Пети век Караваджо остава мистерия
Прокълнатият художник Микеланджеро Меризи, прочут на света като Караваджо, постоянно е очаровал киното и малкия екран. Някои от най-големите италиански артисти са се превъплъщавали в бароковия талант през десетилетията – Амедео Надзари (1941), Джан Мария Волонте (1967), Алесио Бони (2008), незабравима ще остане и английската версия на режисьора Дерек Джарман с Найджъл Тери в ролята. Сега пък фамозният Микеле Плачидо ще покаже персонално и у нас на 19 ноември в границите на „ Киномания 2022 “ своето кино следствие за турбулентния живот и мистериозната гибел на художника, изигран от един несдържан и разгорещен Рикардо Скамарчо („ Те “, „ Брат ми е само дете “, „ Чудният Бокачо “ и др.). Още през 2020-а Плачидо популяризира бъдещата продукция „ Сянката на Караваджо “ като скандална. Защото героят е разбивач на женски сърца, бисексуален, със уязвимост към млади момчета, най-много към небезизвестния Чеко – дълготраен негов възпитаник, модел и ухажор, щастливо увековечен в не една и две произведения. Караваджо на Плачидо е същинска рокзвезда на своето време, разказана с нейните дълбоки противоречия…
Микеланджело Меризи, наименуван Караваджо, е роден на 29 септември 1571 година в Милано. Формира се като живописец в родния си град, а митарствата му сред Рим, Неапол, Малта и Сицилия му носят интернационална популярност приживе. И след гибелта си той оказва мощно въздействие върху бароковата живопис от XVII век, само че по-късно е пропуснат до преоткриването му от критиците на ХХ век. Днес Караваджо е считан за един от най-изявените представители на европейското изкуство на всички времена, учредител на модерния реализъм. Основният съставен елемент в неговия жанр се състои в реализирането на вероятност и триизмерност посредством трагичното и театрализирано потребление на техниката на светлосянката (chiaroscuro).
Неспокойна душа, в живота си Меризи се изправя пред съществени превратности до кръстопътната дата 28 май 1606 година, когато по време на счепкване убива човек и е заставен
да бяга от Рим, с цел да отърве смъртното наказване
На 18 юли 1610 г. художникът умира, създавайки несъзнателно една от най-големите мистерии в историята на изкуството. През вековете хипотези и полуистини за неговия драматичен край едвам на 38 години се редят една след друга и някъде в тази гора от догатки се крие „ тайната на Караваджо “. Комбинирайки исторически изследвания, способи на правосъдната медицина и модерни техники за научно проучване, експертите и до през днешния ден се пробват да хвърлят светлина върху последните дни на художника, трансформирал се в отшелник, който знае, че към този момент не може да се довери на никого, даже на някогашните си настойници.
Около гибелта на Караваджо се основава същински трилър. Според най-разпространената версия той умира в Порто Ерколе, Тоскана, от злокачествена тресчица, провокирана от нелекувана чревна зараза, или от тиф, а съгласно някои – от безоблачен удар, защото организмът му бил измършавял от сифилис. В продължение на 4 години художникът се е скитал из Южна Италия, с цел да избяга от правораздаването, през това време е страдал доста, само че е основал и живописни шедьоври. Други догатки приписват гибелта му на инфекциозното заболяване бруцелоза (малтийска треска) или на отравяне с олово и арсен от боите, с които е рисувал, изразяващо се в провали на централната нервна система, бъбреците, сърцето.
През юли 1610-а Меризи потегля с лодка от Неапол, където малко по-рано е станал жертва на мистериозно нахлуване, към Порто Ерколе. Целта му е Рим, където с ходатайството на фамилия Колона и кардинал Боргезе се надява да получи опрощаване на присъдата, по тази причина носи скъпи картини като подарък за благодетелите си. Акостира в римското пристанище Пало (днешно Ладисполи), където като че ли бедите стартират още веднъж: той е задържан, може би простъпка или под подправен предлог и когато е освободен, лодката с картините е отплувала към Порто Ерколе, накъдето Караваджо се допуска, че се насочва пешком. Изтощен и болен, стига до Порто Ерколе, където умира от злокачествена тресчица, пишат множеството от биографите му. В тази тосканска околност се приема с 85% възможност, че са открити и костите му, положени след това там в траурен саркофаг. В по-късните години обаче се появяват радикално разнообразни хипотези за гибелта на художника: че е погубен от врагове завистници още преди да тръгне от Неапол, или в Пало от грабители, целящи да плячкосат скъпите картини, които носи. Даже има догатки, че като поръчители може да са забъркани кардинал Боргезе и вицекралят на Неапол. Контрастите в живота му поддържат мистиката:
той се мята сред гения и лудостта, богаството и бедността
триумфите и неуспехите, възхвалите и обругаването.
В последните 10 години се постанова тезата на проф. Винченцо Пачели от Университета в Неапол, подкрепена с документи и от архивите на Ватикана, че Караваджо е намерил гибелта си в Пало в Лацио, погубен от емисари на малтийските рицари с „ безмълвното единодушие на Римската курия “, задето е нанесъл кръвна засегнатост на един от тях. Вероятно художникът се е оказал жертва на скрит план или на проведено от страната ликвидиране. Като в най-страшните си кошмари, които в един от последните му шедьоври го „ карат “ да нарисува своя автопортрет в отсечената глава и подпухналото лице на Голиат.
В формалната версия, че Караваджо е умрял от болест в Порто Ерколе, нещо не се връзва, счита проф. Пачели. Между Пало, където акостирането му е документирано сигурно, и Порто Ерколе, където той сякаш бил дошъл „ пешком “, има 100 км, осеяни с блата. В документите, „ удостоверяващи “ гибелта на художника, има заличавания и корекции както във връзка с мястото, по този начин и на датата и аргументите за леталния край. „ Толкова доста неистини за прикриване на закононарушение, поръчано от кавалерите на Малтийския медал и утвърдено от Курията за елиминирането на една персона, която слага под подозрение правилата на догматичната религия на Църквата и се отнася към свещените „ истини “ без никакво възпитание “, разяснява ученият.
Проф. Пачели нападна и тезата, че умирайки от болест в Порто Ерколе, Микеланджело Меризи е бил заровен там. „ Ако се беше случило в дребния град, такава известна персона, освен това брат на духовник, наложително щеше да получи тържествено заравяне в наличието на фамилията си и на доста именити клиенти, които са се състезавали да имат негови произведения. Ако в реалност Караваджо беше почетен с уместно обществено заравяне, можем да бъдем сигурни, че никой нямаше да не помни гроба му “, безапелационен е Пачели. Вместо това по-логично е да се мисли, заключава той, че неговите екзекутори – тези пратеници на малтийците, които към този момент са се пробвали да го убият в Неапол, са създали по този начин, че тялото на великия художник да изчезне, може би даже да е хвърлено в морето…
Микеланджело Меризи, наименуван Караваджо, е роден на 29 септември 1571 година в Милано. Формира се като живописец в родния си град, а митарствата му сред Рим, Неапол, Малта и Сицилия му носят интернационална популярност приживе. И след гибелта си той оказва мощно въздействие върху бароковата живопис от XVII век, само че по-късно е пропуснат до преоткриването му от критиците на ХХ век. Днес Караваджо е считан за един от най-изявените представители на европейското изкуство на всички времена, учредител на модерния реализъм. Основният съставен елемент в неговия жанр се състои в реализирането на вероятност и триизмерност посредством трагичното и театрализирано потребление на техниката на светлосянката (chiaroscuro).
Неспокойна душа, в живота си Меризи се изправя пред съществени превратности до кръстопътната дата 28 май 1606 година, когато по време на счепкване убива човек и е заставен
да бяга от Рим, с цел да отърве смъртното наказване
На 18 юли 1610 г. художникът умира, създавайки несъзнателно една от най-големите мистерии в историята на изкуството. През вековете хипотези и полуистини за неговия драматичен край едвам на 38 години се редят една след друга и някъде в тази гора от догатки се крие „ тайната на Караваджо “. Комбинирайки исторически изследвания, способи на правосъдната медицина и модерни техники за научно проучване, експертите и до през днешния ден се пробват да хвърлят светлина върху последните дни на художника, трансформирал се в отшелник, който знае, че към този момент не може да се довери на никого, даже на някогашните си настойници.
Около гибелта на Караваджо се основава същински трилър. Според най-разпространената версия той умира в Порто Ерколе, Тоскана, от злокачествена тресчица, провокирана от нелекувана чревна зараза, или от тиф, а съгласно някои – от безоблачен удар, защото организмът му бил измършавял от сифилис. В продължение на 4 години художникът се е скитал из Южна Италия, с цел да избяга от правораздаването, през това време е страдал доста, само че е основал и живописни шедьоври. Други догатки приписват гибелта му на инфекциозното заболяване бруцелоза (малтийска треска) или на отравяне с олово и арсен от боите, с които е рисувал, изразяващо се в провали на централната нервна система, бъбреците, сърцето.
През юли 1610-а Меризи потегля с лодка от Неапол, където малко по-рано е станал жертва на мистериозно нахлуване, към Порто Ерколе. Целта му е Рим, където с ходатайството на фамилия Колона и кардинал Боргезе се надява да получи опрощаване на присъдата, по тази причина носи скъпи картини като подарък за благодетелите си. Акостира в римското пристанище Пало (днешно Ладисполи), където като че ли бедите стартират още веднъж: той е задържан, може би простъпка или под подправен предлог и когато е освободен, лодката с картините е отплувала към Порто Ерколе, накъдето Караваджо се допуска, че се насочва пешком. Изтощен и болен, стига до Порто Ерколе, където умира от злокачествена тресчица, пишат множеството от биографите му. В тази тосканска околност се приема с 85% възможност, че са открити и костите му, положени след това там в траурен саркофаг. В по-късните години обаче се появяват радикално разнообразни хипотези за гибелта на художника: че е погубен от врагове завистници още преди да тръгне от Неапол, или в Пало от грабители, целящи да плячкосат скъпите картини, които носи. Даже има догатки, че като поръчители може да са забъркани кардинал Боргезе и вицекралят на Неапол. Контрастите в живота му поддържат мистиката:
той се мята сред гения и лудостта, богаството и бедността
триумфите и неуспехите, възхвалите и обругаването.
В последните 10 години се постанова тезата на проф. Винченцо Пачели от Университета в Неапол, подкрепена с документи и от архивите на Ватикана, че Караваджо е намерил гибелта си в Пало в Лацио, погубен от емисари на малтийските рицари с „ безмълвното единодушие на Римската курия “, задето е нанесъл кръвна засегнатост на един от тях. Вероятно художникът се е оказал жертва на скрит план или на проведено от страната ликвидиране. Като в най-страшните си кошмари, които в един от последните му шедьоври го „ карат “ да нарисува своя автопортрет в отсечената глава и подпухналото лице на Голиат.
В формалната версия, че Караваджо е умрял от болест в Порто Ерколе, нещо не се връзва, счита проф. Пачели. Между Пало, където акостирането му е документирано сигурно, и Порто Ерколе, където той сякаш бил дошъл „ пешком “, има 100 км, осеяни с блата. В документите, „ удостоверяващи “ гибелта на художника, има заличавания и корекции както във връзка с мястото, по този начин и на датата и аргументите за леталния край. „ Толкова доста неистини за прикриване на закононарушение, поръчано от кавалерите на Малтийския медал и утвърдено от Курията за елиминирането на една персона, която слага под подозрение правилата на догматичната религия на Църквата и се отнася към свещените „ истини “ без никакво възпитание “, разяснява ученият.
Проф. Пачели нападна и тезата, че умирайки от болест в Порто Ерколе, Микеланджело Меризи е бил заровен там. „ Ако се беше случило в дребния град, такава известна персона, освен това брат на духовник, наложително щеше да получи тържествено заравяне в наличието на фамилията си и на доста именити клиенти, които са се състезавали да имат негови произведения. Ако в реалност Караваджо беше почетен с уместно обществено заравяне, можем да бъдем сигурни, че никой нямаше да не помни гроба му “, безапелационен е Пачели. Вместо това по-логично е да се мисли, заключава той, че неговите екзекутори – тези пратеници на малтийците, които към този момент са се пробвали да го убият в Неапол, са създали по този начин, че тялото на великия художник да изчезне, може би даже да е хвърлено в морето…
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ