Накъде ни води патриотичното ценообразуване?
Производителите и търговците на самун да се откажат от облагата си, с цел да спрат качването на цените. Държавата да вкара тавани за цени на съществени хранителни артикули като самун, кисело мляко, прясно мляко, краве сирене, краве масло, кашкавал вид " Витоша ", пилешко и свинско месо, яйца, брашно и олио от български производители.
Тези хрумвания бяха стартирани наскоро от министъра на земеделието Румен Порожанов и от вицепремиера и водач на Вътрешна македонска революционна организация Красимир Каракачанов.
Естествен е паралелът с това, което сега става в Турция. Притиснато от засилващата се инфлация (25 % на годишна база през септември), държавното управление изиска комерсиалните вериги да смъкват цените с 10 на сто). То моли към патриотизма на търговците след изявления на президента Реджеп Тайип Ердоган, че против страната му се води икономическа война.
" От бизнес света до банките, от държавния бранш до комерсиалните вериги е стартирана всеобща готовност против инфлацията, която доближи 15-годишен най-много ", разяснява в. " Ватан ".
На логото върху понижените артикули има надпис: " Масова битка против инфлацията. # Турция ще победи ". Изданието уточни и че всички компании ще намалят минимум с 10 на 100 цената на стоките си и това ще бъде обозначено със специфичното лого.
Подобни образци на патриотични акции за събаряне на цените и възпиране на инфлацията има и при режими като Иран и Венецуела. Доколко би бил аргументиран паралел сред тях и концепциите на ръководещите в София помолихме да разясняват двама специалисти.
Според Георги Ангелов, старши икономист в “Отворено общество ”, цитираните са образци на страни, в които инфлацията е отвън надзор поради огромни неточности в икономическата политика.
“Турция да вземем за пример реализира 25% инфлация, Венецуала - хиляди проценти. Те търсят кого да набедят за неща, които сами са основали като проблем ”, споделя той. “В България инфлацията е едвам 3.5% и проблем има главно с природния газ и горивата - а там повода е на интернационалните пазари, върху които страната няма въздействие ”.
Идеите да се въздейства на цените са " популизъм, от който няма да излезе нищо ", споделя още Ангелов. Той напомня, че “така правеше Жан Виденов през 1996 година и единственият резултат беше, че стоките изчезваха от магазините, а инфлацията продължаваше да пораства ”.
“Популистики хрумвания се появяват на всички места, въпросът е дали се трансформират в дейстие ”, споделя Лъчезар Богданов, ръководещ сътрудник в Industry Watch Bulgaria. “Със сигурност това опонира на правилата на пазарната стопанска система. Социална политика се организира през разноски (пенсии, обществени помощи), а не с директна интервенция на пазара ”.
За да влезе в Европейския съюз, България е била приета за функционираща пазарна стопанска система. Това не изключва изцяло регулацията от страна на държавното управление, само че до каква степен може да стигне тя?
“Има образци за контролирани цени, които са законни в Европейски Съюз - само че главно за енергетика, телекомуникации; безплатният роуминг също е подобен тип интервенция ”, споделя Ангелов. “Но концепцията е намесата да е там където има проблем на пазара, и то в избрани рамки и с самостоятелни регулатори, тъй че да не сътвори по-голям проблем. Но при груба и неоправдана интервенция евентуално ще има недоволства към Европейска комисия и тя е допустимо да се намеси ”.
“Като цяло не би трябвало да има надзор на цените, той обаче се позволява по изключение... в Германия да вземем за пример са контролирани наемите ”, споделя Богданов. “В България такива неща могат да се вършат по закона за защита на конкуренцията (извън секторните регулации в енергетика, вода и далекосъобщения) ”.
Държавата може да се намеси при господстващо пазарно състояние при контракти за надценки, разяснява той.
Но в случай че страната отиде по-далече в намесата си на пазара, можем ли да очакваве реакция от Европейски Съюз?
“В Европейски Съюз въпреки всичко има господство на закона ”, споделя Ангелов. “Така че всяко решение може да се апелира, а има и други принадлежности на Европейската комисия, които подсигуряват, че не се употребяват несъразмерни ограничавания, пречещи на стопанската система ”.
Той показва, че растежът на приходите и настигането на междинните приходи в Европейски Съюз е обвързвано и с напредък на цените.
“Въпросът е приходите да порастват по-бързо от цените, което сега е по този начин - при 3.5% инфлация заплатите порастват с към 8% ”, разяснява специалистът. “Правителството има всички лостове на макроикономическата политика, с които да подсигурява уравновесен напредък без прекомерно висока инфлация ”.
Що се отнася съответно за цените на хляба, Богданов счита, че огромните търговски вериги нямат проблем да го продават без облага, тъй като и без друго при тази стока при тях тя е минимална. Потребителите доста рядко отиват в супермаркета единствено за самун, само че в случай че там е на ниска цена, може да ги притегли и около него да напазаруват и други артикули.
Такава договореност сред държавното управление и комерсиалните вериги съгласно Богданов обаче би била картел против дребните хлебопроизводители, които не могат да си разрешат сходни понижения./clubZ.bg
Тези хрумвания бяха стартирани наскоро от министъра на земеделието Румен Порожанов и от вицепремиера и водач на Вътрешна македонска революционна организация Красимир Каракачанов.
Естествен е паралелът с това, което сега става в Турция. Притиснато от засилващата се инфлация (25 % на годишна база през септември), държавното управление изиска комерсиалните вериги да смъкват цените с 10 на сто). То моли към патриотизма на търговците след изявления на президента Реджеп Тайип Ердоган, че против страната му се води икономическа война.
" От бизнес света до банките, от държавния бранш до комерсиалните вериги е стартирана всеобща готовност против инфлацията, която доближи 15-годишен най-много ", разяснява в. " Ватан ".
На логото върху понижените артикули има надпис: " Масова битка против инфлацията. # Турция ще победи ". Изданието уточни и че всички компании ще намалят минимум с 10 на 100 цената на стоките си и това ще бъде обозначено със специфичното лого.
Подобни образци на патриотични акции за събаряне на цените и възпиране на инфлацията има и при режими като Иран и Венецуела. Доколко би бил аргументиран паралел сред тях и концепциите на ръководещите в София помолихме да разясняват двама специалисти.
Според Георги Ангелов, старши икономист в “Отворено общество ”, цитираните са образци на страни, в които инфлацията е отвън надзор поради огромни неточности в икономическата политика.
“Турция да вземем за пример реализира 25% инфлация, Венецуала - хиляди проценти. Те търсят кого да набедят за неща, които сами са основали като проблем ”, споделя той. “В България инфлацията е едвам 3.5% и проблем има главно с природния газ и горивата - а там повода е на интернационалните пазари, върху които страната няма въздействие ”.
Идеите да се въздейства на цените са " популизъм, от който няма да излезе нищо ", споделя още Ангелов. Той напомня, че “така правеше Жан Виденов през 1996 година и единственият резултат беше, че стоките изчезваха от магазините, а инфлацията продължаваше да пораства ”.
“Популистики хрумвания се появяват на всички места, въпросът е дали се трансформират в дейстие ”, споделя Лъчезар Богданов, ръководещ сътрудник в Industry Watch Bulgaria. “Със сигурност това опонира на правилата на пазарната стопанска система. Социална политика се организира през разноски (пенсии, обществени помощи), а не с директна интервенция на пазара ”.
За да влезе в Европейския съюз, България е била приета за функционираща пазарна стопанска система. Това не изключва изцяло регулацията от страна на държавното управление, само че до каква степен може да стигне тя?
“Има образци за контролирани цени, които са законни в Европейски Съюз - само че главно за енергетика, телекомуникации; безплатният роуминг също е подобен тип интервенция ”, споделя Ангелов. “Но концепцията е намесата да е там където има проблем на пазара, и то в избрани рамки и с самостоятелни регулатори, тъй че да не сътвори по-голям проблем. Но при груба и неоправдана интервенция евентуално ще има недоволства към Европейска комисия и тя е допустимо да се намеси ”.
“Като цяло не би трябвало да има надзор на цените, той обаче се позволява по изключение... в Германия да вземем за пример са контролирани наемите ”, споделя Богданов. “В България такива неща могат да се вършат по закона за защита на конкуренцията (извън секторните регулации в енергетика, вода и далекосъобщения) ”.
Държавата може да се намеси при господстващо пазарно състояние при контракти за надценки, разяснява той.
Но в случай че страната отиде по-далече в намесата си на пазара, можем ли да очакваве реакция от Европейски Съюз?
“В Европейски Съюз въпреки всичко има господство на закона ”, споделя Ангелов. “Така че всяко решение може да се апелира, а има и други принадлежности на Европейската комисия, които подсигуряват, че не се употребяват несъразмерни ограничавания, пречещи на стопанската система ”.
Той показва, че растежът на приходите и настигането на междинните приходи в Европейски Съюз е обвързвано и с напредък на цените.
“Въпросът е приходите да порастват по-бързо от цените, което сега е по този начин - при 3.5% инфлация заплатите порастват с към 8% ”, разяснява специалистът. “Правителството има всички лостове на макроикономическата политика, с които да подсигурява уравновесен напредък без прекомерно висока инфлация ”.
Що се отнася съответно за цените на хляба, Богданов счита, че огромните търговски вериги нямат проблем да го продават без облага, тъй като и без друго при тази стока при тях тя е минимална. Потребителите доста рядко отиват в супермаркета единствено за самун, само че в случай че там е на ниска цена, може да ги притегли и около него да напазаруват и други артикули.
Такава договореност сред държавното управление и комерсиалните вериги съгласно Богданов обаче би била картел против дребните хлебопроизводители, които не могат да си разрешат сходни понижения./clubZ.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ