Ако искаш да се прославиш, презирай славата ╫ Свети Йоан ЗЛАТОУСТ
Проповедник и богослов, един от тримата „ светители “ и космополитен учители, наедно с Василий Велики Кесарийски и Григорий Богослов.
(Св. Йоан Златоуст. Пренасяне мощите на светителя. Икона XVIII век, Византийски музей, Атина)
╫ За славата и славолюбието
Из „ Тълкувание на Евангелието от Матея “
Ако станеш и хиляди пъти по-знатен, с нищо няма да бъдеш по-добър от незнайните индивиди. Напротив, със самото това ще станеш дори по-безчестен. Когато тези, които те показват и популяризират като звезда, се смеят на тебе за същото това, че ти търсиш от тях популярност, усърдието ти не създава ли нещо, обратно на твоето предпочитание?
Тези индивиди се явяват като изобличители. Който хвали предалия се на блудничество и безчинен живот и го ласкае, със самото това той повече изобличава, в сравнение с хвали славолюбеца. И така, за какво се грижиш доста за едно такова дело, последствията от което са постоянно противни на твоята цел? Ако искаш да се прославиш, презирай славата и ще станеш по-славен от всички! Какъв смисъл има да се подхвърляш на същото, което се е случило с Навуходоносор? Той издигнал скулптура, като мислел да получи още по-голяма популярност посредством дървото и безчувствения образ; този, който имал цялостен живот, желал да се популяризира посредством това, което няма живот. Виждаш ли, извънредно безумство! Като мислел да си сътвори чест, той повече се унизил, като посочил, че повече се надява на неодушевена движимост, в сравнение с самия себе си и на живата своя душа, заради което въздал такова желание на дървото. Не е ли заслужен той за подбив заради това, че търси хвалба не в себе си и в своя благодетелен живот, а в дъските? Това е все същото, както, в случай че някой би помислил да се хвали с пода на къщата си и с красивата си стълба, в сравнение с с това, че е човек. Но мнозина от нас в този момент подражават на Навуходоносор. Както той със своята скулптура, по този начин едни от нас мислят да извикат удивление с облеклата си, други с къщата си, с мулетата, колесниците, колоните, които се намират в техните къщи. Като са погубили в себе си достолепието на индивида, те търсят изцяло смешна популярност за себе си в другите предмети.
Знаменитите и велики чиновници на Бога се прославяли не с това, само че с потребното. Те били и пленници, и плебеи, и юноши, и чужденци, те нямали нищо лично, само че се оказали по-почтени от тези, които имали в обилие всичко. Нито голямата скулптура, нито велможите, нито вождовете, нито безчислените войски, нито многото злато, нито огромният лукс не могли да удовлетворят пристрастеността на Навуходоносор да се покаже популярен. А за чиновниците на Бога, лишени от всичко, била задоволителна едната мъдрост. Като нямали нищо, те се оказали толкоз по-бляскави от носещия диадема и багреница и от притежаващия всичко, колкото слънцето е по-бляскаво от диаманта. Щом те се появили, очите на царя заблестели като огън, заобиколили ги вождове, шефове, служители и цялото демонско събрание; звукове на флейти, тръби и всякакви музикални принадлежности, като се разнасяли до небето, на всички места огласяли слуха им. Пещта горяла извънмерно мощно и нейният пламък се докосвал до самите облаци; всичко било изпълнено със боязън и смут. Но юношите нищо не ги плашело. Напротив, те се надсмивали над близките като над играещи деца, показали геройство и благост и по-гръмогласно от тръбите извикали: „ Нека ти е известно, царю! “ (Дан. 3:18). (…)
Източник: Църковен вестник, декември 2001 година
Изображение: Св. Йоан Златоуст. Пренасяне мощите на светителя. Икона XVIII век, Византийски музей, Атина, ru.wikipedia.org
