Започва битката как да се увеличат заплатите в университетите
Просветното министерство, синдикатите и ректорите стартират разногласията по какъв начин да бъдат увеличени заплатите на университетския състав в университетите с отпуснатите спомагателни 20 млн. лева в бюджета за 2022 година Решението би трябвало да бъде взето от МОН след съвещания със Съвета на ректорите и синдикалните сътрудници, като има доста съществени разлики по какъв начин да се разпределят парите, сподели инспекция на „ Сега “.
От януари 2021 година минималната заплата за най-ниската служба в университетите – помощник, бе избрана на 1300 лева при 8-часов работен ден и 5-дневна работна седмица. Синдикатът за висше обучение и просвета към КНСБ настоя в публична позиция до премиера в оставка, финансовото и просветното министерство тази минимална заплата да бъде увеличена на 1500 лева За основен помощник се предлага нарастване на главната заплата от 1400 на 1600 лева, за доцентите – от 1500 на 1740 лева, а за професорите – от 1600 на 1940 лева
При този модел на систематизиране на парите се предлага да се усилват стартовите заплати, като растежът, който се залага за другите длъжности, е друг – 15,4% и 14,3% за асистенти и основни асистенти, 16% нарастване при доцентите и 21,25% при професорите.
Има доста съществени разлики обаче с ректорските управления, разяснява за „ Сега “ Лиляна Вълчева, ръководител на браншовия профсъюз на КНСБ. „ Ректорите желаят да се включат в сметките и разноските за осигуровки, и клас прослужено време. Но по този начин парите няма да стигнат за минималния предел за нарастване на заплатите със приблизително 15%, който сме заложили. Това нарастване със закъснението във времето към този момент се стопи от инфлацията, която е 16,9% по данни на Национален статистически институт “, разяснява Вълчева.
Сметките за нарастването на заплатите са правени със задна дата към 1 април 2022 година Това е първичната дата, към която трябваше да влязат в действие текстовете от закона за държавния бюджет, с които се отпускат парите. Първоначалната им редакция обаче провокира скандал и революционна подготвеност на висши учебни заведения да откажат средствата поради плануваното обвързване да одобряват промени в правилниците си за атестиране на преподавателите. Това е в нарушаване на академичната автономност, оповестиха редица ректори.
Новата методика за атестиране на собствен ред провокира огромно неодобрение, като до последно позициите на МОН и на академичната общественост по критериите за препоръка се разминаваха съществено. При актуализацията на държавния бюджет по предложение на Ива Митева от Има Такъв Народ обвързването на парите с атестирането бе отстранено. Новото болшинство в Народното събрание гласоподава по предложение на Красимир Вълчев от ГЕРБ и други 20 млн. лева в допълнение за висшите учебни заведения – само че те ще се разпределят въз основата на комплексната оценка на вузовете за качеството на образование. И двете суми бяха заложени в бюджета по самодейност на синдиката. „ Призоваваме ректорите да мислят повече за приходите на хората и да благодарят на ВОН-КНСБ за обезпечените 40 млн. лева “, разяснява Вълчева.
От януари 2021 година минималната заплата за най-ниската служба в университетите – помощник, бе избрана на 1300 лева при 8-часов работен ден и 5-дневна работна седмица. Синдикатът за висше обучение и просвета към КНСБ настоя в публична позиция до премиера в оставка, финансовото и просветното министерство тази минимална заплата да бъде увеличена на 1500 лева За основен помощник се предлага нарастване на главната заплата от 1400 на 1600 лева, за доцентите – от 1500 на 1740 лева, а за професорите – от 1600 на 1940 лева
При този модел на систематизиране на парите се предлага да се усилват стартовите заплати, като растежът, който се залага за другите длъжности, е друг – 15,4% и 14,3% за асистенти и основни асистенти, 16% нарастване при доцентите и 21,25% при професорите.
Има доста съществени разлики обаче с ректорските управления, разяснява за „ Сега “ Лиляна Вълчева, ръководител на браншовия профсъюз на КНСБ. „ Ректорите желаят да се включат в сметките и разноските за осигуровки, и клас прослужено време. Но по този начин парите няма да стигнат за минималния предел за нарастване на заплатите със приблизително 15%, който сме заложили. Това нарастване със закъснението във времето към този момент се стопи от инфлацията, която е 16,9% по данни на Национален статистически институт “, разяснява Вълчева.
Сметките за нарастването на заплатите са правени със задна дата към 1 април 2022 година Това е първичната дата, към която трябваше да влязат в действие текстовете от закона за държавния бюджет, с които се отпускат парите. Първоначалната им редакция обаче провокира скандал и революционна подготвеност на висши учебни заведения да откажат средствата поради плануваното обвързване да одобряват промени в правилниците си за атестиране на преподавателите. Това е в нарушаване на академичната автономност, оповестиха редица ректори.
Новата методика за атестиране на собствен ред провокира огромно неодобрение, като до последно позициите на МОН и на академичната общественост по критериите за препоръка се разминаваха съществено. При актуализацията на държавния бюджет по предложение на Ива Митева от Има Такъв Народ обвързването на парите с атестирането бе отстранено. Новото болшинство в Народното събрание гласоподава по предложение на Красимир Вълчев от ГЕРБ и други 20 млн. лева в допълнение за висшите учебни заведения – само че те ще се разпределят въз основата на комплексната оценка на вузовете за качеството на образование. И двете суми бяха заложени в бюджета по самодейност на синдиката. „ Призоваваме ректорите да мислят повече за приходите на хората и да благодарят на ВОН-КНСБ за обезпечените 40 млн. лева “, разяснява Вълчева.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ