима. Като в по-голямата си част жертвите са мирни стачкуващи. Във връзка с това от комисариата по правата на индивида към Организация на обединените нации изпратиха свои инспектори в Чили да проверяват държавното принуждение против протестиращите.
Днес в тази далечна латиноамериканска страна е напълно всекидневно хората на улицата да разискват политика - нещо, което рядко се чуваше преди. Омразата към полицията и армията обаче е към този момент навсякъде събитие. Повечето хора са изцяло изтощени физически и душевен от насилието на последните седмици.
В политически проект десният президент прави всичко допустимо, с цел да остане на поста си, макар че е политически изолиран, даже в личната си партия. Опитите му да разцепи придвижването против него посредством принуждение против демонстриращите наподобява са в застой. Освен това има доказателства, че десни политически участници и представители на силите на " реда " са директно забъркани като подбудители в изблиците на принуждение по време на демонстрациите и са инициирали съзнателно разграбването на магазини.
Но явният неуспех на тази тактика е обещаващ. С понижение на насилието в избрани моменти и браншове на стопанската система, изключително в дребните компании, рискът от по-нататъшно упражнение на напън и утежняване на икономическото състояние ще намалее най-малко в кратковременен проект.
Тактиката на президента за водене на изтощителна война с невисок интензитет против стачкуващите, която стартира от втората седмица на размириците, към този момент съумява да държи протестното придвижване под надзор, въпреки и за сметка на цялостната дискредитация на полицията и армията, и с това на цялото консервативно държавно управление.
Преговорите за нова конституция не престават, което е едно от настояванията на стачкуващите, защото в този момент настоящата е още от времето на ген. Пиночет. Правителството разгласи и редица стопански и обществени промени. Вероятно те обаче няма да са задоволително дълбоки, с цел да доведат до измененията, които хората желаят. Така да вземем за пример не се планува данъчна промяна, която да обезпечи по-справедливо систематизиране на приходите в бюджета.
Социалното недоволство към този момент остава с по-скоро спонтанни дейности и значително без изявени водачи. В този смисъл съществена задача на политическите сили вляво, които поддържат митингите, е в организирането на придвижването и в даването на конгрес, където може да се събере опит и политическо ноу-хау за създаване на съгласувана тактика за по-нататъшни дейности.
С физическото заличаване на множеството леви обединения след фашисткия прелом през 1973 година в този момент незабавно се изисква създаване на мощна лява организация, способна да трансформира днешния национален яд в действителни промени на следващия ден, другояче огънят на обществените митинги може да прегори, без да докара до нищо значително ново.
Единствената област, в която смяната в действителност е революционна, към този момент е публичното схващане. Неолибералната парадигма през последните 40 години в западния свят оказа надълбоко влияние върху културата, като акцентира на това хората да работят самостоятелно за сметка на ролята, която обществото играе като цяло за благополучието на обособените човеци.
Неолибералните идеолози ни споделят, че всеки от нас е виновен за личните си триумфи или неуспехи, че можем да подобрим икономическото си състояние посредством непрекъснато образование и че материалните богатства са ключът към самостоятелното благополучие. Това, което те обаче премълчават, е, че фамилният генезис играе мощна роля за икономическия триумф, че цената на дипломата е относителна, в случай че нямаш " вярното " родословие, и че мобилният телефон за 1000 $ в действителност изобщо не ви прави по-щастливи от един за 50-100 $.
Резултатът от митингите е, че идеологическата маска на неолиберализма безусловно бе свалена за една нощ. Но е рано да се каже доколко това ще се отрази на политическото развиване през идващите месеци и години. Неолиберализмът бе роден в Чили преди 40 година и в този момент влезе във етапа, което може би е окончателният му крах. Във връзка с нуждата от декарбонизиране на цялата световна стопанска система, политическият срив на този така наречен латиноамерикански стопански тигър би трябвало да даде вяра на милиони хора по света.
Предстои да се извърви дълъг и сложен път, само че в монолита на неолиберализма в този момент се появяват от ден на ден пукнатини. В този смисъл изявлението на екоактивистката Грета Тунберг пред Организация на обединените нации: " Светът се пробужда. Промяната идва, без значение дали това ви харесва или не " е обнадеждаващо, че младото потомство е осъзнало нуждата от фундаментални екологически и обществени промени, без които оцеляването на човечеството е застрашено.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ