Черногледството ни пречи да видим къде сме
Промените постоянно се случват постепенно. Често хората са консервативни и мъчно одобряват смяната, даже когато не се усещат добре. Привързани към своето всекидневие, с което са привикнали, те се опасяват от нея. Всички сме уверени, че без промени светът няма по какъв начин да върви напред, а без смяна в метода на мислене у нас, в България, няма по какъв начин да излезем от блатото на този дълъг и несвършващ преход.
За мен едно от най-важните неща, които би трябвало да променим през новата 2018 година, е отрицателното говорене за България, с което дотолкоз сме привикнали, че го одобряваме към този момент за изцяло обикновено и в реда на нещата. Духовното и интелектуално израстване би трябвало да стане приоритет в нашия живот. Ежедневната негативна информация от разнообразни източници, пагубни прогнози и черни летописи се отразяват извънредно отрицателно върху личността на всеки един от нас. Усещането за положително, за благополучие, съпричастност, приемливост и триумф отстъпват място на експанзията, злобата и завистта.
Ние се опасяваме от това по какъв начин изглеждаме в очите на другите, кой какво ще каже за нас, опасяваме се да бъдем щастливи и да обичаме, да бъдем свободни и горди. Убедена съм, че в случай че желаеме (а, би трябвало!) да променим България към по-добро, би трябвало да стартираме с смяна на метода си на мислене. Да спрем потока на отрицателна сила, която идва от думите, от настройката ни, от дейностите ни и възприемането на мястото ни в света. Крайно време е да стартираме да мислим и приказваме положително за България.
Да, има доста аргументи за това обезверение в исторически и политически проект. Като стартираме от дълго чаканите промени, които ни изправиха пред голям брой провокации, като смяна на полезности, обичаи, нематериалност, и стигнем до фрапантното понижаване на нашето население и обезлюдяване на огромни територии от страната. Можем да изброим десетки отрицателни обстоятелства, които се отразиха на стопанската система, демографията, обществената политика и образованието.
Но дано погледнем и какво притежаваме, къде се намираме, какъв брой доста сме постигнали, с цел да осъзнаем, че имаме доста повече аргументи да приказваме положително за страната си и да се усещаме горди, че сме се родили тъкмо тук. Трябва да осъзнаем, че е нужно напълно малко, с цел да се трансформира България в страна с водещо значение за района и Европа. И това не е ненужно национално самочувствие, това са действителни обстоятелства и истини. Трябва да заемем мястото си на водач на Балканите.
Да стартираме с мира и стабилността, нещо което постоянно подценяваме или най-малкото недооценяваме. Това на фона на „ врящия “ свят към нас, на безумното опълчване християнство-ислям, и най-много на извънредно нестабилните и непрекъснато конфликтни Балкани, си е голямо достижение. Достатъчно е да си спомним, че преди по-малко от 25 години, на по-малко от 500 километра от нас, починаха над 100 000 души, а близо половин милион бяха осакатени физически и душевен в един безразсъден братоубийствен спор. Конфликт, който опълчи довчерашни братя, другари, хора, живели врата до врата, предел до предел, работели в едни и същи предприятия, посещавали едни и същи учебни заведения и имащи стотици хиляди смесени бракове. Затова непокътнатият етнически и набожен мир в България е нещо, с което би трябвало доста да се гордеем, да пазим и отсега нататък и да използваме за рестарт на обществото ни. Заслугите за това са на всички нас, на публичните полезности и връзки посред ни, на изконните български добродетели и е неприемливо да се приписват в изгода и интерес, на която и да е политическа мощ.
Още нещо, което подценяваме или недооценяваме задоволително. Свикнали сме да приказваме какъв брой красива е природата на България – превърнахме това в факсимиле и към този момент го изпразнихме от наличие. България несъмнено има неповторимо комбиниране от естествени съставни елементи, с плодородни почви, високи, гористи планини, необятен изход на Черно море и директна евтина транспортна връзка по река Дунав с Централна и Западна Европа. Много малко страни могат да се похвалят, че на едни 111 000 квадратни километра са се събрали толкоз естествени благосъстояния. Някъде трансформират пустините в божествен градини, с цел да живеят и оцеляват, а ние сме дарени свише с тази райска градина. И още нещо от географията, което одобряваме като даденост, само че не оценяваме действително – умерените ширини, в които се намира България, оферират най-хубавите условия за живот и стопанска активност на хората. Ние в действителност се намираме в парадайса и просто би трябвало да се възползваме от това.
Имаме велика история, с която би трябвало да се гордеем. Оставяйки настрани изкуственото фукане, по този начин добре познато тук на Балканите, ние в действителност в исторически аспект сме популярен народ. България е една от най-древните страни в света от в този момент съществуващите. В Европа със същото си име преди нас е основана и продължава да я има единствено дребната Сан Марино. А на Балканите, като изключим безспорната просвета на антична Елада, няма кой да се мери с нас. Хърватите основават свое национално огнище едвам през X в., близо 300 години след нас, а сърбите даже още по-късно, през XII в., с към петстотин години след българите. Няма потребност да изброяваме победни борби, на какъв брой морета сме били и така нататък, ненужно е, ние просто сме наследници на велика и антична просвета. И в никакъв случай, нито за миг не трябва да го забравяме. И в случай че някой си мисли, че това е било доста от дълго време, в така наречен исторически времена, незабавно ще го отвръщам, че ние имаме Левски, който е изпреварил с десетилетия времето си, не просто за България, само че и за целия развъртян свят със своя космополитизъм и философия за света и живота. Благодарение на напъните на позабравения Димитър Пешев и стотици безименни българи, съумяваме да спасим евреите от ужасите на Втората международна война. Тогава, когато от всички цивилизовани и преуспяващи краища на Европа, изпращат своите евреи на сигурна гибел в нацистките концлагери, ние събираме храброст да се опълчим на мощните на деня и да правим същински подвиг. В една от свещените книги е казано: „ в случай че спасиш един човешки живот, си избавил целия свят “.
За достиженията на българите може да се изпише доста и отново няма да ни стигне времето и мястото, а за качествата на младежите можем да попитаме във всеки един реномиран университет в Европа, в Съединени американски щати, в Австралия и на всички места ще чуем единствено отлични оценки, похвали и удивление. Няма да отмина спортните достижения на безспорните ни международни и европейски първенци, с които всички се гордеем. Съвременните ни достижения в културата и изкуствата, неповторимият ни фолклор и научните ни открития са съвсем всекидневие. Ние в България притежаваме толкоз доста, а се задоволяваме с толкоз малко. Защо забравяме нашите велики достижения, открития и върхове?
Време е да преосмислим дните си. Време е да израснем като народ – духовно, осъзнато, с ясната мисъл, че сме задължени както на великите си предшественици, които са създали толкоз доста България да има почтено и водещо място в света, по този начин и на нашите следовници – тези, които ще живеят тук в България след 50, след 100 и повече години.
Колкото и да недоволстваме и да се оплакваме, България не е толкоз зле – по своите макроикономически индикатори тя се нарежда доста добре. Намира се на място с отлични природо-климатични условия, в геостратегическия полюс на Европа, на границата с Азия и Близкия изток, който е люлката на човешката цивилизация и просвета. Трябва да се възползваме от всичко това, с цел да рестартираме България. Предпочитам да употребявам друга, малко позабравена, само че толкоз чиста и мощна българска дума „ ВЪЗРАЖДАНЕ “. Смятам, че на нас се пада и огромната чест, и огромната отговорност да възродим България. Всички дружно имаме сили и можем да го реализираме.
Националният интерес е плод на взаимна отдаденост, на съпричастност към публичните проблеми и развиване на самостоятелния капацитет. Необходимо е да се отърсим от вмененни страхове и внушения на скептицизъм, тъй като още Паисий в своята История Славянобългарская не просто порицава тези, които се отхвърлят от себе си, само че ни остави и завет да бъдем горди и уверени, решителни и смели. За да бъдем там, където ни е мястото – в редиците на прогресивните и водещи нации. Да бъдем там поради свободата на своя дух, вярата, справедливостта и човещината, обичта към децата ни, уважението към традициите, към корените ни, поради хубавичко връзка сред поколенията.
За мен едно от най-важните неща, които би трябвало да променим през новата 2018 година, е отрицателното говорене за България, с което дотолкоз сме привикнали, че го одобряваме към този момент за изцяло обикновено и в реда на нещата. Духовното и интелектуално израстване би трябвало да стане приоритет в нашия живот. Ежедневната негативна информация от разнообразни източници, пагубни прогнози и черни летописи се отразяват извънредно отрицателно върху личността на всеки един от нас. Усещането за положително, за благополучие, съпричастност, приемливост и триумф отстъпват място на експанзията, злобата и завистта.
Ние се опасяваме от това по какъв начин изглеждаме в очите на другите, кой какво ще каже за нас, опасяваме се да бъдем щастливи и да обичаме, да бъдем свободни и горди. Убедена съм, че в случай че желаеме (а, би трябвало!) да променим България към по-добро, би трябвало да стартираме с смяна на метода си на мислене. Да спрем потока на отрицателна сила, която идва от думите, от настройката ни, от дейностите ни и възприемането на мястото ни в света. Крайно време е да стартираме да мислим и приказваме положително за България.
Да, има доста аргументи за това обезверение в исторически и политически проект. Като стартираме от дълго чаканите промени, които ни изправиха пред голям брой провокации, като смяна на полезности, обичаи, нематериалност, и стигнем до фрапантното понижаване на нашето население и обезлюдяване на огромни територии от страната. Можем да изброим десетки отрицателни обстоятелства, които се отразиха на стопанската система, демографията, обществената политика и образованието.
Но дано погледнем и какво притежаваме, къде се намираме, какъв брой доста сме постигнали, с цел да осъзнаем, че имаме доста повече аргументи да приказваме положително за страната си и да се усещаме горди, че сме се родили тъкмо тук. Трябва да осъзнаем, че е нужно напълно малко, с цел да се трансформира България в страна с водещо значение за района и Европа. И това не е ненужно национално самочувствие, това са действителни обстоятелства и истини. Трябва да заемем мястото си на водач на Балканите.
Да стартираме с мира и стабилността, нещо което постоянно подценяваме или най-малкото недооценяваме. Това на фона на „ врящия “ свят към нас, на безумното опълчване християнство-ислям, и най-много на извънредно нестабилните и непрекъснато конфликтни Балкани, си е голямо достижение. Достатъчно е да си спомним, че преди по-малко от 25 години, на по-малко от 500 километра от нас, починаха над 100 000 души, а близо половин милион бяха осакатени физически и душевен в един безразсъден братоубийствен спор. Конфликт, който опълчи довчерашни братя, другари, хора, живели врата до врата, предел до предел, работели в едни и същи предприятия, посещавали едни и същи учебни заведения и имащи стотици хиляди смесени бракове. Затова непокътнатият етнически и набожен мир в България е нещо, с което би трябвало доста да се гордеем, да пазим и отсега нататък и да използваме за рестарт на обществото ни. Заслугите за това са на всички нас, на публичните полезности и връзки посред ни, на изконните български добродетели и е неприемливо да се приписват в изгода и интерес, на която и да е политическа мощ.
Още нещо, което подценяваме или недооценяваме задоволително. Свикнали сме да приказваме какъв брой красива е природата на България – превърнахме това в факсимиле и към този момент го изпразнихме от наличие. България несъмнено има неповторимо комбиниране от естествени съставни елементи, с плодородни почви, високи, гористи планини, необятен изход на Черно море и директна евтина транспортна връзка по река Дунав с Централна и Западна Европа. Много малко страни могат да се похвалят, че на едни 111 000 квадратни километра са се събрали толкоз естествени благосъстояния. Някъде трансформират пустините в божествен градини, с цел да живеят и оцеляват, а ние сме дарени свише с тази райска градина. И още нещо от географията, което одобряваме като даденост, само че не оценяваме действително – умерените ширини, в които се намира България, оферират най-хубавите условия за живот и стопанска активност на хората. Ние в действителност се намираме в парадайса и просто би трябвало да се възползваме от това.
Имаме велика история, с която би трябвало да се гордеем. Оставяйки настрани изкуственото фукане, по този начин добре познато тук на Балканите, ние в действителност в исторически аспект сме популярен народ. България е една от най-древните страни в света от в този момент съществуващите. В Европа със същото си име преди нас е основана и продължава да я има единствено дребната Сан Марино. А на Балканите, като изключим безспорната просвета на антична Елада, няма кой да се мери с нас. Хърватите основават свое национално огнище едвам през X в., близо 300 години след нас, а сърбите даже още по-късно, през XII в., с към петстотин години след българите. Няма потребност да изброяваме победни борби, на какъв брой морета сме били и така нататък, ненужно е, ние просто сме наследници на велика и антична просвета. И в никакъв случай, нито за миг не трябва да го забравяме. И в случай че някой си мисли, че това е било доста от дълго време, в така наречен исторически времена, незабавно ще го отвръщам, че ние имаме Левски, който е изпреварил с десетилетия времето си, не просто за България, само че и за целия развъртян свят със своя космополитизъм и философия за света и живота. Благодарение на напъните на позабравения Димитър Пешев и стотици безименни българи, съумяваме да спасим евреите от ужасите на Втората международна война. Тогава, когато от всички цивилизовани и преуспяващи краища на Европа, изпращат своите евреи на сигурна гибел в нацистките концлагери, ние събираме храброст да се опълчим на мощните на деня и да правим същински подвиг. В една от свещените книги е казано: „ в случай че спасиш един човешки живот, си избавил целия свят “.
За достиженията на българите може да се изпише доста и отново няма да ни стигне времето и мястото, а за качествата на младежите можем да попитаме във всеки един реномиран университет в Европа, в Съединени американски щати, в Австралия и на всички места ще чуем единствено отлични оценки, похвали и удивление. Няма да отмина спортните достижения на безспорните ни международни и европейски първенци, с които всички се гордеем. Съвременните ни достижения в културата и изкуствата, неповторимият ни фолклор и научните ни открития са съвсем всекидневие. Ние в България притежаваме толкоз доста, а се задоволяваме с толкоз малко. Защо забравяме нашите велики достижения, открития и върхове?
Време е да преосмислим дните си. Време е да израснем като народ – духовно, осъзнато, с ясната мисъл, че сме задължени както на великите си предшественици, които са създали толкоз доста България да има почтено и водещо място в света, по този начин и на нашите следовници – тези, които ще живеят тук в България след 50, след 100 и повече години.
Колкото и да недоволстваме и да се оплакваме, България не е толкоз зле – по своите макроикономически индикатори тя се нарежда доста добре. Намира се на място с отлични природо-климатични условия, в геостратегическия полюс на Европа, на границата с Азия и Близкия изток, който е люлката на човешката цивилизация и просвета. Трябва да се възползваме от всичко това, с цел да рестартираме България. Предпочитам да употребявам друга, малко позабравена, само че толкоз чиста и мощна българска дума „ ВЪЗРАЖДАНЕ “. Смятам, че на нас се пада и огромната чест, и огромната отговорност да възродим България. Всички дружно имаме сили и можем да го реализираме.
Националният интерес е плод на взаимна отдаденост, на съпричастност към публичните проблеми и развиване на самостоятелния капацитет. Необходимо е да се отърсим от вмененни страхове и внушения на скептицизъм, тъй като още Паисий в своята История Славянобългарская не просто порицава тези, които се отхвърлят от себе си, само че ни остави и завет да бъдем горди и уверени, решителни и смели. За да бъдем там, където ни е мястото – в редиците на прогресивните и водещи нации. Да бъдем там поради свободата на своя дух, вярата, справедливостта и човещината, обичта към децата ни, уважението към традициите, към корените ни, поради хубавичко връзка сред поколенията.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ